Ключови фрази
Спор за материално право на собственост върху земеделски земи * установяване право на собственост към минал момент * придобивна давност * земеделски земи * възражение за нищожност * нищожност на завещателно разпореждане * доказателства и доказателствени средства * писмени доказателства * възстановяване правото на собственост * нищожност на дарение

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

275

София,21.05.2010 година

В  ИМЕТО  НА НАРОДА
            Върховният касационен съд на Република България,Второ  гражданско отделение,в съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди и десета година,в състав:
                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
                                                            ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
                                                                   Зоя Атанасова
при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 155 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. Б., Т. Д. Б. и П. Д. Б. срещу въззивното решение на Л. окръжен съд, постановено на 06.11.2008г. по гр.д. №345/2007г.
С определение №379/22.05.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроси по приложното поле на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ досежно доказателствените средства,посредством които може да се установи принадлежността на правото на собственост върху земеделски земи в производство по ЗСПЗЗ,както и към кой момент следва да се преценява дали в полза на наследодателя е изтекла придобивна давност-дали към момента на влизане в сила на сега действуващия Закон за собствеността или към момента на внасяне на имота в ТКЗС и по въпроса допустимо ли е в производство по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ да бъдат правени възражения за нищожност на завещания,съставени след възстановяване на собствеността и да бъдат предявявани искове,респ. правени възражения,за прогласяване нищожността на договори,сключени след постановяване на решението на ОСЗ.
Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд не е отчел факта,че техният наследодател е придобил имота по делбен протокол от 13.08.1937г.,не е съобразил точната дата,на която имотът е внесен в ТКЗС,а е приел,че след 1949г. всички земеделски имоти са станали държавна или кооперативна собственост. Поддържат също така,че неправилно е прието в обжалваното решение,че като краен момент,до който в полза на наследодателя е текла придобивна давност е 16.12.1951г.,когато влиза в сила сега действуващия Закон за собствеността,а не датата,до която реално е било упражнявано владението. Поддържат също така,че не съществува пречка в производство по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ да бъдат правени възражения за нищожност на завещателни разпореждания и дарения,извършени след възстановяване на собствеността,чиято основателност съдът следва да прецени в мотивите на решението. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това бъде уважен предявеният иск,като им бъдат присъдени направените разноски.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба К. М. К. и Й. К. К. изразяват становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
В. П. Б.,Т. Д. Б. и П. Д. Б. са предявили срещу К. М. К. и Й. К. К. иск за признаване за установено,че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят им П. Д. Б. е бил собственик на овощна градина в землището на с. Г. от 2 дка в м.”А”. Предявили са и иск за прогласяване нищожност на дарение, извършено с н.а. №95,том ІІ,рег. №200/2006г./искането изрично се съдържа в петитума на исковата молба/,както и възражение за недействителност на саморъчно завещание,съставено от С. Б. на 05.08.1997г. в полза на К. М. К..
С обжалваното решение Л. окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е отменил решението на първоинстанционния съд в частта,с която е признато за установено по отношение на К. М. К. и Й. К. К.,че В. П. Б.,Т. Д. Б. и П. Д. Б. в качеството им на наследници на П. Д. Б. са собственици на овощна градина с площ от 2 дка,находяща се в землището на с. Г. Ж. ,м.”А” и вместо това е отхвърлил предявения по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ иск. В частта,с която е отхвърлен предявеният от В. П. Б.,Т. Д. Б. и П. Д. Б. иск с правно основание чл.42,буква”в” и чл.43,ал.1,буква “а” и буква”б” ЗН решението на първоинстанционния съд е обезсилено и производството по делото е прекратено. Обезсилено е и допълнителното решение на първоинстанционния съд от 30.07.2007г.,с което е отхвърлен предявеният от В. П. Б.,Т. Д. Б. и П. Д. Б. иск за обявяване нищожността на дарение,извършено с н.а. №95,том ІІ,рег. №2200,н.д. №260/2006г.
Прието е,че не е установено наследодателят П да е притежавал правото на собственост върху имота преди образуване на ТКЗС,тъй като не е доказано през 1937г. да е извършена делба,при която наследодателят да е получил в дял процесния имот,въпреки представения по делото протокол от 13.08.1937г.,както и че не е установено да е придобил имота по давност,тъй като от 1937г. до 16.12.1951г.,когато влиза в сила сега действуващия Закон за собствеността,не са изминали 20 години,а не е представена и декларация от 1949г. на името на П. Б. за притежаваната от него земя.
Съединяването на искове за недействителност на завещателно разпореждане и дарение,извършени след постановяване на решението на ОСЗ с иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е прието за недопустимо.
Първият въпросът,произнасянето по който е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касае доказателствените средства,посредством които може да се установи принадлежността на правото на собственост в производството по ЗСПЗЗ и по предявен иск по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ,като в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика.
В решение на Окръжен съд-Велико Т. от 23.01.2006г., постановено по гр.д. №663/2005г. и в решение на Софийския окръжен съд от 03.01.2008г.,постановено по гр.д. №1015/2007г. е прието,че правото на собственост в производствата по ЗСПЗЗ се доказва с посочените в чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ документи,които имат призната от закона доказателствена стойност.
Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпеното становище в цитираните решения и в постановеното от Л. окръжен съд по поставения въпрос,на основание чл.291,т.1 ГПК приема за правилно становището,изразено в решение на Окръжен съд-Велико Т. по гр.д. №663/2005г. и в решение на Софийски окръжен съд по гр.д. №_1015/2007г. като съображенията за това са следните:
Разпоредбата на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ изрично предвижда,че в производството по възстановяване на собствеността по реда на този закон правото на собственост може да се доказва с нотариални актове,делбени протоколи,протоколи на ТКЗС,емлячни регистри,молби-декларации за членство в ТКЗС,счетоводни книги за заплащане на рента,протоколи и решения за оземляване,в това число и по ЗТПС от 1946г. и други писмени доказателства. Тези доказателства следователно се считат от законодателя за достатъчни и годни за установяване принадлежността на правото на собственост върху един земеделски имот към патримониума на определено лице към момента на внасянето на имота в ТКЗС,макар част от тях да не съдържат данни за осъществяване на предвидено в закона основание за придобиване правото на собственост. И тъй като в производството по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ се разрешава спор за принадлежността на правото на собственост върху имота именно към този момент и то с оглед провеждане на процедура по възстановяване на собствеността, следва да се приеме,че и в това производство принадлежността на правото на собственост може да се установява с изброените в чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ писмени доказателства. Още повече,че по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ се разрешава спор между две групи лица,които са заявили за възстановяване един и същи имот въз основа на определени доказателства и съдът следва да извърши именно въз основа на тези доказателства преценка кой от наследодателите е притежавал правото на собственост към момента на внасяне на имота в ТКЗС,за да може в административното производство пред ОСЗ при тези доказателства да бъде признато правото на възстановяване на собствеността на неговите наследници. Осъществяването на определено основание за придобиване на право на собственост следва да бъде установено по категоричен начин в производство по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ и с други доказателства само ако представените от двете групи спорещи лица писмени доказателства съдържат идентични записвания за имота на името и на двамата наследодатели,но не и данни за основанието,на което е придобита собствеността.
Вторият въпрос ,произнасянето по който е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касае момента,към който следва да се преценява дали в полза на наследодателя е изтекла придобивна давност-дали към момента на влизане в сила на сега действуващия Закон за собствеността или към момента на внасяне на имота в ТКЗС,като в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличието на противоречива практика.
В решение №131/25.02.2004г. на ВКС,ТК по гр.д. №527/2003г. е прието,е ако е налице писмено доказателство,установяващо начало на владение,то при позоваване на придобивна давност тя подлежи на установяване с всички допустими от ГПК доказателствени средства,като 20-годишният срок по чл.34 от Закона за давността /отм./ следва да е изтекъл до включване на земята в ТКЗС. В решение №445/28.04.1994г. по гр.д. №1851/1993г. на ІV ГО на ВС е прието,че ако в производството по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ се твърди,че един имот е придобит по давност,трябва да се изследва въпросът кога е започнало владението и кога е завършило,за да се определи приложимия закон-Законът за давността или Законът за собствеността.
Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпените становища в цитираните решения и в постановеното от Л. окръжен съд по поставения въпрос,на основание чл.291,т.1 ГПК приема за правилно становището,изразено в решение №131/25.02.2004г. на ВКС,ТК по гр.д. №527/2003г. и в решение №445/28.04.1994г. по гр.д. №1851/1993г. на ІV ГО на ВС като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на §4 от П. правила на Закона за собствеността относно придобивната давност,започнала да тече при действието на отменения закон за давността се прилагат разпоредбите на настоящия закон,ако от завършване на давността по отменение закон е нужен по-дълъг срок от предвидения в настоящия закон. ЗС следователно зачита давността,която е започнала да тече преди влизането му в сила и не поставя придобиването на собствеността по давност в зависимост от обстоятелството дали към момента на влизането му в сила предвиденият в Закона за давността/отм./ 20-годишен срок е изтекъл. Срокът, през който върху имота е упражнявана фактическа власт с намерение за своене, предхождащ датата на влизане в сила на сега действуващия Закон за собствеността се зачита и се приема,че продължава да тече и след влизането в сила на новия закон,ако до изтичането на 20-годишния срок към 16.12.1951г. остават по-малко от 10 години,какъвто срок е предвиден в разпоредбата на чл.79,ал.1 ЗС. Моментът на влизане в сила на ЗС следователно има значение досежно определянето на приложимия закон с оглед на обстоятелството каква част от давностния срок вече е изтекла и не може да се преценява като краен момент на срока на придобивната давност по отменения Закон за давността.
Третият въпрос,произнасянето по който е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касае допустимостта в производството по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ да бъдат предявявани искове и правени възражения за нищожност на завещания,съставени след възстановяване на собствеността и да бъдат предявявани искове за прогласяване нищожността на договори,сключени след постановяване на решението на ОСЗ.
По този въпрос настоящият състав на Второ ГО на ВКС приема следното:
Целта на производството по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е да се установи принадлежността на правото на собственост върху един недвижим имот към минал момент,а именно към момента на внасянето на този имот в ТКЗС,като след влизане в сила на съдебното решение,с което този спор се разрешава, следва да бъде издадено ново решение на ОСЗ,с което окончателно да се определи кръгът от лица,в полза на които по реда на ЗСПЗЗ се възстановява правото на собственост върху имота. В това производство не се разрешава спор за принадлежността на правото на собственост към настоящия момент и решението на съда по предявения по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ иск само по себе си не легитимира лицата, за чийто наследодател е прието,че е притежавал правото на собственост върху имота към момента на образуване на ТКЗС като собственици на този имот. Правото на собственост се възстановява само с решение на ОСЗ и само този индивидуален административен акт легитимира определени лица като собственици на имота към настоящия момент. Разпорежданията с имота,извършените след постановяване на първоначалните решения на ОСЗ са ирелевантни за принадлежността на правото на собственост върху имота към момента на внасянето му в ТКЗС и преценката за тяхната действителност и правни последици е извън предмета на производството,в което се разрешава спор за материално право по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ. Поради това предявяването на искове и възражения за недействителност на завещателни разпореждания и дарения, извършени след постановяване на първоначалните решения на ОСЗ в производството по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е недопустимо. Ако такива искове са били предявени,производството по делото в тази част следва да бъде прекратено,а ако такива искове са били разгледани,респ. е налице произнасяне с диспозитив по направени възражения,в тази част решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно в частта,с която предявеният от В. П. Б., Т. Д. Б. и П. Д. Б. иск е отхвърлен.
Както вече беше отбелязано,в производството по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ принадлежността на правото на собственост може да се установява с изброените в чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ писмени доказателства,като преценката дали посредством тези доказателства това право е установено следва да се извършва винаги конкретно с оглед вида на представеното доказателство и съдържащите се в него данни за момента на придобиване и основанието,на което е придобита собствеността. В случая по делото е представен делбен протокол от 13.08.1937г.,удостоверяващ извършена между наследниците на Д. Д. Б. делба на имотите,останали в наследство,който представлява годно доказателство по смисъла на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ за установяване принадлежността на правото на собственост върху определен имот към патримониума на лицето,в чийто дял този имот е бил поставен при делбата. Наследодателят на ищците П праводателката на ответниците С са наследници на Д. Д. Б. ,поради което при липсата на спор, че общият наследодател Д е притежавал правото на собственост върху процесния имот към момента на смъртта си, неправилно въззивният съд е приел,че не е доказано през 1937г. да е била извършена делба,при която П. Б. да е получил в дял процесния имот. Извършената между наследниците на едно лице делба на имуществото, което това лице е притежавало към момента на смъртта си, легитимира наследника,в чийто дял са поставени част от имотите,предмет на делбата като собственик на тези имоти дори друг сънаследник да е установил фактическа власт върху този имот в момент,предхождащ извършването на делбата и да е упражнявал тази фактическа власт и след сключването на договора за доброволна делба. За да се приеме,че упражняващият фактическа власт върху имота сънаследник е придобил правото на собственост по давност, следва да се установи по категоричен начин,че същият е владял имота явно, необезпокоявано и непрекъснато за предвидения в закона срок с намерение за своене след вписването на договора за доброволна делба /съдебната спогодба/. В случая по делото не е установено Д. Д. Б. ,пряк наследодател на праводателката на ответниците по предявения иск,да е упражнявал самостоятелна фактическа власт върху имота с намерение да придобие собствеността за период,достатъчен за изтичане в негова полза на придобивна давност след като имотът е бил поставен в дял на неговия брат П по силата на сключената на 13.08.1937г. съдебна спогодба. Т.е. въззивният съд неправилно е отрекъл на първо място правното значение и последици на сключената на 13.08.1937г. съдебна спогодба и освен това неправилно е преценил значението на обстоятелството от кое лице и за какъв период е била упражнявана фактическата власт върху този имот.
С оглед гореизложеното по реда на чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено в частта,с която предявеният от В. П. Б.,Т. Д. Б. и П. Д. Б. по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ иск е отхвърлен и вместо това бъде признато за установено,че към момента на образуване на ТКЗС процесният имот е принадлежал на техния наследодател П. В частта,с която решението на първоинстанционния съд е обезсилено и производството по делото е прекратено обжалваното решение следва да бъде оставено в сила,тъй като,както беше отбелязано по-горе, предявяването на искове и възражения за нищожност на завещателни разпореждания и дарения,извършени след постановяване на решенията на ОСЗ, в производството по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е недопустимо.
С оглед изхода на спора на основание чл.78,ал.1 ГПК в полза на В. П. Б. ,Т. Д. Б. и П. Д. Б. следва да бъде присъдена сумата 704.50лв., представляваща направените по делото разноски съобразно изхода на спора.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Л. окръжен съд, постановено на 06.11.2008г. по гр.д. № 345/2007г. в частта,с която е отхвърлен като неоснователен искът на В. П. Б.,Т. Д. Б. и П. Д. Б. за признаване за установено по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ по отношение на К. М. К. и Й. К. К.,че В. П. Б.,Т. Д. Б. и П. Д. Б. като наследници на П. Д. Б. са собственици на овощна градина с площ от 2.00 дка,находяща се в землището на с. Г. Ж. ,Ловешка област,м.”А”,при граници: път, К. К. , дол и М. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ по отношение на К. М. К.,ЕГН ********** и Й. К. К.,ЕГН ********** по иска, предявен от В. П. Б., ЕГН **********,Т. Д. Б.,ЕГН ********** и П. Д. Б.,ЕГН **********,че към момента на образуване на ТКЗС техният наследодател П,починал на 07.07.1977г.,е бил собственик на овощна градина с площ от 2.00 дка, находяща се в землището на с. Г.,Ловешка област,м.”А”, при граници: път,К. Кацарски,дол и М.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Л. окръжен съд, постановено на 06.11.2008г. по гр.д. № 345/2007г. в частта,с която е обезсилено решение №120/04.05.2007г.,постановено по гр.д. №702/2006г. на Т. районен съд в частта,с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от В. П. Б.,Т. Д. Б. и П. Д. Б. срещу К. М. К. и Й. К. К. иск с правно основание чл.42,б.”в” и чл.43,ал.1,б.”а” и б.”б” ЗН и допълнителното решение №422/30.07.2007г.,постановено по гр.д. №702/2006г. на Т. районен съд,с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от В. П. Б.,Т. Д. Б. и П. Д. Б. срещу К. М. К. и Й. К. К. иск с правно основание чл.226,ал.2 ЗЗД за обявяване нищожност на дарение,извършено с н.а. №95,том. ІІ,рег. №2200, н.д. №260/2006г. на нотариус Б. К. с район на действие района на ТРС и производството по делото в тази му част е прекратено.
ОСЪЖДА К. М. К. и Й. К. К. на основание чл.78,ал.1 ГПК да заплатят на В. П. Б.,Т. Д. Б. и П. Д. Б. сумата 704.50лв./седемстотин и четири лева и 50ст./,представляваща направените по делото разноски.
Председател:

Членове: