6 Р Е Ш Е Н И Е № 7 Гр.София, 22.02.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова Тотка Калчева при секретаря К. А., след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 264 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу решение № 594/30.10.2009г., постановено по гр.д.№ 426/2009г. от С. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 17/27.01.2009г. по гр.д.№ 682/2007г. на Самоковския районен съд за отхвърляне на иска на касатора против [фирма],[населено място] за заплащане на сумата от 6563.70 лв., представляваща стойността на 16830 куб.м. предоставена, но незаплатена поливна вода за периода от 17.07.2007г. до 21.07.2007г. по договор от 15.06.2007г. и на сумата от 203.59 лв. – обезщетение за забава от 01.10.2007г. до 16.12.2007г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Ответникът [фирма],[населено място] не взема становище по жалбата. С определение № 634/29.09.2010г. по т.д.№ 264/10г. ВКС, ТК, І отд. допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: Допустими ли са свидетелски показания за установяване на факта на предоставяне на стоките и за това какви са причините да не се подпишат двустранни документи за отчитане, ако по договора за покупко – продажба страните са се уговорили приемането да се извърши с двустранни отчетни документи, но купувачът необосновано е отказал да ги подпише? Ищецът по исковете – настоящ касатор е твърдял в исковата молба, че съгласно писмен договор от 15.06.2007г. се е задължил да предостави на ответника вода за напояване през поливния сезон на 2007г. при договорена цена на кубически метър. За заявените две поливки ищецът съставил три фактури, цената на последната от които от 26.09.2007г. не е заплатена. Според ищеца, неплатената цена е за предоставената вода от 16830 куб.м. по втората поливка, което обстоятелство следвало да бъде установено с дневник за напояване по образец, но управителят на ответното дружество отказал да подпише този документ. За да постанови обжалваното решение въззивният съд се е позовал на т.5.1 и т.5.2 от договора, според които измерването на водата, която се доставя, следва да се извършва с водомерно съоръжение и данните да се отразяват в протокол, подписан от представители на двете страни и представляващ валиден първичен документ за отчитане и заплащане на консумираната вода. Решаващият състав е изложил съображения, че ответникът не е приел /получил/ количеството вода, чиято цена се претендира, според дневника за напояване и на акта за водни маси за напояване. Тези документи не са подписани от ответника, а извършването по поливката не е доказано чрез ангажираните други доказателствени средства. Твърдението на ищеца за отказ на ответника да се подпише в дневника и в протокола за подадените количества вода е счетено за неоснователно, тъй като “неизпълнението на това задължение е обуславяло спиране на водоподаването по т.5.2, изр.3 от договора”. Допускането на касационното обжалване по въведения от касатора въпрос е основано на отказа на въззивния съд да събере гласни доказателства, съгласно определение от 23.06.2009г. Ищецът е поискал разпит на свидетел за установяване на обстоятелствата: предоставени ли са процесните количества вода за напояване, какви са причините да не се подпишат двустранно документите за отчитане и какви обяснения е дал по този въпрос законният представител на ответника. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. при произнасянето по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, съобразява практика на ВКС по тълкуване за забраните за събиране на гласни доказателства по чл.133 ГПК /отм./ съгласно ППВС № 5/55г. Посоченото постановление касае допустимостта и недопустимостта на свидетелски показания при оборване на констатациите в ревизионен акт. Върховният съд е приел, че движението и отчитането на стоково-материалните ценности е недопустимо да се доказват с гласни доказателства, но същите са допустими, ако се цели установяване на обстоятелства, за доказването на които не е предписана писмена форма, напр.: че определени вещи са погинали или че липсата е резултат на нормален производствен риск. Към касационната жалба са приложени и две решения на ВКС, които не представляват задължителна за съдилищата практика на ВКС по смисъла на т.2 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК. В Решение № 2258/12.12.1995г. по гр.д.№ 746/95г. на V г.о. е прието, че договорът за покупка-продажба се счита за сключен с постигане на съгласие между страните, като купувачът може да изрази съгласието си с фактическото приемане на стоката и е без значение обстоятелството, че не подписал съставените от продавача документи. В Решение № 16/10.04.2006г. по т.д.№ 553/05г. на І т.о. е счетен за правилен изводът на въззивния съд, че съставените, съгласно договорните условия, първични документи за отчитане установяват количествата на доставената вода. В конкретния случай, такива документи са били подписани от представители на двете страни и не са били оспорени, поради което касационната инстанция е приела, че събраните по делото свидетелски показания за тези обстоятелства законосъобразно не са обсъждани. Становището на настоящия състав на ВКС произтича от следното: С оглед на мотивите на въззивния съд в определението от 23.06.2009г. и предвид на обстоятелствата, за които са поискани свидетелите, недопустимостта на гласните доказателства е основана на разпоредбата на чл.133, ал.1, б.”в”, пр.1 ГПК /отм./. Нормата предписва, че в хипотезата на доказване на обстоятелства, за установяването на които законът изисква писмен акт, свидетелските показания са допустими само при изрично съгласие на страните по чл.133, ал.2 ГПК /отм./. Изключването на допустимостта на гласните доказателства е по съображения, че определени категории обстоятелствата подлежат на доказване с писмени документи. Доказването на фактите и обстоятелствата по предаване – приемане на стоките или както е в случая - на подаденото количество вода за напояване, представляват обстоятелства, относими към изпълнението на поето договорно задължение. В разглежданата хипотеза писмената форма е за доказване на изпълнението, а не форма за действителност на сделката, от която произтича задължението. Забраната за ползване на свидетелски показания за доказването на изпълнението на страните по договора за покупко – продажба, вкл. при търговската продажба, е ограничена до погасяване на паричното задължение за плащане на цената, ако договорът е сключен в писмена форма - чл.133, ал.1, б.”г” ГПК /отм./ или ако договорът е на стойност в размерите по чл.133, ал.1, б.”в”, пр.2 ГПК /отм./ и липсва изрично съгласие на страните за събиране на гласни доказателства по чл.133, ал.2 ГПК /отм./. За изпълнение на задължението на продавача да предаде стоките, в общия случай, законодателна забрана за събиране на свидетелски показания не е въведена. В ППВС № 5/55г. е разгледана специфична хипотеза – оборване на ревизионен акт, съставен въз основа на документи, чието издаване е било предписано в специалните закони. И към настоящия момент отчитането на движението на стоки при осъществяване на търговска дейност е свързано със законови предписания за издаване на счетоводни документи, но това задължение няма за последица изключването на свидетелските показания във всички случаи, когато страните е следвало да съставят счетоводни отчетни документи. На първо място, законодателят изрично не е разпоредил, че тези писмени документи представляват форма за действителност на извършените действия или волеизявления, поради което преценката следва да се извършва за всеки конкретен документ, факт или обстоятелство. От друга страна, записванията в счетоводните книги имат доказателствено значение по чл.146 ГПК /отм./, ако са редовно водени, включително и в полза на лицето, което води книгите, но се преценяват с оглед на всички събрани по делото доказателства. Следователно липсата на записвания в счетоводните книги би могла да бъде преодоляна по общите правила за събиране на доказателствата и доказателствените средства по процесуалния закон, в зависимост от вида на твърдения факт, включително и чрез свидетели, ако не е налице друга забрана, извън тази по чл.133, ал.1, б.”в”, пр.1 ГПК /отм./. Довод в подкрепа на тезата, че записванията в счетоводните книги не представляват писмени актове за установяване на определени обстоятелства, които принципно да изключват събирането на гласни доказателства, тъй като не попадат в категорията на законово предписана форма за доказване на движението на стоки, е и разпоредбата на чл.55, ал.2 ТЗ. Съгласно тази норма, ако търговските книги са водени в нарушение на Закона за счетоводството, то същите не могат да служат като доказателство в полза на търговеца, който е задължен да ги води съгласно чл.53 ТЗ. Следователно нередовните вписвания в търговските книги нямат характер на писмени актове по смисъла на чл.133, ал.1, б.”в”, пр.1 ГПК /отм./ и при наличието на такива записвания, респ. липсата на вписвания, забраната за събиране на гласни доказателства следва да се счита за преодоляна. Изводът, който се налага е, че само по себе си задължението на търговеца да води счетоводни книги за отразяване на движението на стоки, не представлява установено от закона изискване за съставяне на писмен акт, което да препятства изслушването на свидетелски показания. Вторият аспект на въпроса е допустимо ли е събирането на гласни доказателства, когато по договора страните са се уговорили, че отчитането на изпълнението следва да става с двустранно подписани нарочни документи. Доколкото договорът има силата на закон между страните – чл.20а, ал.1 ЗЗД, клаузата, че изпълнението подлежи на доказване с писмени документи, би могла да се разглежда като установена между страните забрана за събиране на гласни доказателства. Но, след като писмените актове се съставят за доказване на фактите и обстоятелствата по изпълнението, то когато тези факти обективно са настъпили, страната, която няма вина за несъставянето на акта, би била лишена от възможност да защити правата си при евентуален съдебен спор. Писмените актове са свидетелстващи документи и съставянето им има за цел да подпомогне, да улесни доказването на фактите. Следователно правните последици на доказвания факт не са поставени в зависимост от съставянето на документа. Ако документът не е съставен от страната, която е поела това задължение, то другата страна установява настъпването на факта с всички допустими доказателствени средства, вкл. свидетелски показания. По същият начин следва да се процедира и ако документът е следвало да бъде съставен от трето лице. Ако документът е следвало да се състави и/или подпише от двете страни, то страната, която твърди настъпването на факта би могла да ползва гласни доказателства, при кредитирането на които съдът ще отчете причините за несъставянето му. Във всички посочени случаи, при твърдение, че едната от страните не е съставила или подписала документ за отчитане на изпълнението съгласно договора или не е предприела необходимите действия документът да бъде съставен от другата страна или от трето лице, то фактът на изпълнението подлежи на доказване и със свидетелски показания, като забраната по чл.133, ал.1, б.”в”, пр.1 ГПК /отм./ следва да се счита за отпаднала. По изложените съображения съставът на ВКС, ТК, І отд. дава на отговор на поставения въпрос по чл.280, ал.1 ГПК в следния смисъл: Свидетелски показания за установяване на факта на предоставяне /предаване/ на стоките са допустими в случаите, когато в договора за покупко – продажба страните са се уговорили, че приемането следва да се извърши с двустранни отчетни документи, но купувачът, по твърдения на продавача, необосновано е отказал да подпише съставените с тази цел документи. По същество на касационната жалба. Предвид на отговора на поставения въпрос по чл.280, ал.1 ГПК оплакването на касатора за допуснато нарушение на процесуалните правила е основателно. Въззивният съд неправилно е отказал да допусне изслушването на свидетелски показания за установяване на твърдените от ищеца факти по изпълнението. По отношение на обстоятелството дали са предоставени процесните количества вода за напояване не съществува забрана за събиране на гласни доказателства, предвид и на второто обстоятелство за което са поискани свидетелите - какви са причините да не се подпишат двустранно документите за отчитане. Позоваването на т.5.2 от договора, че доставчикът е следвало да преустанови подаването на водата, е възможност на страната, но не и прекратително условие на договора с оглед на уредената процедура за съставяне на документ с участието на трето лице и правото на водоползвателя да променя датите за поливане. На основание чл.293, ал.3 ГПК въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на С. окръжен съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере гласни доказателства по искането във въззивната жалба и да се произнесе по разноските по чл.294, ал.2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 594/30.10.2009г., постановено по гр.д.№ 426/2009г. от С. окръжен съд. ВРЪЩА делото на С. окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.