6 Р Е Ш Е Н И Е № 262
гр. София, 28.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на пети ноември две хиляди и двадесета година в състав:Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Ерик Василев при участието на секретаря Ванюша Стоилова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1413 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.
До касационно обжалване е допуснато решение № 2911/ 11.12.2018 г. по гр.д. № 5898/ 2017 г., с което Софийски апелативен съд, потвърждавайки решението от 23.05.2017 г. по гр.д. № 2911/ 11.12.2018 г. на Софийски градски съд, е отхвърлил иска на П. В. К. срещу С. Р. Р. с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за сумата 60 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие влошеното здравословно състояние на ищеца по причина на виновно причинено от ответника пътнотранспортно произшествие (ПТП) от 08.11.2005 г.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително) по правни въпроси, свързани с възможността да се претендира обезщетение само за онези неимуществени вреди вследствие влошаване на здравословното състояние по причина на деликт, независимо че пострадалият не е претендирал обезщетение за вредите от първоначалия деликт и за значението на причините за пропуснатата възможност, например че към предявяването на иска е изтекъл срокът на погасителната давност.
По въпросите, по които обжалването е допуснато, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че законът допуска да се претендира, а съдът да присъди обезщетение само за онези неимуществени вреди, които са следствие от влошаване на здравословното състояние по причина на непозволено увреждане, независимо че пострадалият не е претендирал и не му е пресъдено обезщетение за неимуществените вреди поради първоначалното увреждане на неговото здраве. За допустимостта или за основателността на този иск нямат значение причините, поради които пострадалият не е претендирал обезщетението. Ако установи, че е доказан по основание, в своето решение съдът е длъжен да разграничи стадиите в развитието на болестния процес и да определи обезщетението по справедливост само за онези неимуществени вреди, които са във връзка с влошеното здравословно състояние поради деликта, а не за всички неимуществени вреди, които пострадалият е претърпял поради увреденото си здраве. Искът е недопустим, когато със сила на пресъдено нещо е бил отхвърлен иск между същите страни за обезщетение на неимуществени вреди от първоначално засягане на здравето на ищеца по причина на същото поведение на ответника.
Мотиви към отговора:
Когато с виновното си, противоправно поведение делинквентът е увредил чуждото здраве, за пострадалия възниква вземане за обезщетение на неимуществени вреди поради непозволено увреждане на основание чл. 45 ЗЗД. Деликтът засяга най-висше благо, което чл. 30, ал. 1 от Конституцията на Република България подрежда сред основните права на българските граждани. Виновното, противоправно увреждане на здравето е посегателство на личната неприкосновеност (на физическия и/ или психически интегритет) и винаги причинява болки и страдания.
Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, обезщетението за непозволено увреждане може да бъде определено като платимо еднократно или периодически, като съдът не е обвързан от начина на плащане, заявен с иска ППлВС № 4/ 30.10.1975 г.). Съдът определя обезщетението като периодически платимо, когато го присъжда за бъдещи вреди - тези, които не са настъпили към предявяване на иска, но се очакват да настъпят като следствие на предвидимото развитие на процесите, които делинквентът е предизвикал. Действително, допустимостта на иска за обезщетение на бъдещите имуществени вреди от деликта покрива изискванията на чл. 124, ал. 2 ГПК, а този за бъдещите неимуществени вреди изначално изключва възможността съдът да определи обезщетението като периодически платимо, а с това – и изискванията на чл. 124, ал. 2 ГПК. Само поради тази разлика на пострадалия не може да се откаже в претенцията си за имуществените, но и за неимуществените вреди да включи и онези, които към предявяването на иска не са настъпили, но са предвидими, тъй като стоят в естественото развитие на процесите, предизвикани от делинквентът.
Съгласно чл. 51, ал. 3 ЗЗД, когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. От друга страна, законът забранява да се пререшава правен спор, разрешен от съда (чл. 299, ал. 1 ГПК). Новият иск обаче е винаги допустим, когато се основава на факт, който силата на пресъдено нещо не преклудира (чл. 439, ал. 2 ГПК). След като законът допуска пострадалият да заяви в претенцията си за обезщетение и онези вреди, които към предявяването на иска не са настъпили, но са резултат от предвидимото развитие на отключените с деликта процеси (чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗЗД), по същата причина законът поставя като предпоставка за допустимост на новия иск (на пострадалия – за увеличение на пресъденото обезщетение, а на делинквента – за намаляване на пресъденото обезщетение) съществена промяна в състоянието на делинквента, – такава каквато в решението по първия иск съдът не е могъл да предвиди и обоснове, но е във връзка с деликта (чл. 51, ал. 3 ЗЗД).
Разтълкуван така, от чл. 51, ал. 3 ЗЗД не произтича и не може да произтече материално-правна или процесуално-правна пречка пострадалият да претендира, а съдът да присъди обезщетение само за онези неимуществени вреди, които са следствие от влошаване на здравословното състояние по причина на непозволено увреждане, независимо че не е претендирал и не му е било пресъждано обезщетение за вредите от първоначално увреденото си здраве. С предявения иск, основан на твърденията за съществена промяна в здравословното състояние, отново се ангажира отговорността на делинквента по чл. 45 ЗЗД. Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, обезщетението обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Обезщетението обхваща и онези вреди (имуществени и неимуществени), които при първоначално проявените вреди са били непредвидими, но са във връзка с поведението на делинквента. И тогава пострадалият от непозволено увреждане има право на съдебна защита, защото твърди, че неговото право по чл. 45 ЗЗД е нарушено (чл. 56, вр. чл. 117, ал. 1 КРБ). Дори влязлото в сила решение не е пречка да претендира обезщетение и за тези вреди. Без значение за допустимостта или за основателността на неговият иск са причините, поради които пострадалият не е претендирал и не претендира обезщетението за неимуществените вреди поради първоначалното засягане на неговото здраве. Ако установи, че искът е доказан по основание, в своето решение съдът е длъжен да разграничи различните стадии в развитието на болестния процес и да определи обезщетението по справедливост само за онези неимуществени вреди, които са във връзка с влошеното здравословно състояние, а не за всички неимуществени вреди, които пострадалият е претърпял от увреденото си здраве. Искът е недопустим, когато със сила на пресъдено нещо е отхвърлен иск между същите страни за обезщетение на неимуществени вреди от първоначалното засягане на здравето на ищеца по причина на същото поведение на ответника. С иска, основан на твърдения за „влошаване“ в болестния процес, отново се повдига разрешен между страните спор - за липсата на основание да се ангажира отговорността на ответника за непозволено увреждане на здравето на ищеца. Чл. 299, ал. 1 ГПК не го допуска.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. След като извърши проверка и на неговата правилност според изискванията по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира за основателно оплакването в жалбата от ищеца П. В. К., че въззивният съд е нарушил материалния закон.
В исковата молба ищецът твърди, че на 08.11.2005 г. около 18.30 ч. е пострадал като пешеходец, защото е бил блъснат от лек автомобил, управляван от ответника С. Р. Л. в нарушение на Закона за движение по пътищата. С предявения иск той е заявил, че обезщетението от 60 000 лв. претендира не за болките и страданията поради увреденото свое здраве непосредствено след инцидента (за травмата в корема, счупването на шестте ребра в ляво и на лява лонна кост в областта на ацетабулума), а поради влошеното си здравословно състояние, което има за причина ПТП от 08.11.2005 г. Той твърди, че с експертно решение от 09.03.2015 г. на ТЕЛК при МБАЛ – [населено място] е констатирана посттравматична коксартроза вляво с ФД, а определената 40 % намалена работоспособност е по причина ПТП от 08.11.2005 г.
Ответникът е оспорил иска с възражение, че ударът е бил непредотвратим, а евентуално е направил възражение за съпричиняване (чл. 51, ал. 2 ЗЗД).
В своето решение въззивният съд е изяснил механизма на ПТП от 08.11.2005 г. Намерил е, че ударът между лекия автомобил и пешеходеца е бил предотвратим, а ответникът не го е предотвратил като виновно е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Въззивният съд е приел също, че след като пострадалият не е предявявал иск за обезщетение на болките и страданията от първоначално засегнатото си здраве по причина на ПТП от 08.11.2005 г, а със сила на пресъдено нещо не му е било пресъдено обезщетение, не разполага „с изходна база“, за да установи дали ПТП е причината за влошеното здравословно състояние, констатирано с експертното решение и да определи обезщетението за неимуществени вреди, заявено с иска.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че въззивният съд превратно е приложил чл. 51, ал. 1 и ал. 3 ЗЗД, придавайки смисъл, който от разпоредбата не произтича. Обжалваното решение следва да се отмени, а делото – да се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. Налага се извършването на нови съдопроизводствени действия.
Механизмът на ПТП въззивният съд е изяснил според заключението на автотехническата експертиза. Експертизата е допусната, след като въззивният съд е приобщил материалите по приключило наказателно дело. От приобщеното дело се установява, че срещу ответника С. Р. Л. е било образувано наказателно производство за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, извършено с ПТП от 08.11.2005 г., а наказателното производство е било прекратено с влязло в сила постановление на прокурор поради недоказаност на обвинението. При допускането на експертизата въззивният съд в нарушение на чл. 197, ал. 1 ГПК не е определил материалите, по които вещото лице да отговори на поставените задачи. Вещото лице е дало своето заключение за механизма и причините за ПТП в множество варианти, като се базирало само на констативния протокол за ПТП по приложеното наказателно дело. Част от него обаче са дадените от ищеца и от ответника писмени обяснения и протокол за разпит на ответника като свидетел. Документите съдържат извънсъдебни признания за факти, които са от значение за изясняването на механизма и причините за ПТП. Ответникът е признал, че е управлявал автомобила със скорост, не по-ниска от 40 км/ ч., на къси светлини, а е възприел ищеца като пресичащ пътното платно на Околовръстен път, София пешеходец. Ищецът е признал, че своевременно е забелязал приближаващия се автомобил, управляван от ответника, но въпреки това е преценил, че ще избегне удара.
К. състав намира, че е допустимо гражданският съд да използва документи по приобщено наказателно дело, когато те съдържат извънсъдебни признания на страните по релевантните факти за гражданското дело (в този смисъл решение № 265/ 10.09.2012 г. по гр.д. № 703/ 2011 г. на ВКС, IV-то ГО, решение № 170/ 12.10.2016 г. по гр.д. № 1953/ 2016 г. на ВКС, III-то ГО, решение № 210/ 19.09.2016 г. по гр.д. № 861/ 2016 г. на ВКС, IV-то ГО). В случая е било необходимо в определението по чл. 197 ГПК за допускане на автотехническата експертиза въззивният съд да възложи на вещото лице да отговори на поставените задачи, като съобрази не само констативния протокол, но и дадените писмени обяснения и протокола за разпита на ответника като свидетел по приключилото наказателно производство. Процесуалното нарушение е съществено, доколкото непосочените от въззивния съд доказателства от приобщеното наказателно дело, по които вещото лице е следвало да работи, са причината за множеството варианти за механизма и причините за ПТП от 08.11.2005 г., които лишават заключението на автотехническата експертиза от необходимата категоричност и убедителност.
При новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да допусне изслушването на допълнителна автотехническа експертиза, като в определението по чл. 201, пр. 1, вр. чл. 197 ГПК посочи, че вещото лице следва да работи по задачите, като съобрази констативния протокол, но и писмените обяснения на страните и протокола за разпит на ответника като свидетел по приобщеното наказателно дело.
В решението си по съществото на спора въззивният съд следва да установи причините и механизма на ПТП от 08.11.2005 г., за да изясни дали поведението на ответника е в противоречие с чл. 20 ЗДвП и е виновно, а при положителен отговор на тези въпроси – дали е засегнало здравето на ищеца, а впоследствие – причинило влошаване на здравословното състояние, което е било установено с решението на ТЕЛК от 09.03.2015 г. При положителен отговор и на тези въпроси, въззивният съд следва да разграничи двата стадия в развитието на болестния процес и да определи обезщетението по справедливост само за онези неимуществени вреди, които имат връзка с влошаването на здравословното състояние, а не за всички неимуществени вреди от увреденото здраве на ищеца. Ако по своевременното възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД въззивният съд установи, че ищецът също е допринесъл за ПТП от 08.11.2005 г., той следва да намали определеното обезщетение с оглед особеностите на конкретния случай.
Въззивният съд, а на касационният, следва да се произнесе и по въпроса за сторените пред настоящата инстанция разноски, като определи отговорността за разноските по делото според изхода на правния спор (арг. от чл. 294, ал. 2 ГПК)
При тези мотиви, съдътР Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2911/ 11.12.2018 г. по гр.д. № 5898/ 2017 г. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд, който е длъжен да допусне изслушването на допълнителна автотехническа експертиза и да съобрази останалите указания в приложението на процесуалния и материалния закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |