Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60147

София, 15.12.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 16 ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1102 / 2021 година
Производството е по чл. 290 ГПК
С определение № 239 / 01.06.2021 г.. по касационна жалба, подадена от Р. С. Р. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 260071 от 03.12.2020 г. по гр.д.№ 381/2020 г. на Окръжен съд-Кюстендил, с което е потвърдено решение № 166 от 11.03.2020 г. по гр. дело №883 / 2019 г. на Районен съд – Дупница , с което е отхвърлен предявеният от нея срещу И. Н. М. иск с правно основание чл. 29, ал. 3 от СК, за определяне за нея на по-голям дял в размер на 98 %. от придобитото имущество през време на брака между страните.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, тъй като в изводите си, съдът се е позовал на ПП-5-1972 г. и не е отчел променената редакция на чл. 29, ал.3 СК спрямо аналогичните текстове в СК от 1968 г. отм. /чл. 14, ал.3 изр.2/ и СК от 1985 г. отм. / чл. 28, ал.3/, с които освен приноса на ищеца да е значителен се изискваше и изключителност на случая и значителността на по-големия принос да е явна. Направено е оплакване за нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това, че въззивният съд е обсъдил само някои от доказателствата и не е направил свои изводи от тях, не е обсъдил допълнителната ССЕ относно отчетените доходи на ответника пред НОИ, не е извършено сравнение с трудовата заетост на двамата бивши съпрузи и доходите от нея, като не е установена левовата равностойност на доходите на ищцата, за което съдът предвид липсата на специални знания е бил и служебно задължен да назначи ССЕ. Твърди се необоснованост на извода, че показанията на сина на страните, разпитан като свидетел не се подкрепят от останалите доказателства по делото.
Ответникът И. Н. М. оспорва касационната жалба. Счита, че въззивният съд се е съобразил с действащата редакция на чл. 29, ал.3 СК, а не е приложил текстовете по отменените семейни кодекси. Твърдението за необсъждане на доказателства и доводи във възивната жалба, ответникът счита за неоснователни и неподкрепени от мотивите на съда и доказателствата. Твърди, че Р. не е заявила оплаквания във въззивната жалба, поради което съдът не е бил длъжен да назначи ССЕ за определяне доходите на двамата бивши съпрузи, с оглед съпоставянето им.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
По основанието за допускане до касация:
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК по въпроса: какво е правното значение на значителната разлика в доходите на двамата съпрузи при разглеждане на иск по чл. 29, ал.3 СК, ако те в рамките на своите възможности допринасят за благополучието на семейството..
При прекратяване на имуществената общност, дяловете на съпрузите по силата на закона / чл. 28 СК/ са равни. Това правило се основава на законовото предположение, че всеки от съпрузите има дължимото поведение в брака, обобщено в нормата на чл. 17 СК, т.е. че всеки има принос в придобиването на общото имущество при избран режим на общност. Нормата на чл. 21, ал.2 СК определя формите на приноса – влагане на средства, на труд в грижа за децата и в работа в домакинството. В общия случай закона не изисква равен принос на всеки от съпрузите и не дава приоритет на никоя от формите на принос. Законът обаче отдава правно значение на значително по-големия принос на единия съпруг в придобиване на имуществото – съпружеска имуществена общност след развод или при прекратяване на СИО по време на брака на основание чл. 27, ал.2 СК, като предоставя възможност на съпруга, който има значително по-голям принос да предяви конститутивният иск по чл. 29, ал.3 СК. При преценката за значителността на приноса следва да се изследват всички форми на принос в рамките на брачната връзка. Значителността в тази хипотеза се отнася за всичките му проявни форми и означава отклонение от обичайното. С решение № 136 от 11.07.2016 г. по гр. д. № 607/2016 г. на ВКС, 1-во гр. о., решение № 144 от 06.12.2019 г. по гр. д. № 1076/2019 г. на ВКС,ІІ гр.о., решение № 117 от 22.12.2020 г. по гр.д.№ 780/2020 г. на ІІ гр.о. на ВКС и решение № 60 от 4.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3052/2020 г., II гр.о. се приема, че когато съпрузите имат еднакъв нематериален принос, състоящ се във влагане на труд и работа в домакинството при липса на деца от брака, многократно по-големите доходи на единия от тях с оглед особеностите на конкретния случай, биха могли да имат решаващо значение при преценката на съда за значителност на общия принос на този съпруг по чл.29 ал.3 СК, когато без тези по-големи доходи имуществото не би могло да бъде придобито. Тази практика следва да се прилага и когато при еднакъв нематериален принос, значително по-големите доходи са реализирани и е придобито имуществото с тях след навършване пълнолетие на децата.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и по последния поставен въпрос за задължението на съда да назначи и служебно експертиза, когато са събрани доказателства, но поради липса на специални знания не може да ги прецени и да направи относими към спора обосновани изводи, т.е. когато делото е останало неизяснено поради тази причина. С т.3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че въззивният съд е длъжен да събере доказателства и служебно, като експертизи, оглед освидетелстване, когато има оплакване във въззивната жалба за неизясняване на делото и за необоснованост на фактическите изводи на съда в първоинстанционното решение.
По касационната жалба:
По делото е установено следното:
Страните са бивши съпрузи, бракът между които е сключен на 11.04.1976 г. и прекратен с развод с влязло в сила на 22.08.2018 г. решение по гр.д. № 64899/2017г. на Софийски РС. Безспорно е между страните че посочените в исковата молба шест имота – апартамент в [населено място] на площ 117,52 кв.м., дворно място с къща, обор и сая в с-.П., обл. Д., УПИ .... от кв. ... в [населено място] и три лозя в землището на същото село от 2,319 дка, от 3,001 дка и от 1,5 дка са придобити по време на брака. Спорът между страните е за обема на приноса на всяка от бившите съпрузи в придобиването на имуществото, като твърдението на ищцата е, че нейният принос се равнява на 98 % и значително надхвърля приноса на бившия й съпруг, защото в периода от 1989 г. до 2007 г. тя е работела в Либия и нейният доход съществено надвишава дохода на ответника, а той в значителни периоди от време не е работел.
Няма спор, че през периода 1989 г.- 2007 г. ищцата е работела в Либия, а след завръщането си от там от 2008 г. до 2018 г. работи като рентгенов лаборант в болница в София. От заключението на ССЕ се установява, че за периода 1991 г. до 2007 г. тя е получила 390231,66 неденоминирани лв. и валута в размери, както следва: 40431 швейцарски франка, 21884 германски марки, 14938 американски долари, 6 917.581 либийски динари. За периода след завръщането си от 2008 г. до развода през 2018 г., ищцата е реализирала доход като рентгенов лаборант в размер на 117 475 лв. / л. 154 от делото на РС/. Представени са доказателства – у-ние № 134/27.01.2011г., у-ние обр. УП-2,, че ответника е работил в „Транстрой-Варна“ АД, „Искъртранспорт“ АД, гр. Варна и че е работил по граждански договори през 1997 г. с уговорено възнаграждение 350 000 неденом лв., но няма доказателства да ги е получил. При пенсионирането си, ответникът е заявил пред НОИ общ размер на 55 981.лв., който включва всички представени документи за трудов стаж и доход, видно от втората ССЕ. Посочен е период от 2005 г. до 19.02.2012 г. Няма доказателства какво е работел в този период. От м. май 2013 г. получава пенсия. От този момент до края на съществуване на брака е реализирал от пенсия доход в общ размер на 36276 лв. Установява се, че като пълномощник на съпругата си е получавал рента от нейни наследствени земеделски земи докато тя е била на работа в Либия.
По делото е установено, че апартамент в [населено място] на площ 117,52 кв.м., придобит на 03.07.1997 г. като недовършен и е довършен с усилията и с помощ от приятели. Платената цена за него е 859785 неденом лв., които според допълнителната ССЕ се равняват на 492,2339 USD или 296,5287 GBP. В съдебно заседание на 12.11.2019 г. ответникът признава, че е направил плащането със сумите, които са преведени от работодателя на съпругата му. Дворно място с къща, обор и сая в с-.П., обл. Д. е купено на 31.04.1993 г. срещу цена 31776 неденом. лв. които се равняват на 1202 USD 775,2134 GBP. За придобития на 26.07.2013 г. УПИ .... от кв. .... в [населено място] е платена цена 1500 лв. според отразеното в нот. акт. За лозе в землището на Б., съставляващо имот ...., придобито на 02.09.2004 г. е платена цена по нот. акт - 500 лв. За трите лозя, купени с н.а. № .... г. на нотариус С. М. е платена общо цена 1900 лв. Установено е, че на 21.05.2004 г. ищцата чрез ответника като неин пълномощник е продала недвижим имот за 1360 лв. и на 23.08.2007 г. като съсобственик чрез него е продала наследствени имоти.
Страните имат две деца. Синът е роден 1976 г. и към момента на заминаване на ищцата в чужбина – м. декември 1988 г. е бил на 12-13 години и е навършил пълнолетие през 1994 г.. Дъщерята е родена 1977 г. Към момента на заминаване на ищцата е била на 11-12 г. и е навършила пълнолетие 1995 г. От показанията на сина на страните се установява, че след заминаване на майката за Либия, децата са отглеждани от бащата, но майката е изпращала пари, с които са се издържали, защото бащата е имало периоди, когато не е работел, а и защото е внасял пари във финансови „пирамиди“ и е губел от това, поради което им било много трудно. Майката купувала дрехи, когато се дойдела за период напред. Имало е периоди, когато бащата отсъствал от къщи и децата оставали при вуйчо си, който живеел в същото жилище /въпреки, че той бил с проблемно здраве/.
Районният съд е отхвърлил иска, приемайки, че всеки от съпрузите в рамките на възможностите си е допринасял за благополучието на семейството и придобиването на семейно имущество, като няма данни ответникът да е разпилявал придобитите от съпругата средства, а напротив същият е допринасял в значителна степен за придобиването на недвижимите имоти, както същият е осъществявал отглеждането и възпитанието на децата, като работата в домакинството и ангажираността със семейните неща е позволило на съпругата да замине да работи в Либия и да реализира по-високи доходи, поради което не е налице явно и значително несъответствие в приноса за придобиване на общите вещи.
Въззивният съд е посочил предпоставките на чл. 29, ал.3 СК без да сочи между тях изключителност на случая и значимостта на приноса да е явна, които не са белези на приноса по този текст. Посочил е трите форми на осъществяване на приноса – влагане на средства, труд, отглеждане на децата и работа в домакинството и че всяка от тези форми са равностойни и никоя няма преоритет. Приел е от фактическа страна, че ответникът е бил трудово ангажиран по време на брака, че доходите на ищцата са по-високи от тези на ответника, но при определяне на по-голям принос те не са единственият критерий, а се взема предвид и работата на съпрузите в домакинството, както и грижата за децата. Отчетено е, че към момента на заминаването на ищцата в Либия синът на страните е бил на възраст 12 г., а дъщерята - на 11 г. и за тях до навършване на пълнолетие, грижи е полагал единствено ответникът, според свидетелските показания. Приел е, че по делото няма данни ответникът да е разпилявал средства. Не са кредитирани показанията на сина на страните, че парите на ищцата, с които ответникът е разполагал, защото е бил упълномощен от нея, са влагани от него в „пирамиди“. Съдът се е мотивирал с това, че тези показания не се подкрепят от други доказателства по делото. Посочил е, че съпоставяйки приноса на двамата съпрузи, съобразява, че ищцата е реализирала по-високи доходи, но също така, че ответникът е поел изцяло грижата за децата и домакинството, поради което приноса на двамата съпрузи е равен. Като неоснователно е преценено оплакването на въззивницата Р., че доказателствата са обсъдени едностранно, че не са били обсъдени доказателствата в подкрепа на претенцията й.
Относно трансформацията на лично имущество при продажба на наследствени имоти на ищцата от ответника като пълномощник и закупуване с получените средства на имоти в землището на [населено място], след 2004 г. на негово име, въззивният съд е посочил, че редът за установяване на трансформация е друг. Подобна претенция ищцата не е предявявала.
Въззивният съд обосновано е приел, че ищцата е реализирала по-големи доходи от тези на ответника. Съотношението е значително като се съобразява полученото от нея възнаграждение във валута и суми в български лева и сравняването им със сумите, получени от ответника. Няма доказателства за доходите на ответника за значителен период от време от 1998 г. до 2005 г. За същия период се установява, че ответникът е разполагал с пълномощно за опериране със сметките на ищцата, за получаване на рента и за продажба на нейни лични имоти. Тя оттеглила пълномощното от 2006 г. Апартамента е придобит през 1997 г. - след навършване на пълнолетие на децата и в период от време, в който ищцата е работела в Л., а ответника не доказва доходи. Той признава, че апартамента е изплатен със средства от трудовото възнаграждение на съпругата му. В т.5 от споразумението, подписано от страните с нотариална заверка на подписите им от 11.12.2018 г., приложено към исковата молба изрично е записано, че страните приемат за установено, че цялото трудово възнаграждение на Р. Р. от работата й в Либия за времето от 1989 г. до 2007 г. е постъпило в семейната имуществена общност чрез преводи в посочените банки. Неправилно въззивният съд е изключил напълно приноса на ищцата за благополучието на семейството за периода, докато е била на работа в чужбина, като е отчело приноса само на съпруга в този период, предвид установеното, че семейството се е издържало със спечелените от нея средства, че е купувала и донасяла и изпращала дрехи на децата, а бащата е отсъствал от жилището за значителни периоди от време. Установената необоснованост на решението сочи на неправилност, което налага отмяната му.
При съвкупна преценка на всички факти по делото, настоящата инстанция намира, че следва да определи принос на касаторката / ищца в спора/ в размер на 80 % срещу 20 % на ответника. За определяне на принос в такъв процент, съдът отчита, че до навършване на 12 г. на сина и 11 г. на дъщерята и двамата съпрузи са полагали гризи за децата си и за благополучието на семейството. Доказателства за противното няма. До този момент приноса на никой от тях няма превес. След заминаване на съпругата на работа в Либия, ответникът е продължил да полага грижи за децата и да се грижи за семейните дела. След заминаване на съпругата обаче приносът й не е изключен. Средствата за издръжка на семейството и за покупка на апартамента са осигурени от трудовите доходи на съпругата, а съпругът е разполагал с пълномощно да се разпорежда с тях. В рамките на възможното съпругата е изпращала и донасяла дрехи на децата, когато се прибира. Ответникът се е грижел за децата до навършване на пълнолетие – 1994 г. и 1995 г., но е установено, че е имало и продължителни периоди, в които бащата е отсъствал от дома и че е разпилявал средства чрез влагане в „пирамиди“. Според показанията на сина на страните, в този период им било много трудно и средствата не достигали въпреки, че майката изпращала пари и въпреки, че бащата разполагал с пълномощно да оперира със сметките й. Съобразно отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съдът съобразява, че значителна част от доходите на ищцата са придобити след навършване пълнолетие на децата. Апартаментът и останалите недвижими имоти са придобити също след навършване пълнолетие на децата. С изключение на апартамента, недвижими имоти са придобити в период, когато бившият съпруг не установява да е работил. /2003 г. - 2004 г./ или през 2013 г., когато е бил вече пенсионер. Въпреки това, съдът отчита неговите усилия за осигуряване благополучието на семейството и положените фактически усилия за придобиване и управление на имотите по време на брака, по време на отсъствие на съпругата, поради което искът за разликата над 80 % до пълния предявен процент 98 % е неоснователен.
Касаторката претендира разноски. Съобразно частичната основателност на касационната жалба и частичното уважаване на иска, и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати на касаторката деловодни разноски за всички инстанции в размер на 5100 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 260071 от 03.12.2020 г. по гр.д.№ 381/2020 г. на Окръжен съд-Кюстендил и вместо това постановява:
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 29, ал.3 от Семейния кодекс по-голям дял за Р. С. Р. ЕГН – [ЕГН] в размер на 80 % /осемдесет процента/ от общото семейно имущество, придобито през времетраенето на гражданския брак с И. Н. М. ЕГН- [ЕГН], прекратен с развод, като отхвърля иска за разликата над 80% до пълния претендирания размер 98 %.
Осъжда И. Н. М. ЕГН- [ЕГН] да плати на Р. С. Р. ЕГН – [ЕГН] деловодни разноски за всички инстанции съобразно уважената част от иска в размер на 5100 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: