О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е                                                           №  548   София,12.07. 2010 година   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми юли през две хиляди и хиляди и десета година в състав :                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ  :  ТАТЯНА ВЪРБАНОВА                                                           ЧЛЕНОВЕ  :  КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА                                                                                     БОНКА ЙОНКОВА   изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 434/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :     Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Ф” Е. със седалище в гр. П. срещу определение № 2* от 10.02.2010 г. по ч. гр. д. № 42/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ „А” състав, с което е оставена без уважение подадена от дружеството частна жалба срещу разпореждане от 30.11.2009 г. по гр. д. № 51567/2009 г. на Софийски районен съд, 72 състав. С първоинстанционното разпореждане е отхвърлено заявлението на „Ф” Е. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основания чл.417, т.3 от ГПК срещу „А” АД в частта относно сумата 6 000 евро, представляваща изтекла мораторна неустойка върху неплатен наем на стойност 8 000 евро за периода 09.08.2009 г. - 15.11.2009 г., уговорена в чл.12 от сключен на 15.12.2006 г. договор за наем с нотариална заверка на подписите, и за сумата 168 000 евро, представляваща компесаторна неустойка за разваляне на договора, съгл. чл.14 от раздел „С”. В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на закона и необоснованост, като се прави искане за неговата отмяна и за издаване на заповед за незабавно изпълнение, ведно с изпълнителен лист, относно посочените в заявлението парични суми. Частният жалбоподател изразява несъгласие с изводите на въззивния съд, че претендираните по реда на заповедното производство вземания не са конкретизирани и не са определени по основание и размер, респ. че липсват доказателства за настъпване на тяхната изискуемост. Твърди, че клаузите на чл.12 и чл.14 от договора за наем са достатъчно ясни, като възникването и размера на вземанията за неустойки се установяват от тяхното съдържание и от представеното със заявлението писмо изх. № 7400/0283 от 15.10.2009 г. на длъжника „А” АД за едностранно прекратяване на договора за наем. Допускането на въззивното определение до касационно обжалване е обосновано с трите визирани в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК основания. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по „процесуалноправни въпроси по приложението на чл.417, т.3 от ГПК във вр. с чл.418, ал.3 от ГПК”, които се решават противоречиво от съдилищата. В подкрепа на това становище са представени определения на Върховен касационен съд и на Софийски градски съд. Наред с противоречивата съдебна практика, частният жалбоподател се позовава и на несъответствие на възприетото от въззивния съд разрешение със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/2005 г. по т. д. № 1/2004 г. на ОСТК - основание за достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, и на значимост на „въпросите” за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното : Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу определение на въззивен съд по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. За да потвърди разпореждането, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател по чл.410 във вр. с чл.417 от ГПК, Софийски градски съд е възприел изцяло изводите на първоинстанционния съд за отсъствие на предпоставките по чл.417, т.3 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите 6 000 евро и 168 000 евро, претендирани като неустойки за договорно неизпълнение по чл.12 и чл.14 от договор за наем с нотариална заверка на подписите от 15.12.2006 г. Изложени са съображения, че макар представеният договор за наем да съставлява документ по смисъла на чл.417, т.3 от ГПК, същият не съдържа задължение за плащане на посочените неустойки, а доказването на факта на възникване на задълженията и на техния размер с други документи, извън самия договор - в случая писмо изх. № 7400/0283 от 15.10.2009 г. на „А” АД за едностранно прекратяване на договора за наем, на което се е позовал частният жалбоподател, е процесуално недопустимо, предвид ограничението на чл.418, ал.3 от ГПК. На основание чл.279 във вр. с чл.278, ал.4 във вр. с чл.272 от ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното разпореждане в частта относно изводите, че възникването, размера и изискуемостта на задълженията за неустойки са обусловени от други правно релевантни факти извън съдържанието на изпълнителното основание, които подлежат на установяване в състезателно исково производство, а именно - виновно неизпълнение на поетите от наемателя задължения по договора за наем. По допускането на касационно обжалване : Предвид характера на обжалваното определение и разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК, касационното обжалване е обвързано от предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. Настоящият състав намира, че определението следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Въпреки непрецизната формулировка в изложението към частната касационна жалба, при уточняването му в съответствие с указанията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС поставеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК се свежда до съдържанието, което трябва да притежава документът по чл.417, т.3 от ГПК - в случая договор за наем с нотариална заверка на подписите, за да удостоверява подлежащо на незабавно изпълнение парично задължение и да послужи като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение при условията на чл.418 от ГПК. Въпросът е значим за конкретното дело, тъй като изводите на въззивния съд в тази насока са обусловили отхвърлянето на подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед по чл.417 от ГПК. Наличието на противоречива съдебна практика по поставения въпрос се доказва единствено от приложеното към изложението определение № 400/17.07.2009 г. по ч. гр. д. № 230/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., в което е прието, че въз основа на договор с нотариална заверка на подписите в качеството на документ по смисъла на чл.417, т.3 от ГПК може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист относно вземане за неустойка, уговорена в договора като процент от неизпълнено основно задължение. Останалите представени определения са абсолютно неотносими, доколкото не съдържат произнасяне по значимия за конкретното дело правен въпрос, и не могат да обосноват приложното поле на касационното обжалване. За недоказани следва да се приемат алтернативно поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, предвид липсата на ясна аргументация за твърдяното противоречие с ТР № 1/2005 г. на ОСТК на ВКС и за значението на разглеждания въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По основателността на частната жалба : Частната жалба е неоснователна. Разпоредбата на чл.417, т.3 от ГПК предвижда процесуална възможност за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на договор с нотариална заверка на подписите. В качеството на документ по смисъла на чл.417 от ГПК договорът е годен да послужи като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист единствено по отношение на съдържащите се в него задължения - за заплащане на парични суми или други заместими вещи или за предаване на определена вещ. Преценката на съда в производството по чл.417 от ГПК е ограничена до съдържанието на представения от заявителя документ. Само по изключение - при предпоставките на чл.418, ал.3 от ГПК, тази преценка може да се разпростира и спрямо други документи, ако това е необходимо за доказване изискуемостта на задължението, обект на търсеното незабавно изпълнение. В конкретния случай частният жалбоподател е сезирал Софийски районен съд със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на договор за наем с нотариална заверка на подписите. Договорът несъмнено съставлява документ по смисъла на чл.417, т.3 от ГПК, но както правилно е приел въззивният съд, съдържанието му не удостоверява възникването и съществуването на вземания/задължения за неустойки в конкретно определен размер. В чл.12 от договора е предвидено, че в случай на просрочие при плащането на която и да е наемна вноска с повече от три работни дни, съобразно уговорения падеж и размер, наемателят дължи неустойка в размер на 1 % от стойността на наемната вноска за всеки ден от периода на забавата, считано от петия работен ден. Клаузата на чл.14 от наемния договор възпроизвежда уговорка между страните, според която в случай на едностранно прекратяване на наемното правоотношение поради виновно неизпълнение на задължения по договора изправната страна има право да поиска обезщетение в размер на наемните вноски до края на договорния период. Съдържанието на цитираните договорни клаузи сочи по категоричен начин, че възникването на акцесорни задължения за плащане на неустойка - както по повод забавата в изпълнението на основното задължение за наем, така и относно едностранното прекратяване на договора, е обусловено от настъпване на конкретен правопораждащ факт извън самото изпълнително основание, а именно - виновно неизпълнение на договорно задължение. От неизпълнението и момента на неговото осъществяване във времето е обусловено не само възникването на вземания/задължения за неустойки, но и техния конкретен размер. При тези обстоятелства, макар да произтичат от договора за наем, задълженията за плащане на неустойки не се съдържат в самия договор, каквото е изискването на чл.417, т.3 във вр. с чл.418 от ГПК, поради което отсъстват предвидените в чл.410 във вр. с чл.417 и сл. от ГПК предпоставки за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист относно претендираните със заявлението на „Ф” Е. парични суми в размер на 6 000 евро - мораторна неустойка, и 168 000 евро - компесаторна неустойка. Аналогични изводи са възприети и от въззивния съд в обжалваното определение, поради което то следва да бъде потвърдено. Застъпеното в определението разрешение на значимия за конкретното дело процесуалноправен въпрос съответства на практиката на Върховен касационен съд, изразена в определение № 321/03.05.2010 г. по ч. т. д. № 286/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 423/25.06.2009 г. по ч. т. д. № 437/2009 г. на ІІ т. о. и определение № 355/28.04.2010 г. по ч. т. д. № 136/2010 г. на І т. о., която настоящият състав намира за правилна.   Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,   О П Р Е Д Е Л И :   ПОТВЪРЖДАВА определение № 2* от 10.02.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 42/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ „А” състав.   ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ :