Р Е Ш Е Н И Е № 99 гр. София, 24.07. 2018г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА при секретаря Петя Петрова, като изслуша докладваното от съдия Вероника Н. т.д. №318 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по депозираната от И. Н. В. молба за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.5 от ГПК на влязлото в сила решение от 16.07.2014г. по гр. д. №400/2012г. на Софийски градски съд, ГО, 10 състав, с което е признато за установено по иска, предявен от „Юробанк България” АД срещу В. Н. В. и И. Н. В., с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, че ответниците дължат на „Юробанк България” АД, следните сума: 230 274, 52 лв. – главница; 3 960, 77 лв. – договорна лихва за периода 12.12.2010г. – 28.03.2011г. и 59 лв. – банкови такси за периода 14.09.2009г. – 28.03.2011г., дължими по договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL 12761 от 07.09.2006г., договор за встъпване в дълг от 12.06.2009 г., допълнително споразумение от 29.07.2009 г. и допълнително споразумение от 13.09.2010г., с настъпила предсрочна изискуемост на основание чл.19 вр. с чл.18, ал.2 от договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2011г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 18.04.2011 г. по гр. д. №13362/2011г. по описа на СРС, І ГО, 39 състав. Молителката поддържа, че е било нарушено правото й на участие в производството пред Софийски градски съд. Посочва, че изпратените до нея препис от исковата молба и призовка за първото съдебно заседание по делото са получени от дъщеря й В. В. и това е останало единственото й редовно уведомяване. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че на основание чл.56 ал.2 от ГПК тя е редовно уведомена не само за първото заседание, но и за всички проведени по делото съдебни заседания, като е игнорирал, че тя не е получила нито едно от изпратените до нея съобщения. След като съдът не проявил необходимата активност да обезпечи нейното равностойно участие в процеса, И. В. подала изрична молба на 14.05.2014г., с която заявила, че не е призовавана и не е участвала в съдебните заседания след отговора на исковата молба, като поискала от съда да й осигури правна помощ. Изрично в същата молба посочила и адрес за призоваване – [населено място], [улица]. Не получила никакъв отговор от съда, а когато здравословното й състояние й позволило да се обърне към адвокати, те я уведомили, че по делото вече има постановено решение. По този начин молителката била лишена от участие в разглеждането на делото от самото му начало и нямала никаква възможност за защита, включително да представи доказателства или да изрази становище по представените от противната страна. В хода на производството молителката И. Н. В. е починала, като са конституирани като нейни правоприемници наследниците й по закон В. Н. В. и П. В. Н.. Ответникът по молбата „Юробанк България“ АД не изразява становище. Като взе предвид доводите на страните, извърши проверка относно законосъобразността на процесуалните действия по призоваването на молителката в производството пред Софийски градски съд, ГО, Върховният касационен съд, състав на І т.о. приема следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Не е налице основанието по чл.303 ал.1 т.5 от ГПК за отмяна на решението. Софийски градски съд не е допуснал такова процесуално нарушение, което е довело до накърняване на правото на И. В. на участие като страна в процеса. В подадената от нея молба за отмяна И. В. изрично признава, че са й били връчени редовно препис от исковата молба и доказателствата, както и е била редовно призована за първото по делото съдебно заседание, на което тя не се е явила и не е изпратила представител. В молбата за отмяна се прави оплакване, че след първото по делото заседание, И. В. не е била призовавана повече за следващите съдебни заседания. Това оплакване е неоснователно. Достатъчно е страната да е призована редовно за първото съдебно заседание, тъй като съгласно разпоредбата на чл.56 ал.2 от ГПК страните, които са редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават за следващото заседание, когато датата му е обявена в заседанието. Следователно И. В. е била редовно призована за проведените в първоинстанционото производство заседания, включително и за последното съдебно заседание от 14.05.2014г. На това заседание страната не се е явила, но е подала в деловодството на съда молба вх.№58492/14.05.2014г. за предоставяне на правна помощ. Няма данни молбата да е подадена след приключване на съдебното заседание, поради което първоинстанционният съд е дължал произнасяне по нея. Въпреки това в проведеното съдебно заседание съдът не е докладвал молбата и съответно не се е произнесъл по нея, като е дал ход на делото по същество. С разпореждане от 19.05.2014г. първоинстанционният съд е дал едноседмичен срок на ответницата И. В. да уточни за кое процесуално действие желае да й бъде предоставена безплатна правна помощ, като съобрази обстоятелството, че към момента на депозиране на молбата е даден ход на делото по същество. Наред с това съдът е указал на страната в същия срок да представи декларация относно имущественото си състояние, да ангажира доказателства относно доходите си и тези на семейството си, относно семейното си положение, относно здравословното си състояние, относно трудовата си заетост, както и да посочи други доказателства, които според нея са от значение за преценката за необходимостта от предоставянето на правна помощ. Въпреки предприетите по молбата процесуалния действия от съда, следва да се съобрази, че за И. В. не е съществувала предвидена в закона възможност да получи правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл. 24 т.3 от Закона за правната помощ / в приложимата редакция до изменението с ДВ бр.13/2017г. / правна помощ за процесуално представително не се предоставя по търговски дела, като законът не предвижда изключения с оглед качеството на страните. В настоящия случай решението на Софийски градски съд е постановено по търговско дело с оглед предмета му - вземане за главница и лихви по договор за банков кредит, представляващо търговска сделка по смисъла на чл.286 ал.2 от ТЗ, вр. чл.1 т.7 от ТЗ. Поради това И. В. не е била от кръга на лицата, за които е било признато от закона правото да получат правна помощ и липсата на произнасяне по подадената от нея молба за правна помощ, не е довело до нарушаване на нейните процесуални права. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, намира молбата за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 от ГПК за неоснователна, поради което същата следва да се остави без уважение. В полза на ответника по молбата не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото няма доказателства, че такива са направени. Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Н. В., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет.., ап.. и П. В. Н., [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], вх. ., ет.., адв. Д. П., в качеството на правоприемници на И. Н. В. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.5 от ГПК на влязлото в сила решение от 16.07.2014г. по гр. д. №400/2012г. на Софийски градски съд, ГО, 10 състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.