Р Е Ш Е Н И Е № 195 София, 06.10. 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 2141 /2014 г.: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. А., Д. Ц. А. и А. М. А. срещу въззивно решение № 33 от 17.01.2014 г. по гр.д. № 663 /2013 г. на Плевенския окръжен съд, г.о.. с които е отменено решение № 659 от 11.04.2013 г. по гр.д. № 3957 /2012 г. на Плевенския районен съд, с което е разпределено ползването на поземлен имот – част от дворно място в [населено място], (цялото) с площ 365 кв.м., индивидуализирано в решението, заедно с построената в него сграда с площ 18 кв.м., представляващо постройка на допълващо застрояване (стопанска сграда), както и стълбището към сутерена на жилищната сграда и подстълбищното пространство, като са определени различни площи от тях за ползване от страните по делото и вместо това искът на М. Г. А., Д. Ц. А. и А. М. А. срещу М. П. И., К. М. И., Г. П. Н., П. Д. И. и И. И. И. с правно основание чл.32,ал.2 ЗС за разпределение на ползването е отхвърлен. Жалбоподателите искат да бъде уважен искът им срещу М. П. И. и К. М. И., с които ползват общо реалната част от дворното място, в която се намира жилищната сграда, в която притежават жилища. Не съществува спор за ползването на останалата незастроена част от дворното място, която по съгласие на всички съсобственици се ползва от Г. П. Н., П. Д. И. и И. И. И., които притежават построената в тази част жилищна сграда. Решението е допуснато до касационно обжалване в частта, която се отнася до разпределение на ползването на незастроената част от дворното място с определение № 277 /08.05.2014 г. на основание чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по материалноправния въпрос : Налице ли са материалните предпоставки за разпределение на ползването на дворното място по реда на чл.32,ал.2 ЗС при съсобственост и когато няма данни незастроената площ от двора да има изцяло обслужващо предназначение, за който е прието, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с посоченото от жалбоподателите решение № 1332 /21.06.1976 по гр.д. № 853 /1976 г. на ВС, І г.о., с което е прието, че обстоятелството, че незастроената част от спорното съсобствено дворно място е маломерна (34.60 кв.м.), не съставлява достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск по чл.32,ал.2 ЗС за разпределяне на начина на ползване на същото. І. По правния въпрос : Настоящият състав намира за правилно разрешението в посоченото решение по съображение, че при няколко заключения на вещи лица, че не цялата незастроена площ от дворното място, чието разпределение се иска, има обслужващо предназначение, обстоятелството, че площта на тази част е малка, не е основание за отхвърляне на иск с правно основание чл.32,ал.2 ЗС, когато според заключенията на вещите лица има техническа възможност за определяне на отделни части за ползване от собствениците на отделните обекти. Насрещните страни М. П. И. и К. М. И. в писмен отговор оспорват основателността на касационната жалба. Допълнително конституираните страни Г. П. Н., П. Д. И. и И. И. И. не са подали отговор на касационната жалба. ІІ. По съдържанието на допуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение : За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Ищците и първите ответници - И. спорят за частта от дворното място (цялото от 365 кв.м.), която се намира около двуетажната жилищна сграда – южен „близнак”. Дворното място е разделено с ограда на две части по линията на калкана между двете жилищни сгради. Процесната част от дворното място е застроена с постройки с площ 80 кв.м., 18 кв.м., 13 кв.м. Не съществува спор между страните по делото за ползване на другата част от дворното място – в която е построена другата жилищна сграда (другият „близнак4) и стопански постройки. (Те се ползват от Г. П. Н., П. Д. И. и И. И. И., които са собственици на постройките) Съдът е установил, че свободната дворна площ включва прилежащ терен около жилищната сграда и е приел, че частите за реално ползване трябва да се определят, като около сградата трябва да се предвиди площ за общо ползване, необходима за поддържането и ремонтни дейности, както и да се определи площ за общо ползване пред входовете, които се ползват общо от етажните собственици. Съдът е приел извода, че цялата незастроена площ от прилежащото на тази сграда дворно място представлява прилежащ терен около жилищната сграда с оглед достъпа до нея и обслужването и, както и осигуряване на достъп до намиращата се в задната част на двора стопанска постройка, както и до намиращата се в двора външна чешма, мястото за съхранение на отпадъци, както и до наличните трайни насаждения. В. съд е приел извода, че цялата незастроена площ от прилежащото на южната сграда дворно място представлява обслужващ сградата терен, който би трябвало да се предвиди като площ за общо ползване. Т.е. с оглед предназначението на незастроената част от процесното дворно място, не е възможно да се определи реално ползване върху същата. В. съд е приел извода, че вариантите на СТЕ не могат да бъдат възприети, т.к. те не отчитат естеството на свободната част от дворното място като обща част по предназначение изцяло за обслужване на жилищната сграда и останалите постройки. Съдът е приел, че стопанската сграда е разделена на две и е установено реално ползване от ищците и първите ответници. ІІІ. По основателността на жалбите : Доводите на жалбоподателите за неправилен извод за изцяло обслужващо предназначение на незастроената част от процесната част от дворното място и че не е обсъдено съотношението между площта за общо ползване – 13 кв.м. и свободната незастроена площ, която е по-голяма – (разликата от 13 кв.м. до незастроените около 81 кв.м. от процесната част от дворното място), са основателни. Основателен е доводът, че въззивният съд не е обсъдил заключенията на СТЕ при налични доводи във въззивната жалба и отговора за възможностите за разпределение на ползването, с което е допуснал процесуално нарушение. Основателен е доводът, че крайният извод на въззивния съд, че цялата незастроена площ от прилежащото на южната сграда дворно място представлява обслужващ сградата терен, е необоснован. Заключението на тричленната СТЕ въз основа на изработена скица и извършени изчисления за застроените и незастроени части и припадащите се части от незастроените части на страните по делото е изработило вариант (лист 64 по делото на Пл.РС), в който е разграничена площ за общо ползване от 13 кв.м. и площи за ползване от ищците от 32 кв.м. и 21 кв.м. и от ответниците И. от 11 кв.м., както е обозначена и площта за ползване от последните трима ответници (извън предмета на спора). Допълнителното заключението на СТЕ, изготвено във въззивното производство по определена от въззивния съд задача, също дава вариант за разпределение в който са разграничени площи за ползване от страните и площи за общо ползване (пътеки за преминаване за общо ползване (л.60 и л.61 по възз. дело). Това заключение обаче не е прието с определение на съда, въпреки, че вещото лице е представило заключението си и съдът е изслушал вещото лице. в съдебно заседание на 12.11.2013 г. (л.62-64) и в следващото съдебно заседание на 17.12.2013 г. (л.68-69), в което съдът е обявил съдебното дирене за приключило `(както не е прието и основното заключение на назначената от въззивния съд СТЕ, представено и изслушано в с.з. на 15.10.2013 г. (л.56-57)). .Основателен е и доводът, че в нито едно от заключенията на СТЕ (приети и неприети) не е формулиран изводът, че цялата незастроена част има само и единствено (изцяло) обслужващо предназначение, и трите заключения (две на единична и едно на тричленна СТЕ) съдържат варианти за реално разпределение на ползването. От основателността на доводите на жалбоподателите за неправилност на въззивното решение, следва извод, за неправилност на извода на въззивния съд, че незастроената част от имота има изцяло обслужващ съсобствената жилищна сграда и останалите постройки характер, поради което не е възможно да се разпредели ползването върху нея. От това следва извод за неправилност на въззивното решение, което следва да бъде отменено. Делото не би могло да се реши по същество в настоящата касационна инстанция поради допуснато процесуално нарушение – въззивният съд не е приел основното и допълнителното заключение на СТЕ, допуснати във въззивното производство по искане на страните, които дават варианти за разпределение на ползването (по искане на ответниците И. за определяне на площ за ползване пред къщата (откъм улицата) и разграничават площи за общо ползване от площи за ползване от страните. Поради което и на основание чл.293 ,ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да изслуша вещото лице, изготвило основното и допълнителното заключение на СТЕ във въззивното производство, да ги приеме, ако ги намери за пълни, ясни и обосновани и да обсъди вариантите за разпределение на ползването по заключенията на вещите лица. При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по исканията за разноски в касационното производство. .Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 33 от 17.01.2014 г. по гр.д. № 663 /2013 г. на Плевенския окръжен съд, г.о.. в частта, допусната до касационно обжалване, с която е отхвърлен искът на М. Г. А., Д. Ц. А. и А. М. А. срещу М. П. И., К. М. И. с правно основание чл.32,ал.2 ЗС за разпределение на ползването на незастроената част от процесната част от дворното място. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.