2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 33 гр. София, 01 март 2017 г. Върховният касационен съд на Република България, І НО, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар………………………………………………при становището на прокурора…......…Ивайло СИМОВ.....….........................…изслуша докладваното от съдия Топузова частно наказателно дело № 253 по описа за 2017 г. Производството е с правно основание чл. 44, ал.1 от НПК. Образувано е въз основа на разпореждане от 21.02.2017г. на съдията - докладчик по чнд № 60/2017г. по описа на районен съд гр. Левски, с което е прекратено съдебното производство и делото е изпратено по компетентност на ВКС за разрешаване на спор за подсъдност. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от Софийския районен съд, в района на който се намира здравното заведение, в което се лекува предложеното за настаняване лице. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Внесено е искане на Директора на ДПБ „Св.И. Р.” за настаняване на М. В. А. от гр. Белене на задължително психиатрично лечение. По това искане е образувано нчд № 2569/17г. по описа на Софийски районен съд, НО – 11 с-в. С разпореждане от 14.02.2017г. на съдия- докладчик, съдебното производство по делото е прекратено по съображения, че е налице хипотезата на чл. 158, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ), в която компетентен е съдът по настоящия адрес на лицето, който в случая е районният съд в [населено място], на който съд делото е изпратено по компетентност. С разпореждане № 134 от 21.02.2017г. съдията- докладчик по чнд № 60/2017г. по описа на районен съд гр. Левски прекратил производството по делото и повдигнал спор за подсъдност. В разпореждането са изложени аргументи, че сроковете и изискванията на процедурата по чл.154 от ЗЗ са спазени, което според чл.156, ал.1 от ЗЗ определя като компетентен да разгледа делото съда по местонахождение на здравното заведение. Върховният касационен съд счита, че компетентен да разгледа делото е Софийският районен съд. Видно от материалите по делото, М. А. е бил приет в ДПБ „Св.Иван Рилски” гр. София на 07.02.2017г. по спешност, при наличие на предпоставките на чл.154, ал.1 от ЗЗ. След преценка на медицинските специалисти за необходимост от продължаване на лечението, с изх. № 101 от 08.02г.2017г. е отправено искане от директора на здравното заведение до СРС за настаняване на лицето за лечение. В случая не е налице хипотеза за удължаване на срока с 48ч. поради продължаващо наличие на спешно състояние, а отправено искане за настаняване на лечение по реда на чл.154, ал.3 от ЗЗ, което е било направено своевременно. В петитума на искането от ръководителя на здравното заведение е посочено същото основание. Съгласно чл.156, ал.1 от ЗЗ, при всички хипотези по чл.154 от ЗЗ, компетентен да разгледа делото е съдът по местонахождението на лечебното заведение, който в случая е Софийският районен съд. Водим от горното и на основание чл. 44, ал.1 от НПК, ВКС, І НО, О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА чнд № 60/17г. по описа на районния съд гр. Левски за разглеждане от Софийски районен съд. Копие от определението да се изпрати на районен съд гр. Левски Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.