Р Е Ш Е Н И Е № 4 София, 20 март 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря Р.В. и в присъствието на прокурора Ат.ГЕБРЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 2947/2011 година Производството е образувано на основание искане на осъдените Б. Д. Л. и М. Н. Д. за възобновяване на внохд № 1272/2011г. по описа на Пловдивския окръжен съд,отменяване на постановеното по него решение № 288 от 07.10.2011г.,с което е потвърдена присъда №Д 227/29.04.2011г. по нохд № 526/2011г на Пловдивския районен съд-първи състав поради допуснати съществени нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането,тъй като деянието е доказано и не са допуснати съществени нарушения по чл.348 НПК. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Пловдивският районен съд е признал подсъдимите Б. Д. Л. и М. Н. Д. за ВИНОВНИ в това,че на 30.06.2010г. в с.Брестник,обл.Пловдивскае,в цех за ситопечат и трансферен печат,в съучастие като извършители,без съгласието на притежателите на изключително право,а именно „LEVI STAUSS & CO”,USA /Леви Щраус и ко,САЩ/, „DISEL” S.p.A /Дизел С.п.А/,”FASHION BOX” S.p.A ,с юридически представител за Република България „Турко енд Турко” ООД гр.София, „FRONSAC TM S.A.”/Фронкас ТМ С.А/,с юридически представител за Република България „Арсис Консултинг” ЕООД гр.София и „Мейз” ООД [населено място],са използвали в търговската си дейност без правно основание марки,обекти на това изключително право,като са съхранявали с цел продажба и пускане на пазара на стоки,носещи отличителните белези на тези марки- 47 бр. дънки,носещи търговската марка „LEVI’s”/Ливайс/,1 бр.дънки носещи търговската марка „Replay” /Риплей/,1 бр.дънки носещи търговската марка „MAZE” /Мейз/,25 бр.дънки носещи търговската марка „DISEL”/Дизел/ и 34 бр. дънки,носещи търговската марка „Miss Sixty” /Мис сиксти/,чрез „съхраняването им с цел предлагането на стоките с този знак за продажба и пускането им на пазара”по смисъла на чл.13,ал.2 т.2 от Закона за марките и географските означения,поради което и на основание чл.172Б,ал.1 вр.с чл.20,ал.2 вр.с ал.1 и чл.54 НК ГИ ОСЪДИЛ на по ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и глоба в РАЗМЕР НА ПО 500/ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА,ЗА ВСЯКА ОТ ТЯХ. На основание чл.66,ал.1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от по ТРИ ГОДИНИ за двете подсъдими. Искането е процесуално допустимо,подадено от легитимирани страни,в срока по чл.421,ал.3 НПК.Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО: Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно.При постановяването му не са допуснати визираните в искането нарушения.Доказателствата по делото са събрани,проверени и анализирани в съгласие с изискванията на чл.13,14,чл.107 НПК.Изводът за извършено от подсъдимите деяние,съставомерно по повдигнатото обвинение е съответно на фактическите обстоятелства установени и приети по делото. Доводът за нарушение на закона не се подкрепя от данните по делото. Поддържа се,че подсъдимите неправилно са осъдени,тъй като нямало доказателства за това,че дружеството в което формално са имали участие-„Меджик Колор” ДЗЗД, не се занимавало с търговия,още помалко с дънкови облекла, а имало за предмет на дейност ситопечат и транферен печат.Освен това св.Б.Л. представил писмени доказателства какъв е произхода на процесните облекла. Видно е от съдебните актове,че възражението е обсъдено в мотивите на двете редовни инстанции. Обвинението срещу подсъдимите е затова,че са съхранявали и държали в търговско помещение дрехи от търговски марки,за които не са имали съгласие от носителя на това право.Установено е,че по повод проверка от служители на Сектор „ИП” при ОД на МВР-Пловдив на обект за търговия с горива на св.Б.Л.-съпруг на подсъдимата Бл.Л., служителите на реда са констатирал наредени на стелажи в складово помещение към цеха за ситопечат стопанисван от горното дружество, дънкови облекла носещи горепосочените търговски марки.Намерени са множество дънки,етикирани и опаковани в найлон.Установено е също така,че подсъдимите-М.Д. МОЛ на обекта и Бл.Л.- водеща пряката дейност на дружеството,не са представили документи,удостоверяващи наличие на съгласие на притежателите на правата върху тези марки. Изводът,че дрехите са били предназначени за продажба почива на обективните данни по делото.Върху част от дрехите, които са намерени в търговското помещение са били поставени етикети с цени на български език и в български левове,както и коригирани върху етикетите цени.Възражението,че не били съхранявани с цел продажба,а за раздаване като награди от томболи на служители в склада,също е опровергано от събраните доказателства. Разпитани по делото ,нито един от служителите на фирмата не е посочил,че е получавал такава награда. Възражението,че тези дрехи са получени от Германия,когато св.Б.Л. продал своите складове там, също е обсъдено от съдилищата.Прието е,че от представените заверени писма на немски език/л.97-98 от дос.пр./ не е установено сходство между описаните в тях дрехи –носещи марките”Ливайс”,”Дизел” и „Мис сиксти” и тези предмет на обвинението.От назначената по делото експертиза е установено,че тези марки се ползват с патентно-правна защита по международен и национален ред,като липсват данни за наличие на лицензионни договори за преотстъпване правата върху тях. Свидетелите представители на фирмите носители на правата на тези марки са заявили,че не са ги преотстъпвали на подсъдимите,нито на дружеството”Меджик Колор” ДЗЗД.От друга страна намерените върху дрехите етикети с продажни цени на български език,изключва тезата същите да са получени в този вид .Върху етикетите били изписани вида на артикула,състава,държавата-производител-„Китай”,фирма вносител „Пълдин 2002” ООД,както и цена в левове.Първоначално записаната цена /пр.от 49 лева/ била зачертана с химикал и под нея била нанесена по-ниска цена-19 лева. Въз основа на съвкупния доказателствен материал,обосновано е прието,че подсъдимите са осъществили състава на чл.172 Б НК. Съгласно чл.13,ал.1 от Закона за марките и географските обозначения,правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва,да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак,при условията на т.1,2,3. Според чл.13,ал.2 от Закона,използването в търговската дейност по смисъла на ал.1 е: 1. поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки 2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускане или пускането им на пазара,или СЪХРАНЯВАНЕТО им с тези цели,както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак 3. вносът или износът на стоките с този знак 4. използването на знака в търговските книжа и в реклами. В случая изпълнителното деяние се изразява в използване в търговската си дейност без правно основание марки, чрез съхраняване с цел продажба и пускането им на пазара на стоки, носещи отличителните белези на горепосочените търговски марки. Деянието е съставомерно от обективна и субективна страна,поради което като са признали двете подсъдими за виновни и осъдили по повдигнатото обвинение,съдилищата са приложили правилно материалния закон.В този смисъл не е налице нарушение по чл.348,ал.1 т.1 НПК. Не е допуснато нарушение и на процесуалните правила.Като такова се изтъква обстоятелството,че при изземването на веществените доказателства не било отбелязано наличието на етикети с цени, а те се появили за първи път в протокола за оглед на веществени доказателства от 29.11.201г.и това действие се извършило без участието на подсъдимите. Районният съд е отговорил на довода в мотивите си.Посочил е,че по закон няма изискване всички действия по разследването да се извършват с тяхно участие,освен ако те са поискали изрично това.Липсва изявление в тази насока.Приел е,също така,че няма основание да се приеме защитната теза за допълнително поставяне на етикети върху иззетите дрехи,което би означавало манипулиране на доказателствата,за което няма данни по делото. С оглед на изложеното касационният състав намери,че потвърждавайки осъдителната присъда срещу подсъдимите,въззивният съд не е допуснал съществени по смисъла на чл.422,ал.1 т.5 вр.с чл.348,ал.1,т.1,2 НПК нарушения.В този смисъл искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. Касателно възражението свързано с наказанието следва да се отбележи,че в случая разпоредбата на чл.78а НК е неприложима.Това е така,защото в чл.172Б,ал.1 НК наказанието лишаване от свобода е до 5 години,а освобождаването от наказателна отговорност и налагането на административно наказание по раздел ІV от Наказателния кодекс е законово допустимо ,когато за извършеното умишлено престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание. Воден от горните мотиви,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените Б. Д. Л. и М. Н. Д. за възобновяване на внохд № 1272/2011г. по описа на Пловдивския окръжен съд и отменяване/изменяване/ на постановеното с него решение № 288 от 07.10. 2011г.,с което е потвърдена присъда № 227/29.04.2011г. по нохд № 526/2011г. по описа на Районен съд-Пловдив,І н.с. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: