О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 8 гр. София, 17 януари 2019 г Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретар при становището на прокурора Стелияна Атанасова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА частно наказателно дело № 1219 по описа за 2018 г Производството е по чл. 351, ал. 6 НПК. С разпореждане № 397 от 5.11.2018 г, по ВНОХД № 420/16 по описа на Пловдивски апелативен съд, съдия от въззивния съд е констатирал, че касационният протест и касационните жалби, подадени от подсъдимите Ю. И. Г., С. М. М., Б. А. У., Х. Х. Ш., А. И. Х., Н. Д. Д. и А. М. С., срещу присъда № 4 от 30.03.2018 г, постановена от Пловдивски апелативен съд по цитираното наказателно дело, подлежат на връщане, с оглед на което е постановил връщане на протеста, на основание чл. 351, ал. 5, т. 1 вр. ал. 1 НПК, и връщане на жалбите, на основание чл. 351, ал. 5, т. 2, пр. 2 и т. 3 НПК. Срещу цитираното разпореждане в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при Пловдивска апелативна прокуратура и жалби от подсъдимите Ю. И. Г., С. М. М., Б. А. У., Х. Х. Ш., А. И. Х., Н. Д. Д. и А. М. С., с искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото във въззивната инстанция за администриране на протеста и жалбите срещу въззивната присъда. В протеста срещу разпореждането се сочи, че касационният протест, с който е наведено основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК относно наказанието, наложено на подсъдимия А. М. А., отговоря на изискванията по чл. 351, ал. 1 НПК, поради което неправилно е върнат. В жалбите срещу разпореждането са изложени аргументи, че жалбоподателите желаят да се ползват от правото си да обжалват оправдателната част на въззивната присъда относно мотивите за оправдаване по обвинението по чл. 109, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за членство в организация, в която е членувал и подсъдимият Ю. И. Г.. Изтъква се, че е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, касаещо оправдателната част на присъдата. В жалбата, депозирана от подсъдимия С. М. М., е посочено, че присъдата е произнесена от предубеден състав, което обуславя наличието на незаконен състав, както и се твърди, че са допуснати нарушения на правото на защита на този жалбоподател. С жалбите срещу разпореждането се отправя искане за отмяна на присъдата в обжалваната част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че оспореното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Върховният касационен съд, III НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящият състав на ВКС намира за необходимо да проследи процесуалния развой на делото до настоящия момент, за да се произнесе по основателността на протеста и жалбите срещу разпореждането за връщането им. В този смисъл, следва да се обсъди правното положение на подсъдимите жалбоподатели в хода на наказателното производство, като се започне от произнасянето на първата инстанция и се проследи произнасянето на последващите инстанции, а именно: С първоинстанционната присъда е постановено следното: Подсъдимият С. М. М. е признат за виновен по чл. 108, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание глоба от 3 000 лв. Признат е за виновен и по чл. 109, ал. 1 вр. чл. 108, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание една година „лишаване от свобода”. Признат е за невинен по чл. 164, ал. 1 НК. На основание чл. 23 НК, му е определено едно най-тежко общо наказание: една година „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и глоба от 3 000 лв. Подсъдимият А. М. С. е признат за виновен по чл. 108, ал. 1 НК, за което му е наложена глоба от 3 000 лв. Признат е за виновен по чл. 109, ал. 2 вр. чл. 108, ал. 1 НК, за което е осъден на десет месеца „лишаване от свобода”. Признат е за невинен по чл. 164, ал. 1 НК. На основание чл. 23 НК, му е определено едно най-тежко общо наказание: десет месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и глоба от 3 000 лв. Подсъдимият Н. Д. Д. е признат за виновен по чл. 109, ал. 2 вр. чл. 108, ал. 1 НК, за което, на основание чл. 78 а НК, е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба от 2 000 лв. Подсъдимият Х. Х. Ш. е признат за виновен по чл. 109, ал. 2 вр. чл. 108, ал. 1 НК, за което, на основание чл. 78 а НК, е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба от 2 000 лв. Подсъдимият Б. А. У. е признат за виновен по чл. 109, ал. 2 вр. чл. 108, ал. 1 НК, за което, на основание чл. 78 а НК, е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба от 2 000 лв. Подсъдимият Ю. И. Г. е признат за виновен по чл. 109, ал. 2 вр. чл. 108, ал. 1 НК, за което, на основание чл. 78 а НК, е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба от 2 000 лв. Подсъдимият А. И. Х. е признат за виновен по чл. 109, ал. 2 вр. чл. 108, ал. 1 НК, за което, при условията на чл. 78 а НК, е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба от 3 000 лв. Проведено е въззивно производство по протест на прокурора за явна несправедливост на наложените наказания и по жалби на подсъдимите, касаещи осъдителната част на присъдата. Първият въззивен състав е постановил следното: Подсъдимият С. М. М. е признат за невинен по чл. 108, ал. 1 НК. Присъдата е отменена в частта относно произнасянето по чл. 23 НК и е изменена относно осъждането по чл. 109, ал. 1 вр. чл. 108, ал. 1 НК, като, на основание чл. 78 а НК, деецът е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба от 4 000 лв. Подсъдимият А. М. С. е признат за невинен по чл. 108, ал. 1 НК и е отменено приложението на чл. 23 НК. Присъдата е изменена относно осъждането по чл. 109, ал. 2 вр. чл. 108, ал. 1 НК, като, на основание чл. 78 а НК, деецът е освободен от наказателна отговорност и му е определено административно наказание глоба от 3 000 лв. Спрямо подсъдимия Н. Д. Д. присъдата е потвърдена / спрямо него първата инстанция е приложила чл. 78 а НК /. Спрямо подсъдимия Х. Х. Ш. присъдата е потвърдена / спрямо него първата инстанция е приложила чл. 78 а НК /. Спрямо подсъдимия Б. А. У. присъдата е потвърдена / спрямо него първата инстанция е приложила чл. 78 а НК /. Спрямо подсъдимия Ю. И. Г. присъдата е потвърдена / спрямо него първата инстанция е приложила чл. 78 а НК /. Спрямо подсъдимия А. И. Х. присъдата е потвърдена / спрямо него първата инстанция е приложила чл. 78 а НК /. Образувано е касационно производство по жалба на подсъдимия А. М. А.. С касационното решение е отменена осъдителната част на въззивния акт относно осъждането на жалбоподателя А., както и е отменена частта от присъдата, касаеща необжалвалите подсъдими като необходими съучастници в деянието по чл. 109 вр. чл. 108 НК, спрямо които е бил приложен чл. 78 а НК. Делото е върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция в отменената част. При новото / второ по ред / разглеждане на делото във въззивната инстанция е постановена присъда № 4 от 30.03.2018 г, по ВНОХД № 420/16 по описа на Пловдивски апелативен съд, с която е постановено следното: Подсъдимият С. М. М. е признат за невинен по чл. 109, ал. 1 вр. чл. 108, ал. 1 НК, за това да е извършил деянието в периода от месец май 2005 г до месец февруари 2008 г, както и за това да е ръководил организация, в която е членувал и подсъдимият Ю. И. Г.. Присъдата е изменена в частта относно произнасянето по чл. 109, ал. 1 вр. чл. 108, ал. 1 НК, за което е осъден на една година „лишаване от свобода”, като, на основание чл. 78 а НК, деецът е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба от 2 500 лв. Присъдата е потвърдена относно признаването му за виновен по чл. 109, ал. 1 вр. чл. 108, ал. 1 НК, за което е приложен чл. 78 а НК. Подсъдимият А. М. С. е оправдан по чл. 109, ал. 2 вр. чл. 108, ал. 1 НК, за това, че е членувал в организация, в която е участвал и подсъдимият Ю. И. Г.. Присъдата е изменена относно произнасянето по чл. 109, ал. 2 вр. чл. 108, ал. 1 НК, за което е осъден на десет месеца „лишаване от свобода”, като, на основание чл. 78 а НК, деецът е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба от 2 000 лв. Присъдата е потвърдена относно признаването му за виновен по чл. 109, ал. 2 вр. чл. 108, ал. 1 НК, за което е приложен чл. 78 а НК. Подсъдимият Н. Д. Д. е оправдан по чл. 109, ал. 2 вр. чл. 108, ал. 1 НК, за това да е членувал в организация, в която е участвал и подсъдимият Ю. И. Г.. Присъдата е изменена относно произнасянето по чл. 109, ал. 2 вр. чл. 108, ал. 1 НК, за което е приложен чл. 78 а НК, като е намален размерът на административното наказание глоба на 1 500 лв. Присъдата е потвърдена относно признаването му за виновен по чл. 109, ал. 2 вр. чл. 108, ал. 1 НК, за което е приложен чл. 78 а НК. Подсъдимият Х. Х. Ш. е оправдан по чл. 109, ал. 2 вр. чл. 108, ал. 1 НК, за това да е членувал в организация, в която е участвал и подсъдимият Ю. И. Г.. Присъдата е изменена относно произнасянето по чл. 109, ал. 2 вр. чл. 108, ал. 1 НК, за което е приложен чл. 78 а НК, като е намален размерът на административното наказание глоба на 1 500 лв. Присъдата е потвърдена относно признаването му за виновен по чл. 109, ал. 2 вр. чл. 108, ал. 1 НК, за което е приложен чл. 78 а НК. Подсъдимият Б. А. У. е оправдан по чл. 109, ал. 2 вр. чл. 108, ал. 1 НК, за това да е членувал в организация, в която е участвал и подсъдимият Ю. И. Г.. Присъдата е изменена относно произнасянето по чл. 109, ал. 2 вр. чл. 108, ал. 1 НК, за което е приложен чл. 78 а НК, като е намален размерът на административното наказание глоба на 1 500 лв. Присъдата е потвърдена относно признаването му за виновен по чл. 109, ал. 2 вр. чл. 108, ал. 1 НК, за което е приложен чл. 78 а НК. Подсъдимият Ю. И. Г. е признат за невинен по чл. 109, ал. 2 вр. чл. 108, ал. 1 НК, с оглед на което присъдата е отменена относно признаването му за виновен по това обвинение, за което е бил приложен чл. 78 а НК. Подсъдимият А. И. Х. е оправдан по чл. 109, ал. 2 вр. чл. 108, ал. 1 НК, за това да е членувал в организация, в която е участвал и подсъдимият Ю. И. Г.. Присъдата е изменена относно признаването му за виновен по чл. 109, ал. 2 вр. чл. 108, ал. 1 НК, за което е приложен чл. 78 а НК, като е намален размерът на административното наказание глоба на 2 000 лв. Присъдата е потвърдена относно признаването му за виновен по чл. 109, ал. 2 вр. чл. 108, ал. 1 НК, за което е приложен чл. 78 а НК. Срещу въззивната присъда, постановена при второто разглеждане на делото в Пловдивски апелативен съд, прокурорът от Пловдивска апелативна прокуратура е подал касационен протест на 13.04.2018 г. Съдията от въззивната инстанция е констатирал, че протестът следва да бъде допълнен относно съображенията за явна несправедливост на наказанието, наложено на подсъдимия А. М. А.. С разпореждане от 27.08.2018 г е дал указания на прокурора за допълване на протеста, като е определил 7-дневен срок. Към този момент, мотивите към въззивната присъда са били обявени. Разпореждането от 27.08.2018 г е съобщено на прокурора на 29.08.2018 г. Допълнението към протеста е депозирано във въззивната инстанция на 26.09.2018 г. При този процесуален развой на делото, настоящата инстанция намира, че разпореждането за връщане на касационния протест и жалбите на подсъдимите е законосъобразно. Съображенията за това са следните: Касационният протест не отговаря на изискванията по чл. 351, ал. 1 НПК. Това е така, защото в него липсват „данните, които подкрепят касационното основание” по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, касаещо наказанието, наложено на подсъдимия А. М. А.. Липсата на съображения, подкрепящи релевираното нарушение, сочи на липса на съществен елемент от съдържанието на протеста, който има значение за неговата редовност. Съдията от въззивната инстанция е съобразил обстоятелството, че в срока за обжалване мотивите към присъдата не са били изготвени, поради което след тяхното обявяване е указал на прокурора, че в 7-дневен срок следва да допълни протеста. Прокурорът обаче е депозирал допълнение извън указания му срок, което е дало основание на съдията от въззивната инстанция да приложи чл. 351, ал. 5, т. 1 НПК. Като е върнал протеста на посоченото основание, въззивният съдия е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Атакуваното разпореждане е законосъобразно и относно връщането на касационните жалби. Допустимостта на касационната жалба не може да бъде разгледана извън визираните в закона касационни основания и свързаните с тях правомощия на касационната инстанция. Налице е различие в обхвата на проверката и процесуалните правомощия на въззивната инстанция и на касационната такава, което има отражение и върху обжалването пред всяка от посочените контролни инстанции. Съгласно чл. 318, ал. 3 НПК, подсъдимият може да подава въззивна жалба срещу всички части на първоинстанционната присъда, включително и само относно мотивите и основанията за оправдаването му. Въззивната инстанция разполага с правомощието по чл. 337, ал. 3 НПК: да измени присъдата и само относно мотивите и основанията за оправдаване на подсъдимия. За разлика от въззивната инстанция, която дължи цялостна проверка на първоинстанционната присъда, съгласно чл. 314, ал. 1 НПК, касационната инстанция проверява въззивния акт само в обжалваната част и само по отношение на обжалвалите лица, извън случаите на чл. 347, ал. 2 НПК. На следващо място, преценката по допустимостта на жалбата е обвързана с наличието на правен интерес от обжалването. Съдебната практика е категорична, че каквито и процесуални нарушения да бъдат допуснати в хода на наказателното производство, те се санират, ако подсъдимият бъде оправдан. При наличието на съществено процесуално нарушение, представляващо касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, то може да бъде отстранено чрез отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция, за отстраняване на допуснатите нарушения, когато при новото разглеждане на делото е възможно да се постигне различно наказателно-правно третиране на лицето / при наличието на протест или жалба на частното обвинение /. Когато подсъдимият е оправдан, този факт му гарантира всеобхватна процесуална защита, поради което се обезсмисля отмяна на оправдателна присъда и връщане на делото за ново разглеждане, при което би се стигнало до същия правен резултат: оправдаване на подсъдимия. Освен това, на касационна проверка подлежат само актовете, лимитативно изброени в чл. 346, т. 1-4 НПК. Следвайки логиката на законодателя, че не подлежат на касационен контрол актове на въззивната инстанция, с които лицето е признато за виновно и, на основание чл. 78 а НК, е освободено от наказателна отговорност, като му е определено административно наказание, то на още по-голямо основание, извън обхвата на обжалване са актове, с които е постигнато оправдаване. Изложеното има отношение и към довода, касаещ процесуално нарушение, произтичащо от твърдение за незаконен състав, тъй като не е допустимо по жалба на оправдан подсъдим, при липса на протест, при хипотетично ново разглеждане на делото, да се стигне до друг резултат, различен от оправдаването му. Ето защо, независимо от вида и тежестта на процесуалните нарушения, изброени в касационната жалба, при условие, че е постигнато оправдаване на жалбоподателя, оправданият подсъдим няма правен интерес да упражни правото си на жалба. Оправдан подсъдим не би имал правен интерес да обжалва оправдателна присъда и на основание чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Това е така, защото нарушението на материалния закон е свързано с правната квалификация на деянието, представляващо престъпление по определен текст на НК, който въпрос стои само при осъдителна присъда. Прокурорът може да подаде протест срещу оправдателна присъда, когато счита, че с нейното постановяване се е стигнало до нарушение на материалния закон. Тогава при отмяна на присъдата и ново разглеждане на делото би могло да се постигне осъждане на оправдани подсъдими. При оправдаване на подсъдимия въпросът за това дали е извършил престъпление и по кой текст на НК е решен в отрицателен смисъл, а при липса на протест или жалба на частното обвинение, този въпрос не може да бъде пререшен. На следващо място, когато касационната инстанция намери, че е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, тя разполага със следните правомощия: да измени въззивния акт, като приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление, да отмени съдебния акт и да оправдае подсъдимия, ако деянието не съставлява престъпление / в случая по чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК /, да отмени присъдата или решението, да оправдае подсъдимия и да му наложи административно наказание, когато деянието се наказва по административен ред в предвидените от Особената част на НК случаи, или когато деянието съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ, да уважи или отхвърли гражданския иск, да увеличи или намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди. При тази правна уредба, не би могло да се счете, че е допустима касационна жалба на оправдан подсъдим срещу оправдателната част на въззивния акт само относно основанията и мотивите за оправдаването му, тъй като, за разлика от въззивния съд, касационната инстанция не разполага с правомощие да измени въззивния акт в насоката, която се цели от жалбоподателя. По тези съображения, ВКС намери, че оспореното разпореждане е законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 351, ал. 6 НПК, ВКС, ІII НО, О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане на съдия от Пловдивски апелативен съд № 397 от 5.11.2018 г, по ВНОХД № 420/16, с което е върнат касационен протест относно справедливостта на наказанието, наложено на подсъдимия А. М. А., както и касационни жалби, депозирани от подсъдимите Ю. И. Г., С. М. М., Б. А. У., Х. Х. Ш., А. И. Х., Н. Д. Д. и А. М. С., срещу въззивна присъда № 4 от 30.03.2018 г на Пловдивски апелативен съд, по ВНОХД № 420/16. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: