4 Р Е Ш Е Н И Е № 13 София, 30.01.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ТК І т.о. в публичното заседание на деветнадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: ДАРИЯ ПРОДАНОВА Членове: ЕМИЛ МАРКОВ ИРИНА ПЕТРОВА при участието на секретаря Елеонора Стоянова като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 3226 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303,ал.1,т.2, предложение първо ГПК - искане за отмяна поради установена неистинност на документ. Образувано е по молба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя А. Д. А. за отмяна, на основание чл.303, ал.1,т.2 ГПК на влязлото в сила Решение № 58 от 18.04.2013г. по в.гр.д.№ 72/2013г. на Ямболския ОС. С него след частично обезсилване и отмяна на решението на Ямболския РС по гр.д.№ 201/2012г. е признато за установено на основание чл.124 ГПК във вр. с чл.228 ЗЗД, че между ищеца [фирма], [населено място] и ответникът А. Д. А. съществува наемно правоотношение по договор за наем от 13.11.2009г. по отношение на недвижим имот в [населено място], [улица] идентификатор № 87374.537.66.4.41 /разделен в хода на процеса на недвижим имот с идентификатор 87374.537.66.4.44, на недвижим имот с идентификатор 87374.537.66.4.45 и на недвижим имот с идентификатор 87374.537.66.4.46/; на основание чл.79,ал.1 във вр. с чл.228 и чл.230 ЗЗД и чл.8 и чл.9 от договора за наем, А. Д. А. е осъден да предостави за ползване на ищцовото дружество наетия по договора имот- а именно самостоятелен търговски обект с идентификатор №87374.537.66.4.44 и да обезпечи несмущавано ползване от наемателя; Вторият ответник [фирма] е осъден на основание чл.237,ал.1 във вр. с чл.79,ал.1, чл.228 и чл.230,ал.1 ЗЗД и чл.8 и чл.9 от договора за наем да предостави на наемателя [фирма] самостоятелен търговски обект с идентификатор 87374.537.66.4.45 и недвижим имот с идентификатор 87374.537.66.4.46 и да обезпечи несмущаваното им ползване от наемателя. Твърдението в молбата за отмяна е, че за да постанови решението си по установителния иск и да приеме съществуването на наемно правоотношение между събирателното дружество и А. А., въззивният съд се е позовал на приложените по делото разписки за платен наем от 01.11.2011г. и 01.12.2011г. Посочва се, че понастоящем в РП Я. е образувано досъдебно производство вх.№ 2048/2014г. във връзка с ползване като доказателство по делото на неистински частни документи-разписки за платен наем, които са послужили за уважаването на иска. Представя се Удостоверение от 05.08.2014г. на РП Я., съгласно което по преписка вх.№ 2048/2014г. в прокуратурата има образувано на 07.07.2014г. досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че на неустановен ден, през 2012г., в [населено място], съзнателно се е ползвал от неистински частни документи-разписки за платен месечен наем, на които е придаден вид, че са изготвени от А. Д. А., като употребил същите, представяйки ги като доказателство по гр.д.№ 201/2012г. на РС Ямбол. В срока по чл.306,ал.3, изр.второ ГПК е постъпил отговор от ответника по молбата [фирма], с който се оспорва допустимостта и основателността й. Поддържа се, че надлежният съдебен ред по смисъла на чл.303,ал.1,т.2 ГПК включва постановени в самостоятелно съдебно производство присъда за документно престъпление на наказателния съд или решение по иск по чл.124,ал.5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство, а наличието на образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за ползване на неустановени частни документи не може да бъде основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Претендира заплащането на разноските за производството. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за наличието на предпоставките по чл.303,ал.1,т.2 ГПК, ВКС, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, приема следното: Въззивното решение, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 15.05.2014г. Молбата за отмяна е депозирана на 21.08.2014г. Доколкото молителят се позовава на образувано на 07.07.2014г. досъдебно производство, формално тримесечният срок е спазен. Неоснователно е становището на ответника по молбата за нейната недопустимост. Въпросът за реда за установяване на престъпното обстоятелство е по съществото на искането за отмяна. Неоснователността на молбата по глава 24 ГПК пряко произтича от задължителното за всички съдилища разрешение по т.3 на ТР № 5 от 14.11.2012г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че на съгласно чл.303, ал.1, т.2 ГПК на отмяна подлежи влязло в сила решение в хипотезите когато източник на неправилността му е извършено престъпление. В приложното поле на чл.303, ал.1, т.2, пр.1-во ГПК са включени случаите на установена неистинност на документ с влязла в сила присъда за престъпно съставяне на документ /“материална подправка“ по чл.308 НК на официален и по чл.309 НК на частен документ, „интелектуалната подправка” по чл.311 на официален документ и по чл.312 НК на частен документ и хипотезите на чл.313 и чл.314 НК/. Процесуалният способ за установяване на престъплението е влязла в сила присъда, респ. споразумение по НПК или уважен установителен иск за факта на престъплението по чл.124, ал.5 ГПК, в случаите, в които наказателно преследване е изключено, поради някоя от причините, предвидени в НПК и установена неистинност на документ по надлежен съдебен ред означава тя да е призната с влязла в сила присъда или споразумение по наказателно дело, или влязло в сила решение по чл.124, ал.5 ГПК за случаите, когато наказателното производство е изключено по посочените причини в НПК. Образуваното досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.316,ал.1 вр. с чл.309,ал.1 НК е извън визираното в разпоредбата на чл.303,ал.1,т.2 ГПК задължително установяване съобразно „надлежния съдебен ред“ извършване на престъпление. Висящо досъдебно производство не може да послужи като основание за отмяна. В настоящия случай твърдяната неистинност на частни документи – разписки за платен наем не е установено по нито един от допустимите и изрично предвидени в закона процесуални способи, което пряко обуславя неоснователността на искането за отмяна. Поисканите от ответника по молбата разноски за производството, за които е представен списък по чл.80 ГПК, са в размер на 1800лв.-адвокатско възнаграждение. Молителят е направил възражение за прекомерност, което съставът на ВКС счита за основателно. Делото не е сложно от фактическа страна, а както се посочи разрешаването му пряко произтича от принципните отговори, дадени в т.3 ТР №5/2013г. на ОСГТК. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК на молителя следва да се присъди сумата 667.50лв.- възнаграждение, определено по реда на чл.9,ал.4 във вр. с чл.7,ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ред. ДВ, бр.28/2014г. Предвид на изложените съображения, ВКС- Търговска колегия, състав на Първо т.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ал Б.“Е., [населено място], представлявано от управителя А. Д. А. за отмяна, на основание чл.303, ал.1,т.2 ГПК на влязлото в сила Решение № 58 от 18.04.2013г. по в.гр.д.№ 72/2013г. на Ямболския ОС. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата 667.50лв. разноски за производството. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.