Р Е Ш Е Н И Е № 6 гр. София, 11.03.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начена 2. Бисер Троянов при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора М. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1640 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийска градска прокуратура срещу нова присъда № 122 от 8.05.2014 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 3774/2013 г. Протестът се позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.1-2 НПК. Извън изложените факти и обстоятелства, които прокурорът счита за установени в подкрепа на обвинението, развива се доводът, че Софийският градски съд не е изпълнил процесуалните си задължения, като е пропуснал да констатира и да изясни съществените противоречия между депозираните показания от св. С. на досъдебното производство и на въззивното съдебно следствие. В протеста се изтъкват аргументи и защо съдът е трябвало да кредитира приобщените към доказателствените материали показания на св. И. от досъдебното производство. Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста. Повереникът (адв. К.) на частния обвинител настоява за отмяна на присъдата, присъединявайки се към аргументите, залегнали в протеста. Защитникът на подсъдимия (адв. П.) счита, че протестът е неоснователен, тъй като съдът задълбочено е изследвал всички доказателства по делото. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С нова присъда № 122 от 8.05.2014 г. по в. н. о. х. д. № 3774/2013 г. Софийският градски съд е отменил осъдителна присъда от 8.05.2013 г. по н. о. х. д. № 14721/2012 г. на Софийския районен съд и е признал подсъдимия Х. Н. К. за невинен в това, на 7.08.2005 г. в [населено място] да е причинил средна телесна повреда на Б. В. Е., изразяваща се в счупване на долната челюст, поради което го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 129, ал. 1 НК. Касационният протест е ОСНОВАТЕЛЕН. Според прокурора, съдът не е констатирал по реда на чл. 281 НПК съществените противоречия между показанията на св. С. от досъдебното производство, в които той възпроизвел преките си наблюдения за нанесен удар от подсъдимия по лицето на пострадалия и показанията на същия свидетел при повторния му разпит в рамките на въззивното съдебно следствие, в които заявил, че „имало е някакъв удар от подсъдимия К. към св. Е., но не може да каже как и какъв е бил ударът, както и какво се е случило”. Видно от мотивите на присъдата Софийският градски съд е приел, че на пострадалия Е. е бил нанесен само един удар и чрез този удар са били причинени съставомерните последици, но по делото не е доказано по несъмнен начин деянието да е било извършено от подсъдимия К.. Обсъждайки доказателствените материали, въззивният съд изцяло се е доверил на показанията на пострадалия, който непосредствено преди нападението видял зад гърба си две лица – подсъдимият и св. Я., усетил последователно дърпане на дрехите и удар от човек, намиращ се зад гърба му (л. 4 от мотивите). Тези възприятия са залегнали и в изложената фактическа обстановка по делото (л. 3 от мотивите). Макар такъв подход да не отговаря стриктно на изискванията на чл. 317 вр. чл. 305, ал. 3 НПК - в мотивите да се посочат установените (от съда) обстоятелства и въз основа на кои доказателствени материали, очевидно Софийският градски съд е счел за фактически установено, че непосредствено преди дърпането и удара, зад гърба на пострадалия са били св. Я. и подсъдимият К.. При решаване на въпроса за авторството, Софийският градски съд е оценил показанията на св. С., който пред първоинстанционния съд бил възпроизвел преките си наблюдения, че тъкмо подсъдимият К. е нанесъл удара с ръка в лицето на пострадалия Е., само като привидно категорични. Всъщност те били съмнителни, тъй като не било нормално при близките им приятелски отношения св. С. да не сподели впоследствие пред пострадалия кой точно го е ударил. Това съмнение се задълбочило при непосредствения разпит на св. С. пред въззивния съд, когато той не могъл с категоричност да потвърди нанасянето на удар и описал сборичкване, а то могло да бъде и дърпане на дрехите. На първо място следва да се подчертае, че от мотивите не личи оценката за достоверността или недостоверността на показанията на св. С., дадени при въззивния му разпит относно развилото се събитие пред дискотеката. На второ място, липсва ясната и недвусмислена позиция на Софийския градски съд дали св. С. е депозирал различни показания от дадените пред първоинстанционния съд; съществуват ли противоречия и в какво се изразяват те – дали свидетелят е отрекъл обстоятелствата за нанесен удар от подсъдимия или е представил нови съществени факти и обстоятелства във връзка с обвинението, в каквато процесуална ситуация съдът е длъжен да провери налице ли са противоречия между показанията, дадени при повторния разпит на св. С. в хода на въззивното съдебно следствие и показанията му от досъдебното производство, а при противоречия да приложи процедурата по чл. 281 НПК, да изясни причината за тях и в мотивите да изложи надлежни съображения кои и защо свидетелски показания счита за достоверни, и кои и защо отхвърля като недостоверни (чл. 305, ал.3 НПК). На следващо място, доколкото основното съображение за оправдаването на подсъдимия произтича от показанията на св. С. и една и съща част от неговите показания при повторния му разпит пред въззивния съд са пресъздадени по различен начин в мотивите на присъдата и в протеста, Върховния касационен съд провери дали заявеното от този свидетел е било преценявано от съда по същество съобразно действителния му смисъл и съдържание. При проверката установи, че Софийският градски съд е пропускал всяко изявление на св. С., макар и изказано с известна уклончивост на използваните изрази, за наличието на удар, който е могъл да се свърже с подсъдимия К. (в т.ч. цитираното в протеста) и напълно е игнорирал направените от свидетеля уточнения за страничното разположение на второто лице - св. Я., към момента на удара спрямо пострадалия Б. В. Е.. Ето защо, въззивният съд, който избирателно е преценявал само част от показанията на св.С. вместо да ги обсъдени и анализира в тяхната цялост и след съпоставка с останалите доказателствени източници, не е изпълнил задълженията си да съблюдава стриктно процесуалните правила, свързани със събирането, проверката и оценката на доказателствените материали, чието предназначение е да се гарантира правилно формиране на вътрешното убеждение на съда, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона (чл. 14 НПК). Допуснатите процесуални нарушения са съществени и обуславят отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Това прави излишно да се обсъжда другия довод на прокурора в протеста, че съдът е трябвало да кредитира надлежно приобщените от досъдебното производство показания на св. И. - довод, насочен да се пререши въпроса с тяхната достоверност, каквито правомощия поначало Върховният касационен съд няма. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда № 122 от 8.05.2014 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 3774/2013 г. и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Софийския градски съд от съдебно заседание. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: