8 Р Е Ш Е Н И Е № 631 София, 13 януари 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември 2013 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА КАПКА КОСТОВА при секретаря .............Д. Околийска........................... и в присъствието на прокурора от ВКП ........Т. Комов................, като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1939/2013 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на защитника на подсъдимия В. А. Х. срещу въззивно решение № 246, постановено на 15.07.2013 г. от Апелативен съд – гр.София по ВНОХД № 522/2013 г., с което е била изменена първоинстанционната присъда по делото, като наложеното наказание на подс. Х. е било увеличено от осем на десет години лишаване от свобода. С първоинстанционна присъда № 32, постановена от Софийски окръжен съд на 20.12.2012 г. по НОХД № 628/2008 г., подс. Х. e бил признат за виновен в това, че на 18.02.2008 г. в [населено място] умишлено умъртвил Г. И. Ж., като деянието представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл. 116 ал.1 т.12 вр. чл. 115 вр. чл. 29 ал.1 б. Б от НК и чл. 55 ал.1 т.1 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор с полагане на съответните медицински грижи на основание чл. 40 ал.4 от НК. Касационната жалба, подадена от името на подсъдимия чрез неговия защитник, релевира всички касационни доводи. В обсега на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК се твърди, че съдилищата са допуснали съществено нарушение на процесуалните правила като са игнорирали доказателства по делото. Сочи се, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон /касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК/, тъй като е следвало да преквалифицира деянието в престъпление по чл. 124 ал.3 от НК. В жалбата се сочи и основание за касационен контрол по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК, без обаче да се излагат съображения за това. Прави се искане за изменение на въззивното решение, като престъплението бъде преквалифицирано по чл. 124 ал.3 от НК, като алтернативно се иска, в случай на неупражняване на това правомощие, да се приеме, че престъплението е извършено при евентуален умисъл, като се намали наложеното наказание с приложението на чл. 55 от НК и се наложи наказание в размер на пет години лишаване от свобода. В съдебно заседание пред ВКС защитата на подс. Х. поддържа жалбата по изложените съображения и с направените искания, като в обхвата на посоченото касационно основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК излага и допълнителен аргумент - съдебнопсихиатричната експертиза за подсъдимия е изготвена от лекуващите го лекари в Затвора - Ловеч, изготвена е три години след деянието, а на досъдебното производство изобщо не е изследван психичния статус на подсъдимия. Подсъдимият Х. заявява, че поддържа аргументите на защитника си, твърди, че не е искал да умъртви пострадалия, поради което моли за справедливо наказание. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна, тъй като не се констатират сочените касационни основания. Счита, че въззивният съд е изложил подробни мотиви за отказа си да преквалифицира престъплението по чл. 124 от НК, а наказанието е отмерено справедливо при условията на чл. 55 от НК, като е отчетено неправомерното поведение на пострадалия. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд намира, че инстанциите по фактите не са допуснали нито едно от сочените от жалбоподателя процесуални нарушения. Както окръжният съд, така и въззивният са изследвали изключително подробно личността на пострадалия Ж., като дори е било изискано и свидетелство за съдимост на същия. Личността на подсъдимия също е била обект на изследване, доколкото това обстоятелство е елемент от предмета на доказване по делото. Нито предходните действия на пострадалия, насложили се във времето и довели до ескалация на напрежението между него и подсъдимия, нито фактът, че Ж. се е движел принципно с нож в себе си, какъвто е носил и на 18.02.2008 г., са били игнорирани по делото. Окръжният и въззивният съдилища са събрали и анализирали наличните доказателства за тези факти от предмета на доказване, съдържащи се в показанията на свидетелките С. и В.. Те не са били игнорирани при направата на фактическите и правни изводи по делото, а напротив - били са възприети от съдебните инстанции, които са ги отчели при индивидуализацията на наказанието, което е наложено на подсъдимия. Обстоятелството, че предходното поведение на пострадалия Ж. и носеният от него нож не са повлияли на направата на извод за наличие на състояние на силно раздразнение у подсъдимия или на неизбежна отбрана, не сочи на недопустимо игнориране на доказателствата от съдилищата, тъй като те задълбочено са обсъдили доказателствата и не са намерили основание за приложението на искания от подсъдимия и защитата материален закон. Процесуално нарушение би било налице, ако в съдебните актове липсва отговор на правените доводи в полза на защитата, каквото не се констатира в настоящия процес. Изключително подробните аргументи на въззивния съд /л.11-л.13 от решението/ за липсата на основания за приложение на друг материален закон - чл. 124, чл. 119 или чл. 118 от НК, недвусмислено сочат на изпълнение на задачата му по чл. 339 ал.2 от НПК, поради което не би могло да се обоснове наличие на касационно основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, аргументирано с игнориране на доказателства, довели до неправилно приложение на материалния закон. Не се констатира каквото и да процесуално нарушение, свързано с назначаването и приемането на съдебнопсихиатричните експертизи по делото. Упрекът към органите на досъдебното производство, които са пропуснали да изследват личността на подсъдимия към датата на деянието - 18.02.2008 г., е основателен. Съдът обаче не може да бъде отговорен за бездействията на разследващите органи и на прокурора, но е длъжен да извърши обективно, всестранно и пълно събиране на доказателства относно предмета на доказване по делото /чл. 102 от НПК/, част от който е и личността на подсъдимия. В този смисъл окръжният съд е изпълнил безупречно процесуалното си задължение, като за установяване на основни, подлежащи на доказване обстоятелства - дали подсъдимият страда от психично заболяване, дали е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към датата на инкриминираното деяние, както и дали към периода на провеждане на съдебното следствие е имал годност да участва в процеса, е назначил две съдебнопсихиатрични експертизи /л.84-л.98 и л.312-л.342 от първоинстанционното дело/. Същите са възложени на съответните експерти съобразно правилата на чл. 147 от НПК. Не се констатира каквото и да е нарушение от страна на първоинстанционния съд на тази норма относно избора на експерти, които да изготвят експертизите. Първата от тях е депозирана по делото на 26.11.2009 г. и е изготвена от трима експерти от ОДПЗС - София -област. Втората е представена на съда на 24.02.2012 г. и е изготвена от трима експерти от психиатричното отделение на СБАЛЛС при Затвора - [населено място], където към момента на освидетелстването се е намирал подс. Х.. Право на органа, назначаващ експертизата, е да избере експертите, на които да възложи нейното изготвяне. Водещото е те да имат съответните специални знания и да не съществуват основания да се счита, че те са предубедени при нейното изготвяне. В настоящето дело в нито един момент не е била поставена под съмнение непредубедеността или професионалната компетентност на който и да е от експертите. Защитата на подсъдимия не е направила искане за отвеждане на който и да е от тях, като единствено в съдебно заседание на 23.03.2012 г. е изразила несъгласие за приемане на експертното заключение по втората експертиза, тъй като не е била съгласна с изводите за вменяемост на подсъдимия към инкриминираната дата. Несъгласието на защитата с изводите на експертизата не прави самата експертиза негодна да служи за обосноваване на определени правни изводи. По своето естество всяка експертиза служи на съда за направата на изводи чрез експертните знания на вещите лица от едни известни факти за други, които не са известни. В случая по делото са били изготвени две експертизи от различен експертен състав, причината за което различие се дължи на обстоятелството, че към 2009 г. подс. Х. не е бил задържан под стража и експертизата е изготвена от вещи лица от областния диспансер за психично здраве по местоживеенето му, докато към 2012 г. подс. Х. е бил с мярка за неотклонение "задържане под стража", като е бил настанен в Затвора - Ловеч. Експертизите са били възложени на тези експерти, които към съответния момент са могли да имат най-добри и пълноценни наблюдения върху освидетелствания подсъдим, като очевидно целта е била постигане на максимална обективност, задълбоченост и пълноценност в изследването. Поради тези обстоятелства съдът не може да бъде упрекнат в избора на експерти, нито касационният съд констатира каквото и да е обективирано в протоколите по делото или в съдържанието на самите заключения основание за тяхната предубеденост по делото. По същество двете експертизи по делото са дали непротиворечив еднозначен положителен отговор на въпроса, който се оспорва от защитата - дали подс. Х. към датата на деянието е разбирал свойството и значението на извършеното и дали е могъл да ръководи постъпките си. Обстоятелството, че на такъв въпрос за първи път експерти са отговорили на 26.11.2009 г. /л. 84 и сл. от делото/, не може да доведе до извод за необоснованост на заключението. В него експертите обстойно са изложили съобразените от тях обстоятелства и използваната медицинска документация, касаеща Х., като са ползвали разпитите на св. В., която е живеела с подсъдимия към периода на престъплението на съпружески начала, обясненията на самия Х., няколко съдебнопсихиатрични експертизи за него от 1992, 1994, 1997 и от 2008 година, както и са провели медицински преглед и психологическо изследване. Същият подход е използван и от втората СППЕ. Експертите, макар и да са дали заключения по въпрос, касаещ личността на подсъдимия към 18.02.2008 г. в по-късен момент - съответно 26.11.2009 г. и 24.02.2012 г. , са работили с данни, касаещи този по-ранен момент, които са били максимално обективни. Поради това в пълно съответствие със закона съдебните инстанции са счели, че двете експертни заключения следва да послужат за обосноваване на извода относно годността на подс. Х. да бъде субект на престъплението, в което е бил обвинен. Не е било допуснато процесуално нарушение, свързано с оценката на заключенията от инстанциите по същество, нито е било нарушено правото на подсъдимия в този аспект. С оглед на това не се констатира наличие на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. ВКС не констатира да е налице и другото касационно основание – по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, по отношение на твърдяното в касационната жалба нарушение на материалния закон. Приетите фактически обстоятелства от двете инстанции по фактите относно деянието правилно са били квалифицирани от тях като престъпление по чл. 116 ал.1 т.12 вр. чл. 115 вр. чл. 29 ал.1 б. Б от НК. Правнооценъчната дейност на съдебните инстанции на събраната доказателствена съвкупност не сочи на неправилно приложение на материалния закон, след като доказателствените средства, приети за достоверни от двете предходни инстанции, са установили факти, които не биха могли повече за бъдат оспорени от страните пред касационната инстанция. При така установените фактически обстоятелства ВКС не намира, че са налице основания да се приеме, че деянието, вменено във вина на подс. Х., съставлява престъпление по друг по-лек престъпен състав, поради което въззивното решение да бъде изменено. По делото е прието, че подс. Х. е нанесъл продължителен побой над пострадалия Ж.. След отнемането на ножа от ръцете на пострадалия подсъдимият е нанесъл две порезни рани с него по тялото му, ударил го е с парче керемида в тилно-слепоочната област, от което той паднал на земята. Значителна част от ударите са нанесени на пострадалия докато той и бил легнал на земята, като са се изразили в удари с ритници по цялото тяло, с дръжката на брадва - по краката и лицето, както и с неопределен предмет с тъпоръбеста конфигурация. В резултат на тези значителни по сила и време насилствени действия Ж. не е имал възможност за каквато и да е съпротива, той не се е изправил дори и когато подсъдимият е отишъл да вземе брадвата, като не е давал и признаци за живот. Независимо от това, подсъдимият след приключване на побоя е съблякъл връхната дреха на пострадалия и я хвърлил в контейнер за смет, съзнавайки ранния час на денонощието, сезона и ниските температури на 18.02.2008 г. Въззивният съд е приел фактическите изводи на първата инстанция и относно причината за смъртта на Ж., която по експертен съдебномедицински път е установено, че е резултат от съчетана черепно-мозъчна и лицева травма. При тези факти и двете инстанции са приели, че субективното отношение на подс. Х. към настъпилата смърт е израз на умишлена форма на вината му, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на поведението си спрямо пострадалия, предвиждал е настъпването на смъртта му и е искал нейното настъпване. Тези изводи на съдебните инстанции са в пълно съответствие с материалния закон. Безспорно у подс. Х., който е единственият извършител на деянието, е съществувало възприятието, че жертвата на неговите действия е получила множество силни и разнопосочни удари в цялото тяло и най-вече в жизненоважните му части - глава и лице, че тя е безпомощна вследствие на тези удари, че е лишена от възможност за всякаква съпротива. Неизбежно е имало отражение в мисловната дейност на подсъдимия Х., че със своите по-нататъшни действия по продължаване на ударите с различни предмети и със събличането на безпомощната жертва предприема поведение, с което неминуемо ще настъпи нейната смърт. В този смисъл той е съзнавал общественоопасния характер на предприетите от него действия, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от тях - смъртта на жертвата, и въпреки това е целял и желаел тяхното настъпване. При цялата конкретика на развилата се ситуация с нанесения побой, категоричността за необходимостта от направа на извод за наличие на умисъл към убийство, а не само към нарушаване на телесния интегритет на жертвата, ограничен до телесна повреда, се установява от експертните заключения по делото, констатирали множество силни удари по тялото на Ж., попадащи в главата, гърдите и краката, все области на човешкото тяло, в които се намират жизненоважни органи. Интензитетът на нараняванията, средствата, с които са били причинен те – парче керемида, ритници, дръжка на брадва и тъпоръбест предмет, фактът, че насилническите действия са продължили над безпомощния пострадал, след като той вече не е бил в състояние да оказва каквато и да е съпротива, след което е бил и съблечен, въпреки зимния сезон, по един недвусмислен начин сочат на наличието на пълно, ясно и точно съзнание у Х. на обществената опасност на извършваното от него и последиците от това негово поведение, които той е искал и целял. Поради това верни и съответни на установените факти по делото са изводите на въззивния съд, че обективираните действия на подс. Х. сочат на пряк умисъл към престъплението убийство по чл. 116 ал.1 т. 12 вр. чл.115 вр. чл. 29 ал.1 б.Б от НК. Въззивният съд не е допуснал соченото в жалбата на подсъдимия нарушение на материалния закон, като е потвърдил първоинстанционната присъда, и е отказал да преквалифицира деянието в престъпление по чл. 124 от НК. Аргументите, изложени от въззивната инстанция, обосноваващи липса на основания за преквалификация на престъплението по друг по-лек закон - чл. 124, а също и по чл. 119 и чл. 118 от НК, напълно се споделят и от касационния съд. С оглед на това ВКС намира, че оценъчният подход на въззивния съд е законосъобразен и не се налага каквато и да е намеса на касационната инстанция за промяна на правните му изводи относно квалификацията на престъплението. Поради това оплакването за нарушение на материалния закон е неоснователно и липсват основания за намесата на касационната инстанция на основание чл. 348 ал.1 т.1 от НК. Не се констатира да е налице и явна несправедливост на наложеното наказание от въззивния съд лишаване от свобода в размер на десет години. Обосноваването на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК в жалбата е изключително свързано с искането за преквалификация на престъплението по чл. 124 от НК. С оглед изложените съображения за липса на основание за намеса на ВКС по отношение на приложимия материален закон, не се налага корекция на наказанието в този аспект. Същото се явява справедливо и съответно на тежестта на престъплението, за което Х. е признат за виновен, и на личността на подсъдимия. Съдебните инстанции са отмерили същото при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НПК, като са отчели наличие на едно изключително обстоятелство и на други многобройни такива. В този смисъл сочените от защитата като игнорирани доказателства за предходното провокативно поведение на пострадалия, са били безспорно отчетени като изключително обстоятелство, което наред с останалите смекчаващи, е обусловило и индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода далеч под законовия минимум от петнадесет години. Не е игнорирано никое обстоятелство, което да би могло да влияе на наказателната отговорност на подс. Х.. ВКС отчита дългия период от време на висящност на настоящия процес - почти шест години, но намира, че в случая са били налице достатъчно обективни причини, които са довели до този срок на разглеждане на делото. Първоначално то е било спирано за период от около шест месеца поради невъзможността на подсъдимия да участва в процеса, а впоследствие за около една година - поради укриването му. В периода от 16.09.2010 г. до 10.02.2011 г. е било извършвано щателно издирване на подс. Х.. В останалата част от времето съдебните инстанции са провявали необходимото усърдие за своевременното ритмично провеждане на съдебните заседания и тяхната подготовка. Периодът от около четири години не е неразумен за продължителност на настоящето наказателно производство, поради което и не се налага подсъдимият да бъде премиран по какъвто и да е начин чрез по-нататъшно намаляване на наказанието му. Предвид изложените съображения настоящият касационен съдебен състав намери, че не е налице нито едно от касационните основания по чл. 348 ал.1 т.1 - т.3 от НПК, съдържащи се в жалбата на подс.Х.. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 246/15.07.2013 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ВНОХД № 522/2013 г. по описа на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.