Р Е Ш Е Н И Е № 275 гр. София, 10 юли 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Галина Тонева при секретар Н. Цекова и в присъствието на прокурора Б.Джамбазов изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 627 / 2015 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал.1, т.5 от НПК по искане на осъдената Е. К. Р. за възобновяване на нохд № 248/2013 г. по описа на Районен съд - гр. Пазарджик. В искането се сочи, че решението на въззивната инстанция по делото, с което е потвърдена първоинстанционната осъдителна присъда, е постановено в нарушение на процесуалните правила, поради което трябва да бъде отменено. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на осъдената поддържа искането по изложените в него съображения, а прокурорът оспорва основателността му поради тяхната неубедителност . Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване на делото, установи следното : Делото е за втори път пред Върховния касационен съд. Районният съд в гр. Пазарджик с присъда № 11 от 15.01.2014 г. по нохд № 248/2013 г. признал подсъдимата Ел. К. Р. за виновна в това, че в периода от 15.06.2012 г до 16.06.2012 г. в гр.П., в кафе –аперитив „Л.”, при условията на продължавано престъпление държала акцизни стоки без бандерол – общо 265 бр. кутии цигари от различни марки на обща стойност 1190,70 лв. и 12,7 литра етилов алкохол на стойност 142,48 лева, като общата стойност на стоките е 1 333 лева, случаят не е маловажен и деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл.234, ал.2 вр. чл. 234, ал.1, чл. 26, ал.1 и чл. 28 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК я осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор от закрит тип. Съдът приспаднал от така определеното наказание времето, през което подсъдимата била задържана в изпълнение на мярка за неотклонение. Съгласно чл. 68, ал.1 от НК със същата присъда било постановено подсъдимата да изтърпи изцяло наказанието лишаване от свобода за срок от осем месеца, наложено й по нохд №1494/2010 г. от Пазарджишкия районен съд. На основание чл. 234, ал.3 от НК, вещите, предмет на престъплението, били отнети в полза на държавата. В тежест на подсъдимата били възложени и сторените по делото разноски. Окръжният съд в гр. Пазарджик с решение № 52 от 09.04.2014 г. по внохд № 91/ 2014 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, с решение № 351 от 30.10. 2014 г. по наказателно дело 1167/2014 г. отменил по реда на възобновяването второинстанционното решение и върнал делото за ново разглеждане от стадия на въззивното производство. Касационният съдебен състав съзрял съществени нарушение на процесуалните правила при извършване на въззивната проверка, която не се справила с анализа на доказателствения материал, не дала отговор на възраженията на жалбоподателя и не изложила мотиви за годността на доказателствените средства. При новото разглеждане на казуса в рамките на внохд№ 478/2014 г. Окръжният съд в гр.Пазарджик провел самостоятелно съдебно следствие и отново потвърдил присъдата на районния съд с решение № 8 от 30.01.2015 г., което влязло в сила на същата дата. Искането за възобновяване на делото е направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна по отношение на акт, подлежащ на извънредна проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно поради следното : Основното възражение на осъдената е базирано върху разбирането, че двете предходни инстанции са кредитирали данните от протоколите за оглед и за доброволно предаване и от показанията на разпитаните свидетели – митнически служители, в нарушение на процесуалните правила. Така поддържаната позиция се опровергава от данните по делото. При втората въззивна проверка, в изпълнение на указанията на касационната инстанция, решаващият състав на Окръжен съд - Пазарджик отбелязал / макар мотивите му да са сведени чрез крайна лаконичност до най-ниския стандарт на чл.339 от НПК/, че по делото не са съставени протоколи за претърсване и изземване, а извършените процесуални действия са отразени в съставените протоколи като оглед и доброволно предаване. Въпреки това въззивният съд не е имал основание да игнорира приобщените веществени доказателства - цигари и алкохол. Несъмнено опорочаването на процесуално действие, свързано с установяване на релевантни доказателства, не допуска присъствието на последните в доказателствената съвкупност. В друг казуистичен контекст подмяната на фактическо извършените процесуални действия с други, изключени от съдебен контрол процедури, би било достатъчно за компрометиране на събрания чрез тях доказателствен материал. В конкретния случай обаче въззивният съд, основно чрез цитиране на практиката на касационната инстанция, е изключил съмненията относно съществения от доказателствена гледна точка въпрос за истинността на веществените доказателства, тяхното съхранение и годност за последващо изследване. В тази насока по делото са събрани убедителни еднопосочни гласни доказателства /включително обясненията на подсъдимата/, че на 15 и 16.06.2012 г. в кафе-аператив „Л.” са намерени посочените в обвинителния акт цигари и алкохол без бандерол. По същия небудещ съмнение начин са установени и местата, къде тези стоки били съхранявани - в тенджера, в грил, умивалник, хладилник, под барбекю. Не е спорно също така, че подсъдимата работела в заведението като готвачка и е имала непрекъснато наблюдение върху вещите в кухнята. Прочее, тя обяснила, че е премествала част от стоките, но със съзнанието, че те са на собственика - свидетеля Р. В.. Още първата инстанция внимателно е проверила тази версия, крепяща се на показанията на свидетелите В. и К. и обясненията на Р.. Първостепенният съд е коментирал сериозните противоречия в тях, конфронтиращи ги с обективната находка на проверяващите органи. В объркването, непоследователността и логически неприемливите сведения за произхода и предназначението на цигарите и алкохола предходните инстанции правилно са съзрели основания за необективност и са отказали да кредитират посочените доказателствени източници. Неприемливо е и твърдението, че митническите служители И. Х., М. Ш. и Д. Е. неправилно са разпитани като свидетели поради участие им в наказателното производство и свързана с това предубеденост. Изброените свидетели са участвали в административна проверка до момента, в който били установени данни за престъпление. Тогава те повикали разследващ митнически инспектор – А. А. З., която съставила протокол за оглед на местопроизшествие. Свидетелите Х. , Ш. и Е. не са участвали в процесуално-следствени действия, макар да се намирали на местопроизшествието. Съгласно чл. 118, ал.1, т.3 от НПК служителите на Агенция „Митници”, присъствали при оглед , не са изключени от кръга на лицата , които могат да свидетелстват в същото наказателно производство. Показанията им са проверени в контекста на цялата доказателствена съвкупност и не разкриват данни за манипулативност и необективност. Съдържащата се в тях информация за изявленията на осъдената Р. относно намерените стоки са ценени като косвени доказателства, насочени към проверка на преките доказателства, събрани по делото. Те не са заместили обясненията на подсъдимата, а са послужили като отправна точка за преценка на тяхната обективност, наред с доказателствата за трудовата й функция и обстановката, в която са намерени инкриминираните акцизни стоки. Напълно произволно е и оплакването на осъдената за ограничаване на правото й да задава въпроси на свидетелите Х., Ш. и Е. и вещото лице при повеждане на съдебното следствие пред първата инстанция. От протоколите за проведените съдебни заседания е видно, че подсъдимата е участвала лично и със защитник при всички разпити в съдебната фаза на процеса. Не са отразени в съдебните протоколи / а не е провеждана и процедура за тяхната поправка/ каквито и да било препятствия пред възможността на подсъдимата да участва пълноценно в събирането на доказателства. Най-сетне Р. и защитникът й не са отправили и искане пред въззивната инстанция за допълнително изслушване на тези свидетели и на вещите лица, ако действително са преценявали разпитите им за непълноценни. В отговор на искането за възобновяване следва да се отбележи, че решаващите състави не са фаворизирали значението на намерените дактилоскопни следи, тъй като връзката между между Р. и намерените акцизни стоки е установена и чрез всички останали доказателства. Освен това, както е добре известно, държането е фактическа власт върху определени вещи, но не предполага задължителен физически контакт. Обобщено, вътрешното убеждение на съда по фактите е изградено при спазване на процесуалните правила за събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства. Изводите за авторството на деянието не са опорочени и не подлежат на ревизия по реда на възобновяването на наказателни дела . Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1 , т.1 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Е. К. Р. за възобновяване на нохд № 248/2013 г. по описа на Районен съд - гр.Пазарджик. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.