3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 98 С., 25.05.2011 година Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 19.05.2011 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: В. А. М. С. при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията В. А. т.дело № 434 /2011 година Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Гаранционен фонд, [населено място] против въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 25 от 31.01. 2011год., постановено по в.гр.д.0 704/2010 год., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Хасковския районен съд № 686 от 04. 11.2010 год., по гр.д.№ 1680/2010 год. и са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора, като ищец, срещу Р. Р. С. от същия град обективно кумулативно съединени искове- по чл. 91, във вр. с чл.88, ал.1, т.1 б.”б” ЗЗ/ отм./ за сумата 1119.25 лв., представляваща регресно обезщетение за изплатени имуществени вреди по щета № 124/24.02.2006 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на исковата молба - 28.06.2010 год. до окончателното и изплащане и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 571.78 лв. - обезщетение за забава за периода 15.08.2006 год.- 28. 06.2010 година. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложеното и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира: Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно чл.280, ал.2 ГПК в редакцията, публикувана в ДВ бр. 100/ 21.12.2010 год. от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационния контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв.- за търговски дела, във втората от които категории попада и обжалваното решение на Х., предвид произхода на претендираното вземане. Следователно, при липсата на създаден от законодателя ред за инстанционен контрол над въззивния съдебен акт на Х., настоящият касатор не разполага с потестативно процесуално правомощие да сезира касационната инстанция по реда на чл.280 и сл. ГПК, поради което подадената от него на 07.03.2011 год. касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Без значение в тази вр. е обстоятелството, че производството по делото пред ХРС е било образувано преди посоченото по- горе изменение на процесуалния закон. С § 25 ПЗР на ЗИДГПК/ ДВ бр.100/2010 год./ законодателят изрично е предвидил, че само висящите производства се приключват по досегашния ред и доколкото не е обвързал висящността на делото с момента на постъпване на исковата молба в съд, какъвто подход е възприет с § 1 и сл. ПЗР на ГПК, то следва да се приеме, че релевантна в разглежданата хипотеза е единствено висящността на делото в касационната инстанция. Несъмнено тази висящност пред ВКС настъпва от момента на подаване на касационната жалба в канцеларията на администриращия същата съд, начало на която в случая е датата – 07.03.2011 год. От характера на разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, в горепосочената и редакция и действието на същата във времето следва, че приложното и поле обхваща и вече възникналите процесуални правоотношения, поради което последните, както е в разглеждания случай, се явяват недопустими и подлежат на прекратяване, щом цената на всеки един от предявените в обективно кумулативно съединяване искове е под 10 000 лв. Водим от тези съображения настоящият състав на Върховният касационен съд, второ отделение, търговска колегия, на осн. чл.286, ал.1, т.3 ГПК О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, касационна жалба вх. на Х. № 1981/07.03.2011 год., подадена от Гаранционен фонд [населено място] против въззивното решение на Хасковския окръжен съд от № 25 31.01.2011 год., по в.гр.д.№ 704/2010 год.. ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 434/2011 год. на ІІ-ро т.о. на ВКС. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС,ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: