7 Р Е Ш Е Н И Е № 18 София, 29.01.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Геника Михайлова при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светана Калинова гражданско дело № 4533 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. М. П., И. Х. П. и М. Х. П. срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд, постановено на 29.05.2015г. по в.гр.д.№163/2015г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено в частта, касаеща разпределението на ползването на съсобствения между страните недвижим имот с идентификатор 56722.665.60, находящ се в [населено място], [улица], съставляващ УПИ III-9427 в кв.440А по плана на града, извършено от първоинстанционния съд съобразно вариант II от допълнителното заключение на в.л.П. В. и вместо това ползването е разпределено съобразно вариант III от допълнителното заключение на вещите лица П. В. и Т. М.. С определение №566/16.11.2015г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса при извършването на преценка на целесъобразността на избрания от съда вариант за разпределение на ползването на съсобствено дворно място по реда на чл.32, ал.1 ЗС следва ли съдът да вземе предвид начина, по който ще се осъществява достъпа до самостоятелните жилищни обекти в построената в това дворно място сграда, както и за обстоятелствата, имащи значение в подобна хипотеза. К. поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като неправилно въззивният съд приел за възможно и допустимо ползването занапред да се осъществява чрез маломерен помощен вход, от който се влиза в собствения им първи етаж от сградата през остъклена тераса. Поддържат, че е неправилна извършената от съда преценка за целесъобразност на възприетия вариант за ползване на дворното място, тъй като отреденият им за преминаване вход е с ширина само 70см., вместо задължителната по чл.100, ал.2 от Наредба №7/2003г. ширина за вход минимум 1 метър. Поддържат също така, че при разпределянето на ползването на дворното място въззивният съд не е отчел обстоятелството, че в частта, касаеща разпределяне на ползването на таванското и избено помещение първоинстанционното решение е влязло в сила и с това решение им е присъдено да преминават до тези помещения единствено през главния вход на сградата, който обаче попада в дела за ползване на противната страна. Поддържат, че при извършване на преценка за целесъобразност на избрания метод на ползването на съсобствения имот съдът не е взел предвид начина, по който ще се осъществява достъпът до самостоятелните жилищни обекти в построената в това дворно място сграда, както и обстоятелството, че сградата има единствен архитектурно и конструктивно обособен вход, отговарящ на законните изисквания, през който се осигурява достъпът както до самостоятелните жилища на първия и втория етаж, така и до таванските и избените помещения. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това разпределението бъде извършено по вариант II от експертизата, като им бъдат присъдени направените по делото разноски по представен списък по чл.80 ГПК. Ответниците по касационна жалба не изразяват становище по нейната основателност. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: По реда на чл.32,ал.2 ЗС Е. М. П., И. Х. П. и М. Х. П. са предявили иск за разпределяне ползването на съсобствено дворно място, съставляващо ПИ с идентификатор 56722.665.60, както и на избеното и таванско помещения в построената в имота жилищна сграда, от която предявилите иска лица притежават в индивидуална собственост първи етаж, а ответниците по предявения иск Д. К. Л. и К. И. Л. /починал след постановяване на въззивното решение и заместен от своите наследници по закон К. К. Л. и С. К. Л., както и от участващата на самостоятелно основание в производството Д. К. Л./ - втория етаж. С постановеното от първоинстанционния съд решение ползването е разпределено по вариант II на допълнителното заключение на вещото лице П. В., като в частта, касаеща разпределението на ползването на избените и тавански помещения това решение не е било обжалвано и е влязло в сила. С обжалваното решение е прието, че по отношение на незастроената част от съсобственото дворно място разпределението на ползването следва да бъде извършено по вариант III от допълнителното заключение на вещите лица П. В. и Т. М.. Прието е, че страните притежават равни права на собственост върху дворното място и жилищната сграда, което следва да бъде съобразено при определяне на правото им на ползване. Прието е, че от тази гледна точка възприетият от първоинстанционния съд вариант се доближава максимално до площта на дяловете, които имат страните с оглед квотите им в съсобствеността, но създава допълнителни затруднения с определеното според него сервитутно право на преминаване за Е. П., И. П. и М. П. през определения дял на Д. Л. и К. Л. до входа на жилищната сграда, който първоначално по проект е един и за двата етажа и се намира в дела на Л.. Прието е, че това сервитутно право създава затруднения и за двете спорещи страни, тъй като на практика не се постига максимално целесъобразно и законосъобразно определяне и осъществяване правото на ползване. Изложени са съображения, че след като П. имат втори вход към жилищната сграда, който се намира в техния дял и е изграден от тях, като се преминава през остъклена тераса и е осигурен достъп до първия етаж, тяхна собственост, то те разполагат със самостоятелен вход към сградата и своя дял и е нецелесъобразно и в нарушение на чл.31, ал.1 ЗС да им се дава право на преминаване през дела на Л.. Възраженията на П., че този вход на сградата не е узаконен и е отворен, тъй като Л. са изградили масивна ограда откъм улицата на границата на двата дяла е прието, че не могат да бъдат разгледани в това производство, тъй като предполагат специален ред, какъвто е редът на ЗУТ досежно законността на строителството и освен това би означавало да черпят права от собственото си неправомерно поведение, позовавайки се на извършеното без строителни книжа изграждане. Прието е, че третият вариант на допълнителното заключение на вещите лица П. В. и Т. М. най-точно отговаря на комплексните изисквания при определяне на границите на реалното ползване на собствения имот – максимално съобразяване с правото на собственост на всеки един от съсобствениците и имотът да се ползва така от всеки един от тях, че да не се пречи на останалите съсобственици, както и че основната цел в това производство е в рамките на констатираното положение да се постигне максимално обективен резултат досежно възможностите на съсобствениците да упражняват правото си на ползване в кръга на правото си на собственост и съобразно квотите в съсобствеността, които притежават. Въпросът, произнасянето по който е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касае обстоятелствата, които съдът следва да вземе предвид при извършването на преценка на целесъобразността на избрания от него вариант за разпределяне ползването на дворно място по реда на чл.32, ал.2 ЗС и по-специално следва ли съдът да вземе предвид начина, по който ще се осъществява достъпа до самостоятелните жилищни обекти в построената в това дворно място сграда. Настоящият състав приема, че при извършването на преценка на целесъобразността на избрания вариант за разпределяне ползването на дворно място по реда на чл.32, ал.2 ЗС, съдът следва да вземе предвид начина, по който ще се осъществява достъпът до самостоятелните жилищни обекти в построената в това дворно място сграда, осигурявайки, доколкото това е възможно, право на всички спорещи страни да ползват главния вход на сградата и общото й стълбище, както и по възможност еднакъв достъп до жилищните помещения, както и до помещенията в тавана и зимника. Съображенията за това са следните: Разпределението на ползването на съсобствено дворно място няма за цел единствено да бъде предоставена възможност на всеки съсобственик да ползва незастроената част от него съобразно притежаваните права в съсобствеността. Следва да бъде взето предвид и предназначението на дворното място, начинът по който по волята на съсобствениците то се използва, включително и обстоятелството дали дворното място е застроено, като бъде осигурена възможност на всеки съсобственик да ползва построените и притежавани в индивидуална собственост самостоятелни обекти в него. Недопустимо е в производство по чл.32, ал.2 ЗС да се създават пречки и затруднения за ползването на притежавани в индивидуална собственост постройки в съсобственото дворно място, по-големи от необходимите за осигуряване правото и на другия съсобственик да ползва съсобствената вещ. След като дворното място е застроено, то има за предназначение наред с евентуалната възможност да ползване на част от него със стопанска цел, и да обслужва постройките, поради което разпределението на ползването на незастроената му част следва да се извърши по начин в еднаква степен да бъдат зачитани правата на всички съсобственици, включително и за достъп до притежаваните в индивидуална собственост постройки и самостоятелни обекти в тях. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно. Основателно е изложеното в касационната жалба оплакване за неправилно приложение на материалния закон /чл.32,ал.2 ЗС/ при постановяване на обжалваното решение. След като по делото е установено по категоричен начин от заключението на СТЕ на в.л. П. В. от 08.10.2014г., че единият вход за сградата е главен с ширина 90см. и през него се осигурява достъпът до сутерена, първия, втория и таванския етаж, докато другият /южен/ вход, който е алтернативен и значително по-тесен, осигурява достъп до жилището на първия етаж само през кухнята без пряк достъп до помещенията в сутерена и таванския етаж, неправилно въззивният съд е приел, че разпределението на ползването следва да бъде извършено по вариант, при който собствениците на жилището на първия етаж да ползват само алтернативния вход за достъп. Не е взето предвид обстоятелството, че този вход е значително по-тесен /осъществява се през стълбище с ширина 70см./, не отговаря на изискванията за нормален вход за жилище, осигурява достъп до жилището през кухнята и не осигурява пряк достъп до предоставените за ползване помещения в сутерена и таванския етаж – за да достигнат до разпределените им за ползване помещения в сутерена и таванския етаж собствениците на първия жилищен етаж трябва след влизане през алтернативния вход да преминат през кухнята, през останалата част от жилището, да излязат от него през вътрешния вход на общата стълбищна площадка, след което по общото стълбище да достигнат до тези помещения. Не е отчетено и обстоятелството, че достъпът до жилището на първия етаж през алтернативния вход не представлява нормален обичаен вход за едно жилище, тъй като се осъществява през кухнята, докато достъпът през главния вход се осъществява през входно фоайе. Този начин на разпределение не осигурява еднаква възможност за достъп до самостоятелните жилищни обекти в сградата и до разпределените за ползване обекти в сутерена и таванския етаж, поради което следва да се приеме за нецелесъобразен. По реда на чл.293, ал.2 ГПК постановеното от въззивния съд решение следва да бъде отменено и вместо това спорът бъде решен по същество, като разпределението на ползването на незастроената част от съсобственото дворно място се извърши по вариант втори от заключението на вещото лице П. В. В. от 12.11.2014г., като оцветената в зелено част бъде предоставена за общо ползване на страните. Този вариант отчита в максимално възможна степен правата на страните в съсобствеността /за ползване на Е., И. и М. П. се дава част от дворното място с площ от 142.5 кв.м., за ползване на К., Д. и С. Л. се дава част от дворното място с площ от 148.5кв.м., като разположената върху нея част за общо ползване компенсира разликата в площта на двата дяла/, двете групи съсобственици разполагат с еднаква възможност за достъп до жилищната сграда и до притежаваните в индивидуална собственост самостоятелни обекти в нея през главния вход и общото стълбище, както и с еднаква възможност за достъп до разпределените им за ползване помещения в сутерена и таванския етаж, достъпът до самостоятелните жилища на всяка група съсобственици се осъществява по обичайния начин /през общото стълбище, входната врата на всяко жилище и през входно фоайе/. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция в полза на Е. М. П., И. Х. П. и М. Х. П. следва да бъде присъдена сумата 1235лв., представляваща направените по делото разноски. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Плевенския окръжен съд, Гражданско отделение, Пети въззивен състав, постановено на 29.05.2015г. по в.гр.д.№ 163/2015г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: РАЗПРЕДЕЛЯ по реда на чл.32,ал.2 ЗС ползването на ПИ с идентификатор 56722.665.60 по кадастралната карта на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица] по вариант втори на допълнителното заключение на вещото лице П. В. от 12.11.2014г. и приложената към него скица-схема №1, като Е. М. П., ЕГН [ЕГН], И. Х. П., ЕГН [ЕГН] и М. Х. П., ЕГН [ЕГН], тримата от [населено място], [улица], ет.1 ползват реално южната половина от дворното място, оцветена в жълт цвят, с площ от 142.50кв.м.; Д. К. Л., ЕГН [ЕГН], К. К. Л., ЕГН [ЕГН] и С. К. Л., ЕГН [ЕГН], малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител Д. К. Л., трите от [населено място], [улица], ет.2 ползват реално северната половина на дворното място, оцветена в син цвят на схемата, с площ от 148.50кв.м.; оцветеният в зелен цвят на схемата към заключението на вещото лице проход се ползва общо от Е. М. П., И. Х. П., М. Х. П., Д. К. Л., К. К. Л. и С. К. Л.. ОСЪЖДА Д. К. Л., К. К. Л. и С. К. Л., действаща чрез своята майка и законен представител Д. К. Л. на основание чл.78,ал.3 във вр. с чл.81 ГПК да заплатят на Е. М. П., И. Х. П. и М. Х. П. сумата 1235лв. /хиляда двеста тридесет и пет лева/, представляваща разноски, направени пред въззивната и касационна инстанция. Председател: Членове: