РЕШЕНИЕ № 44 София, 12 март 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря: Невена Пелова в присъствието на прокурор Калин Софиянски изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 22/2021 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура – София срещу въззивна присъда № 107/05.10.2020 г. на Окръжен съд - София, постановена по ВНОХД №330/2020 г. по описа на Окръжен съд – София. В касационния протест формално се изтъкват аргументи за това, че въззивната присъда е неправилна, тъй като е постановена в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Изброяват се гласни доказателствени средства, от които според прокурора по несъмнен начин се установява извършването на престъплението и авторството на подсъдимия. Сочи се, че подс. В. И. е съзнавал, че св. С. А. е полицейски орган. Цитира се съдебна практика на ВКС. Така прокурорът заключва, че състава на престъплението по чл. 270, ал. 1 НК е осъществен както от обективна, така и от субективна страна и предлага въззивната нова присъда от 05.10.2020 г. по ВНОХД № 330/2020 г. на Окръжен съд – София да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане на Окръжен съд – София. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на Върховната касационна прокуратура по същество не поддържа, депозирания протест. Сочи, че в касационния протест липсва обосновка в подкрепа на релевираното касационно основание. Изтъква, че са развити доводи, които с известно усилие могат да бъдат отнесени към оплакване за необоснованост на съдебния акт. Почертава, че въззивният съд е направил анализ на доказателства, сходен с този, който прави и прокурора, но може би разногласието е на плоскостта на направените правни изводи, въпреки че липсват конкретни оплаквания за изведени от съда погрешни правни изводи. Излага съображения, че въззивната инстанция е изложила ясни, точни и пълни мотиви и предлага въззивната присъда да бъде оставена в сила. Защитникът на подсъдимия В. И., адв. К. моли подадения касационен протест да бъде оставен без уважение. Присъединява се към заявеното от прокурора и отново подчертава, че в касационния протест само формално се поддържа оплакването за нарушение на материалния закон. Изтъква, че неправилността и необосноваността на присъдата не представляват касационни основания. Развива и съображения, че присъдата на въззивния съд е правилна, направен е цялостен и задълбочен анализ на доказателствените материали и са изведени верни фактически и прани изводи. Акцентира и на това, че св. С. А. не е издал никакво устно или писмено разпореждане, поради което и деянието е несъставомерно. В заключение моли атакуваната присада да бъде оставена в сила. Подс. В. И. в лична защита поддържа казаното от неговия защитник, а в последната си дума моли въззивната присъда да бъде потвърдена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното. С присъда № 3 от 14.01.2020 г. на Районен съд – Сливница, първи състав по НОХД № 349/2019 г. по описа на съда, подс. В. А. И., ЕГН: [ЕГН], [дата на раждане] в [населено място], българин, с българско гражданство, със средно образование, женен, осъждан, постоянен адрес: [населено място], [улица] бил признат ЗА ВИНОВЕН в това, че на 23.04.2019 г. около 10.55 ч. в сградата на Районно управление /населено място/- ОДМВР /населено място/, след като на 10.04.2019 г. е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление от общ характер (по чл. 296, ал. 1 от НК) по ДП № 70/2019 г. по описа на РУ МВР- Сливница, пр.пр. № 261/2019 г. по описа на РП-Сливница, противозаконно пречи на орган на властта - С. Г. А. - ст. инспектор при РУ МВР-Сливница, да изпълни задълженията си - да му извърши принудително полицейската регистрация, разрешена от съдия при РС - Сливница с влязло на 11.04.2019 г. в сила Определение № 155 от 11.04.2019 г. по ЧНД № 229/2019 г. по описа на РС-Сливница постановено на осн. чл. 68, ал. 5, вр. чл. 68, ал. 1 от ЗМВР: чл. 68, ал. 1 от ЗМВР: Полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени в качеството на обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер"; чл. 68, ал. 5, изр. 2-ро от ЗМВР: „...При отказ на лицето действията по ал. 3, т. 2 и 3 се извършват принудително с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер, за което е привлечено като обвиняем" - изрично и собственоръчно, на Определение № 155 от 11.04.2019 г. по ЧНД № 229/2019 г. по описа на РС- Сливница изписал: „Запознах се със съдържанието и отказвам да го изпълня", поради което и на основание чл. 270, ал. 1, вр. с чл. 54 НК, му е НАЛОЖЕНО наказание „ГЛОБА" в размер на 2 000 лева. При въззивното разглеждане на делото по ВНОХД № 330/2020 г. по описа на Окръжен съд – София, е била постановена нова присъда № 107/05.10.2020 г., с която е отменена присъда № 3/14.01.2020 г. по НОХД № 349/2019 г. по описа на Районен съд – Сливница. С новата въззивна присъда на основание чл. 304 от НПК подс. В. А. И., [дата на раждане] в [населено място], български гражданин, със средно образование, женен, осъждан, живущ в [населено място], с ЕГН [ЕГН], е бил признат за НЕВИНОВЕН в това, че на 23.04.2019 г. около 10.55 часа в сградата на РУ - /населено място/ - ОДМВР /населено място/, след като на 10.04.2019 г. е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление от общ характер (по чл. 296, ал. 1 от НК) по ДП № 70/2019 г. по описа на РУ МВР - Сливница, пр. пр. № 261/2019 г. по описа на РП - Сливница, противозаконно пречил на орган на властта - С. Г. А., ст. инспектор при РУ МВР - Сливница, да изпълни задълженията си - да му извърши принудително полицейската регистрация, разрешена от съдия при РС - Сливница с влязло в сила на 11.04.2019 г. определение № 155 от същата дата по ЧНД № 229/2019 г. по описа на РС - Сливница, постановено на основание чл. 68, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗМВР: чл. 68, ал. 1 от ЗМВР „Полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени в качеството на обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер", чл. 68, ал. 5, изр. 2-ро от ЗМВР „При отказ на лицето действията по ал. 3, т. 2 и 3 се извършват принудително с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер, за което е привлечено каго обвиняем" - изрично и собственоръчно на посоченото определение № 155 от 11.04.2019 г. по ЧНД № 229/2019 г. по описа на РС - Сливница изписал: „Запознах се със съдържанието и отказвам да го изпълня", и е бил оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК. Направените по делото разноски са оставен за сметка на държавата. Касационният протест е допустим, но разгледан по същество е неоснователен. Оплакването в касационния протест формално е свързано с основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. В касационния протест се поддържа, че въз основа на събраните по делото доказателства обвинението е несъмнено доказано. Макар и лишени от категоричност доводите в протеста се отнасят до касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК – нарушение на закона. В някаква степен на вероятност може да се счете, че прокурорът при Окръжна прокуратура – София изразява несъгласие с правните изводи, направени от въззивния съд. Също така от съдържанието на касационния протест могат да се извлекат твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение намира, че възприетата от Окръжен съд – София фактическа обстановка, е правилно установена и то след обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото и при критичен анализ на доказателствените източници. Въз основа на прецизно установената фактология са изградени и верни правни изводи. Инстанционните съдилища поначало дължат прецизно обсъждане на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, съпоставянето им помежду им, както и пълноценно обсъждане на наличните противоречия в показанията на разпитаните по делото свидетели. Именно такъв е бил подходът на Окръжен съд – София при разглеждането на делото. Показанията на свидетелите С. А., Ц. К. и И. Л. не са били пренебрегнати от въззивния съд, а напротив оценени са според действително им съдържание. Поначало доказателствените източници по делото са безпротиворечиви. Различна е единствено тяхната правна оценка. Всички обстоятелства по делото обаче са изследвани обективно, всестранно и пълно и именно въз основа на съвкупната им оценка въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение. При правилно установената фактология въззивната инстанция с основание е заключила, че поведението на подс. И. е несъставомерно и не може да бъде квалифицирано като извършено от него престъпление по ч. 270, ал. 1 НК. Принципно от правната теория и съдебната практика е известно, че изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 270, ал. 1 от НК - противозаконно пречене, се осъществява само чрез такова поведение на дееца, което в нарушение на законови норми обективно затруднява, възпрепятства, създава спънки при осъществяването на служебните задължения на органите на власт. Престъпният резултат на това деяние се състои в създаването на някаква пречка за служебната дейност на органа на властта, като за съставомерността на престъплението от обективна страна не е необходимо този орган да не е могъл да изпълни своите задължения. В конкретния казус няма съмнение, че на подсъдимия В. И. е следвало да бъде извършена полицейска регистрация по чл. 68 от ЗМВР, тъй като е бил привлечен като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер - такова по чл. 296, ал. 1 от НК за това, че на 22.02.2019 г. около 10.00 часа в сградата на РУ - Сливница, след като се е запознал с определение № 3/23.01.2019 г. по ЧНД № 39/2019 г. по описа на РС - Сливница е отказал да му бъде извършена принудителна полицейска регистрация. Тъй като подсъдимият е отказал при първоначалната покана от страна на полицейските служители да му бъде извършена полицейска регистрация (отказа си той обективирал писмено), процедурата по чл. 68, ал. 5 от ЗМВР е била инициирана от началника на РУ МВР - Сливница, в резултат на което полицейските органи са се снабдили със съдебен акт за извършване на принудителна полицейска регистрация. Така на свидетеля С. А., на длъжност ст. инспектор при РУ МВР - Сливница, с резолюцията на началника на РУ МВР - Сливница от 16.04.2019 г. е било възложено осигуряване изпълнението на определение № 155 от 11.04.2019 г., постановено по ЧНД № 229/2019 г. по описа на РС - Сливница за принудителна полицейска регистрация на подсъдимия И.. Категорично е установено, че към датата на деянието свидетелят С. А. като заемащ длъжността ст. инспектор при РУ МВР - Сливница е действал като орган на властта по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК. Несъмнено от доказателствените материали по делото се установява,,че подсъдимият И. в присъствието на адв. Б. и свидетелите К. и Л. е заявил пред свидетеля А. в писмен вид нежеланието си да бъде изпълнено определението на съда. Свидетелят С. А. обаче не предприел каквито и да било други действия по осигуряване изпълнението на определение на РС - Сливница - не е отправил към подсъдимия писмено или устно предупреждение да преустанови това си поведение, нито е осигурил присъствието на експерт при РУ - МВР Сливница, който да изпълни фактическите действия по дактилоскопиране, фотографиране и изземване на ДНК профил на подсъдимия (последното действие предполага и съответна медицинска квалификация на изземващия профила). Единственото последвало писмения отказ на подсъдимия И. действие от страна на полицейските служители, е задържането му със Заповед за задържане на лице рег. № 344зз-150/23.04.2019 г., издадена от свидетеля К., за извършено престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК - за това, че е попречил или осуетил изпълнението на съдебно решение. Заповедта за задържане е отменена с влязло в сила Решение № 1547/12.18-2019 г. по КАД № 1219/2019 г. по описа на АССО, като съдът приел, че в нея не са изложени каквито и да било факти и съображения за наличието на необходимост от задържане на подсъдимия. Поначало, за да бъде подведено поведението на подсъдимия В. И. под нормата на чл. 270, ал. 1 от НК, е необходимо извършването от негова страна на действие, създаващо пречка за работата на орган на властта, като престъплението не обхваща и не се отнася до случаите на бездействие, заради което се пропуска да се създаде необходимото условие за работата на органа на властта. Именно такова бездействие представлява поведението на подсъдимия И., който, видно от гласните доказателствени средства, е стоял спокойно със защитника си адв. Б. на канапето в полицейския кабинет, четейки определението на съда, след което написал върху него, че отказва да го изпълни. С основание въззивната инстанция е отбелязала, че по принцип адресат на определение № 155 от 11.04.2019 г., постановено по ЧНД № 229/2019 г. по описа на РС - Сливница, не е подсъдимия И., а съответните полицейски органи, които следва да предприемат необходимото, за да извършат принудително действията по полицейската регистрация на подсъдимия, в съответствие с правомощията си по Глава пета, раздел първи от ЗМВР. Поведението на подсъдимия, поради липсата на отправено устно или писмено разпореждане от страна на полицейски орган за преустановяване на действията по пречене изпълнението на съдебния акт (ако писменият отказ на подсъдимия И. би могъл да бъде приет за активно действие по пречене, какъвто не е настоящият случай), не би могло да бъде разглеждано и като административно нарушение по ЗМВР. Предвид на това, че в ЗМВР, а и в Наредбата няма предвидено задължение за лицето, спрямо което полицейските органи са се снабдили със съдебно разрешение за извършване на принудителна полицейска регистрация, да окаже съдействие за нея, то няма основание и поведението на подсъдимия да бъде квалифицирано като по-лекото престъпление по чл. 275, ал. 1 от НК, която разпоредба предвижда наказание за този, който като е длъжен по закон да даде съдействие на орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител, не стори това, след като е надлежно поканен. В настоящия казус не може да намери приложение и разпоредбата на чл. 296, ал. 1 от НК, в какъвто смисъл е квалифицирал на инкриминираната дата свидетелят А. писмения отказ на подсъдимия. Нужно е да се посочи също, че цитираните в касационния протест Решения на ВКС не са относими към конкретния казус. Така твърдението на прокурора при Софийска окръжна прокуратура, базиращо се на някои гласни доказателствени средства, за несъмнена доказаност на обвинението и авторството на деянието, е неприемливо, тъй като обвинението изначално е лишено от основание. В заключение касационната инстанция приема, че въззивният съд въз основа на доказателствените материали по делото и при пълноценното им обсъждане, е достигнал и до верни правни изводи, а именно, че поведението на подс. В. И. е несъставомерно и не осъществява както от обективна, така и от субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 270, ал. 1 НК. С оглед на изложеното към въззивния съд не може да бъде отправен упрек, че е допуснал нарушение на материалния закон. Предвид на това, че не констатираха допуснати нарушения на материалния закон, въззивната нова присъда на Окръжен съд – София следва да бъде оставена в сила. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 107/05.10.2020 г., постановена по ВНОХД № 330/2020 г. от Окръжен съд - София. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.