4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 26 гр. София, 22 февруари 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова ЧЛЕНОВЕ: Блага И. Мина Топузова при участието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия Капка Костова н.ч.д. № 66 / 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Върховният касационен съд е сезиран със спор за подсъдност между Пловдивския районен съд (ПРС) и Маданския районен съд (МРС), с разпореждане № 925 от 15 януари 2016 година, постановено по чнд № 280 / 2016 година по описа на ПРС, с което съдията-докладчик е прекратил производството пред този съд и е повдигнал спор относно местнокомпетентния съд, който да разгледа делото и се произнесе по жалбата на Д. Г. срещу постановление от 14. 09. 2015 година на прокурор при Районна прокуратура (РП) – гр. Пловдив, по ДП № 48 / 2015 година на ОСО при Окръжна прокуратура – гр. Пловдив, за прекратяване на наказателното производство в частта по обвинението за престъпление по чл. 204, б. „а” от НК срещу Г. и за спиране - по обвинението за престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК срещу неизвестен извършител. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява в писмен вид становище, че делото следва да се разгледа от РС – гр. Мадан, в чийто съдебен район е извършено деянието, предмет на прекратеното наказателно производство, атакувано по реда на чл. 243, ал. 3 от НПК. Върховният касационен съд, като обсъди данните по делото и становището на прокурора, установи следното: По жалбата на обвиняемия Д. Я. Г. срещу постановлението за частично прекратяване и за спиране на наказателно производство, описано по-горе, е образувано нчд № 202 / 2015 година по описа на МРС. С определение № 289 от 07. 12. 2015 година, съдебното производство пред този съд е прекратено и делото е изпратено на ПРС, при съображения за местна компетентност на последния и поради факта, че досъдебното производство е проведено и завършено в гр. Пловдив. Съдията-докладчик по образуваното пред ПРС чн дело № 280 / 2016 година, е постановил посоченото по-горе разпореждане, с което е прекратил съдебното производство и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. В съобразителната част на разпореждането е изложил доводи за местна компетентност на МРС, тъй като деянието, за което на обвиняемия Г. е повдигнато обвинение по чл. 204, б. „а“, вр. чл. 201 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, е довършено в с. С, община Мадан и попада в съдебния район на МРС. Върховният касационен съд намира, че местнокомпетентен да разгледа делото е именно Маданският районен съд. Принципно положение е, че наказателните дела са подсъдни на съда, в чийто район е извършено престъплението (чл. 36, ал. 1 от НПК). Изключения от правилото са регламентирани в ал. 2 и ал. 3 на нормата, но в случая те не са налице. Преценката за подсъдността се основава на фактите, изложени в обстоятелствената част на съответния процесуален документ (обвинителен акт, тъжба, прокурорско постановление), съгл. чл. 42, ал. 1 от НПК. Съобразно този принцип е решен и въпросът относно компетентността при провеждане на досъдебното производство, уреден в чл. 195, ал. 1 от НПК - досъдебното производство се извършва в района, който съответства на района на съда, компетентен да разгледа делото. В ал. 2 на нормата са посочени хипотезите на изключения от този принцип, а в ал. 4 е предвидено изричното правомощие на главния прокурор да разреши досъдебното производство да бъде извършено и в друг район, с оглед по-пълно разследване на престъплението, което е сторено в конкретния случай с Постановление от м. март 2015 година (л. 3 от ДП). Спорът между двете районни съдилища е относно местнокомпетентният съд в производството по чл. 243, ал. 3 от НПК при обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство, когато досъдебното производство е извършено в друг район при хипотезата на чл. 195, ал. 4 от НПК, т. е. кой е „съответният първоинстанционен съд”, компетентен да разгледа жалбата срещу постановлението на прокурор при РП – гр. Пловдив за прекратяване на наказателното производство срещу Г.. Отговорът на този спорен въпрос следва от посочените по-горе принципни положения и сочи на местна компетентност на МРС, определен съобразно нормата на чл. 36, ал. 1 от НПК и с оглед местоизвършването на престъплението. Промяната в рамките на досъдебното производство на разследващите и прокурорски органи, които да го извършат, не повлиява този извод и не води до промяна на подсъдността на делото, защото касае само тази фаза на процеса и само предвидените в нея процесуални действия. Местната подсъдност на делото може да бъде променена единствено при наличие на някоя/и от изчерпателно посочените в разпоредбата на чл. 43 от НПК предпоставки и по предвидения за това процесуален ред. В случая, безспорно е установено, че инкриминираното деяние, предмет на обвинението и квалифицирано като продължавано престъпление, е довършено в с. С, община Мадан, което ангажира местната компетентност на МРС. Даденото по реда на чл. 195, ал. 4 от НПК разрешение за извършване на досъдебното производство в друг район, не може да дерогира правилата за определяне на местната компетентност по делото. За хипотезата на породени съмнения за пристрастност при разследване на делото от РП – гр. Мадан и ОП – гр. Смолян (каквито съображения са изложени в постановлението), е предвиден друг процесуален ред, който в случая не е намерил приложение. Неотносима е в случая и разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от НПК, визирана в определението на МРС за прекратяване на съдебното производство пред този съд. При изложените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА ч.н.д. № 280/2016 г. по описа на РС – гр. Пловдив, за образуване и разглеждане от РС –гр. Мадан. ПРЕПИС от определението да се изпрати на РС – гр. Пловдив за сведение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.