3 Р Е Ш Е Н И Е № 145 София, 29,12,2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков при секретаря …………………………………..……. и с участието на прокурора………………………………………...., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1182 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 606 от 22 юли 2010 г., постановено по делото, касационният контрол по отношение обжалваната отхвърлителна част на решението на С. е бил допуснат в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК във вр. с релевирания от петимата касатори правен въпрос, отнасящ се до активната им легитимация да търсят обезщетение за понесените от тях имуществени вреди от смъртта на общия им наследодател, когато липсват данни последният приживе да е бил назначен на постоянна работа с трудов договор или да е осъществявал търговска или друга дейност за собствена сметка и риск. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция петимата касатори не са се явили, докато юрисконсулта на ответното З. „Д. застраховане” София е изразил становище, че жалбата им е изцяло неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а в случай, че тази теза не бъзе възприета, то при присъждане на обезщетение да бъдат съобразени обстоятелствата, че А. Хр. М. е живяла на съпружески начала със загиналия в процесното ПТП И. С., а също и че от страна на последния е било налице съпричиняване на вредоносния резултат при паритетен принос. Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази оплакванията и доводите в касационната жалба и взе предвид становището на ответното застрахователно д-во, намира следното: Касационната жалба е основателна. В обжалваната негова отхвърлителна част - досежно претендираното от близките на загиналия И. С. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в неполучен доход и издръжка, решението на С. е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. За да отхвърли тези субективно съединени претенции срещу ответното застрахователно д-во апелативният съд е приел, че по делото не са били събрани „никакви допустими и относими доказателства какви са били доходите на починалия”. Макар въззивното пр-во да се е развило по правилата на ГПК /отм./, тъй като исковата молба датира от 21.ХІ.2006 г., в правомощията на С. като инстанция по същество е било служебното събиране на доказателства, посредством допускането на счетоводна експертиза, за възможността мъж на около 30 години, който няма образование и професия, да реализира доходи, а оттам и да осигури издръжка за съпругата и низходящите си, като едновременно с това подпомага материално родителите си. Това разбиране следва от задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 11 на ТР № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/01 г., а също и по т. 10 на ТР № 1/4.І.2000 г. по тълк. дело № 1/2000 г. Същевременно е налице задължителна практика на Върховния съд, изразена в т. 10 на ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г., според която размерът на обезщетението за имуществени вреди се определя по чл. 45 ЗЗД във вр. чл. 130 ГПК /отм./, когато лицето, на което е била причинена смърт, не е работник или служител, нито попада в кръга на упражняващите самостоятелен занаят или свободна професия. С оглед изложеното, предвид горната констатация, че С. се е отклонил от служебния си почин по събиране на „допустими и относими доказателства” по делото досежно действителния размер на претендираните обезщетения за имуществени вреди, понесени от близките на загиналия в процесното ПТП И. С., атакуваното решение ще следва да бъде отменено в тази му отхвърлителна част, като по съображения от текста на чл. 293, ал. 3 ГПК делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд в София. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1197 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 11.VІІІ.2009 г., постановено по гр. дело № 2345/08 г. В ЧАСТТА, с която са били отхвърлени изцяло исковете на Д. С. С., С. С. С., А. Х. М., последната действаща лично и като законен представител на малолетните си деца Д. И. С. и И. И. С. – всички от с. К., община К., Б., предявени срещу З. „Д. з.”-София на основание чл. 226, ал. 1 КЗ: за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от смъртта на общия им наследодател И. С. С., настъпила като резултат от ПТП, станало на 11 юни 2006 г. В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд в отменената част на въззивното решение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Решение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 1182 по описа за 2009 г.