Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на първи декември две хиляди и девета година, в състав:

Ключови фрази
Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * установяване право на собственост * самоуправство * допустимост на искане за възобновяване

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов Фиданка Пенева

при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП - Д. Генчев изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 631/2009 г.

Касационното производство е образувано по искане на осъдения Р. Ш. за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 240/2009 година по описа на Благоевградски окръжен съд, на основание чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348 ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.

В искането се твърди, че още порвоинстанционният съд е допуснал нарушение на разпоредбите по чл. 274 и чл. 275 НПК, тъй като не е разяснил иа подсъдимия, като страна в процеса правата му но НПК, както и по-конкретно правото му да прави нови искания по доказателствата, а въззивният е приел, че посочените нарушения са допуснати, но не са съществени. Иска се отмяна на въззивното решение и потвърдената с него присъда на Г. районен съд, постановено по н о х д № 514/2007 година и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като алтернатива на искането за оправдаване на Р. Ш. от ВКС.

Пред касационния съд осъденият Ш. , редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощения за настоящето производство адвокат И от БлАК, който устно и с писмена защита поддържа искането за възобновяване на наказателното производство. Твърди, че пред първоинстанционния съд защитника на Ш. е злепоставил интересите му, като не е представил на съда писмени доказателства в подкрепа на това, че процесният имот е възстановен на негов наследодател.

Частният обвинител М. Б. , редовно призован, не се явява. Представляват го адвокатите от САК — А. Р. и С. Б. В писмена защита те поддържат тезата, че макар и да е допуснато нарушението на чл. 274 и 275 НПК, то не е съществено, поради което не е налице предпоставката за възобновяване на наказателното производство по чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК - допуснато съществено процесуално нарушение. Двамата пледират искането за възобновяване да се остави без уважение.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането и оставянето му без уважение.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

С присъда № 447/24.09.2008 г. постановено от състав на Г. районен съд по н о х д № 514/2007 година, осъденият Р. Шекиров е признат за виновен в това, че през м. май 2005 година, в с. В., Благоевградска област, самоволно, не по установения от закона ред е осъществил едно оспорвано от М. Б. свое предполагаемо право, като е заградил 1,080 дка недвижим имот, представляващ част от имот № 0* по КВС на землището на същото село и извършеното не е маловажен случай - прест. по чл. 323 ал. 1 НК. Наложено му е наказание - три месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години и 300 лева глоба.

Осъден е да заплати разноските по делото.

По негова жалба, въззивният съд проверил тази присъда и я потвърдил изцяло, с решение влязло в сила, тъй като не подлежи на касационно обжалване.

Искането на Р. Шекиров е процесуално допустимо и

по същество основателно.

При проверката по делото се установи, че частният обвинител М. Б. , като представител на ЕТ „Турища-М. Бостанджиев" на 4.06.2003 година, с нот. акт № 6, том III, per № 3* дело № 397/2003 година е придобил недвижим имот подробно описан в този нотариален акт, в рамките на който бил включен наследствен имот на майката на осъдения - Фатма М. Ш. , като наследничка на М. Вели Б. /дядо на осъдения/. Същата, със заявление № 731/1992 година и приложен списък на имоти за възстановяване /л. 25-27 от д.п./ поискала от поземлената комисия - с. С., възстановяване собствеността върху имотите принадлежали на починалия й баща. Последвала административна процедура за възстановяване, респ. отказ от това, по ЗСПЗЗ. По искане на първостепенният съд, Общинската служба „Земеделие и гори" - Сатовча /правоприемник на Поземлената комисия сезирана от майката на осъдения/, изпратил писмо /вж. л. 85 от I инст. п-во/ в което описал законовия статут на имота предмет на наказателното производство -..."заявен имот от Фатма Ш. в м. Ленищата в размер на 2.0 дка, попадащ в границите на имот № 063135 по КВС з-ще с. В., представляващ цех закупен от М. Б. " С решение от 1993 година е отказано връщането на имота на заявителя - Ф. Ш. Последвал съдебен контрол на отказа и с окончателно решение № 256/25.10.2007 година, постановено по касационно адм. д. № 630/2007 г. от БлОС, /станало известно на първоинстанционния съд на 11.12.2007 година, преди постановяване на присъдата/ било възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на имот - нива, с площ 1,500 кв. м. , находящ се в местността „Ленищата", в землището на с. В., община С., Благоевградска област...", с описани граници и съседи.

С тези аргументи защитата на подсъдимия пледирала пред въззивния съд за оправдаване на осъдения, тъй като той се е разпоредил с имот на майка си, а не с имот на частния обвинител. В решението си проверяваният съд приел /вж. л. 35 от въз.р./ следното: „Безспорно се установи, че с действията си подсъдимият е осъществил едно оспорвано от Б. свое предполагаемо право, заграждайки 1,080 дка от имот с № 063135 по КВС на землището в с. В.. Обстоятелството, че няколко години по-късно е получил възстановяване на собствеността означава, че е налице правно възможност със спорещата страна в лицето на Б. да водят съдебен спор. По тази причина всички изброени по-горе актове, свързани с възстановяване на имота на наследниците на Б. , се явяват правно ирелевантни, доколкото към инкриминирания момент-м. май 2005 година Ш. е осъществил самоволно действия по реализирането на предполагаемото му право на собственост, въпреки противопоставянето от страна на частния обвинител, като негов владелец, към същия този момент."

Правният извод на въззивния съд за съставомерност на действията на осъдения са незаконосъобразни, защото в наказателното производство не са установени данни за още един съществен елемент от обективния състав на престъплението по чл. 323 ал. 1 НК, а именно „осъществи едно оспорвано от другиго...право". В случая, от приложените по делото съдебни решения се установява, че доколкото е имало спорове, те са били по административен ред, като по тях страна е била поземлената комисия, като ответник на исканията за съдебен контрол върху дейността й по възстановяване на земеделските земи. В хипотезата на престъпния състав за самоуправството се изисква наличие на имуществен спор, например спор за собственост по чл. 108 ЗС. В случая въззивният съд, от фактическа страна е приел, че липсва такъв спор, тъй като квалифицира действията на частния обвинител като „противопоставяне" и препоръчва на страните, поточно на осъдения, в бъдеще да реализира правата си по съдебен ред.

Настоящият състав намира, че при посочените факти следва да се има предвид /в хипотезата - предмет на самоуправство - недвижими имот/, че в съдебната практика и доктрина не се спори, относно разграничителните критерии между съставите по чл. 323 ал. 1 НК /каквото е обвинението по настоящия казус/ и по чл. 323 ал. 2 НК. Те са: - по алинея първа, самоуправните действия на дееца са свързани със самоволно осъществяване на едно свое право, оспорвано от други лица, страни по едно имуществено правоотношение, което още не е разрешено от компетентните органи; - по алинея втора, обратното, спорът с недвижимия имот вече окончателно е решен от съд, но деецът въпреки че е отстранен от имота по надлежния ред отново го завземе. В случая, към инкриминирания период, частния обвинител Б. не е търсил гражданско-правна защита на правата си на собственик, относно претендирания от него имот. Дали представените по делото доказателства потвърждават претенцията му за собственост ще реши компетентният граждански съд, а не наказателния.

Като е потвърдил осъдителна присъда цитирана по-горе, съставът на Благоевградския окръжен съд е нарушил материалния закон - касационно основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК и предпоставка за допустимост и основателност на искането на осъдения Шекиров.

При това положение и като приема фактите установени от предходните инстанции, в правомощието на касационната инстанция е, по реда на възобновяването да приложи правилно закона, като признае за невиновен осъдения Р. Шекиров, в това че през м. май 2005 година в с. В. е осъществил състава на престъплението по чл. 323 ал. 1 НК и го оправдае по обвинението за това престъпление.

Поради изложеното до тук, е безпредметно настоящият състав да се спира на посочените в искането процесуални нарушения, още повече, от изложеното по-горе се установява, че на инстанционните съдилища от защитата на осъдения са били предоставени достатъчно доказателства оневиняващи Ш. , неправилно приети от въззивния съд като ирелевантни за спора предмет на наказателното производство по обвинение за престъпление по чл. 323 ал. 1 НК.

Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 24 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

РЕШИ :

ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по в н о х д № 240/2009 година по описа на Благоевградски окръжен съд;

ОТМЕНЯВА постановеното по това дело въззивно решение № 315/3.08.2009 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 447/24.09.2008 година постановено от състав на Г. районен съд по нохд № 514/2007 година, с която осъденият Р. Шекиров е признат за виновен в това, че през м. май 2005 година в с. В., Благоевградска област, самоволно, не по установения от закона ред е осъществил едно оспорвано от М. Б. свое предполагаемо право, като е заградил 1,080 дка недвижим имот, представляващ част от имот № 0* по КВС на землището на същото село и извършеното не е маловажен случай и го ОПРАВДАВА по обвинението за престъпление по чл. 323 ал. 1 НК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: