Р Е Ш Е Н И Е № 206 гр.София, 25 март 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при участието на секретаря Наталия Такева и в присъствието на прокурора от ВКП МАРИЯ МИХАЙЛОВА като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №889/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е образувано по касационна жалба от защитника на подс. И. А. Д. – адв. Б. А., срещу присъда от 20.07.2020г., постановена по внохд № 232/2020г. на Софийски окръжен съд. С присъда № 116 от 29.10.2019г., постановена по НОХД № 350 /2018г. по описа на Районен съд – Ихтиман, подсъдимият И. А. Д. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. По протест на прокурор при Районна прокуратура – Ихтиман е било образувано внохд № 232/2020г. по описа на Софийски окръжен съд. Производството е приключило с присъда от 20.07.2020г., с която първоинстанционната присъда на Районен съд – Ихтиман е била отменена и подсъдимият И. А. Д. е признат за виновен за това, че на 04.06.2018г. около 21.20 часа по Автомагисрала „ име" в района на /км/- км, , в посока на движение от [населено място] към [населено място], е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „марка", модел „модел", с peг. [рег.номер на МПС] , с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,24 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 547/05.06.2018г. на Алкохолна лаборатория към МБАЛ „име"[населено място], съгласно Наредба № 1 за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 200лв. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски. В касационната жалба срещу новата въззивна присъда и в допълнението към нея, подадени от защитника на подс. Д. – адв. А., се посочват съображения в подкрепа на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Във връзка с основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, като съществени нарушения на процесуалните правила се сочат липса на мотиви, както и че съдебният акт е постановен в нарушение на правилата на чл. 13, 14 и 107, ал. 5 от НПК. Твърди се, че проверяваната инстанция не е подложила на внимателен анализ всички събрани доказателства, като е основала осъдителната присъда само върху показанията на св. А., П. и Н. Й. и обобщено споменаване на събраните писмени материали по делото. Съдържат се оплаквания, че в кориците на делото липсват данни за годността на техническото средство „Алкотест дрегер“, използвано от полицейските служители за установяване на количество алкохол. Изтъква се, че показанията на свидетелката О. Ц. не са обсъдени и съпоставени с останалите доказателствени материали и не присъстват изобщо в мотивите към присъдата. Сочи се още, че в мотивите не се съдържат съображения за налагане на кумулативното наказание глоба, като, с оглед приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК по отношение на наказанието лишаване от свобода, оставало неясно дали са приложени разпоредбите на чл. 55, ал. 2 и 3 от НК, касателно глобата. Въззивният съд, според жалбоподателя, не е коментирал елементи от фактическия състав на престъплението по чл. 343б от НК – обект, обективна страна, субект и субективна страна. Навежда се оплакване, че вследствие на допуснатите съществени процесуални нарушения съдът е достигнал до неверни правни изводи за виновността на подсъдимия. Изтъква се, че материалният закон не е приложен правилно, тъй като Софийски окръжен съд е придал качеството на медицински специалист по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 1/2017г. – такъв, който е извършил изследването и взел кръвната проба, на фелдшер Й., която е заявила категорично пред съда, че не е осъществила тази дейност. Във връзка с основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК се сочи, че не са причислени към многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства безупречното процесуално поведение на Д. и съдействието, което последният е оказал за разкриването на обективната истина. Исканията, направени в условията на алтернативност, са за отмяна на атакувания съдебния акт и оправдаване на подсъдимия, отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд или за изменяването му, като бъде намален размерът на наложеното наказание. В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия – адв. А., поддържа подадената жалба на посочените в нея основания, изложените съображения и направените алтернативни искания. Представителят на ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Намира, че присъдата на СОС е правилна и законосъобразна, постановена след подробен анализ на доказателствата и правилно е прието, че подсъдимият е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация над 1,2 промила в кръвта. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната нова въззивна присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: Касационната жалба е подадена в срок от правно легитимиран субект срещу съдебен акт по чл. 346, т. 2 от НПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по съществото си, е ОСНОВАТЕЛЕНА, макар и не изцяло по изложените в нея съображения. В депозираната от защитника на подсъдимия жалба, както и в изложените пред настоящата инстанция аргументи, се поддържа заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, следва да бъде разгледано преди всичко, защото проверката за правилното приложение на материалния закон е възможна, ако са спазени процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд. След разглеждане на доводите в жалбата настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че с част от тях се възразява срещу кредитирането от въззивния съд на свидетелски показания, като се оспорва тяхната годност да послужат за доказателствена база на постановената осъдителна присъда. Възраженията, свързани с оценка на доказателствата и с обосноваността на фактическите изводи, не могат да бъдат предмет на касационна проверка, защото ползването с доверие на определени доказателства и оценката на средствата за тяхното установяване е суверенна дейност на решаващия съд. Касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Също така не разполага с процесуални възможности за самостоятелна оценка на доказателствените материали вместо въззивния съд, който е последна инстанция по фактите. В този смисъл проверката, която следва да направи, е дали са спазени процесуалните правила при събиране и проверка на доказателствата, както и изискването за съвкупната им и обективна оценка. Преди всичко касационната инстанция намери, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение от категорията на абсолютните - по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК. След като е отменил първоинстанционната присъда и е постановил нова, съставът на окръжния съд е дължал да мотивира съдебния си акт съобразно изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, което не е сторил. Прочитът на мотивите на постановената нова въззивна присъда сочи, че окръжният съд не е обсъдил в пълнота и взаимовръзка всички относими доказателства и средствата за тяхното установяване, което е задължен да стори, за да обективира вътрешното си убеждение, дало му възможност да възприеме фактологията, позволила осъждането на подсъдимия. Основателно е оплакването, че не са обсъдени доказателства, допуснати по искане на защитата – а именно показанията на свидетелката О. Ц.. Макар въззивният съд да не е бил длъжен да ги цени като достоверни, същият ги е оставил без никакъв коментар, което се явява съществено нарушение при осъществяване на доказателствената дейност. Щом са депозирани при спазване на процесуалния закон, показанията на свидетелката подлежат на проверка. Отхвърляйки защитната теза на подсъдимия, съдът е трябвало да отчете връзката ѝ с показанията на свидетелката Ц., като обсъди тяхната достоверност, респ. недостоверност. Така изготвеният съдебен акт не е съответен на стандарта, установен в чл. 305, ал. 3 от НПК. Иманентна част от съдържанието на присъдата, когато е налично противоречие между доказателствени материали, са съображенията за това защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. В атакувания пред ВКС съдебен акт изобщо не се съдържа обективирано вътрешно убеждение на въззивния съд досежно посочените показания, макар съдът очевидно не се е съгласил с тяхното съдържание. Основателно е и оплакването в касационната жалба, че в мотивите на атакуваната присъда не се съдържат съображения, изводими от доказателствата, за проследяване на спазването на надлежния ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвната проба на водача на МПС, като въззивният съд се е ограничил само да изложи несъгласието си с първата инстанция по отношение на неподписания протокол за медицинско изследване и вземане на биологична проба /л. 14 от ДП/. Съдебната практика е последователна и трайна в разбирането си, че липсата на мотиви винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и е самостоятелно основание за отмяна на съдебния акт, страдащ от такъв порок. Според настоящия състав оплакването в касационната жалба относно пропуска на въззивния съд да се произнесе в мотивите досежно налагането на кумулативното наказание глоба, също има основание. Постановената присъда следва да съдържа съответните фактически и правни съображения във връзка с всеки един пункт на разпоредбата на чл. 301, ал. 1 от НК. При индивидуализирането на наказателната отговорност съдът е длъжен да изрази воля относно вида и размера на наказанията, които налага. Верни са доводите на защитата, че липсата на произнасяне относно кумулативно наложеното наказание „глоба“ и конкретно определения му размер, препятства възможността на страните, в частност подсъдимия, да разбере какви са мотивите на съда да му бъде определено именно такова наказание, още повече, че наказателната отговорност е реализирана в хипотезата на чл. 55 от НК. За да осъществи своите цели и иманентно заложени функции по чл. 36 от НК, наказателната отговорност трябва да бъде индивидуализирана по такъв начин, че волята на решаващия съд да бъде ясна за субекта, по отношение на който се налага, както и на останалите членове на обществото, от гледна точка на генералната превенция. Съгласно чл. 57, ал. 2 от НК, когато в Особената част на НК за съответното престъпление са предвидени кумулативни наказания, е необходимо след индивидуализирането им, те в своята съвкупност да отговарят на целите по чл. 36 от НК. Видовете наказания по чл. 37 от НК интервенират в правната сфера на субекта на наказателната отговорност по различен начин и с различен интензитет, поради което е необходимо за налагането на всяко от тях да бъдат изложени конкретни съображения. В заключение, липсата на произнасяне в процеса за индивидуализиране на наказанието е непълнота на мотивите, което обуславя отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Изложеното сочи, че е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, имащо за своя последица отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. При новото разглеждане на делото следва да бъдат отстранени допуснатите процесуални нарушения. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : Отменява въззивна присъда от 20.07.2020г., постановена по внохд № 232/2020г. на Софийски окръжен съд. Връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.