О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 95 София, 13 август 2015 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети август през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ГАЛИНА ЗАХАРОВА при становището на прокурора от ВКП МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от съдия Захарова КЧНД № 1072/2015 г., като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство е образувано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК по спор за подсъдност между Великопреславския районен съд и Шуменския районен съд. Прокурорът от ВКП застъпва становище, че компетентен да разгледа делото е РС – гр.Велики Преслав, тъй като от материалите по делото се установявало, че подсъдимият Б. Х. Н. бил с постоянен адрес в [населено място], попадащ в съдебния район на този съд , който адрес бил посочен в постановлението за привличане на лицето в качеството на обвиняем и в протокола му за разпит, а оттам обвиняемият бил призоваван и от следовател в ОСлО при ОП –гр. Шумен. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, намери за установено следното: НОХД № 155/2015 г. по описа на Великопреславския районен съд е било образувано по внесен срещу Б. Х. Н. обвинителен акт за престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, извършено в [населено място], Кралство Б.. С определение № 234 от 26.06.2015 г. съдът прекратил производството по делото и го изпратил по подсъдност на РС – гр.Шумен, като констатирал наличието на предпоставките по чл. 37, ал. 1, т. 3 от НПК с оглед обстоятелството, че местоживеенето на подсъдимия било в Кралство Б.. По обвинението на подсъдимия Н. било образувано НОХД № 1367/2015 г. по описа на Шуменския районен съд, определеният по което съдия-докладчик с разпореждане № 2167 от 09.07.2015 г. също прекратил производството по делото и повдигнал пред ВКС спор за подсъдност, тъй като счел, че подсъдимият бил с постоянен адрес в [населено място], [община]. Съдията-докладчик изложил съображения, че този адрес на подсъдимия бил регистриран като негов постоянен, от него бил призован от следовател при ОСлО при ОП – гр.Шумен за привличане в качеството на обвиняем, а и в декларацията си за семейно и имотно състояние от 21.01.2015 г. подсъдимият собственоръчно посочил, че живее в [населено място], което населено място се включвало в териториалната юрисдикция на РС – гр.Велики Преслав. Настоящият съдебен състав счита, че делото е подсъдно на Шуменския районен съд. Съгласно правилата на специалната местна подсъдност по чл. 37, ал. 1, т. 3 от НПК, в хипотезите когато инкриминираното престъпление е извършено в чужбина и не са налице условията на т. 1 и т. 2 на ал. 1 на чл. 37 от НПК, компетентен да разгледа делото е съдът, в чийто район е завършено досъдебното производство, а именно – Шуменският РС в разглеждания случай. Извън общото изискване на чл. 37, ал. 1 от НПК – делото да е за престъпление, извършено в чужбина, приложимостта на т. 2 от цитираната разпоредба се определя от „местоживеенето” на лицето, привлечено към наказателна отговорност. Това понятие не се свързва непременно с адресната регистрация, местожителството и не е идентично по съдържание с постоянния адрес на подсъдимия. Вложеният в термина „местоживеене” смисъл е ясно разяснен в Р № 3/2001 г. на КС на РБ – „фактически и трайно пребиваване на едно лице на определена територия”, което се определя от реалното пребиваване на лицето на съответното място, от продължителността на пребиваването му там и трайността на отсядането – връзката на лицето с мястото, на което е отседнало (обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки). Поради това „местоживеенето” представлява фактическо пребиваване на определена територия за относително продължителен период от време, в който лицето трайно се е установило на тази територия, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. (Същото значение се придава на понятието „обичайно пребиваване” в чл. 48, ал. 7 от Кодекса на международното частно право). Независимо от регистрирания постоянен адрес на подсъдимия Н. в [населено място], [община], в разглеждания случай още в хода на досъдебната фаза на процеса е установено, че той не живее реално там, а трайно пребивава на територията на К. Б., където работи. Този факт е отразен и в приложената по НОХД № 155/2015 г. по описа на Великопреславския районен съд справка от Национална база данни „Население” (в която е отразено, че настоящият адрес на лицето е в К. Б.). Подсъдимият действително е бил призоваван от органите на досъдебното производство от постоянния си адрес, но е коректно да се отбележи, че не е бил намерен на него, което е наложило дори обявяването му за общодържавно издирване, а за повдигане на обвинението се е явил сам (л. 109 от досъдебното производство), след което отново е отпътувал за К. Б.. С оглед обстоятелството, че действителното местоживеене („обичайно местопребиваване”) на подсъдимия Б. Х. Н. е в чужбина, К. Б., компетентен да разгледа и реши делото първоинстанционен съд съгласно чл. 37, ал. 1, т. 3 от НПК се явява Шуменския районен съд, в чийто район е завършено досъдебното производство, в каквато насока е изложил законосъобразни доводи съставът на Великопреславския районен съд. Водим от изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, ОПРЕДЕЛИ: НОХД № 1367/2015 г. по описа на Шуменския районен съд (НОХД № 155/2015 г. по описа на Великопреславския районен съд) по обвинението на Б. Х. Н. за престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, извършено в [населено място], К. Б., ДА СЕ РАЗГЛЕДА ОТ ШУМЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД. Делото ведно с определението да се изпрати на Шуменския районен съд за изпълнение. Препис от определението да се изпрати на РС – гр.Велики Преслав за сведение. Настоящото определение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.