Ключови фрази

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№537

София, 13.05.2022 година

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА


като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 3780 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от Р. Л. Н., чрез адвокат Г. П. и от Н. Х., чрез адвокат М. К. против въззивно решение № 260153 от 27.04.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1016/2021 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, с което е отменено решение № 260024 от 17.09.2020 г. по гр. д. № 1412/2019 г. на Районен съд - Димитровград и е постановено друго, с което на основание чл. 135 ЗЗД е обявен за относително недействителен по отношение на „Мотобул" ЕАД договор за покупко-продажба на недвижим имот от 18.07.2019 г., обективиран в нотариален акт № 95, том 2, рег. № *, дело № 278/2019 г. на нотариус Р. В., с рег. № *и район на действие Районен съд - Димитровград, вписан в СВ с вх. рег № */18.07.2019 г., акт № *, т. *I, дело № 1057/2019 г., с който Н. Х. е продал на Р. Л. Н. следният недвижим имот, представляващ: самостоятелен обект в сграда - търговски обект, с кадастрален идентификатор * по кадастрална карта на [населено място], област Хасково, одобрена със Заповед № 18-38/05.07.2006 г. на Изпълнителния директор на АК [населено място], на адрес: [населено място], [улица], вх. *, етаж -*, който обект се намира в сграда № *, разположена в поземлен имот, с идентификатор *, с предназначение на самостоятелния обект - обект със специално предназначение, ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото и са присъдени съдебни разноски.
Касаторите считат, че е налице основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, а касаторът Н. Х. и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът по жалбите „Мотобул“ ЕАД е подал писмени отговори, чрез адвокат С. С., в които оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване на решението. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира следното:
Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е уважил предявения иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, като се е позовал на решение № 162 от 01.07.2014 г. по гр. д. № 7320/2013 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, съгласно което знанието у приобретателя не е необходимо да се доказва единствено с преки доказателства, а е възможно да бъде изведено и въз основа на поредица от установени факти, които в своята взаимна връзка косвено водят до извод за наличие на знание. Посочил е, че е налице вземане на ищеца в качеството му на кредитор по отношение на ответника Н. Х., съгласно сключеното споразумение на 12.07.2019 г. Изложил е, че дали това вземане е било ликвидно и изискуемо към момента на разпореждането, в каквато връзка са направени възражения от ответната страна, е без значение. Установено е, че продажната цена на имота, предмет на процесната разпоредителната сделка между длъжника и ответника Р. Л. Н., е почти два пъти по-ниска от пазарната такава, което обосновава и извода, че ответникът Н. Х., длъжник на „МОТОБУЛ“ ЕАД, се е разпоредил със свое имущество, съзнавайки напълно, че с направеното разпореждане уврежда кредитора си. Установено е, че уговорената между страните цена в размер на 15 000 лева е платена на 17.07.2019 г. по банков път от ответника Р. Л. Н. по банковата сметка на ответника Н. Х. и на същия ден – 17.07.2019 г. е нареден превод за 14 980 лева по банковата сметка на Р. Л. Н. в същата банка, като основанието за превода е „захранване на сметка“. Дадените обяснения по реда на чл. 176 ГПК от ответника Р. Л. Н., в с. з. на 17.03.2021 г., че с прехвърлителната сделка страните уреждали предходни техни финансови взаимоотношения не кореспондират с приетите по делото доказателства. Въззивният съд е приел, че възмездният характер на прехвърлянето е само привиден, поради което и разпоредителната сделка се явява относително симулативна. С атакуваната сделка се цели да бъдат увредени кредиторите на Н. Х.. По делото са налице косвени доказателства, които сочат за недобросъвестност на ответните страни при сключването й – изключително скоростното изповядване на сделката, занижената продажна цена вписана в нотариалния акт, която е почти равна на данъчната оценка сочат, че ответникът Р. Л. Н. е знаел, че с конкретното правно действие – продажбата на недвижимия имот се увреждат интересите на кредиторите на длъжника Н. Х.. Индиции за знание от страна на ответника Р. Л. Н. са размяната на пари в деня на плащането, с което страните по сделката прикриват действителния й характер, както и близките приятелски отношения между ответниците по делото. По делото няма представени доказателства, от които да се установява, че между ответниците са съществували заемни правоотношения и, че Н. Х. е дължал на Р. Л. Н. предоставени му от последния в заем парични средства от около 20 000 лева. Като страна по делото, ответникът Р. Л. Н. е пряко заинтересован да твърди, че сделката е възмездна и, че с нея се цели уреждането на съществуващи помежду им финансови отношения, поради което обясненията на ответника Р. Л. Н. следва да се преценяват в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства. В случай, че ответникът Н. Х. действително дължи в заем на ответника Р. Л. Н. сочената от последния сума, и целта и на двамата е била да уредят отношенията си – да се погаси задължението на длъжника към Р. Л. Н., страните биха договорили цена на сделката равна на задължението на Н. Х., а не цена, която е почти два пъти по-ниска от пазарната такава за процесния недвижим имот. Индиция, че е налице знание за увреждането от ответника Р. Л. Н. е и твърдението му, че Н. Х. „последно време е имал затруднения“ /в дадените пред съда обяснения/, които да не му позволяват да погасява задълженията си. Ответникът Р. Л. Н., съзнавайки, че помага на своя близък приятел Н. Х. да опази част от имуществото на последния от принудително изпълнение от кредитори, се договаря с него да прехвърлят имот при привидно възмездна сделка, с уговорката, че след като получи парите Н. Х., веднага ще ги върне на Р. Л. Н.. От друга страна и след като Р. Л. Н. е съзнавал, че продавачът няма да получи никакви парични средства от сделката по прехвърляне на имота, което е установено по делото, то за него е било ясно, че сделката ще увреди кредиторите на Н. Х..
Според касаторите въззивното решение е очевидно неправилно поради нарушения на материалния закон и неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства, подробно описани в касационните жалби.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът Н. Х. поставя следните правни въпроси: 1. „Знанието за увреждането у лицето, с което длъжникът е уговарял, следва ли да се докаже с конкретност и сигурност, а не изобщо по предположение?“; 2. „При необходимост да се формира решаващ извод по отношение знанието на купувача за увреждане, като условие на правна норма при иск в хипотезата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, дължи ли съдът преценка от фактическа страна на спорните обстоятелства, като обсъди ангажираните такива?“; 3. „Длъжен ли е съдът да обсъди събраните по делото доказателства, извършвайки съпоставка на доказателствения материал с фактите по спорното материално право, като се произнесе по всички искания, възражения и доводи на страните в рамките на предмета на делото и да изложи правните си доводи?“; 4. „Мотивите на второинстанционния съд трябва ли да обхващат всички спорни въпроси и да бъдат пълни, точни, ясни и убедителни?“ и 5. „Процесуално нарушение ли е непълно, едностранно извадково обсъждане на събрани по делото доказателства с цел да се обоснове определен фактически и правен извод на съда?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с ППВС № 1/1953 г., решение № 93 от 06.07.2010 г. по т. д. № 808/2009 г. на ВКС на I т. о., решение № 388 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 164 от 04.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г. на ВКС, III г. о., решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 122 от 13.09.2016 г. по гр. д. № 5533/2015 г. на ВКС, IV г. о., решение № 189 от 20.06.2014 г. по гр. д. № 5193/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 260 от 09.01.2017 г. по гр. д. № 3266/2016 г. на ВКС, III г. о. и решение № 362 от 28.11.2011 г. по гр. д. № 8/2011 г. на ВКС, I г. о.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият съдебен състав не намира обжалваното решение да е очевидно неправилно. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. Настоящият съдебен състав не намира да са допуснати такива нарушения. Становището на касаторите за очевидна неправилност е несъстоятелно и е налице отъждествяване на очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК с неправилността по чл. 281, т. 3 ГПК.
Не е налице основание за допускане до касационно обжалване по поставените от касатора Н. Х. въпроси. Първият поставен въпрос не е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и следователно не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване. Съдът се е аргументирал, че по делото категорично е установено, че приобретателят е съзнавал, че сделката уврежда кредиторите на длъжника прехвърлител, а не е изразил предположение, каквото е твърдението на касатора. Останалите въпроси за задълженията на въззивния съд са разрешени изцяло в съответствие практиката, включително и посочената от касатора. Съдът е извършил анализ на събраните по делото доказателства заедно и поотделно, включително и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и е направил обосновани изводи по всички наведени от ответниците възражения срещу иска. Приел е, че събраните по делото доказателства, включително косвени обосновават извод, че страните са целели да увредят кредиторите на Н. Х.. Изложил е, че не е доказано между ответниците да съществува заемно отношение, същевременно цената за която е сключената сделката е почти равна на данъчната оценка на имота и от размяната на пари в деня на плащането следва, че възмездният характер на прехвърлянето е само привиден. Установено е от дадените от ответника Р. Л. Н. обяснения по реда на чл. 176 ГПК, че той е знаел, че ответникът Н. Х. имал затруднения, които да не му позволяват да погасява задълженията си. Както се посочи по-горе, съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, посочил е какво е значението им за спора и следователно не е постановил решението си без обосновка. Несъгласието с крайния извод на съда не може да послужи като основание за допускане на касационна проверка, а може единствено да се тълкува като оплакване срещу правилността на решението. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ЗЗД на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 900 лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр.Отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260153 от 27.04.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1016/2021 г. по описа на Окръжен съд - Хасково.
ОСЪЖДА Н. Х., гражданин на *, [дата на раждане] , с ЛНЧ *, с постоянен адрес [населено място], [улица], вх. *, ет. *, ап. * и Р. Л. Н., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. *, ап. *, да заплатят на „Мотобул" ЕАД, с ЕИК 204917226, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Христофор Колумб" № 43, сумата 900 /деветстотин/ лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: