1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 186
Гр.София, 07.02.
2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1785/2016 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ТД [фирма], в ликвидация, против Решение № 199/17 май 2016 г. на Пазарджишкия ОС, постановено по в.д.№ 176/2016 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено решение на Велинградския РС, постановено по гр.д.№ 1139/2014 г. на 16 ноември 2015 г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и отхвърляне на иска за неоснователно обогатяване по чл. 534 ал.1 ТЗ като погасен по давност. Наведени са оплаквания за необсъждане на своевременно представени и приети релевантни за спора писмени доказателства – нотариална покана № 6531/22.10.2008 г. и удостоверение на нотариус Х. от 22.6.2015 г., установяващо датата на връчването й, предявяването на процесния запис на заповед и началния момент, от който е започнал да тече погасителният давностен срок.
В писмен отговор на жалбата ответникът по касация [фирма] изразява становище, че същата е неоснователна. Твърди, че необсъдените по делото писмени доказателства не установяват предявяване на процесния запис на заповед за плащане на ответното О. – издател на ценната книга.
С определение от 19 април 2017 г., постановено по реда на чл.288 ГПК, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по значими за спора правни въпроси, решени в противоречие с цитираната в определението практика на ВКС, както следва:
„Ползват ли се със сила на пресъдено нещо мотивите на решението, съдържащи констатации относно правно релевантни факти, на които се основава искът или възраженията на ответната страна и допустимо ли е съдът, разглеждащ дело между същите страни, да приеме за установен факт единствено поради признаването му за установен в мотивите на влязло в сила решение по друго дело между тях“ и
„Задължен ли е съдът да обсъди всички допустими, относими и своевременно представени доказателства в тяхната съвкупност, да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства и установените с тях твърдения, възражения и доводи на страните“.
В проведеното на 24 октомври 2017 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на касатора адвокат Я. В. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.
Ответникът по касация не изпраща представител.
Върховният касационен съд, състав на Второ ТО, след преценка на данните по делото, доводите на страните и заявените касационни основания приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд се е позовал на факти, приети за установени в съобразителната част на влязло в сила решение по иск с правно основание чл.531 ал.1 ТЗ, предявен по реда на чл.422 ГПК. С исковата молба е представено решение на Пазарджишкия ОС, с което е отхвърлен предявеният от „У. лизинг“ срещу касатора и физическите лица М. и Т. П. положителен установителен иск за парично вземане по менителничен ефект – запис на заповед, издаден на 20 ноември 2007 г. в [населено място] от [фирма] В. в полза на [фирма] София, платим на предявяване без протест в срок за предявяване за плащане до 13 месеца от издаването, за сумата 11849,53 евро или левовата й равностойност, определена по централния курс на БНБ за деня на плащането, авалиран от Т. Г. П. и М. Т. П.. В мотивите на Решение № 246/28 май 2014 г. на Пазарджишкия ОС по в.гр.д.№ 286/2014 г., с което е отменено решение на РС Велинград по гр.д.№ 536/2013 г. и е отхвърлен предявеният положителен установителен иск по чл.422 ГПК е прието, че менителничният иск по чл.531 ал.1 ТЗ е погасен по давност с тригодишен давностен срок, чието начало е 20.12.2008 г. Искът е предявен след изтичането му – на 15.02.2013 г. с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на РС Велинград. В обжалваното въззивно решение № 199/17 май 2016 г. Пазарджишкият ОС служебно е проверил твърдението за влизане на представеното пред районния съд решение по чл.422 ГПК в сила и е констатирал, че същото не е допуснато до касационен контрол, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на специалния иск за неоснователно обогатяване по чл.534 ал.1 ТЗ. Прието е, че процесният запис на заповед е издаден като обезпечение на облигационно вземане на лизингодателя [фирма] срещу ответното О. – лизингополучател по договор за финансов лизинг на движимо имущество от 20 ноември 2007 г. Лизинговият обект е машина за преработка на асфалт. Прието е, че крайният срок за предявяване на менителничния ефект за плащане е 20 декември 2008 г. и до изтичането му записът на заповед не е бил предявен съгласно влязлото в сила решение, с което е установено между страните със сила на пресъдено нещо, че нотариална покана за плащане на сумата по ЗЗ е предявена след изтичане на 13-месечния срок за предявяване на ефекта – едва на 29.12.2011 г. Според съда датата, на която следва да се отчитат давностните срокове за предявяване на двата иска – този по чл.531 ал.1 ТЗ и съответно по чл.534 ал.1 ТЗ – е 20 декември 2008 г., същата е установена със сила на пресъдено нещо и доводите и възраженията относно определяне на началната дата, от която тече погасителната давност, не следва да се обсъждат поради установяване на релевантните факти в друго исково производство, водено между същите страни.
По правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване:
Въпросът относно задължението на съда да формира изводите си въз основа на всички надлежно събрани доказателства по делото след тяхната съвкупна преценка е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решения по чл.290 ГПК, която се споделя от настоящия съдебен състав – Решение № 212/1.02.2012 г. по т.д.№ 1106/2010 г. на Второ т.о., Р.. № 206/31 юли 2015 г. по гр.д.№ 6832/2014 г. на ІV ГО на ВКС, Р.. № 222/ 6 април 2017 г. по т.д.№ 425/2015 г. на Второ т.о.на ВКС, Р. № 75/20.06.2016 г. по т.д.№ 1608/2015 г. на Второ т.о. на ВКС, Решение № 177/8.11.2017 г. по т.д.№ 408/2017 г. на Второ т.о. на ВКС и др. При обосноваване на решаващия извод за неоснователност на възражението относно погасяването на иска по давност съдилищата не са обсъдили допустими, относими и своевременно представени писмени доказателства, приети от първоинстанционния съд – нотариална покана № 6531/22 октомври 2008 г., с която е предявен за плащане процесният запис на заповед и удостоверение за връчването й от нотариус Г. Х. с изх. № 9 от 22 юни 2015 г.
В отклонение от съвременната задължителна съдебна практика е разрешен и въпросът „Ползват ли се със сила на пресъдено нещо мотивите на решението, съдържащи констатации относно правно релевантни факти, като въззивният съд е приел в обжалваното решение, че не дължи произнасяне по доводите и възраженията на страните относно началната дата, от която тече погасителната давност за предявяване на двата иска, установена по надлежния ред с мотивите на влязло в сила решение по гр.д.№ 536/2013 г. на Велинградския РС. В ТР № 1/4.І.2001 г. по ТД № 1/2000 г. на ОСГК ВКС изоставя становището, че т.н. решаващи, главни мотиви се ползват със сила на пресъдено нещо и застъпва разбирането, че с такава сила се ползва само констатацията за спорното право. Диспозитивът на решението представлява източникът на СПН.
Мотивите към решението съдържат много и различни констатации на съда, чийто предмет по други дела между същите страни може да бъде отново обект на спор, на доказване и установяване, без да е допустим отвод за пресъдено нещо. Мотивите на съдебния акт не се включват в обективните предели на силата на пресъдено нещо.
По съществото на касационната жалба.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение на въззивния съд е неправилно, поради което следва да бъде отменено. По делото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да се разреши по същество от касационната инстанция в рамките на правомощията й по чл.290 ал.2 ГПК.
В обжалваното решение са приети за установени обстоятелствата, свързани с възникването на вземане по чл.534 ал.1 ТЗ – действителен менителничен ефект – запис на заповед, съдържащ реквизитите по чл.535 ТЗ, по който е изтекла погасителната давност за упражняване на менителничните права спрямо задължените лица; предявяване на иска от приносител на ефекта срещу издателя на записа на заповед и настъпила имуществена вреда за поемателя поради прескрибиране на менителничния ефект.
Основателни са оплакванията на касатора за необсъдени от въззивния съд релевантни за спора писмени доказателства, установяващи предявяване на процесния запис на заповед за плащане на 11 ноември 2008 г., представени своевременно пред първоинстанционния съд, приети и неоспорени от насрещната страна – нотариална покана № 6531/22.10.2008 г. и удостоверение на нотариус за връчването й на 11.11.2008 г. Същите са относими към релевираното с отговора на исковата молба възражение за погасяване на иска по давност, поддържано пред двете инстанции. Необсъждането им, както и неизлагането на мотиви по възражението във въззивната жалба за незаконосъобразно определяне на датата, от която започва да тече тригодишният давностен срок по чл.531 ТЗ, съставлява нарушение по чл. 236 ал.2 ГПК и касационно основание за отмяна на въззивното решение.
Процесният запис на заповед е платим на предявяване в срок до 13 месеца от издаването, определен от издателя съобразно предвидената в чл. 487 изр.3 ТЗ възможност.
Приетите в открито сз на 23 юни 2015 г. от първоинстанционния съд нотариална покана № 6531 т. ІІ, акт 182 по регистъра на нотариус Г. Х. и удостоверение с изх. № 9/22.6.2015 г. на същия нотариус за получаването й от адресата на 11 ноември 2008 г. не са оспорени от ищцовата страна в определения й от съда срок по чл.63 ГПК за становище по истинността на документите.
В срока по чл.193 ал.1 ГПК, продължен по реда на чл.63 ГПК с 3 дни с протоколно определение на В. от 23 юни 2015 г., ищцовата страна не е изразила становище по автентичността и съдържанието на удостоверението, представено от ответното дружество – адресат на нотариалната покана. Приетите и неоспорени писмени доказателства установяват предявяване на процесния запис на заповед за плащане на посочената в удостоверението дата 11 ноември 2008 г., т.е. в рамките на определения от издателя 13-месечен срок за предявяване, считано от датата на издаване на менителничния ефект.
Не е оспорено достигането на предявяването до знанието на издателя – необходимо условие за определяне падежа на задължението.
Съгласно разпоредбата на чл.531 ал.1 ТЗ исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа.
Искът по чл.534 ал.1 ТЗ също се погасява с тригодишна давност, която започва да тече от деня на изгубване на исковете по менителничния ефект /чл. 34 ал.2 ТЗ/.
Искът за неоснователно обогатяване е предявен на 22.12.2014 г., когато е предадена пратката с исковата молба на [фирма] на куриерска фирма. Съобразно правилата за изчисляване на сроковете по чл. 72 ЗЗД и чл.60 ГПК давностният срок по чл.534 ал.2 ГПК е изтекъл на 12.11.2014 г., присъствен ден, т.е. преди предявяването на специалния иск по чл.534 ал.1 ТЗ. С изтичането на погасителната давност кредиторът изгубва възможността да осъществи принудително вземането си, поради което предявеният срещу касатора иск следва да бъде отхвърлен. Процесуалните нарушения при обсъждане на доказателствата са довели до формиране на незаконосъобразни изводи в обжалваното въззивно решение. Същото следва да бъде отменено, а искът по чл.534 ТЗ – отхвърлен като погасен по давност. На касатора се дължат разноски – адвокатско възнаграждение за 1 адвокат и ДТ за обжалването.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., на основание чл.293, ал.2 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 199 от 17 май 2016 г. на Пазарджишкия окръжен съд, Гражданска колегия, първи въззивен състав, постановено по в.р.д.№ 176/2016 г. по описа на същия съд и вместо него
П О С Т А Н О В Я В А:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от [фирма] София срещу [фирма], в ликвидация, със седалище В., за сумата 11849,53 ЕВРО с левова равностойност 23175,67 лв., представляваща неоснователно обогатяване във вреда на ищеца, причинена от погасяване по давност на менителничните искове по запис на заповед № 100296/5.96/2007 г. от 20.11.2007 г. с издател [фирма] В. за сумата 11849,53 ЕВРО, на основание чл.534 ТЗ.
ОСЪЖДА [фирма] София, ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма] със седалище В., в ликвидация, сумата 6561,60 лв. съдебни и деловодни разноски за трите инстанции, от които адвокатско възнаграждение 5600 лв. и ДТ за обжалване – 961,60 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: