1 6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60454 гр. София, 13.07. 2021 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести юли две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 630 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Кооперация „Централен Кооперативен Съюз“, гр. София - трето лице-помагач на страната на ответника, срещу решение № 2559 от 20. 11. 2019 г. по в. т. д. № 2633/2018 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, с което е потвърдено решение № 606 от 21. 03. 2018 г. по т. д. № 1455/2017 г. на СГС в обжалваната част, с която по предявения от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ срещу „Ню трейд груп“ АД иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН е обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ извършеното прихващане с изявление от ответника „Ню трейд груп“ АД с вх. № 9442/17. 10. 2014 г. по входящия регистър на деловодството на банката, освен за частта, която всеки от кредиторите на несъстоятелността би получил при разпределение на осребреното имущество, като действието на прихващането в тази му част е отложено до изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл. 104 ЗБН на основание чл. 59, ал. 6 ЗБН. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 и ал. 2 ГПК. Ответникът по касация – синдиците на „КТБ“ АД /н./ са депозирали отговор на касационната жалба, в който изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, съответно – за неоснователност на касационната жалба. Ответникът „Ню трейд груп“ АД, гр. Враца излага становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на обжалваното решение, съответно – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по силата на договор за банков кредит от 21. 12. 2012 г. и допълнителни споразумения към същия ответникът „Ню трейд груп“ АД е получил от „КТБ“ АД в кредит парични средства, като задълженията на кредитополучателя към 17. 10. 2014 г. по същия договор за кредит са в общ размер на сумата от 11 426 867, 88 евро, формирана от главница, лихви и неустойки. Установил е, че по договор за прехвърляне на вземания от 05. 09. 2014 г., сключен между Кооперация „Централен кооперативен съюз“, като цедент и „Ню трейд груп“ АД, като цесионер ответникът е придобил вземания срещу „КТБ“ АД в размер общо на сумата от 8 299 871, 27 евро по осем договора за индивидуален срочен депозит. Посочил е, че длъжникът - „КТБ“ АД е уведомен от цедента за прехвърлянето на вземанията с писмено известие на 17. 10. 2014 г., като размерът на вземанията по депозитните сметки не се оспорва от банката. Решаващият състав е констатирал, че с писмено изявление вх. № 9442/17. 10. 2014 г. ответникът „Ню трейд груп“ АД е уведомил банката, че извършва прихващане с придобитите от него с горния договор за цесия вземания в размер на сумата от 8 299 871, 27 евро и своето задължение към банката по договор за кредит от 21. 11. 2012 г. до размера на по-малкото. Съгласно въззивното решение с решение № 664 от 22. 04. 2015 г. по т. д. № 7549/2016 г. на СГС е обявена неплатежоспособността на „КТБ“ АД, определена е начална дата й дата – 06. 11. 2014г., открито е производство по несъстоятелност за банката и същата е обявена в несъстоятелност, като е прекратена дейността на предприятието й, прекратени са правомощията на органите й и е постановена обща възбрана и запор върху имуществото на банката. Решаващият състав е приел за установено, че с решение № 1443 от 03. 07. 2015 г. по т. д. № 2216/2015 г. на САС е отменено горното решение само в частта за определяне на начална дата на неплатежоспособността на банката, като е определена начална дата - 20. 06. 2014 г. и актът на въззивния съд е влязъл в сила. Съставът на Софийски апелативен съд е изложил съображения, че отношенията по извършените от ответника прихващания с изявление, достигнало до банката на 17. 10. 2014 г. са осъществени преди изменението на разпоредбата на чл. 59 ЗБН с § 9 от Закон за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014 г., обн. ДВ бр. 98 от 28. 11. 2014 г. Посочил е, че с разпоредбата на § 8 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗБН, обн. ДВ, бр. 22/2018 г., допълнен с ДВ, бр. 33/2019 г., законодателят изрично е предвидил чл. 59, ал. 5 ЗБН да се прилага от 20. 06. 2014 г. Решаващият състав е счел, че към момента на постановяване на решението нормата е действаща и следва да се приложи от гражданския съд. Изложил е, че единствено в правомощията на Конституционния съд е да се произнесе по противоконституционността на закон, както и че липсва оправомощаване на правораздавателните органи да не прилагат закон, който според тях противоречи на Конституцията. Въззивният съд е мотивирал и становище за неоснователност на доводите на въззивника, касатор в настоящото производство за нарушения на чл. 1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС и на разпоредбите на чл. 63 и чл. 119 ДФЕС. По тези съображения и предвид придаденото с § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ бр. 22/2018 г. обратно действие на актуалната редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН, считано от 20. 06. 2014 г., въззивният съд е формирал извод, че процесното прихващане е извършено след началната дата на неплатежоспособността на „КТБ“ АД /20. 06. 2014 г./, поради което предявеният от синдиците на банката иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН следва да бъде уважен с последиците на ал. 6 на същата законова разпоредба. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че обжалваното решение е вероятно недопустимо, тъй като след приемането на § 8 от ПЗР към Закон за изменение и допълнение на ЗБН, обн. ДВ, бр. 22/2018 г. е отпаднал правният интерес на ищеца от предявения конститутивен иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, тъй като настъпването на търсената с него правна промяна – прогласяване на недействителността на прихващанията, според касатора, е настъпила по силата на закона и ищецът не е предявил установителен иск. Настоящият състав намира, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, тъй като не съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо. В случая въззивният съд се е произнесъл по предявения от синдиците на „КТБ“ АД /н./ иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на извършено на 17. 10. 2014 г. от ответника прихващане. Касае се до конститутивен иск, с който е упражнено потестативното право да бъде обявено за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката на извършено след началната дата на неплатежоспособността прихващане. Неоснователни са основаните на разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19. 04. 2019 г.) доводите на касатора за недопустимо произнасяне на съда с оглед отпадането на правния интерес от предявения конститутивен иск. С посочената разпоредба на материалноправната норма по чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията след изменението с ДВ бр. 98/2014 г., в хода на висящото исково производство, е придадено само обратно действие, считано от 20. 06. 2014 г. Липсва настъпила в хода на производството промяна във вида на недействителността по чл. 59, ал. 5 ЗБН и в реда за предявяването й. В изложението касаторът твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса „Задължен ли е съдът да установи служебно (ex officio) съдържанието на приложимото чуждо право, относимо към фактическата обстановка?“, като не се позовава на конкретни актове на ВКС. Касационният жалбоподател поддържа, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като въззивният съд, прилагайки разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН, с която се придава същинско обратно действие на чл. 59, ал. 5 ЗБН, се е произнесъл в противоречие с актове на Конституционния съд по прилагането на чл. 4, ал. 1, чл. 17, ал. 1, чл. 5, ал. 3 и чл. 121, ал. 1 вр. чл. 6, ал. 1 от Конституцията на РБ, посочени в изложението, и с актове на Съда на Европейския съюз, съгласно които националният съд не следва да прилага национален закон, противоречащ на общностното право. Касаторът поставя по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следните въпроси: „1. В постановеното решение по чл. 59, ал. 5 от ЗБН, с което съдът прогласява относителна недействителност на прихващане, извършено от кредитор, следва ли съдът да посочи от коя дата счита прихващането за недействително с оглед разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД във връзка със задължението на синдиците за служебно вписване на кредитори по чл. 64, ал. 1 от ЗБН?; 2. Разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК дава ли възможност на решаващия съд да приложи нова материалноправна разпоредба, влизаща в сила след приключване на устните състезания и даване ход по същество на делото и след изтичане на инструктивния 30-дневен срок за произнасяне?; 3. Възможно ли е и при наличие на какви условия съдът, пред който спорът е висящ, да откаже прилагането на правна норма от закон (параграф 8 от ПЗРЗИДЗБН), която счита, че противоречи на Конституцията?; 4. При въведено от страна твърдение за противоречие на приложима по делото норма с конкретни норми от първичното право на ЕС (каквито по настоящия случай са чл. 63 и чл. 119 от ДФЕС), следва ли в мотивите на решението си съдът да аргументира прилагането или неприлагането на съответните норми и практиката на СЕС по тяхното прилагане, като условие за мотивираност на акта?; 5. Следва ли като условие за обосноваността на акта си съдът да анализира съответствието на приложима по делото правна норма с правилата на ЕКЗПЧ, когато страна по делото е въвела твърдение за налично противоречие с разпоредбите на Конвенцията?; 6. Попада ли в обхвата на т. нар. висша критика (преценка за валидността на приложим по делото закон) преценката за обстоятелства, свързани с приемането на закона, различни от обнародването му в Държавен вестник?“. С определение № 27 от 8. 02. 2021 г. ВКС спря на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК производството по делото до приключване на конституционно дело № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България. С Решение № 8 от 27. 05. 2021 г., което е обнародвано в ДВ, бр. 48 от 8. 06. 2021 г., Конституционният съд се произнесе по конст. д. № 9/2020 г. и делото бе възобновено. С решението Конституционният съд обяви за противоконституционна разпоредбата на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19. 04. 2019 г.). Настоящият състав намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Спорният по делото въпрос е за приложимата редакция на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН за прихващания, извършени преди изменението й с § 9 от Закона за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014 г. (обн. ДВ, бр. 98/2014 г., в сила от 28. 11. 2014 г.), предвид и на изменението й с § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19. 04. 2019 г.). С оглед въведените от касатора при обосноваване на основанията за достъп до касация въпроси и Решение № 8 от 27. 05. 2021 г. по конст. д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на РБ касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по обобщения и уточнен от състава въпрос за конституционосъобразността на материалноправна норма, на която е придадено обратно действие. На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател Кооперация „Централен кооперативен съюз“ следва да внесе държавна такса в размер на 324 662, 75 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2559 от 20. 11. 2019 г. по в. т. д. № 2633/2018 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав. УКАЗВА на касатора Кооперация „Централен кооперативен съюз“, гр. София в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 324 662, 75 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено. Да се изпрати съобщение на касатора с указанията. След представяне на вносния документ делото да се докладва на председателя на Първо търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.