Р Е Ш Е Н И Е № 217 София, 13.02.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав: Председател: Жанина Начеваа Членове: 1. Бисер Троянов 2. Петя Шишкова при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Тома Комов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 913 по описа за 2019 г. Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия В. С. С. и на частния обвинител В. Г. В. против въззивно решение № 90 от 08.07.2019 г. по в.н.о.х.д. № 157/ 2019 г., по описа на Варненския апелативен съд. В жалбата на подсъдимия В. С., чрез защитника му адвокат П. В., се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, но доводи са изложени само за явна несправедливост на наказанието. В писмено допълнение жалбоподателят изразява несъгласието си с признатото му качество на помагач и с правната квалификация по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК. Частният обвинител В. Г. В., чрез адвокат Н. И., останал недоволен от оправдаването на подсъдимия В. С. като подбудител по смисъла на чл. 20, ал. 3 от НК. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият В. С. и защитниците му адвокат В. В. и адвокат П. В. поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Допълват ги с твърдението, че не били обсъдени доказателствата от съда, особено показанията на свид. Н. Г., независимо от проведеното съкратено съдебно следствие с признание на фактите от обвинителния акт. Считат, че съдебният извод за помагаческата дейност е необоснован, а при определяне на наказанието е надценен приносът на подсъдимия в общата престъпна дейност, като подбудителската дейност е приета за отегчаващо обстоятелство. Припомнят, че подзащитният им е съдействал на разследващите органи за откриване на изхвърлените вещи. Правят искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, за да бъдат отстранени процесуалните нарушения при доказателствения анализ или за намаляване на наказанието и прилагане на института на условното осъждане. Частният обвинител В. Г. В. не взема становище пред касационния съд. Новоупълномощеният му повереник адвокат А. А., счита жалбата на подсъдимия С. за неоснователна, поради липса на съществени процесуални нарушения и предлага обжалваният съдебен акт да бъде потвърден. Претендира за присъждане на разноски. Подсъдимият А. А. П. не взема лично становище. Неговият защитник адвокат В. В. изразява становище за удовлетворяване на касационната жалба на подсъд. С. и отхвърляне на искането на частното обвинение. Подсъдимият И. Р. М. и неговият защитник адвокат Б. Ю. считат касационната жалба на подсъд. С. за основателна. Представителят на Върховната касационна прокуратура преценява постъпилите жалби за неоснователни, а атакуваното с тях въззивно решение за правилно и законосъобразно, поради което пледира за оставянето му в сила. Счита, че при разглеждане на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения, като правилно подсъдимият-касатор е осъден за помагаческа дейност, отличаваща се с упоритост и многообразие на инкриминираната дейност. Наказанието на подсъд. С. намира за е справедливо и определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилите жалби, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 14 от 20.02.2019 г. по н.о.х.д. № 1462/ 2018 г. Варненският окръжен съд признал подсъдимите И. Р. М. и А. А. П. – като съизвършители, а подсъдимия В. С. С. – като подбудител и помагач, за виновни в това, че на 16.11.2017 г. в [населено място], област В., в съучастие помежду си, отнели чужди движими вещи – бакърена тава и бакърен котел, на обща стойност 198,00 лв, от владението на Н. Г. В., като употребили за това сила и грабежът е придружен с убийството на пострадалия, поради което и на основание чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК наложил на съизвършителите М. и П. наказания от тринадесет години и три месеца лишаване от свобода, които да изтърпят при първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 б. „a“ от ЗИНЗС, а на основание чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 и 4 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК наложил на подсъдимия С. (като подбудител и помагач) наказание от три години и три месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Окръжният съд осъдил съизвършителите М. и П. да заплатят на гражданския ищец В. Г. В. обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на брат му в размер на 100 000 лева, заедно със законовата лихва от 16.11.2017 г. до окончателното им изплащане, и отхвърлил като неоснователен предявения иск за разликата до 150 000 лева и спрямо подсъдимия С.. Съдът приспаднал, на основание чл. 59 от НК, предварителното задържане на подсъдимите М. и П., разпоредил се с веществените доказателства по делото и с направените по делото разноски. С решение № 90 от 08.07.2019 г. по в.н.о.х.д. № 157/ 2019 г. Варненският апелативен съд изменил присъдата, като оправдал подсъдимия В. С. за съучастието му като подбудител по чл. 20, ал. 3 от НК. Производството пред първоинстанционния съд е приключило по реда на глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, след направените от тримата подсъдими признания на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразеното от тях съгласие да не се проверяват събраните на досъдебното производство доказателства. Касационните жалби на подсъдимия В. С. С. и на частния обвинител В. Г. В. са процесуално допустими и подадени в законовия срок, от легитимирани лица и срещу акт, подлежащ на касационна проверка. І. По доводите на частния обвинител В. Г. В. Жалбата на частния обвинител е основателна. Упрекът е насочен към действията на въззивния съд, с които е оправдал подсъд. С. като подбудител на извършеното от други съучастници престъпление. На с. 9 от въззивното решение съдебният състав е приел поведението на подсъдимия С. за подбудителство по смисъла на чл. 20, ал. 3 от НК, защото: „…за пръв път е оказал психическо въздействие върху извършителите М. и П. за осъществяване на престъпление, свързано с отнемане на чужди пари, като без неговата противоправна инициатива не би се стигнало до осъществяване на инкриминираното деяние. Съобразно обстоятелствата по обвинението до срещата на 13.11.2017 година подсъдимите М. и П. не са имали умисъл за престъпление, т.е. същият е създаден за пръв път на тази дата от подсъд. С.… Последващите действия на извършителите от дати 14.11.2017 година, 15.11.2017 година и 16.11.2017 година демонстрират устойчивостта на формираното на 13.11.2017 година под въздействието на подс.С. противоправно решение“. Разглеждайки поведението на касатора в съпоставка с последващите действия на останалите съпроцесници апелативната инстанция категорично е утвърдила изключителната му роля за формиране на престъпното решение у съизвършителите (М. и П.) за осъществяване на грабежа, при сигурни данни за общност на умисъла между тримата. Решаващият довод да оправдае подсъд. С. като подбудител се съдържа в лаконичното изречение на с. 10 от решението, според което подбудителските действия от 13.11.2017 г. не били обхванати от обвинението, носещо датата на извършеното престъпление (16.11.2017 г.). Изводът на апелативния съд е неверен и се основава на неправилна преценка на обвинението. Подсъдимият С. е обвинен в съучастие като подбудител и помагач на престъпление, което е извършено на 16.11.2017 г. Наказателната отговорност на подбудителите и на помагачите е акцесорна и зависи от възникването на наказателната отговорност на извършителя, а тя съответно – от проявлението на юридическия факт на извършеното престъпление. Без реализиране на конкретното престъпление всяка насочена към него подбудителска и помагаческа дейност не може да породи самостоятелна наказателна отговорност за подбудителя и помагача. Именно поради това обвинението на подсъд. С. е обвързано с времето, мястото на реализираното престъпление, както и със съставомерните му факти, чрез които е проявено. Конкретните действия на подсъдимия С., с които е подбудил двамата съизвършители да извършат деянието и впоследствие е улеснил неговото осъществяване, правилно е да бъдат изписани в обстоятелствената част на обвинителния акт и в мотивите на съдебните актове, но не и в диспозитива на присъдата, както е сторено. Подсъдимият С. не е обвинен за престъпление, различно от извършения на 16.11.2017 г. грабеж, придружен с убийство. Действията му по подбуждане и подпомагане (улесняване) не представляват самостоятелно деяние. Затова и оправдаването му с въззивното решение е незаконосъобразно и противоречи на изложения в същия съдебен акт категоричен правен извод за доказаност на осъщественото подбудителство, а и подкрепящите го факти по делото са признати от подсъдимия в нарочно проведената процедура. Материалният закон е приложен неправилно, като това нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК е отстранимо чрез повтаряне на въззивното производство в тази му част. Незаконосъобразни са и мотивите на въззивния съд в частта за реализираното два дни преди грабежа интелектуално и физическо помагачество от подсъд. С. (с. 9 и 10 от решението). За разликата от подбудителството подсъдимият не е оправдан за показаните от него улесняващи грабежа действия на 14.11.2017 г. и 15.11.2017 г. с изричен диспозитив, само защото помагаческата му дейност е демонстрирана и непосредствено преди деянието от 16.11.2017 г. ІІ. По доводите на подсъдимия В. С. С.. Касационната жалба на подсъдимия е неоснователна. Първоинстанционното съдебно следствие протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, след доброволно признание от касатора на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и при пълно съзнание за правните последици от направеното признание. Първоинстанционният съд е направил извод, че така признатите факти са подкрепени от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, като ненужно е преповторил основната част от съдържанието на доказателствените средства в мотивите. Признатите факти еднозначно са преценени от въззивната инстанция като разкриващи действителните подбудителски и помагачески действия от страна на подсъд. С.. Последователно за дните от периода 14-16.11.2017 г. е разгледано поведението на подсъдимия, чрез което той уверил съизвършителите в отсъствието на пострадалия в дома му, описал е къщата му, която те намерили, превозил ги до местопрестъплението и осигурил част от средствата за извършване на деянието (дървена сопа, платнени ръкавици), дал разяснения да вържат пострадалия, ако се съпротивлява, останал в автомобила до завръщането им след деянието. Поведението на подсъд. С. изиграло улесняваща грабежа роля, като се е изразило едновременно в интелектуално и физическо помагачество (изложения за подбудителството от 13.11.2017 г. бяха изложени по-горе). Правилно дейността на касатора С. е окачествена като съучастническа по смисъла на чл. 20, ал. 3 и 4 от НК. Не е допуснато претендираното с касационната жалба нарушение на закона по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Не са налице и пропуски в процесуалната дейност на съда, която да налага съществено ограничение на правата на процесуалните страни по делото. Наведените доводи в писменото допълнение към касационната жалба на подсъдимия излизат извън пределите на касационната проверка или са несъвместими с признатите факти по делото. Касационната инстанция няма правомощия в това първо по ред разглеждане на делото да обсъжда доказателства. Проведената процедура по глава двадесет и седма от НПК препятства кредитирането с доверие на онези доказателствени източници, които противоречат на изложеното признание по чл. 371, т. 2 от НПК (освен при неправилен извод по чл. 372, ал. 4 от НПК, какъвто в случая не е налице). Възраженията на касатора в писменото допълнение представят защитна теза, която противостои на признатите от него факти от обвинителния акт – за повода да посети дома на подсъд. П., за продаваните от него стоки на вересия, за оспорената подбудителска и помагаческа дейност, за набедяването му от другите съпроцесници като акт на мъст, за липсата на анализ на показанията на свид. Н.Г., за липсата на служебна инициатива да бъде призована и разпитана като свидетел приятелката на подсъдимия и др. В касационната жалба на подсъд. С. и в писменото допълнение към нея няма сериозни възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, които да провокират касационната проверка. Извън нейните предели са и въпросите, свързани с наказателната отговорност на съизвършителите М. и П., поради липса на тяхна жалба. Обжалваното въззивното решение подлежи на отмяна в частта, с която са решени въпросите за наказателната отговорност на подсъд. В. С. С., като допуснатите нарушения на материалния закон с постановеното оправдаване за подбудителство по чл. 20, ал. 3 от НК и за помагачество от 14 и 15 ноември 2017 г. могат да бъдат отстранени при повторното разглеждане на делото от друг съдебен състав на същия съд. Въззивното производство по делото следва да повторено от стадия на съдебното заседание. Третото касационно основание, по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, наведено от касатора В. С., не следва да бъде разглеждано, предвид необходимостта от повторното разглеждане на въззивното производство. В тази връзка, новият съдебен състав от апелативния съд следва да подложи отново на проверка изложените в присъдата смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, за да прецени правилността и справедливостта на наложеното наказание. Направените пред касационната инстанция разноски от частния обвинител В. Г. В. следва да бъдат преценени при повторното разглеждане на делото, в зависимост от решаването на въпросите за наказателната отговорност на подсъдимия В. С.. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 90 от 08.07.2019 г. по в.н.о.х.д. № 157/ 2019 г., по описа на Варненския апелативен съд, в частта за наказателната отговорност на подсъдимия В. С. С. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане друг съдебен състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.