Р Е Ш Е Н И Е № 313
гр.София , 25 сепетмеври 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
АНТОАНЕТА ДАНОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и прокурора от ВКП Петър ДОЛАПЧИЕВ
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 888/2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационен протест,депозиран от Окръжна прокуратура-Г. срещу присъда №42 от 09.04.2014 г., постановена по внохд №8/2014 г.по описа на Окръжен съд-гр.Габрово.
Като основание за отправеното в протеста искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане , прокуратурата е посочила касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, макар че изложените съображения, независимо от тяхната лаконичност по-скоро аргументират необоснованост на присъдата /каквото основание законодателят не е предвидил при проверка на присъдите в касационното производство/ във връзка с авторството на инкриминираното по делото деяние.
Постъпило е становище /озаглавено молба/ от подсъдимия Р. Ч., с което се моли да бъде потвърдена оправдателната присъда на ОС-гр.Габрово.
В хода по същество на делото пред ВКС,представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения и с направеното искане и моли той да бъде уважен. Претендира наличието на допуснати от съда съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствения материал.
Защитникът на подсъдимия Р. Ч.-адв.Т. моли протеста да бъде оставен без уважение,тъй като не са налице нарушения на материалния и процесуален закон.
Подсъдимият Р. Ч.,редовно уведомен ,не се явява пред върховната инстанция и не взема становище по протеста.Не се явяват и не вземат становище и подсъдимият Н. Б. и защитникът му адв.П., също редовно призовани.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационния протест, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда №595 от 02.10.2013 г.,постановена по нохд 164/2013 г.,РС-гр.Г. е признал подсъдимия Р. Р. Ч. за виновен в извършването на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр.с чл.195 ал.2 във вр.с ал.1 т.3,4 и 5 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б. „а” и „б” във вр.с чл.20 ал.2 и чл.54 от НК,за което му е наложил наказание седем години и шест месеца лишаване от свобода,което да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Със същата присъда е признат за виновен и подсъдимия Н. Г. Б. за извършено от него престъпление по чл.195 ал.2 във вр.с ал.1 т.3,4 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.20 ал.4 във вр.с чл.55 ал.1 т.1 от НК,за което му е наложено наказание една година лишаване от свобода,чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от четири години, от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.45 от ЗЗД двамата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно на [фирма] сумата от 26 642 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието-12.04.2012 г.до окончателното изплащане.
С присъдата съдът се е произнесъл по разноските и веществените доказателства по делото .
По жалба на подсъдимия Р. Ч. пред ОС-гр.Г. е било образувано внохд №8/2014 г. ,което на 09.04.2014 г. е приключило с присъда №42,с която е отменена изцяло първоинстанционната присъда от 02.10.2013 г. по нохд 164/2013 г.на Габровски районен съд,като вместо нея подсъдимият Р. Р. Ч. е бил признат за невиновен в това , че на 12.04.2012 г. в [населено място] ,действайки при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор в немаловажен случай с две неустановени по делото лица и в съучастие като извършител с Н. Г. Б. ,на паркинг на [улица], чрез разрушаване на преграда ,здраво направена за защита на имот-разбиване на врата на товарно помещение на микробус „Мерцедес”с рег. [рег.номер на МПС] , чрез използване на неустановено техническо средство и чрез използване на неустановено МПС да е отнел чужди движими вещи -6854 кутии с цигари,на стойност 26 642 лв.-големи размери ,собственост на [фирма]-Г.,от владението на В. Н. Д.,без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои,поради което го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.196 ал.1 т.2 във вр.с чл.195 ал.2 във вр.с ал.1 т.3,4 и 5 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б. „а” и „б” във вр.с чл.20 ал.2 от НК.
С въззивната присъда е признат за невиновен и подсъдимия Н. Г. Б. за това ,че на 12.04.2012 г. в [населено място] ,действайки в съучастие като помагач с Р. Р. Ч. и с две неустановени по делото лица ,на паркинг на [улица],чрез разрушаване на преграда ,здраво направена за защита на имот-разбиване на врата на товарно помещение на микробус „Мерцедес”с рег. [рег.номер на МПС] ,чрез използване на неустановено техническо средство и чрез използване на неустановено МПС да е отнел чужди движими вещи -6854 кутии с цигари, на стойност 26 642 лв.-големи размери ,собственост на [фирма]-Г., от владението на В. Н. Д.,без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои,поради което го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.195 ал.2 във вр.с ал.1 т.3 и 4 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.20 ал.4 от НК.
Отхвърлен е предявения от [фирма] срещу подсъдимите Ч. и Б. граждански иск за имуществени вреди в размер на 26642 лв. като неоснователен и недоказан.
По отношение на твърдяната в протеста доказаност на авторството на подсъдимите Ч. и Б. в извършването на инкриминираните им престъпления, ВКС намира за необходимо да отбележи, че по естеството си това са твърдения за необоснованост на въззивната присъда, което както беше посочено и по-горе не е касационно основание измежду предвидените в чл. 348 ал.1 от НПК, поради което не може да е предмет на проверка и произнасяне от касационния съд. Все в тази насока следва да се посочи,че Върховният касационен съд не може да приема нови фактически положения ,а извършваната от него проверка е в рамките на установените от контролирания съд факти. Независимо, че настоящата инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, намеса от негова страна обаче е необходима, във всички случаи на неправилен подход при формирането на това вътрешно убеждение, какъвто не е настоящият случай. В дейността на въззивния съд по оценка на доказателствата и доказателствените средства, касателно авторството на деянието, не се набелязват нарушения. Точно обратното –констатира се правилност, логическа последователност и издържаност, намерила подробна аргументация в мотивите към въззивната присъда. Габровският окръжен съд не е надценил едни доказателства за сметка на други, не е пропуснал да извърши проверка на достоверността на гласните доказателствени средства, а осъществената от него интерпретация на доказателствения обем е според действителното му съдържание. С цел изясняване на някои факти по делото, въззивният съд е положил усилия да събере и допълнителна информация, която е била предмет на анализ в съдебния му акт.
За да приеме,че липсва стабилна доказателствена основа за изграждане на изводи, свързани с авторството на деянието в лицето на подсъдимите Ч. и Б.,въззивната инстанция е подложила на задълбочен анализ обясненията на подсъдимия Н. Б., дадени на досъдебното производство пред съдия /по реда на чл.222 от НПК/ и надлежно приобщени към доказателствената съвкупност от първостепенния съд. Напълно се споделят изводите му ,че макар тези обяснения да са в подкрепа на обвинителната теза, те са твърде схематични и повърхностни и не дават отговор на редица въпроси ,свързани с времето на извършване на кражбата, механизма на осъществяването й ,начинът на проникване на лицата / кои от тях / в охраняемия паркинг, начинът на преодоляване на алармената система на превозното средство, начинът на натоварване на цигарите в автомобила, за който се твърди ,че е използван за отнемането им, начинът на отдалечаване на съучастниците от местоизвършването и редица други. По-важното обаче е ,че тези обяснения не намират сериозно потвърждение в други доказателствени източници, каквато подкрепа е необходима с оглед разпоредбата на чл.116 ал.1 от НПК и забраната за постановяване на осъдителна присъда само на оговор. Така, по отношение Р. Ч. , данните,съдържащи се в обясненията на съпроцесника му и обстоятелството, че на инкриминираната по делото дата /12.04.2013 г./ в 20.19 часа е проведен разговор между лице, ползващо мобилен телефон с номер[ЕИК] /ползван от Б./ и мобилен телефон с номер[ЕИК] /абонат на „Виваком” за този телефон е Ч./ на територията на [населено място], което е индиция за евентуално присъствие на Ч. в Г. /подсъдимият Ч. живее в [населено място]/, съвсем не са достатъчни, за да се направи извод ,че Р. Ч. е един от участниците в инкриминираната по делото кражба. Цитираните в протеста гласни доказателствени източници-показанията на свидетелите С. П., Г. М., М. М., В. Д. и М. П. не подкрепят еднозначно обясненията на подсъдимия Б. В. Д. е шофьор в [фирма], а М. П. е собственик и управител на дружеството и техните показания с нищо не допринасят за изясняване на авторството на деянието. Твърдяното от подсъдимия Б.обстоятелство,че „един приятел на име С. му е казал за буса с цигари, които стои на платен паркинг срещу пожарната” не може да бъде убедително изведено от показанията на разпитания в качеството на свидетел С. П., според които показания, той макар и да е споменавал на подсъдимия къде паркира микробуса „Мерцедес” /пред пожарната/, не му е съобщавал дали по време на нощуването си там, превозното средство е пълно със стока или не. Показанията на св.П. за това ,че лесно може да се разбере дали микробуса е зареден със стока ,ако се наблюдава докато той се намира пред склада, се основават единствено на предположение и не представляват свидетелстване за факти, които П. лично е възприел. Оценката на показанията на св.Г. М., направена от въззивния съд е правилна, доколкото от информацията , предоставена от него, не може да се установи категорично ,че предлаганите от подсъдимия Б. цигари са именно тези, предмет на престъплението по настоящето дело.
С оглед на изложеното, крайният извод на ОС- гр.Габрово за това ,че авторството на деянието в лицето на двамата подсъдими е останало недоказано не се дължи на невярна интерпретация на доказателствата и средствата за тяхното установяване, като извършения от въззивния съд анализ и оценка на доказателствената съвкупност са дължимите и се основават както на закона, така и на проведено обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Ето защо, претенцията на прокуратурата за нарушение на материалния закон е лишена от основание.
ВКС не се съгласява с приетото от ОС- гр.Габрово,че предмета на престъплението също е останал недоказан, доколкото в тази насока са налице кореспондиращи данни ,съдържащи се в гласните доказателствени средства-показанията на свидетелите Д. и П.. Независимо от това и предвид обстоятелството, че недоказано е останало и авторството на деянието, материалният закон не е приложен неправилно от въззивната инстанция.
По изложените съображения и като не намери основания за уважаване на касационния протест,ВКС прие,че атакуваната с него въззивна присъда следва да бъде оставена в сила.
Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №42 от 09.04.2014 г.,постановена по внохд №8 /2014 г. по описа на Окръжен съд-гр.Габрово.
РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/
|