Р Е Ш Е Н И Е № 577 С о ф и я, 16 декември 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 08 д е к е м в р и 2010 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова Николай Дърмонски при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 590/2010 година. Производството е по касационна жалба от защитника на подсъдимия И. Х. И. от София срещу въззивна присъда № 254/30.06.2010 г. по ВНОХД № 1861/2010 г., която се атакува с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и с искане за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимият И., лично и чрез защитника си адв.Д.Грънчарова от САК поддържа оплакванията в жалбата и моли същата да бъде уважена. Върховният касационен съд провери въззивната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 01.03.2010 г., постановена по НОХД № 1889/2009 г. на Софийски районен съд-110 н.с. подсъдимият И. Х. И. от София е признат за невинен в това на 18.06.2007 г. в София, като опасен рецидив, да е отнел чужди движими вещи на обща стойност 156 лв от владението на С. Т., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои и е оправдан по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК. Присъдата е била протестирана от прокурора от СРП с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост, в нарушение на материалния закон с искане за отменяването й и постановяване на нова за осъждането на подсъдимия по предявеното му обвинение. С въззивна присъда № 254 от 30.06.2010 г., постановено по ВНОХД № 1861/2010 г. Софийският градски съд е отменил първоинстанционната присъда, като е признал подсъдимия И. за виновен в извършване на престъплението по чл.196, ал.1, т.1 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, като е определен строг първоначален режим за изтърпяването му в затворническо общежитие от закрит тип и в негова тежест са присъдени направените по делото разноски. В касационната жалба от защитника на подсъдимия адв.Д.Грънчарова от САК се навеждат оплаквания, касаещи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при анализа на доказателствената съвкупност и при формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите, повлияло върху правилното приложение на материалния закон, съставляващи касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК, като прави искане за отменяне на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: В основата на касираното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК са вложени доводи за нарушение на правото на лично участие на подсъдимия по делото поради нередовното му призоваване и за едностранчив анализ на косвените само доказателствени материали, превратно оценени в подкрепа единствено на обвинителната теза на прокурора. Оплакванията обаче са напълно неоснователни. Относно първия довод се пропуска декларираното пред въззивния съдебен състав от страна на защитника на подс.И. адв.Д.Грънчарова, че той е уведомен от нея за съдебното заседание, но по обективни причини (които не са конкретизирани) не може да се яви пред състава на съда и е изразила съгласието му делото да се гледа в негово отсъствие. Това обстоятелство не се оспорва пред настоящата инстанция и съобразно разпоредбата на чл.329, ал.2 от НПК обезмисля така наведеното оплакване за нарушение на правото му на защита. Не се оправдава и изразеното недоволство от резултата от доказателствения анализ на въззивния съд с последица осъждането на подс.И., доколкото той е осъществен в съответствие с процесуалните изисквания. Съдът не е имал основание да не възприеме показанията на ощетения търговец св.Т., изяснил кога е отсъствал от сергията, кога е констатирал липсата на откритите у подсъдимия дамски поли, които подробно е описал и защо по-късно е оформил тези си констатации в молба до Р.. Свидетелите Д.Г. и Ив.Г. са установили повода за проверката на подс.И., поведението му и доброволното предаване от същия на 6-те бр.поли, разпознати от св.Т.. От друга страна, с отказа си да даде обяснение по обвинението последният сам си е отнел възможността да посочи други причини те да се озоват у него, а няма как да се възприеме от съда друга, логична и житейски обяснима с оглед на краткото време от отнемането им до задържането му и доброволното им предаване. Като се е отнесъл критично към изводите на първата инстанция, градският съд е обсъдил доказателствата по делото в тяхната взаимовръзка, стигайки до единствения възможен извод именно подс.И. в посоченото време, при отсъствието на отишлия на обяд св.Т. или друго осъществяващо постоянно наблюдение над стоките лице, да вземе дрехите от щендера пред павилиона и оттегляйки се, да бъде малко след това забелязан и задържан от полицейския патрул. Нелогично е поднесеното от защитата (а не от подсъдимия) обяснение да е закупил полите от неизвестно лице от ромски произход с цел препродажбата им при данните от личния му обиск (при който не са намерени у него никакви парични средства), характера на стоката, здравословното му състояние и наркотичната му зависимост към хероина, установена и от СПЕ, обстоятелства, подкрепящи обвинителната, отколкото тезата на защитата. ВКС констатира, че процесуалната дейност на съда по оценка на доказателствата е надлежна, като обстоятелствата от значение за правилното решаване на делото са изяснени изцяло посредством допустими доказателствени източници. Няма превратно ценени или ингорирани доказателства и изводи по предположения. Ето защо ВКС в настоящия си състав намира, че фактите по делото са извлечени правилно от доказателствената съвкупност и те са рамката, в която законът е приложен правилно. Нарушения на процесуалните правила от вида на тези по чл.348 ал.3 вр.ал.1, т.2 от НПК не са допуснати. Правилно установените факти от кръга на чл.102 от НПК са получили адекватна правна оценка и тя е съответна на закона. Изложени са съображения за наличието на признаците от обективната и субективна страна на инкриминирания по делото престъпен състав - по чл.196, ал.1, т.1 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”б” от НК, като ВКС констатира, че неправилно опасният рецидив при подс.И. е приет за наличен и съобразно изискванията на чл.29, ал.1, б.”а” от НК – до извършване на инкриминираното деяние той е осъждан два пъти на лишаване от свобода, като за три от деянията е налице реална съвкупност и наказанията му са групирани в едно от 1 година лишаване от свобода, а друго, в положение на повторност е в изпитателния срок на предишното условно, което е дало основание за привеждане на основание чл.68, ал.1 от НК в изпълнение условното наказание. Общото наказание от 1 година лишаване от свобода, макар и да е за тежки умишлени престъпления, не е “повече от 1 година”, според изискването на чл.29, ал.1, б.”а” от НК за квалифициране кражбата и като опасен рецидив по този текст на закона. Тъй като обаче това не се отразява на правната квалификация на деянието като опасен рецидив и е извън касираните основания, то не се налага корекция на атакуваната присъда. Не е налице касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК. Не се оправдава при наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността на подс.И. обстоятелства и оплакването за явна несправедливост на наложеното му наказание, с довод за неправилно третиране на квалифициращи като отегчаващи отговорността му обстоятелства. Това не е вярно не само с оглед на изложеното в мотивите на съда, но и заради приложението на чл.55 от НК, приемайки смекчаващите за многобройни и предвиждащото се минимално наказание за прекомерно тежко спрямо извършеното, поради което наказанието е определено под този минимум на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода. Няма основание за по-голямо смекчаване на същото при положение, че многократно той е получавал бонуси при сключване на споразуменията, но е продължил да върши кражби, очевидно, заради наркотичната си зависимост. И в тази й част касационната жалба е неоснователна и атакуваната присъда като цяло следва да бъде оставена в сила. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 254/30.06.2010 г., постановена по ВНОХД № 1861/2010 г.от Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :