О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60090 Гр. София, 08 октомври 2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в закрито съдебно заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря и след становище на прокурора от ВКП П. Долапчиев, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно частно дело № 827/21 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 43, т. 1 от НПК за промяна на местната подсъдност на н. о. х. д. № 3758/21 год. по описа на Бургаски районен съд. В писмено становище прокурорът от Върховна касационна прокуратура сочи, че с оглед местоживеенето на обвиняемото лице, неговия защитник и трима от свидетелите по делото, както и с оглед въведената в страната извънредна епидемична обстановка, са налице предпоставките на чл. 43, т. 1 от НПК и следва да бъде определен друг, равен по степен съд, който да реши делото, а именно – Софийски районен съд. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото, намира за установено следното: Съобразно правилата на местната подсъдност, пред РС – Бургас е било образувано н. о. х. д. № 3758/21 год. по внесен обвинителен акт срещу обвиняемата П. А. С., по обвинение за престъпление по чл.346, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК. С определение № 858/13.09.2021 г. на съдията-докладчик по делото от закрито съдебно заседание, съдебното производство по същото е прекратено и делото е изпратено на ВКС за определяне на друг еднакъв по степен съд, който да го разгледа, по съображения, че голям брой от участниците в производството са с адреси, попадащи в района на Софийски районен съд, а един от свидетелите по делото е с адрес в област София, както и лекият автомобил, предмет на престъплението, по данни от приложена справка, е собственост на юридическо лице със седалище в [населено място]. Съдията-докладчик е намерил, че тези данни, както и въведената извънредна епидемична обстановка в страната, съгласно която пътуванията е желателно да бъдат ограничени, налагат подсъдността да бъде променена от ВКС и делото да се възложи на СРС. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като взе предвид наличните данни за местоживеенето на обвиняемата и свидетелите по делото, съгласно приложението към внесеният обвинителен акт, от което се установява, че адрес за призоваване в района на [населено място] имат обвиняемата С., а от от свидетелите, които са 8 броя лица, местоживееене в [населено място] има 1 свидетел, като останалите са с различно местоживеене - 2 лица в [населено място] / постоянният адрес на тези лица в [населено място] няма отношение към тяхното местоживеене по арг. от чл.93, ал.1 и чл.94 от Закона за гражданската регистрация /, 2 лица в [населено място], 1 лице в [населено място] и 1 лице в [населено място], намери, че не са налице предпоставките на чл.43, т.1 от НПК за промяна на местната подсъдност и делото не следва да се изпраща за разглеждане на друг еднакъв по степен съд, а именно- Районен съд-гр. София, а следва да се върне обратно за разглеждане от РС – гр. Бургас. Съгласно текста на чл.43, т.1 от НПК е налице процесуална възможност по решение на касационната инстанция, в отклонение от принципа за местната подсъдност, делото да се разгледа от друг еднакъв по степен съд, в случаите когато много свидетели или обвиняеми живеят в района на този съд. Конкретният казус не попада в хипотезата на чл.43, т.1 от НПК, тъй като независимо, че обвиняемата и свидетелите по делото живеят извън района на [населено място], те са с различно местоживеене на територията на цялата страна, а не живеят в района на конкретен друг съд. За да се промени местната подсъдност е необходимо много обвиняеми или свидетели да живеят в района на конкретен съд, без възможност за алтернативна преценка относно друг съдебен район, където също живеят много свидетели или обвиняеми. Данните по делото, че в района на [населено място] живеят две лица – обвиняемата и един свидетел, не покрива критерия за „ голям брой“ лица, поради което не е основание за промяна на местната подсъдност. Отделно следва да се посочи, че в разпоредбата на чл.43, т.1 от НПК като предпоставка за промяна на местната подсъдност е визиран само броя на свидетелите или обвиняемите, които живеят в конкретен съдебен район, като седалището на ощетеното юридическо лице и местоживеенето на защитника на обвиняеми са ирелевантни за преценката по чл.43, т.1 от НПК. Въведената извънредна епидемична обстановка в страната, действаща и понастоящем също няма отношение към промяната на местната подсъдност, с оглед изложените данни за различно местоживеене на свидетелите по делото, което при всички случаи налага пътуване на по-големия брой от тях до съответния местно компетентен съд, независимо от неговия район. За решаване на този въпрос НПК предвижда други способи, включително и разпит чрез видеоконференция. С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че искането за промяна на местната подсъдност на делото е неоснователно и следва да се остави без уважение, като делото се върне на РС-гр. Бургас за разглеждане по същество. По изложените съображения и на основание чл.43, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ВРЪЩА н. о. х. д. № 3758/21 год., по описа на Бургаски районен съд, за разглеждане и решаване на същия съд. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: