2 Р Е Ш Е Н И Е № 318 София, 05.01.2018 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1774 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК. С решение № 1 от 05.01.2015 година по гр.д. № 75/2014 година на Ивайловградски районен съд, потвърдено с решение № 191 от 05.05.2015 г. по гр.д. № 129/2015 г. на Хасковски окръжен съд е отхвърлен иск с правно основание чл. 74, ал.1 ЗЧСИ, предявен от З. К. С. от [населено място] против частен съдебен изпълнител Д. С. Д. с рег. № 867 при КЧСИ и район на действие Старозагорски окръжен съд за обезщетение в размер от 6066,32 лева, съставляващи вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение. Въззивното решение е влязло в сила при условията на чл. 296, т. 3, пр. І-во ГПК – с определение № 96 от 28.01.2016 г. по гр.д. № 6004/2015 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. С молба вх. № 1965 от 07.02.2017 година, подадена от З. К. С. от [населено място] се иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал.1, т. 3 и т. 7 ГПК. Поддържа се, че решението е основано на отменен съдебен акт – решение № 72 от 15.10.2009 г. по гр.д. № 1483/2008 г. на районен съд [населено място], потвърдено с решение № 362 от 15.03.2010 г. по гр.д. № 238/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, които решения са отменени на основание чл. 303, ал.1, т.3 ГПК с решение № 242 от 10.10.2017 г. по гр.д. № 1488/2017 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение, както и че посочените отмени на влезли в сила съдебни актове са в изпълнение на решение на Европейския съд за правата на човека от 12.07.2016 г. по дело „З. С. срещу България” по жалба № 18312/2008 г., влязло в сила на 12.10.2016 г. Ответникът по молбата за отмяна частен съдебен изпълнител Д. С. Д. счита, че същата е недопустима, а по същество неоснователна. Третото лице помагач на страната на ответника ЗАД [фирма] не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира молбата за отмяна за процесуално допустима, но разгледана по същество неоснователна предвид следните съображения: Съгласно чл. 303, ал.1, т.3 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение, когато то е основано на постановление на съд или друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Атакуваното решение на Хасковски окръжен съд, потвърждаващо първоинстанционното решение на Ивайловградски районен съд не е основано на отменено впоследствие постановление на съд или друго държавно учреждение. Предмет на гражданско дело № 75/2014 година на Ивайловградски районен съд иск с правно основание чл. 74, ал.1 ЗЧСИ, предявен от З. К. С. от [населено място] против частен съдебен изпълнител Д. С. Д. с рег. № 867 при КЧСИ и район на действие Старозагорски окръжен съд. Ищецът е претендирал сумата 6066,32 лева, съставляващи обезщетение от проведено незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.д. № 20118670400139 и изп.д. № 20128670400097. Изпълнително дело № 20118670400139 с взискател районен съд, [населено място] и длъжник ищеца З. С. е било образувано въз основа на изп. лист, издаден по влезли в сила решения № 91 от 23.10.2009 г. по гр.д. № 486/2007 г. на Старозагорски окръжен съд и № 302 от 12.02.2010 г. по гр.д. № 1181/2009 г. на Пловдивски апелативен съд общо за сумата 540 лева, съставляващи разноски за адвокатска защита по делата. Предмет на производството по посочените граждански дела е иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.1 ЗОДОВ (ред. ДВ, бр. 38 от 2012 г.), предявен от З. С. срещу Казанлъшки районен съд за незаконно наложена мярка за неотклонение по нохд № 1130/2006 г. по описа на съда, който иск е бил уважен за сумата 300 лева и отхвърлен за разликата до предявения размер от 10 091,45 лв., а присъдените в полза на съда суми са съответните на отхвърлената част от иска направени разходи за предоставена на ищеца правна помощ. Изпълнително дело № 20128670400097, с взискател Д. Г. И. и длъжник ищеца З. С. е било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по влязло в сила решение по гр.д. № 1483/2008 г. на Старозагорски районен съд, по което С. е бил осъден да заплати на Д. И. сумата 1500 лв., съставляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от разгласени позорни обстоятелства. За да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 74 ЗЧСИ съдът е приел, че извършените от ответника съдебен изпълнител действия по принудително изпълнение са процесуално законосъобразни, извършени в рамките на предоставената му от закона компетентност. Първоинстанционното решение е потвърдено с решение № 191 от 05.05.2015 г. по гр.д. № 129/2015 г. на Хасковски окръжен съд. Така постановените съдебни актове, чиято отмяна е предмет на претенцията по настоящето дело, нямат отношение към отменените с решение № 242 от 10.10.2017 г. по гр.д. № 1488/2017 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение решение № 72 от 15.10.2009 г. по гр.д. № 1483/2008 г. на районен съд [населено място] и потвърждаващото го решение № 362 от 15.03.2010 г. по гр.д. № 238/2010 г. на Пловдивски окръжен съд. Предмет на гражданско дело № 75/2014 година на Ивайловградски районен съд и потвърждаващото го решение № 191 от 05.05.2015 г. по гр.д. № 129/2015 г. на Хасковски окръжен съд е процесуалната законосъобразност на извършени от частния съдебен изпълнител действия по принудително изпълнение към момента на осъществяването им. Последващата отмяна на едно от изпълнителните основания (решение № 72 от 15.10.2009 г. по гр.д. № 1483/2008 г. на районен съд [населено място], въз основа на което е издаден изп. лист по изп. д. № 20128670400097 с взискател Д. Г. И. и длъжник молителя З. С.) не може да рефлектира върху извода за процесуална законосъобразност на изпълнителни действия, проведени въз основа на изпълнителното основание преди отмяната му. Молбата за отмяна е неоснователна и в хипотезата на чл. 303, ал.1, т. 7 ГПК, съгласно която заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение, когато Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на правата по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. Решение № 72 от 15.10.2009 г. по гр.д. № 1483/2008 г. на районен съд [населено място] и потвърждаващото го решение № 362 от 15.03.2010 г. по гр.д. № 238/2010 г. на Пловдивски окръжен съд са постановени по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от Д. Г. И. срещу З. К. С. за обезщетение за неимуществени вреди от разгласяване на неверни и позорни обстоятелства. Искът е уважен след като с влязла в сила присъда № 220 от 14.12.2007 г. по н.ч.х.д. № 912/2007г. на Старозагорски районен съд, потвърдена с решение № 28 от 17.03.2008г. по н.ч.х.д. № 46/2008 г. на Старозагорски окръжен съд З. С. е бил признат за виновен в извършването на това деяние, съставляващо престъпление по чл. 148, ал. 2 НК. Наказателното дело е било възобновено след установено нарушение на чл. 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) с решение на Европейския съд за правата на човека от 12.07.2016 г. по дело „З. С. срещу България” по жалба № 18312/2008 г., влязло в сила на 12.10.2016 г. С решение № 7 от 14.01.2017 г. по н.д. № 1299/2016 г. на Върховния касационен съд, І н.о., постановено в производство по чл. 422, ал.1, т.4 НПК, решение № 28 от 17.03.2008 г. по н.ч.х.д. № 46/2008 г. на Старозагорски окръжен съд е било отменено и З. С. е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 148, ал.2, вр. с ал.1, т.3, вр. с чл. 147, ал.1 НК. След отмяна на осъдителната присъда, с решение № 242 от 10.10.2017 г. по гр.д. № 1488/2017 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение са били отменени решенията, разглеждащи гражданските последици от деянието - решение № 72 от 15.10.2009 г. по гр.д. № 1483/2008 г. на районен съд [населено място] и потвърждаващото го решение № 362 от 15.03.2010 г. по гр.д. № 238/2010 г. на Пловдивски окръжен съд и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението на Европейския съд за правата на човека от 12.07.2016 г. по дело „З. С. срещу България” по жалба № 18312/2008 г. и последвалата отмяна на съдебни актове нямат отношение към правилността на съдебните решения, атакувани по реда на отмяната в настоящето производство. Решенията касаят правоотношения между молителя З. С. и взискателя по изп. дело № 20128670400097 - Д. Г. И.. Тези правоотношения следва да бъдат уредени в зависимост от изхода на спора пред Пловдивски окръжен съд след произнасянето му по въззивната жалба на З. С. против решение по гр.д. № 1483/2008 г. на Старозагорски районен съд, но са неотносими към правилността на атакуваните по реда на отмяната съдебни решения, постановени в производство по иск с правно основание чл. 74 ЗЧСИ с предмет процесуалната законосъобразност на действията на частния съдебен изпълнител. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение молба вх. № 1965 от 07.02.2017 година, подадена от З. К. С. от [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 3 и т. 7 ГПК на решение № 1 от 05.01.2015 година по гр.д. № 75/2014 година на Ивайловградски районен съд, потвърдено с решение № 191 от 05.05.2015 г. по гр.д. № 129/2015 г. на Хасковски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: