Р Е Ш Е Н И Е № 250 гр. София, 06 юли 2023 година Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ:ХРИСТИНА МИХОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурор Атанас Гебрев , изслуша докладваното от съдията Каракашева дело № 406/2023 година и съобрази следното: Производството по чл.346, т.1 от НПК е образувано по касационна жалба на адв.О. Б., упълномощен защитник на подсъдимия В. П. П. срещу решение № 33 от 12.03.2023г., постановено от Апелативен съд –Варна по ВНОХД № 264/2022г. С жалбата са въведени касационните основания по чл.348, ал.1, т.т. 1 и 2 от НК, като са релевирани доводи за нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.Отправено е искане за отмяна на въззивния съдебен акт и оправдаване на подсъдимия по възведеното му обвинение.В условията на алтернативност се претендира връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС-Варна, поради допуснати съществени процесуални нарушения, свързани със събирането, проверката и оценката на доказателствените материали. В подкрепа на касационния повод по чл.348, ал.1, т.2 от НПК са изложени следните аргументи:в нарушение на чл.13 от НПК въззивният съд не е предприел всички мерки, необходими за разкриване на обективната истина, което е рефлектирало върху възможността на подсъдимия да докаже тезата си, като по този начин съществено е ограничено правото му на защита; във въззивното решение липсва обосновка защо едни доказателствени източници се кредитират, а други не, като не са констатирани и противоречията в доказателствената маса; въззивният съд се е солидаризирал с фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд без да излага собствени съображения по фактите и правото, което е съпоставимо с липса на мотиви, като този порок е съществено видим в частта, в която е прието наличие на обективния признак „значителни вреди“, както и в тази, в която е прието, че деянието е субективно съставомерно; въззивният съдебен акт не отговаря на стандарта, утвърден в чл.339, ал.2 от НПК, тъй като съществени доводи на подсъдимия и защитника му са останали без коментар ; въззивният съд безмотивно е отхвърлил защитното искане за назначаване на повторна съдебно-ценова експертиза;анализът на доказателствените източници е непълноценен до степен на липса на такъв. Неправилното приложение на материалния закон се извежда от липсата на вреда за търговското дружество като елемент от обективния състав на престъплението по чл.220, ал.1 от НК, като на тази плоскост се претендира несъставомерност на поведението на подс.П.. Оспорва се и размерът на възприетата от съда значителна имуществена вреда като разлика между продажната цена по сделката и определената в заключението на СОЕ справедлива средна пазарна цена.Развити са и съображения за отсъствие на обективен елемент от състава на престъплението по чл. 220, ал. 1 от НК – неизгодността на сключената от подсъдимия в качеството му на ликвидатор сделка, който обективен признак в противоречие със съдебната практика бил обсъждан от съдебните инстанции единствено от гледна точка на цената на сделката.Изложени са и доводи за несъставомерност на поведението на подсъдимия от субективна страна. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия В. П., адв.Б. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения, както и отправените искания. Подсъдимият В. П. не желае да участва в касационното производство. Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на подадената жалба.Счита, че въззивния съд не е допуснал заявените в същата пороци, които да аргументират ангажирането на касационните основания по чл.348, ал.1, т.т. 1 и 2 от НПК.Пледира решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на касатора и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 8, постановена на 15.04.2022. от Окръжен съд-Силистра по НОХД № 152/2021г., подсъдимият В. П. П. е признат за виновен за това, че на 30.12.2015г. в гр. Силистра, в качеството си на длъжностно лице –ликвидатор на „С.“ООД, назначен с Акт за назначаване на ликвидатор №20150109162241-5/14.05.2015г. и като продавач –съзнателно сключил неизгодна сделка за сумата от 3082,50лв., а именно:покупко-продажба на недвижим имот:3425/12084 идеални части от имот, целия с площ от 12084кв.м., собственост на „С.“ ООД с купувач „М. 2007“ЕООД –гр.Силистра, представляван от управителя В. М. Р. и от това са произлезли значителни вреди за „С.“ООД в размер на 72 413лв., като на основание чл.220, ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено за срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК. Съдът възложил разноските по делото в тежест на подсъдимия П.. Недоволство от така постановената присъда изразил подсъдимия В. П., който с въззивна жалба, изготвена чрез защитника му адв.Б. я оспорил, релевирайки доводи за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.Образуваното по нея въззивно производство пред АС-Варна приключило със сега обжалваното решение №33 от 12.03.2023г., постановено по ВНОХД № 264/2022г., с което първоинстанционната присъда била потвърдена. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е в срок от правно легитимирано лице и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол.Разгледана по същество е неоснователна. Преди всичко следва да бъдат обсъдени доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, защото от тяхната основателност зависи дали ще бъдат разгледани твърденията на защитата за неправилно приложение на материалния закон.Веднага следва да се посочи, че тези доводи, на първо място, са общи и в този смисъл бланкетни, а на следващо - в голяма степен преповтарят развитите пред Варненски апелативен съд оплаквания на жалбоподателя и неговия защитник, като същите са получили обоснован и пълноценен отговор в обжалваното решение. Касационната проверка не установи допуснати от проверявания съд процесуални нарушения от категорията на съществените, които да обосноват наличие на основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Оплакването за допуснато нарушение по смисъла на чл.13 от НПК е неоснователно.Тезата на защитата, че съществени въпроси от предмета на доказване са останали неизяснени, което е компрометирало правото на защита на подсъдимия е неприемлива.В основата и е поставено твърдението за липса на процесуална активност от страна на проверявания съд да събере доказателства, които да позволят на подсъдимия да докаже лансираната от него версия.Тя не може да бъде приета, най-малкото защото в жалбата не е конкретизирано кои точно и какви доказателства е следвало да бъдат събрани допълнително.Касационният съд, за разлика от въззивния, не извършва служебна проверка на обжалвания съдебен акт, а се произнася единствено по конкретно посочени от страните оплаквания, каквито в случая липсват.Дължимата конкретика е сведена единствено до твърдението, че съдът безмотивно е отказал назначаването на повторна съдебно-ценова експертиза, което не почива на истината.Прегледът на материалите по въззивното дело указва, че въззивният съд по реда на чл.327 от НПК се е произнесъл по направеното защитно искане в тази насока, като е изложил причините за неговата несъстоятелност.Във връзка с последно коментираното възражение, касационният съд ще отбележи и следното: то би могло да съставлява аргумент за процесуално нарушение, съществено ограничаващо правата на подсъдимия, ако е довело до неизясняване на релевантни за правилното решаване на делото въпроси. Именно в този контекст настоящият състав го разгледа, тъй като в принципен план съдилищата разполагат с процесуална автономия, преценявайки колко и какви доказателства и експертизи да допуснат и да приобщят по пътя към постигането на обективната истина.При това, пределите на изследване в наказателния процес са тясно свързани с пределите на доказване и практически са лимитирани от тях.В този смисъл, доказването е целенасочена дейност, ориентирана към установяване на обстоятелствата по чл. 102 НПК. Когато прецени, че правнорелевантните факти са безспорно установени чрез събраните вече и проверени доказателства и отхвърли искане за събиране на допълнителна информация за тези факти, съдът не допуска процесуално нарушение, стига позицията му да е формирана в съответствие с изискванията на чл. 14 НПК.Именно такъв е и настоящия случай, поради което въззивният съд не е компрометирал разкриването на обективната истина като не е уважил защитното искане за назначаване на повторна съдебно-ценова експертиза. Следващото възражение на касатора, подробно аргументирано на л.4 и л.5 от жалбата е по повод кредитирането от инстанционните съдилища на съдебно-оценителната експертиза, изготвена от експерта В. Д., в която е определена пазарната стойност на инкриминирания имот, и срещу която касаторът възразява, изразявайки несъгласието си в множество пунктове.То също е неоснователно, като преди всичко се налага касационният съд отново да припомни, че касационната проверка при първо редовно разглеждане на делото, каквото е настоящото, не позволява обсъждане на доказателствата, респ. експертизите в тяхната същина.Извън хипотезата на чл.354, ал.5 от НПК, която в настоящия случай не е налице, касационната проверка се простират само до законосъобразното събиране на доказателства и доказателствени средства, до правилното им възприемане от решаващите съдебни инстанции, както и до правилното тълкуване и приложение на закона (материален и процесуален).С други думи казано, недопустимо е при настоящото касационно производство, касационният съдебен състав да променя установената от въззивния съд фактическа обстановка и да добавя или изключва отделни доказателствени източници от общия доказателствен обем. Тъкмо в такава насока касаторът цели да превърне сегашния касационния контрол и да наложи собствените си възгледи за инкриминираното деяние, оспорвайки специалните познания на вещото лице, изготвило СОЕ за начина на формиране на пазарната стойност на инкриминирания имот. А по изложените вече съображения настоящият съдебен състав не разполага с въззивни правомощия и не е в състояние да даде отговор на поставените в сезиращия документ въпроси. Въззивният съд обаче, на л.13 от мотивите, е дал изчерпателен и аргументиран отговор защо кредитира с доверие оспорената експертиза. Съдът не е имал основание да се усъмни в достоверността на експертните познания, защото справедливата пазарна стойност на отчуждения от подсъдимия П. имот, е определена въз основа на експертно проучване основано на анализ на цените и другите условия на сделки с подобни или сравними с оценявания недвижим имот, включващо набиране и проучване на информация за извършени продажби, както и съпоставяне и сравнителен анализ, а така също и добавки или удръжки, поради специфични или необикновени условия за извършени продажби на сравними с оценявания недвижим имот.При това положение, претендираното нарушение на процесуалните правила, свързано с компрометирани експертни изводи и липсата на критичен анализ на експертните познания от въззивния съд, не е допуснато. Обоснованите експертни познания не могат да накърнят процесуалните права на страните, включително и на подсъдимия, като несъгласието с тях от страна на виновния деец не може да наруши упражняването на процесуалните му права, включително и на правото на защита. Неоснователен е и отправеният с касационната жалба упрек към доказателствената и оценъчна дейност на контролирания съд.Проверяваната инстанция е формирала изводите си за релевантните обстоятелства и факти в точно съответствие с информацията от събраните доказателства, а аргументите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници, като твърдяното от касатора избирателно третиране на фактически обстоятелства и едностранчивост на подхода не е налично. Неприемлив е и отправения укор към въззивния съд за непълноценен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване.Касационната проверка констатира, че в обжалвания съдебен акт се съдържат достатъчни по съдържание аргументи, разкриващи вътрешното убеждение на съда относно достоверността на доказателствените материали. В обхвата на въззивната проверка, определен от разпоредбата на чл. 314 от НПК, АС-Варна действително се е съгласил с установената от окръжния съд фактология и с правната й оценка, но е сторил това след като не само е проверил доказателствените изводи на първия съд, но и ги е допълнил със собствени такива, подлагайки отново на обективна проверка и анализ цялата доказателствена съвкупност, без да допуска отклонения от правилото за обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото.С нужната изчерпателност съдът е аргументирал кои доказателствени материали приема и кои не, излагайки последователно пътя на своите разсъждения.При изясняване на въпросите, включени в предмета на доказване, не е допуснато недооценяване, подценяване или превратно тълкуване на доказателствата и доказателствените средства, както твърди касаторът.Подробно са анализирани всички гласни доказателствени средства. На обсъждане са били подложени и събраните по делото писмени доказателства, както и заключенията на изготвените експертизи.Не почива на истината твърдението на жалбоподателя, че не са констатирани противоречията между доказателствените материали /липсва конкретика между кои материали и какви точно противоречия визира касаторът/ и не са изложени причините, поради които едни са получили кредит на доверие, а други не. Противно на заявеното с касационната жалба, на стр.11 от въззивното решение са изложени подробни съображения по направената оценка на гласните доказателствени източници, като са посочени и причините, поради които заявеното от свидетеля Р. и от подсъдимия относно момента на запознанството им не може да бъде прието като достоверно.Вярно е, че други противоречия в доказателствените източници не са констатирани от проверявания съд, но сам касаторът не заявява наличие на такива.Що се отнася до отказът на съда да кредитира в цялост обясненията на подсъдимия, както настоява жалбоподателя, то той не е произволен, а почива на съпоставка със свидетелските показания и писмените доказателства, като правилно е съобразена и защитната им роля.В тази насока правилно са кредитирани само фактите от обективната страна на деянието, а субективната им оценка, дадена в обясненията, е отхвърлена, доколкото умисълът не се извежда от заявеното от дееца. ВКС не констатира и твърдяната от касатора непълнота на мотивите в нито една част на въззивното решение, което се характеризира с изчерпателност и аналитичност. На л.10-14 от него обстойно са обсъдени всички аргументи, обосноваващи извода на съда за неизгодност на сключената от подсъдимия П. сделка, като претенциите на последния за липса на мотиви по отношение на обективните признаци на инкриминираното престъпление неопровержимо се оборват от самото съдържание на съдебния акт. Аргументите на касатора по съдържанието си са насочени срещу правилността на фактическите констатации на съдебните инстанции, въз основа на които са формирани изводите за обективната и субективна съставомерност на престъплението по чл. 220, ал. 1 от НК, за което подсъдимия П. е бил признат за виновен и осъден.В тази връзка касационният съд ще отбележи, на първо място, че фактическата необоснованост не е изведена като самостоятелен касационен повод. ВКС има възможност да провери само спазването на процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на инстанциите по фактите, при установяването на относимите към предмета на доказване обстоятелства. Тъй като проверявания от ВКС въззивен съдебен акт не страда от процесуални пороци, вътрешното убеждение на съдебния състав е правилно формирано и не може да бъде поставено под съмнение.На следващо място, доколкото с жалбата си подсъдимият оспорва дадената от въззивния съд интерпретация на изяснените по делото факти във връзка с приетата съставомерност на поведението му, ВКС намира за нужно да посочи, че субективното му несъгласие със суверенната оценка на установените от въззивния съд фактически положения не е основание за ревизия на решаващите изводи на съда, щом те са изведени при отсъствие на процесуални нарушения и са надлежно мотивирани съгласно изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК, както е в настоящия случай. Неоправдана е и отправената към въззивния съд критика за отклонение от стандарта по чл.339, ал.2 от НПК . Прочитът на подадената до Варненски апелативен съд жалба и съпоставката й с мотивите на обжалваното решение не сочи на заявената декларативност при отхвърлянето на направените от защитата възражения, нито пък очертава основателност на твърдението за липса на отговор на решителни защитни доводи. Оплакването, ангажиращо касационния повод по чл.348, ал.1, т.1 от НПК е развито в следните направления: 1/Деянието е обективно несъставомерно, тъй като не е налице обективния признак „значителни вреди“ за „С.“ ООД.Според изложените съображения в подкрепа на този довод: - имуществото, с което се е разпоредил подсъдимия П. в качеството си на ликвидатор на „С.“ ООД е собственост на С. И., който контролира и управлява както дружеството -продавач /“С.“ООД“/, така и дружеството –купувач /„М.“ АД/.Това определяло инкриминираната покупко-продажба на недвижимия имот като сделка между свързани фирми, при която намаляването на активите на едното дружество за сметка на увеличаване активите на другото дружество е без значение, тъй като на практика интересите на техния собственик С. И. не са увредени, още повече, че последният е заявил „…Аз с моите фирми мога да правя каквото си искам!Какви вреди?...“; -по силата на постановеното решение по т.д. №18/2018г. на ОС –Силистра инкриминираната покупко-продажба е обявена за относително недействителна и имуществото /недвижимия имот/ е върнат на „С.“ ООД, което също указва, че вреда за последното няма; -липсва вреда и за кредиторите на „С.“ООД, тъй като вземанията им са били обезпечени с ипотека върху процесния имот, т.е. възможността им да се удовлетворят независимо от транслативната сделка не е била накърнена. 2/Деянието е субективно несъставомерно, тъй като при определяне на продажната цена на недвижимия имот, подсъдимия П. се е ръководил от данъчната му оценка, вписана в документа под №2083/23.06.2015г., за който към момента на транслативната сделка не е знаел, че е неистински.Отделно от това се настоява, че изводът на съда за наличие на умисъл в поведението на П., е неубедително защитен. ВКС намира, че контролирания съд не е допуснал твърдяното нарушение по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, като споделя изцяло изводите на ВАС, че с действията на подсъдимия са установени обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 220, ал. 1 от НК. Доколкото при проверката на въззивното решение не се констатира да са налице основанията на чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, няма законово основание да се приеме, че при процесуално издържан анализ на доказателствата въззивният съд е направи неверен извод относно приложимия материален закон. Обективираните и установени чрез доказателствената съвкупност действия на подс. П. законосъобразно са получили своята материалноправна оценка, като липсват основания за оправдаването му, както се настоява в жалбата. Инкриминираната сделка, сключена от подсъдимия П. в качеството му на ликвидатор на „С.“ООД законосъобразно е била характеризирана от инстанционните съдилища като „неизгодна“.При извеждането на този извод въззивния съд е анализирал комплексно всички нейни параметри, както и поведението на подсъдимия преди, по време и след сключването на сделката. Посочените по-горе доводи на касатора са били поднесени на вниманието и на двете инстанции по фактите, които не се оспорват и въз основа на които са получили стойностен и законосъобразен отговор, с който се съгласява и настоящата инстанция. Подновяването им пред касационния съд, при това с идентични аргументи, не може да доведе до различни правни изводи, прецизно изведени още от окръжния съд и с които въззивният съд с основание се е съгласил с допълнението за характера на защитимите с нормата на чл.220, ал.1 от НК обществени отношения от недобросъвестни действия на субектите в областта на гражданския оборот и причинените с тях общественоопасни последици. Безспорно е, че покупко-продажбата на недвижим имот е двустранна, възмездна, комутативна, формална сделка, при която законът не поставя изискване, извън постигнатото между страните съгласие, за предаване на вещта на купувача и предизвиква своя вещен ефект (прехвърлянето на правото на собственост върху имота) в момента на сключването на договора като негова пряка цел (чл.24, ал.1 от ЗЗД). Недобросъвестното поведение на някоя от страните по договора води до различни гражданскоправни и наказателноправни последици. Константната практика по правоприлагане на чл.220 от НК е категорична, че предмет на обсъждане и преценка при обосноваване на престъпната съставомерност на инкриминираното деяние са фактите, сочещи на съществуващи реални представи в съзнанието на дееца за неизгодността на сделката към момента на нейното сключване, като оценъчната дейност следва да обхване не само характера и индивидуализиращите самата сделка параметри, но се вземат предвид всички условия, при които е обективирана волята на страните и постигнат консенсус между тях и предпоставящите сключването й обстоятелства. Задължително е и изследването на изискуемия се признак "значителна вреда", включващ реално претърпените материални щети (намаляване на активите или увеличаване на пасивите на стопанския субект) и причинени други загуби (платени неустойки, лихви и глоби), но не и пропуснатите ползи. В случая съдилищата убедително са обосновали правните си изводи с оглед предявеното на подс.П. обвинение:че е имал качеството длъжностно лице, доколкото е бил назначен за ликвидатор на дружеството „С.“ООД; че е разполагал с представителна власт да сключи въпросната сделка; че с цел ликвидност на процесния имот е извършил доброволна делба между „С.“ ООД и „Г.“АД, по силата на която първото дружество е получило в дял и изключителна собственост имота; че документа, в който е посочена данъчната оценка /възлизаща на 9270.68лв./, необходима за изповядването на доброволната делба е бил неистински; че при декларирането на придобития от „С.“ООД недвижим имот вследствие доброволната делба в отдел МДТ при общ. Силистра е посочена действителната отчетна стойност на същия, определена на 100 200лв.; че именно от последната стойност се е ръководил подсъдимия П. при първоначално насрочената от него продажба на търг на недвижимия имот, която е следвало да протече на три етапа; че без да изчака приключването на първата тръжна процедура, подсъдимият обявил провеждането на втора такава, при която драстично занижил цената на инкриминирания недвижимия имот, определяйки същата на 3 082,50лв.; че непосредствено преди обявяването на втората тръжна процедура /на 18.12.2015г./ подс.П. е имал контакт с представител на дружеството, придобило процесния недвижим имот –„М. 2007“ЕООД, тъй като на 17.12.2015г. последното е придобило друг имот на „С.“ ООД, за който също е била проведена тръжна процедура, спечелена от „М. 2007“ЕООД, като по сделката „С.“ООД е било представлявано от ликвидатора –подс.П.; че депозитът за участие в търга /в размер на 310лв./, при който „М. 2007“ООД са придобили собствеността върху инкриминирания имот е внесен от св.Ж., когото подсъдимия П. упълномощил да го представлява в качеството му на ликвидатор пред различните институции; че остатък от дължимата за доплащане по търга сума от 2772,50лв. /след приспадане на направения депозит/ била внесена по сметка на подс.П., който я разходвал за свои нужди. Въз основа на всички тези факти, инстанционните съдилища законосъобразно са извели мотивите на подс.П. да извърши продажбата и преследваната от него цел, както и реално причинените значителни вреди за дружеството „С.“ООД с изваждане на имота от патримониума му срещу крайно ниската цена, повече от 20 пъти под справедливата му средна пазарна стойност, защитена от експерта от СОЕ съобразно използваните от него оценителски техники. Именно активността на назначения впоследствие синдикт –св.М. и успешно проведения исков процес за прогласяване недействителността на сделката е довело до отпадане на правото на собственост върху имота на „М. 2007“АД и връщането му в активите на“С.“ ООД, без този гражданскоправен резултат да влияе върху изводите за обективната и субективна съставомерност на поведението на подс.П. като престъпление по чл.220, ал.1 от НК. Това е така, защото като резултатно престъпление значителната вреда за юридическото лице е пряка последица от проявения вещно-правен ефект на сделката при крайно неизгодни условия, без подсъдимия да е била поставен в „крайно тежка ситуация”, т.е. не е имало „крайна нужда” за договаряне на продажбата „при явно неизгодни условия” (чл.33 от ЗЗД), както правилно е посочил проверявания съд.С оглед на последно казаното, като неоснователен се преценява доводът, че след като инкриминираната сделка била обявена за относително недействителна, стопанският субект не бил претърпял значителни вреди в резултат на сключването й.Същевременно, всичко изложено идва да подкрепи изводът на съдилищата за наличието на пряк умисъл у подс.П. при сключване на неизгодния договор за продажба и за отхвърляне на възраженията му за липса на съзнание за общественоопасния характер на деянието му и относно причиняваните с него общественоопасни последици за търговското дружество, на което е бил назначен за ликвидатор. Последните правилно са приети като разлика между справедливата средна пазарна цена на имота в момента на сключване на договора за продажбата му и постъпилата впоследствие в банковата му сметка сума от 3 082,50лв. лева в изпълнение на сключения от подсъдимия неизгоден договор. На последно място, няма как да бъде споделен и доводът за липса на обективния признак „значителни вреди“, аргументиран с това, че инкриминираната покупко-продажба е осъществена между „свързани фирми“, които лицето С. И. „контролира и/или управлява лично или чрез други лица“.В допълнение към изложените от инстанционните съдилища съображения, с които е приета несъстоятелност на коментирания довод и които касационния съд споделя изцяло, следва да се посочи и това, че данни в подкрепа на твърдението, че лицето С. И. е собственик на дружествата „С.“ООД и „М. 2007“АД по делото няма.В конкретния случай, дори и твърдението на защитника да е истинно, то няма значението, което му се придава, защото конкретиката по казуса не позволява положителен извод за сделка между т.нар.“свързани лица“ /според дефиницията, дадена в пар.1 т.3 от ДР на ДОПК, съотнесена към спецификите на настоящото производство, в най-общ план това са лицата, едното от които притежава преобладаваща част от капитала на другото или има решаваща роля при взимането на решения относно дейността на това друго лице/, които да могат да договарят в търговските си и финансови отношения условия, различни от тези, които биха съществували между несвързани лица.Отделен е въпроса, че коментираните отношенията имат значение само за данъчните администрации, които са подложили на регулация единствено финансовите ефекти на сделките между свързаните лица за данъчните цели. В обобщение на всичко изложено, поради липса на основания за ангажиране на касационните поводи по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, жалбата следва да бъде оставена без уважение, а проверявания съдебен акт –да бъде оставен в сила. Водим от горното, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 33/12.03.2023г. на Варненски апелативен съд, постановено по в.н.о.х.д. № 264/2022 г. по описа на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: