Р Е Ш Е Н И Е № 403 София, 05 ноември 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: СEВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Искра Чобанова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1288/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Същото е образувано по искане на осъдения М. А. за възобновяване на н.ч.д. № 9/13г. по описа на Районен съд-Белоградчик и внчд №66/13г. по описа на ОС-Видин. От съдържанието на искането може да се изведе касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което е и основание за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Твърди се, че съдилищата са допуснали нарушение на разпоредбите на чл.25, вр. чл.23 от НК с отказа да групират наказанията, наложени на подсъдимия по влезли в сила съдебни актове и в частност са допуснали нарушение, като не са уважили искането на районната прокуратура за кумулация. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на искането. Адвокат А., назначена в качеството на служебен защитник на осъдения, пледира за уважение на искането за възобновяване, тъй като същото е основателно. Осъденият М. А., редовно призован за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановеното определение по реда на чл.306 от НПК е влязло в сила, след въззивна проверка и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. По предложение на РП-Белоградчик, относно провеждане на производство по чл.306, ал.1, т.1 от НПК в РС-Белоградчик е било образувано н.ч.д. № 9/13г. С определение № 22 от 14.02.2013г., постановено по цитираното дело, РС-Белоградчик е оставил без уважение предложението на РП-Белоградчик за определяне на общо наказание по реда на чл.25, вр. чл.23 от НК между наказанията наложени на осъдения М. А. по нохд № 89/12г. и по нохд №225/12г. и двете по описа на РС-Белоградчик. С определение № 33 от 20.03.2013г., постановено по внчд № 66/13 г. , Окръжен съд- Видин е потвърдил атакуваното пред него първоинстанционно определение. Правилно решаващите съдилища са констатирали, че не са налице основания за групиране на наказанията, наложени на М. А. в рамките на горепосочените наказателни производства. Съдебният акт, постановен по нохд № 89/12г. на РС-Белоградчик е влязъл в сила на 16.03.2012г., а по нохд № 225/12г. на РС-Белоградчик, А. е бил признат за виновен в извършването на продължавано престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и “Б” от НК, като инкриминираният период е 15.01. - 23.03.2012 г. Видно е, че продължаваното престъпление е довършено, след като определението от 16.03.2012г., с което е одобрено споразумение по нохд № 89/12г. е влязло в сила. Безспорно е, че релевантният факт при преценката на въпросите, касателно съвкупността е момента на довършване на престъплението, което при продължаваните престъпления се свързва с извършване на последното деяние. При горните фактически и правни констатации, съдилищата са извели правилни изводи за липсата на предпоставките по чл.23-25 от НК. Принципно, изложеното от районния съд разбиране относно приложението на най-благоприятното групиране за осъдения и неговата практическа насоченост, са в унисон с трайната практика на ВКС, но решаващите съдилища независимо от параметрите на предложението на районния прокурор са имали задължение, именно по силата на задължителната практика на ВКС- Тълкувателно решение №3/2009 г. на ОСНК, при решаване на въпросите за групиране на наказанията да преценят и обсъдят всички предходни осъждания, за които имат данни. Неизпълнението на тези задължения принципно сочи на допуснато процесуално нарушение, но в настоящият случай не се налага възобновяване на производството на това основание, тъй като отразените в свидетелството за съдимост четири присъди, извън горепосочените две, не се намират в условията на съвкупност, а на рецидив. При гореизложеното, настоящият съдебен състав намира искането на осъдения М. А. за възобновяване на производството, проведено по реда на чл.306 от НПК за неоснователно, поради което същото следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. И. А. за възобновяване на производството по нчд №9/13г. по описа на Районен съд-Белоградчик и внчд №66/13г. по описа на ОС-Видин. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: