Р Е Ш Е Н И Е   №182        гр. София, 26.04.2010 година          В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ  гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети април  през две хиляди и десета година в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев                                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  Камелия Маринова                                                                                                                                                                                                                                      Веселка Марева   при участието на секретаря  Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева  гр. д.№ 75 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 307,ал.2 ГПК. Делото е образувано по молба на Е. Д. Б. и Д. Т. Г. за отмяна на влязлото в сила на 25.09.2009г. решение на Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 599/08г., с което е оставено в сила решение на Пловдивски районен съд по гр.д. № 3617/2006г. за отхвърляне на предявения от молителите иск по чл. 108 ЗС. Въззивното решение е оставено в сила от Върховния касационен съд с решение от 25.09.2009г. по гр.д. № 2949/2008г. Като основание за отмяна молителите са посочили новооткрито писмено доказателство: решение на ОСЗГ П. № С* от 21.09.2006г., издадено за промяна на името на лицето, в полза на което е възстановен имота по ЗСПЗЗ. Това доказателство според молителите е от съществено значение за спора и поради това съставлява основание по чл. 303, ал.1,т.1 ГПК. Ответниците по молбата И. Г. , М. Т. и Х. Т. намират молбата за неоснователна. Останалите ответници Г. И. Г. и И. Б. В. не са взели становище. С определение № 124 от 02.02.2010г. съдът е допуснал молбата до разглеждане. По основателността на молбата съставът на Върховния касационен съд, ІІ г.о. намира следното: С влязлото в сила решение е отхвърлен предявения от молителите Е. Б. и Д. Г. иск по чл. 108 ЗС против ответниците Г, И. Г. , И. В. , Х. Т. и М. Т. за установяване на собствеността и предаване на владението върху недвижим имот с пл. № 33, в парцел **** „З” по действащия кадастрален план „Т” с площ 12 503 кв.м. при граници: имот № 21, път, имоти №№ 5* имот № 27 и имот № 15.становено е от фактическа страна, че имотът е възстановен от П. комисия на С. Д. С. , която е извършила разпоредителни сделки с него в полза на ответниците, намиращи се във владение имота. С влязло в сила съдебно решение е признато за установено по отношение на С. Д. С. по предявения от Е. Б. и Д. Г. иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, че към момента на образуване на ТКЗС в с. Р., собственик на имот с площ 12 503 кв.м. в землището на гр. П., м. „Г”, представляващ имот пл. № 33, включен в парцел **** „З” по регулационния план е бил общия наследодател на страните В. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска като е приел, че ответниците са придобили имота по давност. Въззивната инстанция е оставила в сила решението по две групи съображения: първо, че въз основа на влязлото в сила съдебно решение по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ ОСЗГ е следвало да издаде ново решение за възстановяване на имота на наследниците на В. Ш. , едва след което ищците биха могли да се легитимират като собственици /в случая съсобственици/ и второ, че ответниците са придобили собствеността с петгодишно добросъвестно владение. Върховният касационен съд с решението си, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е оставил в сила въззивното решение, като е приел, че решението по чл. 14, ал.7а ЗСПЗЗ, както и решенията по чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ и по чл. 27, ал.1 ППЗСПЗЗ имат конститутивно действие. Затова е потвърдил изводът на въззивния съд, че за възникване право на собственост на ищците върху съответните идеални части от спорния имот е било необходимо ново решение на ОСЗГ за промяна на титуляра на възстановяване на собствеността съгласно чл. 14, ал.7а ЗСПЗЗ. На второ място съдът е приел, че ответниците не са могли да придобият имота по давност, понеже процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността не е приключила и бившите собственици не биха могли да защитят правата си чрез иск. С молбата за отмяна е представено Решение № С* от 21.09.2006г. на ОСЗГ - П. , постановено по преписка вх. № С 0075/2004г., с което се признава право на собственост в стари реални граници на наследниците на В. Х. Ш. Това решение според молителите е от съществено значение за спора, но те не са могли да се снабдят с него по време на разглеждане на делото, тъй като не се е намирало в изисканата от съда и приложена по делото преписка. Поддържат, че са разбрали за съществуването му след приключване на производството. От страна на ответницата по молбата М. Т. е представена молба на Е. Б. от 12.05.2006г. до ОСЗГ, с която се представят преписи от трите съдебни решения и се иска от службата да постанови решение. Представен е и отговорът на ОСЗГ- П. от 30.05.2006г., в който се сочи, че имотът е възстановен, но за получаване на скица е нужно заплащане на необходимите такси. Към този момент обаче решението № С* от 21.09.2006г. още не е било постановено, така че от тези доказателства не може да се направи извод, че на молителката е било известно това решение. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В случая представеното Решение № С* от 21.09.2006г. е именно решението по чл. 14, ал.7а ЗСПЗЗ, чиято липса е мотивирала съдилищата да приемат, че искът е неоснователен. Видно е обаче, че то е постановено по преписка, образувана по заявление на Е. Д. Б. от 14.12.2004г., без да има данни да й е съобщено. Същото не се намира сред документите, съдържащи се в изпратената на съда преписка, тъй като приложената преписка е вх. № 2* от 12.03.1991г. на С. Д. С. В нея се съдържа единствено Решението № 2* от 21.09.2006г., с което въз основа на влязлото в сила решение е отказано възстановяването на собствеността на С. Д. С. В това решение е налице обаче изрично отбелязване, че въз основа на влязлото в сила съдебно решение имотът е признат на наследниците на В. Х. Ш. по преписка вх. № С* И. по тази преписка в същия ден – на 21.09.2006г. е постановено решението, което се сочи за "ново писмено доказателство" по смисъла на закона. Съобразно горните констатации съдът счита, че не са налице законовите изисквания за уважаване на молбата. Вярно е, че представеното решение е от съществено значение за изхода на спора и с това е изпълнена една от предпоставките на чл. 303, ал.1,т.1 ГПК. Не е налице обаче предпоставката страната да не е могла да се снабди с доказателството по време на висящността на процеса. След като в приложеното по делото Решение № 2* от 21.09.2006г. изрично е посочено, че е постановено положително решение по преписка вх. № С* която преписка е заведена от ищцата Б, то е очевидно, че при проявена добра грижа по водене на процеса тя е могла да се снабди с това решение, за да го представи по време на разглеждане на делото. Способът за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК визира само хипотези на невиновна невъзможност за представяне на доказателства и е недопустимо да бъде използван от страните за поправяне на пропуски от небрежно водене на процеса. В този смисъл е утвърдената съдебна практика по приложението на чл. 231, б.”а” ГПК/отм./ и чл. 303, ал.1,т.1 ГПК. При горните изводи за липса на основание по чл. 303, ал.1,т.1 ГПК молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед на този изход в полза на ответницата по молбата М. Т. следва да се присъдят направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Д. Б. от гр. П. и Д. Т. Г. от с. Р., Пловдивска област с правно основание чл. 303, ал.1,т.1 ГПК. за отмяна на влязло в сила решение № 833 от 26.05.2008г. на Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 599/08г., с което е оставено в сила решение на Пловдивски районен съд по гр.д. № 3617/2006г. ОСЪЖДА Е. Д. Б. ЕГН ********** от гр. П., ул.”Д” № 7, бл.110 Б, ет.4, ап.10 и Д. Т. Г. ЕГН ********** от с. Р., Пловдивска област да заплатят на М. И. Т. от гр. П., ул. „К” № 66, ет.1, ап.1 сумата 500 /петстотин/ лв. разноски за настоящето производство.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: