Р Е Ш Е Н И Е № 97 гр. София, 23.10.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т. Кьосева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 1969/14г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – 293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Г. В. от [населено място] срещу въззивно решение от 12.08.2013г., постановено по гр.д.№ 1123/12г. на Софийския градски съд, ІІ-г въззивно отделение с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Ответниците по жалбата не вземат становище по нея. Решението е допуснато до касационен контрол съгласно дадените с ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС, т.1, изр.4 задължителни разяснения с оглед преценка за неговата допустимост. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с навадените от касаторите основания, намира следното: С посоченото решение Софийският градски съд, действайки като въззивна инстанция по реда на чл.196 ГПК /отм./, е оставил в сила решение от 14.06.2001г. по гр.д.№ 7682/98г. на Софийския районен съд, 49 с-в, постановено по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ във вр. с чл.33-45 ЗАП/отм./, с което отхвърлена като неоснователна жалбата на Г. Й. М. /заместен в хода на процеса от своите наследници по закон Й. Г. М. и Т. Г. В./ срещу решение № 2449/232 от 17.08.98г. на Поземлена комисия „Студентска”, [населено място], с която е отказано възстановяването на правото на собственост на наследниците на Й. М. С. в стари реални граници на нива от 0,720 дка , находяща се в строителните граници на [населено място], м.”Р.-П. път”, част от имот пл.№ 1567 по кадастралния план от 1939г. на основание чл.10б ЗСПЗЗ. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесният имот попада в терен, отреден за обществено жилищно строителство, което мероприятие е реализирано и от имота не са налице свободни площи, които да не са засегнати от него. Обжалваното решение е процесуално допустимо, тъй като СГС не е бил компетентен да се произнесе по подадената срещу решението на районния съд жалба. Съгласно действалата към момента на постановяване на решението на СРС на 14.06.2001г. редакция на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ същото е подлежало на обжалване с касационна жалба пред окръжния съд /в случая пред СГС/ по реда на Закона за Върховния административен съд. Към момента на подаване на жалбата обаче на 28.06.2010г. тези решения са могли да бъдат обжалвани с касационна жалба пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс /АПК/– чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр.30 от 2006г.). След като в случая до 01.03. 2007г. не е било образувано дело пред СГС по подадената от Т. Г. В. жалба срещу решението на СРС по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, съгласно § 4 ПЗР АПК компетентен да се произнесе по същата е Административен съд София-град, а не СГС. С оглед изложеното и на основание чл. 293, ал.4, вр. с чл.270, ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото следва да се изпрати на Административен съд София-град по компетентност. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : О б е з с и л в а въззивно решение от 12.08.2013г., постановено по гр.д.№ 1123/12г. на Софийския градски съд, ІІ-г въззивно отделение. И з п р а щ а делото на Административен съд София-град по компетентност. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: