Р Е Ш Е Н И Е № 562 гр. София, 27.12.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети декември през две хиляди и дванадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1201 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молбата на Ц. Л. Д. и В. А. Д. – двамата от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 6681311 от 4 май 2011 г., постановено по гр.д. № 7813 по описа на районния съд в гр. София за 2010 г. В молбата се сочи, че молителите са в режим на съпружеска имуществена общност от 1986 г.; в заповедното и исковото производство молителят Д. единствен е посочен като длъжник и не са представени доказателства за собственост или за ползване на апартамента; към момента на подаване на заявлението в съда за издаване на заповед за изпълнение молителят е ползвател на имота наравно със съпругата му, която по силата на чл. 216 ГПК е необходим другар, но не е била уведомена за заповедта за парично задължение и е била лишена от възможността да участва в производството и не е била надлежно представлявана. Представя се удостоверение за граждански брак. Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] и помагачът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], не представят отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК. Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Молбата за отмяна е с правно основание по чл. 301, ал. 1, т. 1 ГПК за Ц. Л. Д. и е процесуално допустима, но неоснователна, а в частта й с правно основание по чл. 304 ГПК производството е недопустимо по отношение на молителя Ц. Л. Д., който е участвал в процеса и не е лице по смисъла на чл. 304 ГПК, имащо право да иска отмяна. По отношение на молителката В. Д. молбата за отмяна с правно основание по чл. 304 ГПК е процесуално допустима, но е неоснователна. С атакуваното решение е прието, че е налично било действително правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между молителя и [фирма] и че продавачът е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача; предвид изтичането на погасителна давност, дължима е сума за доставена енергия за периода 25 септември 2006 г. – м. април 2008 г. на стойност 1065,02 лева, както и обезщетение за забава за сумата от 388,10 лева. Молителят е осъден да заплати разноски. Молителят Ц. Д. е обжалвал първоинстанционното решение и с решение без номер от 18 юни 2012 г., постановено по гр.д. № 10301 по описа на Софийския градски съд за 2011 г. съдът приема съществуването на договорни правоотношения, разпределението на енергията от третото лице помагач не е незаконно, доставката на топлинна енергия е установена и претендираната цена съответства на нормативно установения механизъм за разпределение между потребителите в сградата, не е установено спиране на парното по установения ред; извършена е корекция по изравнителните сметки, като окончателно дължимата сума от Д. е изчислена на 1181,25 лева. Молбата на Ц. Д. с правно основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователна. При посоченото основание заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. За да може да се приложи посоченото правило, е необходимо представените от молителя писмени доказателства или посочените обстоятелства да притежават характеристиката на новооткрити, т. е. на такива, които въпреки полагане на дължимата грижа за добро водене на делото, страната не би могла да посочи или представи пред инстанцията по същество, или те да са били известни на страната при решаването му, но страната, въпреки проявените от нея усилия да ги издири, не е могла да се снабди своевременно с доказателства за тях. Освен това представените доказателства или посочените обстоятелства следва да са от съществено значение за изхода на делото в смисъл, че ако бяха известни на съда, биха променили извода му за основателността на предявения от ищеца иск за заплащане на обезщетение за претърпени вреди. Следователно, посоченото основание за отмяна представлява наличие на такава непълнота на фактическия или доказателствения материал, която касае решаващите изводи на съда, разкрита след влизането на решението в сила, която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняването на процесуалните й права. В разглеждания случай обстоятелството, че молителите са били съпрузи в периода на воденото заповедно и исково производство (както и за периода на потребяваната топлоенергия), не е ново, нито е било неизвестно за молителя Д., поради което молбата с правно основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е неоснователна. Молителите твърдят и наличието на хипотезата на чл. 304 ГПК – отмяната на влязло в сила решение може да се претендира и от лицето, спрямо което решението има сила, независимо, че то не е било страна по делото. С разпоредбата на чл. 304 ГПК е предвидена гарантираната от закона процесуална форма на защита на трети лица, неучаствали в даден исков процес, доколкото формираната с влязло в сила съдебно решение сила на пресъдено нещо по спора, обективирана с решението, чиято отмяна се иска, засяга тяхната имуществена правна сфера. Това са случаите, когато тези лица е следвало да участват по делото като главна страна поради неделимост на спорното право, и именно поради неучастието им правото им на иск, или защита срещу заявения иск, не е било надлежно упражнено. Молителите поддържат, че са били необходими другари в процеса. Необходимо другарство е налице в случаите, когато с оглед на естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона, решението на съда следва да бъде еднакво спрямо всички другари. Задължително е другарството при неразделност на делата на другарите, което изисква тяхната съвместна процесуална легитимация като условие за допустимост на процеса. Естеството на собствеността при съпружеската общност налага съвместна процесуална легитимация, а следователно и задължително другарство, по искове, предявени срещу съпрузите за собственост или вещни права върху общите вещи, както и по искове за потестативни права, предизвикващи промяна в принадлежността или обременеността на общите вещи. Процесният иск е облигационен. Другарство от категорията на вече посочените, не е налице по иск, предявен срещу един от съпрузите за задължение за доставена топлинна енергия за битови нужди за обект, представляващ съпружеска имуществена общност, ползван и от двамата съпрузи. В конкретния случай доказателство за съществуването на такава по отношение на процесното жилище не се представя, но дори и да беше представено, изводът за неоснователността на претенцията не би бил друг. Отговорността на съпрузите за задълженията, поети за задоволяване на нуждите на семейството (чл. 32, ал. 1 СК), е солидарна, но това води до възможност за кредитора да иска дължимата престация от който и да е от тях изцяло. Ето защо по отношение на молителката В. Д. следва да се приеме, че молбата за отмяна е неоснователна, а за молителя Ц. Д. молбата е недопустима, след като той е бил лице, участвало в процеса и спрямо него не са налице условията на чл. 304 ГПК. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ц. Л. Д., Е. [ЕГН], от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 6681311 от 4 май 2011 г., постановено по гр.д. № 7813 по описа на районния съд в гр. София за 2010 г. на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и молбата на В. А. Д., Е. [ЕГН], от [населено място], за отмяна на същото решение на основание чл. 304 ГПК. Решението в тази част е окончателно. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Ц. Л. Д., Е. [ЕГН], от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 6681311 от 4 май 2011 г., постановено по гр.д. № 7813 по описа на районния съд в гр. София за 2010 г. на основание чл. 304 ГПК. Решението в тази част може да се обжалва в едноседмичен срок от получаването на препис от него с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: