Р Е Ш Е Н И Е
№ 40
гр. София, 15.07.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска
колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря София Симеонова, като
изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 517 по
описа за 2009г., взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника П к. „П”, гр. С. чрез процесуалния й представител адв. П срещу решение от 12.01.2009г. по гр. д. № 854/2005г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, ІІ-А в. състав, с което е оставено в сила решение от 13.11.2004г. по гр. д. № 14698/2003г. на Софийски районен съд, 44 състав. С първоинстанционния съдебен акт е признато за установено по отношение на П. к. „П”, гр. С., че „С” ЕАД, гр. С. е собственик на следния недвижим имот: ресторант „Щ”, представляващ двеутажна сграда, застроена на 560 кв. м. и едноетажен масивен блок към нея, застроен на площ 195 кв. м., заедно с прилежащия терен, представляващ неурегулиран поземлен имот с площ 3 000 кв. м. – част от имот пл. № 972 от кад. лист № Г* по неодобрения кад. план на гр. С., яз. „И” от 1986г. за землището на с. П., м. „Щ”, ответната к. е осъдена да предаде на ищцовото дружество владението върху процесния недвижим имот на основание чл. 108 ЗС, присъдени са разноски и на основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ е отменен нотариален акт № 1* том V, по нот. дело № 843/2001г. на нотариус В. Б.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд неправилно и необосновано е приел, че „С” ЕАД е собственик на процесните имоти, и е направил неправилен извод, че правото на собственост е преминало от държавата в патримониума на общината, а впоследствие в патримониума на ищцовото дружество. Релевира доводи за неспазване на разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ и необсъждане на представените доказателства в тяхната съвкупност. Касаторът моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените разноски за всички инстанционни производства.
Ответникът „С” ЕАД, гр. С. оспорва касационната жалба. Релевира доводи, че съдът е обсъдил представените доказателства и твърдените факти и обстоятелства и е съобразил относимите правни норми в действащата редакция. Подробни съображения излага в писмено становище. Ответникът моли решенето да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С определение № 705/10.11.2009г. по т. дело № 517/2009г. ВКС, ТК, състав на Второ отделение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по следния въпрос: дали с Разпореждане на Министерски съвет № 12/08.02.1977г., Протокол от 02.11.1977г. между М на финансите и Председателя на ЦКС, Инструкция за предаване и приемане на дейности между стопанските организации и приложенията – списъци към този протокол в полза на кооперативните организации е прехвърлено право на собственост или е предоставено право на оперативно управление, като правото на собственост е останало в патримониума на държавата.
За да направи извод, че предявеният ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС е основателен, въззивният съд е приел, че ищецът е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот чрез апорт на имота в капитала на дружеството, извършен по решение на Столичен общински съвет. Изложил е съображения, че преди апорта процесният имот е станал общинска собственост на основание §7, т. 6 ЗМСМА във връзка с чл. 6, т.1 /в редакция след влизането в сила на ЗМСМА/ ЗС, впоследствие чл. 2, ал. 1, т. 6 /ред. ДВ, бр. 44/1996г./ ЗОС, тъй като имотът е обект от общинската инфраструктура с местно значение, предназначен за търговско-битово обслужване на населението.
По отношение на възражението на ответната к. – касатор в настоящото производство, че правото на собственост върху имота принадлежи на кооперацията по силата на ПМС № 61/1973г., Разпореждане № 12/08.02.1977г. на МС и Протокол от 02.11.1977г. между М на финансите и Председателя на ЦКС решаващият съдебен състав е приел, че правото на собственост не е прехвърлено на ЦКС, съответно на кооперацията. Изложил е съображения, че това не е станало с разпореждане на МС № 12/08.02.1977г., нито с протокола от 02.11.1977г., а приложеният списък за предадени и приети имущества, без да е спазена съответната форма за прехвърлянето на конкретен/ни имот/и може да се квалифицира само като споразумение за управление на имуществата и процесният недвижим имот е предаден само за стопанисване, като е останал държавна собственост.
Въззивният съд е изложил съображения и по отношение на възражението за изтекла придобивна давност, като е приел, че е неоснователно.
По релевантния материалноправен въпрос е налице противоречива съдебна практика на ВКС:
Едното становище, обективирано в решение № 748/29.09.1993г. по гр. д. № 1888/1992г. на ВКС, ІV гр. о. и решение № 684/30.06.2006г. по гр. д. № 1507/2005г. на ВКС, ІV гр. о. е, че протоколът от 02.11.1977г. между М на финансите и Председателя на ЦКС, издаден въз основа на разпореждане на МС № 12/08.02.1977г., по своята същност съставлява спогодба и има транслативно вещно действие.
Другото разбиране, изразено в решение № 1168/4.08.1997г. по гр. д. № 756/1996г. на ВКС, ІV гр. о. е, че разпореждане на МС № 12/08.02.1977г. и протокола от 02.11.1977г. между М на финансите и Председателя на ЦКС нямат транслативно вещноправно действие и по силата на разпореждането се прехвърля ограниченото вещно право на ползване, но не и правото на собственост като съвкупност от правата на владение, ползване и разпореждане.
Настоящият съдебен състав възприема за правилно второто становище. С разпореждане № 12/08.02.1977г. Министерският съвет е създал, считано от 01.01.1977г. Национален комплекс „В”, в чийто състав са включени Министерството на вътрешната търговия и услугите и Държавният комитет по туризъм. С посоченото разпореждане МС е дал съгласието си в Национален комплекс „В” да се включи и Ц. кооперативен съюз, без да се нарушават принципите за организационното устройство и управлението на кооперативните организации съгласно уставите им и Закона за кооперациите /отм./. В т. 16 от това разпореждане е посочено, че ведомствата и организациите, към които преминават дейностите съгласно разпореждането приемат съответните активи и пасиви към 31.12.1976г. С инструкция, изходяща от Министерство на вътрешната търговия и услугите, Държавния комитет по туризъм и Ц. кооперативен съюз, е уредено предаването и приемането на дейности, обекти и средства между стопанските организации във връзка с приложение на разпореждане № 12/08.02.1977г. на МС относно изграждането на Национален комплекс „В”. С протокол от 02.11.1977г., съставен между министъра на финансите и председателя на ЦКС за уреждане взаимоотношенията между държавата, държавните учреждения, народните съвети и държавните стопански организации и поделенията им, от една страна, и ЦКС и поделенията му, от друга страна, във връзка с предадени и приети между тях имущества въз основа на решения на Министерския съвет, се извършва прихващане на всички спорни и безспорни вземания на държавата и ЦКС и поделенията му, произхождащи от решения на МС за прехвърляне на имущества, включително на вземанията на основание разпореждане № 12/08.02.1977г. на МС. Съгласно т. 2 от решението под имущество се разбира включително цели стопански организации, поделения и цехове на такива, недвижими имоти, други основни средства, включително мащини и съоръжения, обзавеждане, стоково-материални ценности, вземания и задължения, парични суми и други. Държаввният комитет по туризъм и ЦКС са изготвили списък на туристическите обекти, които преминават от системата на ДКТ към ЦКС, утвърден от министъра, в който са включени ресторант „Щ” и къмпинг „Щ”. Посочените документи не прехвърлят право на собственост върху недвижимите имоти и нямат вещно-транслативно действие.
През 1977г. режимът на управление, стопанисване и ползване на държавната собственост е регламентиран в Конституцията на НРБ от 1971г. , Законът за собствеността в редакцията му с измененията в ДВ, бр. 87/08.11.1974г., в сила от 01.12.1974г. и Наредбата за държавните имоти в редакцията на ДВ, бр. 79/14.10.1975г., в сила от 01.11.1975г.
Разпоредбата на чл. 7 ЗС /в посочената редакция/ предвижда, че държавата предоставя на държавните учреждения или предприятия управлението и стопанисването на общонародните имоти съгласно законите, плана и предназначението им, а съгласно чл. 2, ал. 1 НДИ /отм./ държавните организации, на които държавните имоти се предоставят за стопанисване и управление, упражняват върху тях право на владение, ползуване и разпореждане в съответствие с предмета на своята дейност, с плановите си задачи и предназначението на имотите в пределите, установени от закона.
По отношение на кооперациите и други обществени организации приложение намират чл. 17, ал. 1 и 2 от Конституцията на НРБ от 1971г., според който държавата може да предоставя на кооперативни и обществени организации и на граждани правото на ползване върху определени недвижими имоти, и чл. 15д ЗС, който регламентира, че правото на ползуване на държавен имот се отстъпва на к. и други обществени организации по реда на чл. 13 ЗС със съгласие на министъра на финансите, освен ако се отнася до движими имоти на стойност до 1 000 лв. Посочените правни норми и разпоредбата на чл. 101 НДИ /отм./, която детайлизира реда и начина за отстъпване на правото на ползване върху държавен имот на кооперации и други обществени организации, дават основание да се направи извод, че към момента на постановяване на разпореждане № 12/08.02.1977г. на МС и протокола от 02.11.1977г. на кооперациите и другите обществени организации е могло да се предоставя само ограничено вещно право на ползване на недвижим имот. Допустимо е извършване на замяна на държавен недвижим имот с недвижим имот на кооперации и други обществени организации и на граждани по реда и във формата, визирани в чл. 13, ал. 1 и ал. 2 ЗС /горепосочената редакция/ и чл. 137, ал. 1 и ал. 2 НДИ /отм./, но в настоящия случай изискуемата от закона форма не е спазена.
Прехвърлянето на имуществени права, осъществено с разпореждане № 12/08.02.1977г. на МС, протокол от 02.11.1977г., инструкция за предаване и приемане на дейности между стопанските организации и приложенията – списъци към този протокол, не е идентично и не може да се отъждествява с прехвърляне право на собственост върху посочените в списъците недвижими имоти, в частност на процесните ресторант „Щ” и неурегулиран поземлен имот, върху който ресторантът е построен, с площ от 3 000 кв. м. Правото на собственост върху недвижимия имот – предмет на иска се е запазило в патримониума на държавата и с посочените документи на ЦКС и впоследствие на кооперативните организации, включително на ПК „П” са прехвърлени ограничен обем права, а именно правото на оперативно управление върху държавно имущество, в случая върху процесния държавен недвижим имот.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивният съд правилно и обосновано е приел, че правото на собственост е преминало от държавата в патримониума на общината, а впоследствие в патримониума на ищеца, като законосъобразно се е позовал на § 7, т. 6 ЗМСМА във връзка с чл. 6, т. 1 ЗС /ред. след влизане в сила на ЗМСМА/, чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОС /ред. ДВ, бр. 44/1996г./. В изпълнение на служебните си задължения и при спазване на разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, решаващият съдебен състав е обсъдил всички събрани относими и допустими доказателства в тяхната взаимовръзка и въз основа на тях обосновано е установил фактическата обстановка по спора. След обстойно проследяване на приложимото законодателство СГС е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника за касационното производство не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени – не са налице данни, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер 1 250 лв. е платено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 12.01.2009г. по гр. д. № 854/2005г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, ІІ-А в. състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: