1 Р Е Ш Е Н И Е № 36 София 26.05.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 685 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК . С определение № 913 от 26.11.2014г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решение №134/15.11.2013г., постановено по в.т.дело № 308/2013 г. на Бургаския апелативен съд, търговски състав, в частта, с която е отхвърлен искът за приемане за установено по отношение на [фирма], [населено място], че извършеното от управителя С. Д. Х. свикване на ОС на съдружниците на 12.01.2013г. в сградата на [улица] адв.кантора №208, ет.2 е незаконосъобразно и нарушава членствените права на ищцата, тъй като е осуетена възможността й да упражни правата си по чл.27 от дружествения договор във връзка с чл.123 и чл.137 ТЗ, поради препятстване присъствието й на ОС и участието й в управлението на дружеството и гласуването по дневния ред. Касаторката Ж. Т. И. навежда оплаквания за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл.281, т.3 пр. първо и второ ГПК. Ответникът по касация [фирма] не заявява становище по основателността на касационната жалба. В отговора на исковата молба и в хода на процеса дружеството е поддържало недопустимост на предявените искове. Страните не са се явили в открито съдебно заседание и не представят писмени бележки. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното: Бургаският апелативен съд е сезиран с иск по чл.71 ТЗ от ищцата И., в качеството й на съдружник в ответното дружество. Съдът е приел, че с нот.покана от 14.12.2012г. ищцата е уведомена от съдружника и управителя на дружеството С. Х. за свикването на събрание на съдружниците на 12.01.2013г. За място на провеждане на събранието е посочена сградата на на [улица] адв.кантора №208, ет.2. Във връзка с изложените от ищцата факти в исковата молба, че не е имала достъп до адвокатската кантора, тъй като входната врата на сградата е заключена, съдът е обсъдил показанията на двете групи свидетели, и е дал вяра на показанията на свидетелите, които са опровергали твърденията на ищцата, че на датата и часа на свиканото събрание на нея не й е бил осигурен достъп до залата, посочена за място за провеждане на събранието. Във връзка с твърдяната незаконосъобразност съдът е изложил съображения за липсата на разпоредба в закона или такава в дружествения договор, която да регламентира мястото на провеждане на събранието. При така установените факти и поради съвпадане на правните му изводи с тези на първоинстанционния съд, апелативният съд е потвърдил решението. Касационният контрол е допуснат в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка допустимостта на решението на Бургаския апелативен съд в обжалваната част. Решението е недопустимо. Съдът се е произнесъл по недопустим иск. Членственото правоотношение в О. има за съдържание правата и задълженията на съдружниците. Правата на съдружниците могат да бъдат групирани в две големи групи имуществени и неимуществени. Към групата на неимуществените права спадат управителните права на съдружника, които включват право на участие в общото събрание, право на глас и право на избор - съдружникът да бъде избиран и да избира управителните органи на дружеството. ТЗ урежда три иска за защита на съдружника при нарушаване на правата му на съдружник – иск по чл.74 ТЗ срещу незаконосъобразни действия на ОС, иск по чл.71 за защита на членствените му права от орган на дружеството и иск по чл.75, ал.2 ТЗ срещу действия и решения на орган на дружеството, извършени в противоречие с влязло в сила съдебно решение. С иска по чл.71 ТЗ всеки член на дружеството може да защити нарушеното му право на членство или отделни членствени права. Искът цели защита само на действителни членствени права, нарушени от орган на дружеството, като засегнатите членствени права могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени / напр. установяване със сила на присъдено нещо на членствено право; отказ за да бъде изплатен печалба на съдружника, определена с решение на общото събрание; отказ на право на съдружника да преглежда книгите на дружеството- чл.123 ТЗ / Ищецът трябва да има правен интерес от предявяване на иска по чл.71 ТЗ, като в зависимост от нарушените права и целената защита искът може да бъде установителен, осъдителен или конститутивен. Искът по чл.74 ТЗ специален по отношение на иска по чл.71 ТЗ и последния е недопустим, когато се атакува решение на общо събрание на съдружниците. При опорочена процедурата по свикване и провеждане на общото събрание, съдружникът разполага с иска по чл.74 ТЗ / ТР № 1/ 2002г. на ОСГК на ВКС/. Управителят свиква общото събрание на основание предоставената му от закона компетентност и действието му е насочено към всички съдружници /чл.138, ал.2 ТЗ/. Това е така, защото общото събрание се свиква за обсъждане и решаване на въпроси, които определят съдбата и насоките на дейност на дружеството, или са от изключителна негова компетентност. Събранието трябва да бъде свикано при спазване на установените в ТЗ или дружествения договор правила. Спазването, респ. неспазването на правилата за свикване на общото събрание от управителя ще се отрази на законосъобразността и действителността на взетите от съдружниците решения. Затова правната защита на съдружника срещу незаконосъобразните действия на управителя при свикване на общото събрание ще бъде осъществена чрез предявяване на конститутивния иск по чл.74 ТЗ за отмяна на взети решения от общото събрание, поради тяхната процесуална или материална незаконосъобразност. Правната последица от успешното му провеждане е защита на членствените права и/или контрол за законосъобразност на решенията на дружеството, свързани с дейността му, която е насочена към постигане на обща цел/ ТР №1/6.12.2002г. по т.д. № 1/2002г. на ОСГК на ВКС/. Предявяване на установителен иск, за установяване на факт, свързан с нарушение на правилата за свикване на общото събрание, е лишен от правен интерес за съдружника, тъй като с влизане в сила на решенията на общото събрание, те стават задължителни за съдружника. Веднъж влезли в сила, те не могат да бъдат отменяни, независимо от това че са приети при нарушение на норми на ТЗ или на дружествения договор. За съдружника липсва правен интерес от установителния иск по чл.71 ТЗ, във връзка с установяване на пороци при свикването на общото събрание на дружеството и когато, към момента на предявяване на иска, събранието е отложено и е проведено второ събрание със същия дневен ред. Задължителни за съдружниците и органите на управление на дружеството са приетите решения. Неприетите решения не рефлектират върху правната сфера на съдружника. В конкретния случай с предявения установителен иск ищцата е искала да бъде установено по отношение на дружеството [фирма], че свиканото на 12.01.2013г. общо събрание на съдружниците е незаконосъобразно, поради пороци, отнасящи се до избора на място за неговото провеждане. Така изложените от ищцата обстоятелства сочат на нарушения, които касаят свикването на ОС на дружеството на 12.01.2012г. и защитата срещу тях е чрез упражняване на потестативното право на иск по чл.74 ТЗ, при положение, че общото събрание беше приело решения. Ищцата е имала правен интерес от предявяване на конститутивния иск по чл.74 ТЗ, за отмяна на решенията на общото събрание от 2.02.2013г., тъй като взетото на това събрание решение за изключването й като съдружник в дружеството, пряко е рефлектирало върху правата й на съдружник. Като се е произнесъл по недопустим иск, съдът е постановил недопустимо решение. Решението на въззивния съд подлежи на обезсилване, заедно потвърденото с него решение на първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл.290 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение №134 от 15.11.2013г., постановено по т.дело № 308/2013г. на Бургаския апелативен съд, търговски състав и потвърденото с него решение №66 от 17.07.2013г., постановено по т.дело № 8/2013г. на Ямболския окръжен съд, с което е отхвърлен като неоснователен иска на Ж. Т. И. от [населено място] за приемане за установено по отношение на [фирма], [населено място], че извършеното от управителя С. Д. Х. свикване на ОС на съдружниците на 12.01.2013г. в сградата на [улица] адв.кантора №208, ет.2 е незаконосъобразно и нарушава членствените й права, тъй като е осуетена възможността й да упражни правата си на съдружник. ПРЕКРАТЯВА производството по предявения иск. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: