Р Е Ш Е Н И Е №.324 С., 30.11.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на девети ноември, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т.Кьосева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 826/2011г. Производството е по чл.307,ал.2 ГПК. Образувано е по молба на Т. Ц. Д. и П. Ц. Д. за отмяна на влязло в сила решение на Софийски окръжен съд по гр.д.№597/2009г. Молителите искат отмяна на влязлото в сила решение с доводи, че е неправилно. Твърдят, че с решение по гр.д.№1303/2005г. на ВКС е обезсилено постановено по гр.д.№1044/2004г. на Свогенския районен съд, с което е признато за установено, че молителите са собственици на УПИ № ХІV-262, кв.13 по ПУП на [населено място] в границите, посочени в акт за нанасяне на непълноти и грешки в кадастралния план. С атакуваното решение пък е отхвърлен искът на молителите с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението върху част от УПИ № ХІІІ-264, кв.13 по ПУП на [населено място] вр.чл.53 ЗКИР. Налице са две влезли в сила решения между същите страни и на същото основание, които са противоположни. Ответникът по молбата А. П. Д. оспорва същата като недопустима и като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. констатира следното : Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305,ал.1,т.4 ГПК и е процесуално допустима. С атакуваното решение от 23.04.2010г., постановено по гр.д.№ 597/2009г. на Софийския окръжен съд е отменено решение от 24.11.2008г. по гр.д.№ 392/2007г. на Свогенския окръжен съд и е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от настоящите молители Т. Ц. Д. и П. Ц. Д. срещу А. П. Д., Р. Т. Д., С. Т. Ц., Ц. А. Д., Р. М. И. и Н. И. Д. иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на част от УПИ № ХІІІ-264, кв.13 по регулационния план на [населено място], заключена между страничната регулационна линия между парцели ХІV-262 и ХІІІ-264, кв.13, имотната граница, нанесена на скицата към акта за непълноти /грешки/ в одобрен кадастрален план от 1998г. и уличната регулация, като част от имот пл.№262, кв.13. С определение от 29.03.2011г. по гр.д.№1158/2010г. на ВКС, І г.о. не е допуснато касационно обжалване на цитираното въззивно решение. С решение от 08.02.2006г. постановено по гр.д.№ 1303/2005г. на ВКС, ІV г.о. е обезсилено въззивно решение от 17.03.2005г. по гр.д.№ 1044/2004г. на Софийския окръжен съд в частта по иска за установяване на границата на УПИ ХІV-262, кв.І по ПУП на [населено място] със съседния УПИ ХІІІ-262 и е прекратено производството по делото. С решението на окръжния съд в останалата част е било обезсилено решение на първоинстанционния съд в частта, с която е прието за установено, че П. Ц. Д. и Т. Ц. Д. са собственици на УПИ, съставляващ парцел ХІV-262, кв.І по ПУП на [населено място], заедно с построената в него масивна сграда, като недопустимо, поради липса на правен интерес. Не е налице основанието на чл.303,ал.1,т.4 ГПК. Съгласно същата разпоредба отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Тази хипотеза в случая не е налице. Това е така, защото с решението по гр.д.№1303/2005г. на ВКС е обезсилено поради недопустимост на производството въззивно решение, с което е отхвърлен иск за установяване къде се намират границите между съседни имоти, тъй като се касае за съседни урегулирани имоти. С атакуваното решение окръжният съд е отхвърлил ревандикационен иск за предаване владението на основание чл.108 ЗС на част от УПИ, подробно описана.Приел е, че с оглед твърдението на ищците, че тази част е погрешно заснета в кадастралния план като част от имота на ответниците, то ревандикационният иск е неоснователен преди да е проведен иск по чл.53,ал.2 ЗКИР и съответната административна процедура. Следователно не е налице влязло в сила решение, с което да е формирано пресъдено нещо между същите страни и за същия спор, противоречащо на последващо съдебно решение. Липсва пълно субективно и обективно тъждество по смисъла на чл.303,т.4 ГПК, тъй като предметът на споровете по двете дела e различeн и липсва формирана сила на пресъдено нещо между същите страни, за същото искане и на същото основание. Самите молители са завели ревандикационния иск по чл.108 ЗС, по който е постановено атакуваното от тях решение, след постановяване решението на ВКС, с което е прекратено като недопустимо производството по предявения от тях иск за установяване на граници между двата урегулирани поземлени имота. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл.303 ГПК, установени по надлежния ред. След като не е налице соченото основание за отмяна по чл.303, ал.1,т.4 ГПК, то молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Въпреки изхода на производството по отмяна на ответника не следва да се присъждат разноски поради липса на искане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. Ц. Д. и П. Ц. Д. за отмяна на влязло в сила решение на Софийски окръжен съд по гр.д.№597/2009г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: