2 Р Е Ш Е Н И Е № 534 гр. София, 29 януари 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря............Даниела Околийска................и с участието на прокурора......................Димитър ГЕНЧЕВ.................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 1674 по описа за 2012 г. Производството е образувано по чл.423, ал.1 от НПК. Постъпили са искания от осъдените Г. Ф. Т. и В. И. Е. за възобновяване на нохд № 889/11г. на районен съд гр. Стара Загора и внохд № 1016/12г. на Окръжен съд гр. Стара Загора. В искането на Г. Т. се твърди, че наложеното наказание е явно несправедливо и същият е бил лишен от възможност да присъства на съдебното заседание пред въззивния съд. Прави се искане за намаляване на наложеното наказание или връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание искането се поддържа от защитника на осъдения Т. – адв. Ж. Ж. със същите искания. В допълнително изложение се изтъква наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, които следвало да бъдат взети предвид при реализирането на наказателната отговорност. В искането на В. Е. се излагат доводи, че последният не присъствал в съдебното заседание пред въззивния съд, поради взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. Това го лишило от възможност да упражни правото си на защита, поради което се настоява за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане. Алтернативно се прави искане за намаляване на наложеното наказание. Пред касационната инстанция искането се поддържа от защитника на осъдения Е. – адв. Р. със същите аргументи и искане. В писмена защита от осъдения Е. се излагат същите съображения, като се изтъква и аргумент за тежко семейно положение, за което се представя служебна бележка от кметство [населено място]. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането за възобновяване е неоснователно. Счита, че наложеното наказание не е явно несправедливо и делото не е решено задочно. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда, постановена по нохд № 889/11г. на Районен съд гр. Стара Загора, Г. Ф. Т. и В. И. Е. били признати за виновни в това, че за времето 06.11. – 19.11.2010г. при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и след предварителен сговор помежду им и с лицата Т. Т., А. С. и Н. И. отнели чужди движими вещи на обща стойност 471.30 лв. от владението на В. М. С. без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1 т.3 и т.5 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1 б.”б” от НК за Т. и във вр. с чл.29, ал.1 б.”а” от НК за Е. им били наложени наказания от по три години и шест месеца лишаване от свобода при „строг” режим на изпълнение на наказанието, като били оправдани за стойността на предмета на престъпление над посочената сума. С решение № 35 от 05.04.2012 г., постановено по внохд № 1016/12 г., на Окръжен съд гр. Стара Загора, присъдата била потвърдена. Исканията за възобновяване формално се основават на чл.423 от НПК, но в писмените изложения на осъдените и тяхната защита се излагат аргументи, сочещи на основание по чл.422, ал.1 т.5 от НПК. В случая сроковете по чл.423, ал.1 и по чл.421, ал.3 от НПК са спазени, което налага извод за допустимост на исканията за възобновяване. Разгледани по същество исканията на осъдените Т. и Е. са неоснователни. Относно основанието по чл.423, ал.1 от НПК Наличните материали по делото не подкрепят тезата на двамата осъдени, че са били задочно осъдени. В рамките на образуваното досъдебно производство Г. Т. и В. Е. са били привлечени като обвиняеми на 12.04.2011г. лично и в присъствието на упълномощен защитник адв. С. П.. След внасянето на обвинителен акт и образуването на първоинстанционно дело № 889/11г. на районен съд гр. Стара Загора, осъдените са се явявали лично и в присъствието на упълномощен защитник в проведените съдебни заседания на 08.09.2011г. и 19.12.2011г., в които е бил даден ход на съдебното следствие, а след приключване на последното е била обявена и присъдата в присъствие на Т. и Е.. За съдебното заседание на въззивния съд двамата осъдени също били редовно призовани. Така установените обстоятелства не сочат на осъществяване хипотеза на задочно осъждане, поради което исканията за възобновяване, основаващи се на чл.423, ал.1 от НПК са несъстоятелни. Относно основанието по чл.422, ал.1, т.5 от НПК В искането на осъдения В. Е. се твърди, че било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при разглеждането на въззивното дело в Окръжния съд гр. Стара Загора, за което той не бил уведомен и бил лишен от възможност да присъства, поради изпълнявана по отношение на него мярка за неотклонение „задържане под стража”. Твърдение за нередовно призоваване пред окръжния съд се съдържа и писменото изложение на осъдения Г. Т.. Видно от протокола от съдебното заседание на районния съд, след обявяване на първоинстанционната присъда били потвърдени служебно мерките за неотклонение на двамата осъдени – „подписка”. Делото пред окръжния съд било насрочено и разгледано в рамките на едно съдебно заседание, проведено на 15.02.2012г. За това съдебно заседание Т. и Е. били редовно призовани от адресите по местоживеене, като на призовките било отбелязано, че са връчени лично. В съдебното заседание двамата не се явили, но били представлявани от упълномощения им защитник адв. С. П.. Присъствието на подсъдимите в заседанието на въззивния съд не е задължително и неявяването им не е пречка за разглеждане на делото, ако са били редовно призовани – чл.329, ал.2 от НПК. По отношение на осъдения Е. липсват доказателства същият да е бил задържан на 14.02.2012г. и да е изявил пред надлежен орган изрично желание за лично участие при въззивното разглеждане на делото. Пред окръжния съд последният е бил представляван от защитника си, който е поддържал въззивната жалба на основанията, посочени в нея. В този смисъл не са били допуснати нарушения на процесуални правила, свързани с ограничаване правото на защита, които да бъдат приети за съществени. Неоснователно на следващо място се явява оплакването на двамата осъдени за явна несправедливост на наложените им наказания. Нормата на чл.196, ал.1, т.2 от НК, по който текст Т. и Е. са били признати за виновни, предвижда наказание „пишаване от свобода” от три до петнадесет години. На двамата осъдени са били наложени наказания от по три години и шест месеца „лишаване от свобода”, което незначително надвишава предвидения в закона минимум. При определянето на наказанието са били отчетени относително ниската стойност на предмета на престъпление и възстановяването на щетите от една страна, а от друга са били взети предвид миналите осъждания на извършителите, невключени в правната квалификация. В случая липсват основания за смекчаване на отговорността в границите или под законоустановения минимум на наказанието. Предвид изложеното и на основание чл.426 вр. с чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. Ф. Т. за възобновяване на нохд № 889/11г. на районен съд гр. Стара Загора и внохд № 1016/12г. на Окръжен съд гр. Стара Загора. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. И. Е. за възобновяване на нохд № 889/11г. на районен съд гр. Стара Загора и внохд № 1016/12г. на Окръжен съд гр. Стара Загора. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :