1 Р Е Ш Е Н И Е № 132 София, 01 март 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари 2011 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА ПАВЛИНА ПАНОВА при секретаря ............Л. Гаврилова............................ и в присъствието на прокурора от ВКП .........И. Чобанова.................., като изслуша докладваното от съдия П. Панова. наказателно дело № 796/2010 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подс. Р. Ц. Р. срещу въззивна присъда № 27, постановена на 11.11.2010 г. по ВНОХД № 425/2010 г. по описа на Врачанския окръжен съд, с която е била отменена първоинстанционната оправдателна присъда и той е бил признат за виновен по обвинението за престъпление по чл. 211 пр.2 вр. чл. 209 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б.Б от НК. С присъда № 71 от 07.07.2010 г. по НОХД № 164/2010 г. Районен съд –гр.Враца] е признал подсъдимия Р. за невиновен в това, че на 28.04. 2009 г. в[населено място] и в[населено място] в условията на опасен рецидив да е възбудил и поддържал заблуждение у Н. П. Н. с цел да набави за себе си имотна и с това да му е причинил имотна вреда в размер на 12 000 лв., поради което го е оправдал по обвинението по чл. 211 пр.2 вр. чл. 209 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б.Б и е бил отхвърлен предявеният от Н. граждански иск в размер на 10 000 лв. С въззивната присъда подс. Р. е бил признат за виновен по обвинението и му е било наложено наказание три години „лишаване от свобода”, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Осъден е да заплати на гражданския ищец 12 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените имуществени вреди от престъплението. В касационната жалба се съдържа аргумент за наличие на касационното основание по чл. 348 ал.1 от НПК, което се дължи на необсъждане в цялост на всички доказателства по делото, а само тези, които изхождат от пострадалия и близки на него лица. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаването на подсъдимия. Защитникът на подсъдимия в съдебно заседание пред ВКС поддържа жалбата, като в контекста на твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения излага и аргументи за това, че е нарушено правото на защита на подсъдимия, тъй като в постановлението за привличане като обвиняем и в обвинителния акт, както и в присъдата не са изброени точно осъжданията на подсъдимия, които квалифицират престъплението като опасен рецидив, че стойността на инкриминираната вещ не е била определена чрез експертиза, че подсъдимият не е бил уведомен за изготвянето на мотивите към въззивната присъда, с което е било нарушено правото му да ги узнае и да допълни касационните основания. Сочи се , че деянието е несъставомерно, тъй като е бил налице договор за продажба , а непращането на цената не прави договора за невалиден. Поддържа искането за оправдаването на подс. Р., за прекратяване на касационното производство и връщане на делото на въззивния съд за изпълнение на изискването по чл. 351 от НПК или отмяна на решението и присъдата и връщане на делото на първата инстанция поради незаконосъобразно повдигнато обвинение. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна, тъй като не са били допуснати твърдените в нея нарушения – доказателствата са били правилно обсъдени, няма допуснати нарушения на закона с оглед квалификацията опасен рецидив, направените изводи за приложението на материалния закон са правилни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Жалбата е неоснователна. На първо място, ВКС следва да се произнесе по искането за прекратяване на касационното производство с оглед допуснато нарушение на чл. 351 от НПК от въззивния съд, тъй като от това зависи компетентността му да разгледа касационната жалба по същество. При проверката на процесуалните действия, установяващи администрирането на делото от въззивната инстанция, не се констатира твърдяното от защитата нарушение. Въззивната присъда е постановена на 11.11.2010 г. касационната жалба е депозирана на 18.11.2010 г. , т.е. в срока за изготвяне на мотивите към присъдата. Посочено е , че след като мотивите бъдат изготвени, ще бъдат посочени „съображения в подкрепа на твърденията”. Видно от приложеното съобщение на л. 57 от въззивното дело, подсъдимият е бил уведомен за изготвените мотиви на 08.12.2010 г., а защитникът му, който е изготвил касационната жалба – на 02.12.2010 г. /л.60/. Делото е постъпило във ВКС на 13.12.2010 г. До този срок не е било депозирано допълнение към касационната жалба. При тези данни въззивният съд не е имал основание да упражни правомощието си по чл. 351 ал.4 от НПК, тъй като не са били налице основания за това. Касационната жалба е била редовна с оглед изискването на чл. 351 ал.1 от НПК – тя съдържа касационно основание, данни, които го подкрепят, и искане към касационния съд. Недоволството на подсъдимия пред касационния съд се изразява в това, че неузнавайки мотивите към присъдата, подсъдимият и защитата му не са могли да „допълнят касационните основания”. Такова право законът не им дава. Съгласно чл. 351 ал.3 от НПК те могат да направят „допълнения” към жалбата до даване ход на делото пред касационния съд. С тях обаче не могат да въвеждат нови касационни основания, а само да допълват доводите в подкрепа на вече посоченото касационно основание. Това означава, че с касационната си жалба срещу присъдата подсъдимият следва да изчерпи всички касационни основания, макар и в бланкетен вид /немотивирани/, които впоследствие, като узнае мотивите, да конкретизира чрез привеждане жалбата в съответствие с чл. 351 ал.1 от НПК. В случая защитникът на подсъдимия е посочил в жалбата само едно касационно основание - това по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, за което е посочил и аргументи. С това той е предопределил рамките на касационната проверка. По реда на допълнение, каквото той не е направил до даване ход на делото, включително и след като вече е узнал за мотивите към присъдата, не е посочил нови доводи в подкрепа на това касационно основание, а такива се правят едва в пренията пред касационния съд. С оглед на това не би могло да се твърди, че е нарушено правото на защита на подсъдимия – да „допълни касационните основания”, тъй като законът не му дава такова право. Това, което той и защитникът му са могли да сторят, е да се възползват от правото, което чл. 351 ал.3 от НПК им дава, но което те не са сторили. Поради това липсват основания за прекратяване на производството по делото и връщането му на въззивния съд, а касационната жалба следва да бъде разгледана по същество. Не се констатира да е налице соченото в касационната жалба процесуално нарушение, изразяващо се в игнориране на определени доказателства за сметка на тези, изходящи от пострадалия и негови родственици. Фактическите констатации за инкриминираното деяние, залегнали в новата въззивна присъда, се основават на задълбочена цялостна оценка, както изисква чл. 107 ал.5 от НПК, на събраните в процеса две групи противоречиви доказателства, релевантни към предмета на доказване. Извършената проверка на тяхната достоверност и надеждност, както и относимост към деянието, е довела въззивния съд до законосъобразно извършване на извода, че не следва да се кредитират обясненията на подс. Р., на които е дал вяра първоинстанционният съд и е постановил оправдателната си присъда, както и че не са налице посочените от този съд съществени противоречия между свидетелите на обвинението. Съпоставката на показанията им от първоинстанционното съдебно следствие и това, което въззивният съд е провел, е позволило на последния да констатира липса на съществени противоречия в показанията на свидетелите по основните факти, подлежащи на доказване в настоящия процес – извършено ли е предаване на уреда от пострадалия на подсъдимия и каква е била уговорката между тях. Те подробно са изложени в мотивите /стр. 6 и 7/. Изводът на Врачанския окръжен съд за недостоверността на обясненията на подсъдимия /който въобще отрича да е получавал уреда от св. Н. и да е имал уговорка да му го плати/ е защитен в мотивите на съда от анализа на доказателствата. Право на съда е да прецени на кои доказателства да даде вяра и въз основа на кои да постанови съдебния си акт, стига да не допуска процесуални нарушения при допускането, събирането и проверката им. По делото въззивният съд не е допуснал такива. Той е дал убедителен и аргументиран отговор при новата оценка на доказателствата по реда на чл. 339 ал.3 вр. чл. 305 от НПК, както по отношение на събраните от първоинстанционния съд доказателства, така и на тези, събрани на съдебното следствие, което сам е провел. Документирани по надлежния ред са изводите и начина на достигане до тях, че по делото е доказано обвинението спрямо подс. Р. по начин, изискуем от чл. 303 от НПК. С оглед на това ВКС, извършвайки собствена проверка на целия доказателствен процес с оглед разпоредбите на чл. 14 ал.1 и чл. 339 ал.3 във вр. чл. 305 ал.3 от НПК, не намери да са налице данни за наличие на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Направен е обстоен анализ на всички доказателства /осъдителни и оправдателни/ и е демонстрирана волята на решаващия съд да кредитира осъдителните. По този начин крайният резултат на доказателствения процес е обективиран по един ясен, убедителен и несъмнен начин, така че волята на въззивният съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени както от страните в процеса, така и от касационния съд. В мотивите към присъдата Врачанският окръжен съд е дал изчерпателен обоснован отговор на всички възражения на обвинението и е обосновал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото. Ето защо твърденията в касационната жалба за наличие на съществени процесуални нарушения, допуснати при постановяване на въззивната присъда, са напълно необосновани. При липсата на допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила касационната инстанция не би могла да отправи упрек към въззивната относно приетите фактически положения от нея, тъй като няма такава компетентност. Не се установява по делото да са допуснати и останалите процесуални нарушения, посочени от защитата в съдебно заседание пред ВКС. По никакъв начин не е нарушено правото на защита на подсъдимия Р. на досъдебното производство. Привличането му в качество на обвиняем /л. 75 от дос. производство/ отговаря на изискванията на чл.219 ал.3 от НПК. Постановлението съдържа необходимите реквизити и в частност „деянието, за което се привлича, и правната му квалификация”. Законът не изисква в този процесуален акт да се посочат всички фактически обстоятелства, които обосновават обвинението. Затова, когато деянието е извършено в условията на опасен рецидив, не е необходимо , а в повечето случаи и е невъзможно, да се изброят всички осъждания, които обуславят тази правна квалификация. Достатъчно е словесното и цифрово изражение на това обстоятелство, за да се приеме,че обвиняемият е уведомен за характера на обвинението спрямо него. По делото преди привличането на обвиняемия е приложена справка за съдимостта му /л.56-59/, която е била налице към момента на предявяване на постановлението за привличане на обвиняемия. Ако същият не е бил наясно с някой елемент на повдигнатото му обвинение, е могъл да поиска съответни разяснения от разследващия /чл. 219 ал.4 от НПК/. Четири дни по-късно е извършено предявяване на разследването, при което обвиняемият е заявил, че се е запознал с материалите от разследването, вкл. и справката за съдимостта му. Не може да бъде отправен упрек и към прокурора, изготвил обвинителния акт. На стр. първа от него са изброени всички осъждания на Р., които мотивират правната квалификация на престъплението като такова по чл. 211 пр.2 вр. чл. 209 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б.Б от НК. По този начин органите на досъдебното производство са спазили изискванията на закона и на ТР №2/2002 г. и действията им не сочат на каквото и да е съществено процесуално нарушение. Такъв упрек не може да се отправи и към съдебните инстанции. Въззивната присъда съдържа подробно изброяване на осъжданията, обуславящи престъплението като извършено при опасен рецидив / стр.9 от мотивите/, а първоинстанционната присъда не се е нуждаела от такова изброяване, тъй като тя е оправдателна и с нея подсъдимият е бил признат за невиновен. Липсват основания ВКС да упражни правомощието си за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. От материалите по делото не може да се направи извод за допуснато нарушение във връзка с установяване на стойността на инкриминираната вещ. Макар и наименован „експертна справка”, документът, който е изяснил това обстоятелство / л.37 и сл./ по естеството си е експертно заключение. Той отговаря на изискванията на чл. 152 от НПК и е изготвен въз основа на възлагане по реда на чл. 145 от НПК. Поради това с основание е било прието, че стойността на георадара е установена по експертен път при спазване на реда на Глава четиринадесета , раздел ІІІ от НПК. При тези обстоятелства ВКС не констатира да е било допуснато някое от твърдените нарушения на процесуалните правила, което да дава основание за упражняване на правомощието му по чл. 354 ал.3 т.2 от НПК. Доводите за допуснато нарушение на материалния закон /изложени пред касационната инстанция в съдебно заседание/, вследствие на допуснати съществени процесуални нарушения /неправилен анализ на доказателствата/ са неоснователни. С оглед посоченото по-горе липса на нарушение на процесуалните правила при установяване на фактите по делото, ВКС няма компетентност да приема нови фактически положения. Искането на защитата да се приеме, че е бил налице договор за продажба между подсъдимия и пострадалия, при който първият само не е платил цената, което прави отношенията им чисто гражданскоправни, не почива на приетите за установени фактически положения от въззивния съд. Към тях напълно законосъобразно е приложен материалния закон от въззивния съд. Р. е възбудил и поддържал заблуждение у Н., като е създал у него представата за съществуването на определени факти от обективната действителност – че ще продаде георадара за сумата от 12 хиляди лева, която незабавно ще му предаде в ресторант „Ч.”. По този начин с активното си поведение той е възбудил заблуждение у пострадалия, което впоследствие умело е манипулирал. Провел е разговор по телефона с приятелката си, която го чакала заедно с пострадалия, за да донесе парите, извикал я извън заведението и я взел оттам, без да уведоми пострадалия за това, а впоследствие при опитите на последния да се свърже с него, изключил телефона си. С тези си действия подсъдимият е осъществил две от формите на изпълнителното деяние, с които е мотивирал пострадалия да предприемат действия с оглед имуществено разпореждане. Решението на пострадалия да се разпореди с вещта е причинено от формираното заблуждение от страна на Р. и е пряка последица от него. С това измамата е довършена, тъй като се установява, че подсъдимият не е имал въобще намерение да изпълни поетото обещание към Н. – да му плати обещаните 12 000 лева, нито в посочения от него самия срок, нито в по-късен момент. С оглед на това ВКС не констатира да е налице нарушение на закона, тъй като същият е приложен правилно. Липсват основания за оправдаването на подсъдимия. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице посоченото касационно основание в жалбата на подсъдимия, поради което въззивната присъда следва да бъде оставена в сила.. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 27, постановена на 11.11.2010 г. по ВНОХД № 425 /2010 г. от Врачанския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.