Ключови фрази

5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 279

[населено място], 05.07.2022 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т. д. № 887 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:


Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 396, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „НУРТС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД срещу определение № 1439/03.06.2021 г. по в. ч. гр. д. № 1552/2021 г. на Апелативен съд София, с което е отменено определение № 262 472/29.04.2021 г. на Софийски градски съд по т. д. № 444/2021 г. и е допуснато обезпечение на предявените от фондация „Алфа 2018“ срещу молителя искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер 50 000 лв., предявен като частичен от 318 894, 96 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неизпълнение по договор за разпространение на сигнал на доставяната от ищеца аудио-визуална медийна услуга „АЛФА ТВ“, както и за заплащане на сума в размер на 5 000 лв. – пропуснати ползи от неизпълнение на същия договор.
Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на атакуваното определение, тъй като при постановяването му въззивният съд е приел, че липсват убедителни писмени доказателства за основателност на заявените претенции, както и, че ищецът не е заявил готовност да внесе гаранция. Вместо да потвърди отхвърлителното определение на първостепенния съд, съставът на Апелативен съд София е посочил, че „нежеланието на ищеца да внесе парична гаранция в случая е ирелевантно за допускане на обезпечението“. Жалбоподателят претендира обезсилване, евентуално отмяна на атакуваното определение и обезсилване на издадената обезпечителна заповед.
Като релевантни за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочи следните въпроси, а именно :
1. „Допустимо ли е съдът да допусне обезпечение на предявен иск по чл. 389 ГПК при условията на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК, когато молителят не е заявил готовност да представи парична гаранция в определен от съда размер съгласно чл. 180 и чл. 181 ЗЗД и предявява молбата си единствено на основание чл. 391, ал. 1, т. 1 ЗЗД?“
2. „Следва ли съдът да извърши нарочна съдебна проверка в производството по чл. 390 ГПК за вероятната основателност на предявения иск към момента на постановяване на определението за допускане на обезпечение?“
3. „Следва ли да се приеме, че е налице вероятна основателност на иска, когато съдът установи, че искът не е подкрепен с убедителни писмени доказателства съгласно чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК и молителят не заявява готовност да представи парична гаранция в определен от съда размер съгласно чл. 180 и чл. 181 ЗЗД съгласно чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК?“
Излага твърдения, че поставените в изложението въпроси са значими за решаващите изводи на въззивния съд, като те са решени в противоречие със задължителна и казуална практика на Върховния касационен съд – ТР № 6/14.03.2014 г. по т. д. № 6/2013 на ОСГТК на ВКС, определение № 387/2016 г. по ч. гр. д. № 2863/2016 г. на IV ГО, определение № 216/2018 г. по ч. т. д. № 1062/2018 г. на I ТО, определение № 57/2009 г. по ч. т. д. № 425/2008 г. на II ТО, определение № 746/2011 г. по ч. т. д. № 601/2011 г. на II ТО, определение № 403/2018 г. по ч. т. д. № 1898/2018 г. на I ТО. При евентуалност сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба фондация „Алфа 2018“ я оспорва като неоснователна и поддържа, че постановеното от Апелативен съд София определение е законосъобразно. Счита, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното определение до касация, тъй като сочената практика на ВКС не третира поставените в изложението въпроси. От друга страна, изразената готовност да се внесе гаранция без реалното ѝ постъпване по сметка на съда не резултира в издаването на обезпечителна заповед.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
С обжалваното определение на Апелативен съд София № 1439/03.06.2021 г. по в. ч. гр. д. № 1552/2021 г. е отменено определение на Софийски градски съд № 262 472/29.04.2021 г. и е допуснато обезпечение на предявените от ищеца фондация „Алфа 2018“ срещу ответника „НУРТС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение от неизпълнен договор в общ размер на 55 000 лв. при условието на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК чрез налагане на запор върху банкови сметки на ответника до размер на 55 000 лв. в двадесет и четири банки при условие, че се внесе гаранция от 5 500 лв. Въззивният съд не е споделил мотивите на първоинстанционния и е посочил, че нежеланието на ищеца да внесе парична гаранция е без значение за допускане на обезпечението. То е от значение за снабдяване с обезпечителна заповед.
Не са налице предпоставките за допускане на атакуваното въззивно определение до касационно обжалване.
С оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намират приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В случая твърденията за допуснато от въззивната инстанция отклонение от практика на ВКС не са надлежно обосновани. Сочените от частния жалбоподател определения на касационната инстанция № 65/2021 г. по ч. гр. д. № 2021 г. на II ГК и определение № 60251/2021 г. по ч. гр. д. № 1826/2021 г. на III ГО на ВКС са постановени в съвсем различни хипотези – с едното е отменено допуснато обезпечение поради установена от касационния състав липса на право на задържане по смисъла на чл. 72 ЗС, а второто определение е постановено при възприето становище за липса на допустимо предявен иск. Следователно, сочените определения не могат да бъдат окачествени като относима практика към казуса, по който се е произнесла въззивната инстанция по ч. гр. д. № 1552/2021 г.
Останалите определения също не са от естество да обосноват отклонение на въззивния съд от казуална практика на касационната инстанция дотолкова, доколкото с определение № 63/2009 г. по ч. т. д. № 26/2009 г. на II ТО на ВКС е оставено в сила определение на въззивния съд за допускане на обезпечение при липса на гаранция, с определение № 57/2009 г. по ч. т. д. № 425/2008 г. на II ТО на ВКС е отменено отхвърлително въззивно определение и е допуснато обезпечение без гаранция, а с определение № 71/2009 г. по ч. т. д. № 527/2008 г. на II ТО е постановено допускане на обезпечение по реда на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК, а не е отхвърлена молба за допускане на обезпечение поради обстоятелството, че молителят не е заявил готовност за представи на съда гаранция по смисъла на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД.

Що се отнася до соченото от частния касатор ТР № 6/14.03.2014 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъде посочено, че с т. 5 на същото е даден отговор на въпроса „Предпоставка ли е за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана или запор принадлежността на имуществото – предмет на обезпечението, към патримониума на ответника?“, а не относно правното значение на заявената от молителя готовност да представи гаранция по смисъла на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД и как тази готовност рефлектира върху основателността на молбата му за обезпечаване на предявения от него иск.

Настоящият съдебен състав има предвид даденото с определение № 130/2016 г. по ч. т. д. № 11/2016 г. разяснение, че процесуалният закон предпоставя допускане на обезпечение от евентуалната основателност на иска, която се преценява въз основа на представените от молителя писмени доказателства. В случаите, когато представените от молителя доказателства не създават у съда убеждение за вероятната основателност на иска, респективно когато представените доказателства не могат да обосноват в достатъчна степен извод за тази вероятна основателност, съдът задължително допуска обезпечението при условие, че бъде внесена парична /или имотна/ гаранция. Следва напълно да бъде споделен направеният в соченото определение извод, че всяко колебание относно предполагаемата основателност на иска, чието обезпечение се претендира, се отстранява посредством механизма на определяне на гаранция.

Определяйки парична гаранция като условие за налагане на поисканата от ищеца обезпечителна мярка, въззивният съд не се е отклонил от практика на ВКС, поради което настоящият състав на съда счита, че не се явява удовлетворен селективният критерий, регламентиран от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК пък е само декларативно изписано в изложението без да е налице каквато и да е аргументация поради каква причина следва да бъде приложена сочената законова хипотеза.

По изложените мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1439/03.06.2021 г. по в. ч. гр. д. № 1552/2021 г. по описа на Апелативен съд София.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.