8 Р Е Ш Е Н И Е № 261/14 год. СОФИЯ, 23.01.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на седми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 502/2014 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 220 от 2012 г. по гр.д. № 2841/07 г. на Софийски градски съд, след частична отмяна на решението на Софийски районен съд, постановено на 23.05.2007 г. по гр.д. № 3572/04 г., е постановено друго по същество на спора, с което са отхвърлени предявените от Г. М. Я. искове с правно основание чл. 108 ЗС: 1/ против [фирма]- [населено място] за ревандикация на УПИ ХІ - 1082 от кв. 5 по плана на [населено място], м. ”Н.- Хл.- В.” с площ по графични данни 3 665 кв.м , ведно с построената върху него едноетажна сграда с площ около 500 кв.м, на УПИ ХІІІ- 1082 от кв. 5 по плана на [населено място], м. ”Н. Хл. - В.”, с площ по графични данни 440 кв.м, ведно с построената в него едноетажна сграда със застроена площ 984 кв.м, и на УПИ ХІV-1082 в кв. 5 по плана на с. местност, с площ 1425кв.м, ведно с построената върху него едноетажна сграда със застроена площ 984 кв.м, в която са обособени гараж от 144 кв.м, работилница от 144 кв.м и административна част от 720 кв.м. 2/ против [фирма]- [населено място] за ревандикация на УПИ ХІІІ- 1082 в кв. 5 по плана на [населено място], м.”Н.- Хл.- В.” с площ по графични данни 440 кв.м, ведно с построената върху него едноетажна сграда с площ около 500 кв.м 3/ против [фирма]- [населено място] за ревандикация на УПИ ХІV- 1082 от кв. 5 по плана на [населено място], м. “Н.- Хл.- В.” с площ по графични данни 1 425 кв.м, ведно с построената върху него едноетажна сграда със застроена площ 984 кв.м С определение № 400 от 18.06.2014 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по подадената против него касационна жалба от Г. М. Я. по въпроса дали изграждането на временни постройки в одържавените имоти следва да се третира като промяна на вещта, съставляваща пречка за реституция по чл. 1, ал.1 ЗВСОНИ, като е констатирано противоречиво разрешаване на този въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1,т.2 ГПК. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Касаторът счита, че неправилно въззивният съд е приел, че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ одържавеният имот не е съществувал реално до размерите, в които е отчужден, тъй като в него е са били построени сгради, съставляващи обекти на комплексното мероприятие, за което имотът е бил предназначен, без да вземе предвид, че се касае за незаконно строителство и че сградите са с временен характер по смисъла на чл. 120 З./ отм./. Поддържа също, че въззивното решение е недопустимо в частта, с която съдът е разгледал въззивната жалба на ответника [фирма], тъй като същата е била подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 197 ГПК/ отм./. Ответникът по касация [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], изразява становище, че в частта, с която е отхвърлен предявеният против него ревандикационен иск, въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация [фирма] също изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното въззивно решение- правилно, обоснова и законосъобразно. Ответникът [фирма] не е взел становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Неоснователен е доводът за недопустимост на въззивното решение в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по подадената от [фирма] въззивна жалба. Видно от данните по делото, дружеството е било конституирано като ответник пред първата инстанция по реда на чл. 117, ал.4 ГПК/ отм./ с определение, постановено в открито съдебно заседание на 12.11.2004 г. За следващото съдебно заседание, насрочено за 27.01.2005 г., дружеството е било призовано с призовка, връчена на 20.01.2005 г. Адресираното до този ответник първо съобщение за изготвеното първоинстанционно решение е върнато в цялост с отбелязване на длъжностното лице- призовкар, че адресът е непълен. Второто съобщение също е върнато в цялост с отбелязване, че по сведение на домоуправителя през лятото лицето Д. Н. / представляващ на дружеството/ е на вилата си. При тези данни въззивният съд е направил законосъобразен извод, че разпоредбата на чл. 51, ал.4 ГПК/ отм./ е била неправилно приложена. Обстоятелството, че управителят на дружеството отсъства от адреса, не означава, че дружеството е променило адреса на седалището, без да впише промяната в търговския регистър, нито означава, че на адреса, на който се помещава управлението на дружеството, не е намерено лице, което да получи съобщението. Поради това правилно въззивният съд е разпоредил връчване на ново съобщение за изготвеното решение. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че наследодателката на ищеца Г. М. Я.- С. /Ц./ Г. М., поч. през 1991 г., е била собственик на ливада с площ 68 дка в землището на [населено място], м.” Х.”, на друга ливада в същата местност с площ 29.4 дка и на ливада с площ 21.8 дка в землището на [населено място], м. “Баш Б.”. Тези имоти са били одържавени от нея по реда на ЗОЕГПНС, за което са съставени съответно А. № 2066, № 2067 и № 2068 от 1950 г. По искане на Г. М.- пряк наследодател на ищеца, за възстановяване на собствеността върху отчуждените имоти е издадена заповед № 57-86-от 08.02.1996 г. на Кмета на Столична община, с която на основание чл. 1 ЗВСОНИ и чл. 88, ал.4 НДИ/ отм./ е разпоредено отписване от актовите книги за държавна и общинска собственост и предаване на владението на наследниците на С. М. на недвижим имот- част от имот пл.№ 245-стар, с обща площ 43 220 кв.м в землището на Д., м. ”Х.”, сега м.”Н. Хл.- В.”, без сградите със съответното право на строеж. Посочено е, че останалата част от имота с площ приблизително 76 дка , явяваща се разлика до отчуждените 119.2 дка , остава държавна собственост поради това, че върху нея са построени Хлебозавод № 3, ТПК ”В.”, “Н.” при Ц. и др. С решение № 134 от 14.05.2001 г. по гр.д. № 1157/1998 г. на Софийски градски съд Столична община е осъдена да предаде на основание чл. 108 ЗС на Г. М. владението върху част от недвижим имот пл.№ 245-стар по кад. план от 1939 г. на м. “Н.п.”, кад. лист 546 и 571, нанесен в кадастралния план на м. ”Х.” от 1975 г., с площ 23 060 кв.м, съответстваща на парцел № І с площ 1 350 кв.м.- празно дворно място, парцел ІV с площ 10 790 кв.м- празно и застроено с временни постройки дворно място, без постройките върху него, парцел V с площ 2 920 кв.м празно дворно място, парцел VІ с площ 1 670 кв.м, застроен с временна едноетажна постройка, без сградата, и парцел VІ с площ 5 400 кв.м- празно дворно място. С помощта на съдебно- техническа експертиза по делото е установено, че спорните имоти, съставляващи УПИ ХІ - 1082, ХІІІ - 1082 и ХІV - 1082, са идентични с част от имот пл.№ 245- стар по кадастралния план на м. ”Н. п.” от 1939 г., нанесен в кадастралния план на м. ”Х.” от 1975 г., целият с площ 126.615 дка, както и с част от имота, предмет на гр.д. № 1157/98 г. на Софийски градски съд, обозначен като дял ІV в даденото по това дело заключение на съдебно- техническата експертиза, изготвено от в.л. П. П.. В УПИ ХІ е изградено спортно игрище- тенис кортове, оградени с оградна мрежа, а в южната му част е разположена асфалтова площадка, ползвана като паркинг. В УПИ ХІІІ е изградена едноетажна постройка, изпълнена от сглобяема метална конструкция върху бетонови основи- колони и ферми, с преградни стени от панели тип ”сандвич”, с покривна конструкция, покрита с поцинкована ламарина. В УПИ ХІV също е изградена едноетажна постройка, идентична по конструкция с тази в УПИ ХІІІ. За извършеното в УПИ ХІV строителство са представени Акт за узаконяване № 48 от 27.06.2002 г., с който са узаконени по одобрените за узаконяване проекти построените в имота едноетажни сгради за офис, работилница и гараж, на името на името на [фирма]. За сградите в УПИ ХІІІ е извършено архитектурно заснемане през 2002 г. за узаконяване поради това, че одобрените проекти, разрешения за строеж и други строителни книжа са изгубени. Установено е от заключението на приетата по делото съдебно- техническа експертиза, че трите урегулирани имота, предмет на делото, са идентични с парцел ХІ “За малко предприятие с чисто производство” в кв.5 по регулационния план на [населено място], одобрен през 1999 г. През 2001 г. е одобрено ЧИРП, с което от този парцел се обособяват УПИ ХІ-1082, УПИ ХІІІ- 1082 и УПИ ХІV- 1082, а част от терена се отрежда за улица. С нотариален акт № 108 , т.І, нот. дело № 79/03.05.2001 г. [фирма] продало на [фирма] собствения си недвижим имот, представляващ УПИ ХІV- 1082 в кв. 5 по плана на [населено място], м.Н. “Хл.-В.”. С нотариален акт № 109, т.І, нот. дело № 80/2001 г. от същата дата [фирма] продало на [фирма] УПИ ХІІІ- 1082 в кв. 5 по плана на [населено място], м.Н. ”Хл.- В.”. При сключване на двата договора за продажба продавачът се легитимирал като собственик на продаваемите имоти с нотариален акт № 35, т.І, нот. дело № 42/ от 14.04.2000 г., с който закупил от “Т.” К. парцел ХІ от кв.5, с площ 6 476 кв.м. Продавачът по този договор закупил имота с нотариален акт № 34, т.І, нот. дело № 34 от 14.04.2000 г. от [фирма], което е регистрирано като търговско дружество с държавно имущество. Със заповед № 75 от 27.08.1996 г. на Министъра на енергетиката и енергийните ресурси е увеличен капитала на [фирма] чрез издаване на нови акции, в резултат на внасяне в капитала на дружеството на правото на собственост върху терен с площ 1 950 кв.м, имот пл.№ 1084, кад. лист № 571, находящ се в [населено място],[жк], и на терен с площ 9 220 кв.м, имот пл.№ 1082, кад. лист 571, съставляващ парцел ІІІ в кв.1 по плана на [населено място],[жк]. С предходна заповед № П-01 от 08.07.1996 г. на Министъра на енергетиката и енергийните ресурси е наредено на НИТИ [фирма] да предаде безвъзмездно на [фирма] сгради, находящи се в [населено място], в имоти пл.№ 1082 и 1084 по кадастралния план, както следва: лабораторен корпус, проектантски корпус, хранителен блок, постройка със застроена площ 864 кв.м, тенис- корт помещение и терен на тенис кортове. Със Заповед № 31 от 05.12.1978 г. на зам. председателя на СГНС на основание чл. 94 и чл. 96 НДИ/ отм./ е наредено на СГНС да предаде на Министерството на енергетиката безвъзмездно парцел ІІІ от кв.1 по плана на [населено място], м. ”Хл.”, с площ 13 431 кв.м, одържавен с акт № 2970/1950 г. , за строеж на ел.подстанция “П.”. Предаването е извършено с приемателно- предавателен протокол, съставен на 18.01.1979 г. На 25.02.1980 г. е издаден позволителен билет на ДИО ”Тр. и ел.” за изграждане на ел. подстанция “П.”. От заключенията на приетите по делото съдебно- технически експертизи е изяснено, че съгласно З. на м.” Промишлена зона Хл.”, одобрен през 1966 г., процесните три имота попадат в кв.2 в парцел “За пивоварен завод”. В последствие кв.1, 2 и 3 са обединени в нов кв.1, като е създадена и нова номерация на парцелите. Със заповед от 1974 г. е извършено отреждане на терен за ел. подстанция “П.”. По- късно е извършено сливане на парцели и са образувани два нови парцела - ІІІ и Х, като парцел ІІІ е за “Административна сграда и ел.подстанция “П.”. Със заповед от 1979 г. е направено изменение в регулацията на парцели ІІІ и Х, като същите са слети в общ парцел ІІІ, отреден за “Административна сграда и ел. подстанция “Пионер” на Министерството на енергетиката. Вещите лица са установили, че ел. подстанция “Пионер” е изградена, но тя не засяга процесните имоти. С Протокол № 13 от 16.08.1990 г. на ОНС ”Л.” е взето решение да бъдат предоставени на фирми терени от промишлената зона, които се ползват отпреди, за осъществяване на временно строителство по чл. 120 ППЗТСУ/ отм./. Сред посочените фирми фигурира и “Промишлена енергитика”. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че не са били налице предпоставките на чл. 1, ал.1 ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността върху процесните имоти, тъй като към момента на влизане в сила на реституционния закон в тях са били построени сгради като елемент от комплексно застрояване, което обуславя извод, че отчужденият имот реално не е същия и това е пречка за реституцията му. Този извод на въззивния съд е необоснован и незаконосъобразен. В съответствие с отреждането на парцел ІІІ в кв.1 по плана на [населено място] от 1975 г. - за “Административна сграда и ел. подстанция “Пионер”, през 1980 г. е издаден позволителен билет за изграждане на подстанцията. Безспорно е установено по делото, че тя е изградена, но не засяга процесните имоти. За построените в тях постройки не са намерени строителни книжа, издадени преди 25.02.1992 г. През 1999 г. е съставен Акт за държавна собственост № 01659, с който е актуван като частна държавна собственост парцел ХІ с площ 6 476 кв.м, в който тези постройки не са отразени. Данни за съществуването им не се съдържат и в съставените нотариални актове, с които парцел ХІ е продаден от [фирма] на “Т.” К. и от “Т.” К. на [фирма], както и в нотариалните актове, с които [фирма] продава на [фирма] и на [фирма] съответно УПИ ХІІІ и УПИ ХІV, обособени от парцел ХІ. И трите постройки са изпълнени от сглобяема метална конструкция върху бетонна основа, с преградни стени от екструдирани панели, с покрив от поцинкована ламарина и в застроителния план не са предвидени като сгради с постоянен статут. Преценени в съвкупност, тези обстоятелства дават достатъчно основание да се приеме, че се касае за временни постройки по смисъла на чл. 120, ал.4 ППЗТСУ/ отм./. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че до 1996 г. същите са били в капитала на НИТИ [фирма], което е един от субектите, посочени в решението на ОНС ”Л.” от 16.08.1990 г., на които са били предоставени терени в промишлената зона за временно строителство по чл. 120 ППЗТСУ/отм./. В решение № 134 от 14.05.2001 г. по гр.д. № 1157/1998 г. на Софийски градски съд /страни по него са праводателката на ищеца- Г. М. М., и Столична община/ е прието, че когато върху имота са построени временни постройки, той не може да се третира като застроен и наличието им не е пречка за реституция по ЗВСОНИ, тъй като изграждането им не води създаването на качествено нов обект на собственост, различен от отчуждения. В решение № 1379 от 29.12.2008 г. по гр.д. № 5714/07 г. на ВКС, ІV г.о., е прието, че наличието на временна постройка по чл. 120, ал.1 ППЗТСУ/ отм. не пречка по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху земеделска земя. Настоящият състав намира тази практика за правилна. Според приетото в т.2 от ТР № 1/ 1995 г. на ОСГК на ВКС, не подлежи на възстановяване по реда на ЗВСОНИ правото на собственост по отношение на отчужден като незастроен недвижим имот, който след отчуждаването е бил застроен, освен върху останалата незастроена част, ако тя може да се обособи като самостоятелен обект на собственост. Това тълкуване на разпоредбите на чл. 1, ал.1 и чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ се основава на разбирането, че в тези случаи постройката има главно, а теренът - несамостоятелно, обслужващо значение, поради което не може да се отдели като самостоятелен обект на собственост без сградата върху него. Даденото разрешение е приложимо в случаите, когато постройките имат траен устройствен статут – представляват обекти на основното или допълващото застрояване на терена, съобразно отреждането му по плана, но не и по отношение на постройки, изградени по реда на отменения чл. 120, ал.4 ППЗТСУ. Съгласно цитираната разпоредба, тези постройки се разрешават по изключение, за задоволяване на временни нужди, и подлежат на премахване от ползвателя след изтичане на срока за ползването им или при заемане на терена за предвиденото по плана строителство. При настъпване на визираните в чл. 120, ал.4 ППЗТСУ/ отм./ предпоставки ползвателят на постройките няма противопоставимо на собственика на терена право да държи същите в имота. Поради това не може да се приеме, че наличието на временни постройки, изградени в отчуждения имот, е пречка за реституция по смисъла на чл. 1, ал.1 и чл. 2, ал.3 ЗВСОНИ. В този случай теренът не е загубил самостоятелния си характер и не е придобил обслужващо сградите предназначение, т.е. не е престанал да съществува реално като самостоятелен обект на собственост. Трайното прикрепване на постройките към терена не променят характера им на временни постройки и не създават за тях постоянен градоустройствен статут, тъй като законът - З./ отм./, ППЗТСУ/ отм./ и ЗУТ, не предвижда такава възможност. При този отговор на правния въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, въззивното решение е неправилно в частта, с която са отхвърлени предявените от Г. М. Я. искове за ревандикация на УПИ ХІ, ХІІІ и ХІV в кв. 5. по плана на [населено място], м. “Н. Хл.- В.”. В противоречие с материалния закон въззивният съд е приел, че правото на собственост върху процесните имоти не е възстановено по силата на чл. 1, ал.1 ЗВСОНИ, тъй като одържавеният имот е бил застроен и реално не съществувал до размерите, в които е бил отчужден, без да съобрази характера на извършеното в тях строителство. Касае се за временни постройки по чл. 120, ал.4 ППЗТСУ/ отм./, които нямат траен устройствен статут, подлежат на премахване и не променят самостоятелния характер на отчуждения терен. Поради това следва да се приеме, че правото на собственост върху тези имоти е възстановено пи силата на закона, поради което ищецът като наследник на С. М., от която същите са били одържавени по реда на ЗОЕГПНС, се легитимира като техен собственик. Правото на собственост е възстановено по силата на закона ex lege от момента на влизане в сила на ЗВСОНИ- 25.02.1992 г. Ответниците [фирма], [фирма] и [фирма] нямат противопоставимо на ищеца права да държат имотите, тъй като са ги закупили от несобственик. Към 1996 г. имотите не са били държавна собственост и апортирането им в капитала на [фирма] представлява разпореждане с чужд имот, което не е произвело вещнопрехвърлително действие. Поради това не са произвели вещнопрепрехвърлително действие и извършените последващи продажби на процесните имоти от [фирма] на “Т.” К., от “Т. “К. на [фирма] и от [фирма] на [фирма] и [фирма]. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която са отхвърлени предявените от Г. М. Я. искове за ревандикация на УПИ ХІ- 1082, по б. НОПРСТУФН, на УПИ ХІІІ- 1082 по б.ЙИМЛКЙ и на УПИ ХІV- 1082 по б. БВГДЕЖЗИЙБ, всички в кв.5 по плана на [населено място], м.” Н. Хладилника- В.”. Тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция, като бъде постановено решение, с което тези искове бъдат уважени. В частта, с която са отхвърлени исковете за ревандикация на УПИ ХІ- 1082 по б. НФМН, на УПИ ХІІІ- 1082 по б. ЙФМЛКЙ и на УПИ ХІV- 1082 по б. БЙКАБ, първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано с въззивна жалба от ищеца Г. Я.. Въззивното решение е правилно в частта, с която са отхвърлени предявените от Г. Я. искове против [фирма] за ревандикация на едноетажна сграда, построена в УПИ ХІ- 1082 със застроена площ около 500 кв.м, против [фирма]- за ревандикация на едноетажна сграда със застроена площ около 500 кв.м, построена в УПИ ХІІІ- 1082 и против [фирма]- за ревандикация на едноетажната сграда със застроена площ 984 кв.м, построена в УПИ ХІV- 1082. За да обоснове претендираното право на собственост върху тези сгради, ищецът се е позовал на разпоредбата на чл. 92 ЗС, съгласно която собственикът на земята е и собственик и на постройките и насажденията върху нея, доколкото не е установено друго. По отношение на временните постройки по чл. 120, ал.4 ППЗТСУ/ отм./, каквито са процесните, правилото на чл. 92 ЗС не намира приложение. Тези постройки имат временен характер и подлежат на премахване с изтичане на срока за ползването им или при заемане на терена за предвиденото по плана строителство, без да се заплащат, независимост от това дали са изградени и се ползват от собственика на терена или от друго лице. Поради това като е отхвърлил исковете за ревандикация на постройките, макар и по други съображения, въззивният съд е постановил правилен по резултат съдебен акт, който в тази част следва да бъде оставен в сила. Въззивното решение е правилно и следва да бъде потвърдено и в частта, с която са отхвърлени предявените против [фирма] искове за ревандикация на УПИ ХІІІ- 1082 и УПИ ХІV- 1082. По делото е безспорно установено, че преди предявяване на иска [фирма] се е разпоредил с тези имоти в полза на двете търговски дружества- ответници по делото, както и че не упражнява фактическа власт върху тях. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 220 от 2012 г. по гр.д. № 2841/07 г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Г. М. Я. искове с правно основание чл. 108 ЗС както следва: -против [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] за признаване правото на собственост на ищеца и предаване на владението на УПИ ХІ- 1082 в кв. 5 по плана на гр. “София, м.” Н. Хл.- В.”, с площ по графични данни 3 665 кв.в, по б.НОПРСТУФН по скицата към заключението на в.л. В. Г., приложена на л. 79 от първоинстанционното дело. -против [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], за признаване правото на собственост на ищеца и предаване на владението на УПИ ХІІІ-1082 в кв. 5 по плана на [населено място], м.” Н. Хл.- В.” с площ по графични данни 440 кв.м, по б.ЙИМЛКЙ по скицата на в.л. В. Г., приложена на л. 79 от първоинстанционното дело -против [фирма] със седалище и адрес за управление [населено място] за признаване правото на собственост на ищеца и предаване на владението върху УПИ ХІV-1082 в кв. 5 по плана на [населено място], м.” Н. Хл.а- В.”, с площ по графични данни 1 425 кв.м, по б. БВГДЕЖЗИЙБ по скицата на в.л. В. Г. на л. 79 от първоинстанционното дело вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] да предаде на основание чл. 108 ЗС на Г. М. Я. владението върху следния недвижим имот: УПИ ХІ- 1082 в кв. 5 по плана на гр. “София, м.” Н. Хл.- В.”, с площ по графични данни 3 665 кв.в, по б.НОПРСТУФН по скицата към заключението на в.л. В. Г., приложена на л. 79 от гр.д. № 3572/04 г. по описа на Софийски районен съд, която представлява неразделна част от решението. ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], да предаде на основание чл. 108 ЗС на Г. М. Я. владението върху УПИ ХІІІ-1082 в кв. 5 по плана на [населено място], м.” Н. Хл.- В.” с площ по графични данни 440 кв.м, по б.ЙИМЛКЙ по скицата към заключението на в.л. В. Г., приложена на л. 79 от гр.д. № 3572/04 г. по описа на Софийски районен съд, която представлява неразделна част от решението. ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] да предаде на основание чл. 108 ЗС на Г. М. Я. Владението върху УПИ ХІV-1082 в кв. 5 по плана на [населено място], м.” Н. Хл. – В.”, с площ по графични данни 1 425 кв.м, по б. БВГДЕЖЗИЙБ по скицата към заключението на в.л. В. Г., приложена на л. 79 от гр.д. № 3572/04 г. по описа на Софийски районен съд, която представлява неразделна част от решението. ОСТАВЯ в сила решение № 220 от 2012 г. по гр.д. № 2841/07 г. на Софийски градски съд в останалата обжалвана част. В частта, с която са отхвърлени исковете за ревандикация на УПИ ХІ- 1082 по б. НФМН, на УПИ ХІІІ- 1082 по б. ЙФМЛКЙ и на УПИ ХІV- 1082 по б. БЙКАБ по скицата към заключението на в.л. В. Г., приложена на л. 79 от гр.д. № 3572/04 г. по описа на Софийски районен съд, първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано с въззивна жалба от ищеца Г. Я.. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: