7 Р Е Ш Е Н И Е № 70 гр. София, 07 април 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март, две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ МАЯ ЦОНЕВА при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 204/2016 година Касационното производство е образувано по жалба на Г. Г., срещу въззивен акт №37/17.12.2015г. на Врачански окръжен съд /ОС/,постановен по внохд №531/2015г., с който е отменена първоинстанционната оправдателна присъда на Районен съд /РС/- Мездра от 09.11.2015г., по нохд №453/2015г., и ангажирана наказателната отговорност на подсъдимото лице за престъпление по чл.343в, ал.2, вр.ал.1 от НК. В депозираната жалба се релевират оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наложените наказания. В подкрепа на визираните касационни основания се излагат съображения за липса на правосубектност по чл.343в, ал.2 от НК, и за престъпна обективна и субективна несъставомерност на инкриминираното деяние, обосновани с установените данни, че Г. Г. е правоспособен водач на моторно превозно средство, с изтекъл срок на валидност на съответното свидетелство към 27.03.2012г., и с доказаните факти, че към инкриминираната дата /25.10.2015г./ не е бил лишен по административен ред от правоуправление с влязло в сила наказателно постановление №15-0300-000338/03.09.2015г. Аргументира се и несъразмерност на определените санкция- лишаване от свобода и глоба, на тежестта на извършеното престъпление и на личността на неговия автор, с поставен акцент на трудовата му ангажираност и семейното положение, предпоставящи приложение на института на чл.66 от НК В съдебно заседание на 24.03.2016г. подсъдимият Г. Г. и неговите упълномощени адвокати, устно и в писмени бележки, поддържат жалбата, като при условията на алтернативност пледират за упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.т.2 и 3 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че обжалваната присъда следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №39/09.11.2015г., по нохд №453/2015г., РС- Мездра е признал Г. П. Г. за невиновен в това, че на 25.10.2015 година, в [населено място], е управлявал моторно превозно средство - л.а.”марка”, с ДК /№/, без свидетелство за правоуправление, и в едногодишния срок от санкционирането му по административен ред, с наказателно постановление №15-0300-000338/03.09.2015г. на Началника на РУ-Мездра, влязло в законна сила на 12.10.2015г., поради което на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение по 343в, ал.2 НК. С обжалвания съдебен акт от 17.12.2015г., в пределите на инициирана по протест на представителя на обвинителната власт въззивна проверка, Врачански ОС е отменил първоинстанционната оправдателна присъда и вместо нея постановил нова, с която ангажирал наказателната отговорност на подсъдимото лице за инкриминираното престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, с произтичащите от това санкционни последици, отмерени съгласно изискванията на чл.54 от НК - ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване в затвор и глоба в размер на 500 /петстотин/ лева. Касационната жалба на подсъдимия Г. е НЕОСНОВАТЕЛНА. В рамките на приетата за доказана и описана в присъдата фактология, въззивният съд правилно е приел, че инкриминираното поведение на Г. Г. се субсумира от престъпния състав на чл.343в, ал.2 от НК. Визираната особена норма криминализира управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство, удостоверяващо правоспособност, в едногодишен срок от наказването на лицето - субект на престъпление, по административен ред за същото деяние, при интелектуалните и волеви характеристики на умисъла като форма на вина. Конкретиката по настоящото дело сочи на очертаните обстоятелства. На 25.10.2015 година, около 23.00 часа, след транспортно произшествие на кръстовището на улици „Я. С.” и „Х. Б.”, в [населено място], е извършена полицейска проверка на предизвикалия пътния инцидент участник в движението - Г. Г., управляващ лек автомобил ”марка”, с ДК /№/, комби, черен на цвят, след употреба на алкохол. В нейния обсег е констатирано, че лицето притежава свидетелство за правоуправление, с изтекъл срок на валидност на 27.03.2012г. и е санкционирано многократно за административни нарушения по Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, включително с влязло в сила на 12.10.2015г. наказателно постановление №15-0300-000338/03.09.2015г. на Началника на РУ на МВР, издадено на основание чл.177, ал.1, т.2, вр.чл.150 от ЗДвП. Необосновани са предявените от подсъдимия Г., в касационната жалба, доводи за липса на правосубектност и за престъпна несъставомерност, аргументирани с наличието на правоспособност за автомобили от категория В, удостоверена с притежаваното свидетелство, с изтекъл срок на валидност. Субект на престъпленията по чл.343в, ал.1 и 2 от НК може да е всяко наказателноотговорно лице, за което е установено, че управлява моторно превозно средство. При лимитирания в ал.1 на разпоредбата престъпен състав, то е правоспособно, но временно лишено по административен или съдебен ред от правото да упражнява такава дейност, и неспазването на тази наложена със съответен акт на държавен орган забрана предпоставя приложението на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, а при следващо такова деяние- ангажирането на наказателна отговорност по чл.343в, ал.1 от НК. Неправомерното управление на моторно превозно средство от физически лица, непритежаващи съответно свидетелство за управление или в случаите на неговото отнемане по чл.171, т.т.1 и 4 от ЗДвП, се санкционира от нормата на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, чието текстово съдържание легитимира еднаква тежест на посочените административни нарушения, като последвалите в едногодишен срок от наказването с влязло в сила постановление подобни прояви консумират състава на чл.343в, ал.2 от НК. Безспорно положение в доктрината и съдебната практика е, че когато дадено лице не е провело необходимото обучение и не е положило и издържало изпит за придобиване на правоспособност, то не притежава такава и при управление на моторно превозно средство, то нарушава разпоредбата на чл.150 от ЗДвП. По силата на чл.157, ал.4 от ЗДвП, приравнено на липса на правоспособност е и отнемането на всички контролни точки на водача на моторното превозно средство, създаващо сериозни съмнения в неговите знания и умения да го управлява, което налага провеждане на ново обучение на лицето и полагане на повторен проверочен изпит за тяхното доказване. Посоченото административно нарушение е налице и в предвидените в чл.171, т.т.1 и 4 от ЗДвП хипотези, уреждащи отнемане на свидетелството за управление на водача на моторното превозно средство - при видимо установяване, че той не отговаря на медицинските или психологическите изисквания; при управление на автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му; при извършено поради незнание немаловажно нарушение на правилата за движение - до успешното полагане на проверочен изпит; при осъществяване на обществен превоз на пътници или товари с превозно средство, което не е включено в списък към лиценз или удостоверение за регистрация - до решаване на въпроса за отговорността му; при управление на моторното превозно средство в нарушение на разпоредбата на чл.157, ал.8 до заплащане на дължимата глоба или без застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите - до предоставяне на сключена застраховка; както и при неизпълнение на задължението си по чл. 157, ал.4 от ЗДвП . Цитираните разпоредби не предлагат обаче законодателно решение на въпроса, притежаването на свидетелство за правоуправление, с изтекъл срок на валидност, сочи ли на дерогиране на нормата на чл.150 от ЗДвП, предпоставящо последващото покриване на признаците на административно нарушение по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП и престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, което следва да бъде преодоляно чрез тълкуване на действащата правна уредба, относима към правната същност и значение на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, и към характера на регулираните обществени отношения, свързани с правата на гражданите на свободно придвижване и с осъществяване работа по транспортиране на пътници или стоки, в рамките на Европейската общност и извън нея. Съгласно чл.3, ал.3 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/, СУМПС удостоверява правоспособността на лицата за управление на моторно превозно средство, а за български граждани - и самоличността на територията на Република България, чрез съдържащите се в него данни. Транспонирайки в националното си законодателство изискванията на Директива №2006/126/ЕО на ЕС от 20.12.2006г., изменена с Директива 2009/113/ЕО на Комисията от 25.08.2009г. и Директива 2011/94/ЕС на Комисията от 28.11.2011г./ виж параграф 2 от ПЗР на ЗБЛД и параграф 35, т.3 от ДР на ЗДвП/, България като страна - членка на ЕС, ЗБЛД урежда условията и реда за издаване, ползване и съхранение на българските лични документи, от категорията на които и СУМПС, а ЗДвП изискванията за правоспособност на водачите на превозните средства, принудителните мерки и наказанията, които се налагат за нарушаване на правилата за движение по пътищата, с цел опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата, на имуществото на физическите и юридически лица, и на околната среда от замърсяване. По силата на установения нормативен регламент в ЗБЛД, дадено лице придобива правоспособност за управление на моторно превозно средство, което се удостоверява със съответното свидетелство, което като български личен документ е собственост на държавата /чл.2 от ЗБЛД/ и то се предава на органа който го е издал, при изтичане на неговата валидност /чл.10, ал.1, т.5 от ЗБЛД/. След изтичането на предписаните срокове за валидност, индивидуалният удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство от съответната категория, придобива качеството на нередовен български личен документ /параграф 1, т.2, б.”ж” от ДР на ЗБЛД/, с произтичащите санкционни последици за неговия притежател и ползвател /чл.81,ал.1,т.7 и ал.2,т.6 от ЗБЛД/. В кореспондираща връзка с изложеното, следва задълбочен коментар на правилата, свързани с управлението на моторните превозни средства, инкорпорирани в ЗДвП и подзаконовите нормативни актове по приложението му, в обхвата на които се включват и тези по придобиването на съответната правоспособност на лицата, очертаваща усвояването на необходим кръг от познания и постигане на нужните умения, при определени минимални стандарти за физическа и умствена годност, и запазването им във времето. Това несъмнено намира отражение при първоначалното издаване и периодичното подновяване на СУМПС, което според цитираните Директиви дава възможност за „редовен контрол … за съответствие” с установените за постигане на визираните цели изисквания, предопределяйки изключителната правна релевантност на предвидения срок на валидност на СУМПС. Логическо следствие от предложената аргументация е заключението, че задължението за управление на моторно превозно средство със съответното свидетелство за правоуправление, е изпълнено от водача, при неговата административна валидност относно предвидения законов срок и категорията, към която спада управляваното превозно средство /чл.150а, ал.1 от ЗДвП/ Инкриминираното в разглеждания казус свидетелство на Г. Г. е с изтекъл срок на валидност и не представлява изискуемият се съответен документ, удостоверяващ правоспособност, доколкото водачът не е покрил и обезпечил минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на моторно превозно средство от съответната категория, чрез представяне на нужните доказателства пред оторизираните контролни органи, поради което и подсъдимият може да бъде субект на отговорност по чл.177, ал.1, т.2, вр.чл.150 и чл.150а от ЗДвП, и по чл.343в, ал.2 от НК. 1 Налице е и престъпна обективна и субективна съставомерност на инкриминираното деяние на физическото лице по чл.343в, ал.2 от НК. На 25.10.2015 година, в [населено място], в едногодишен срок от санкционирането му с наказателно постановление №15-0300-000338 от 03.09.2015г. на Началника на РУ на МВР, влязло в сила на 12.10.2015г., за извършено административно нарушение по чл.177, ал.1, т.2, вр.чл.150 от ЗДвП, подсъдимият Г., управлявал лек автомобил ”марка”, с ДК /№/, със свидетелство с изтекъл срок на валидност на 27.03.2012г. Противоречат на буквата и духа на закона, и възраженията в касационната жалба, че отсъствието на наложена по административен ред санкция - лишаване от правоуправление, с цитираното наказателно постановление, възпрепятства търсенето и ангажирането на наказателната отговорност на лицето, по повдигнатото му обвинение по чл.343в, ал.2 от НК. За административното нарушение по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП и за лимитирания в особената норма на чл.343в, ал.2 от НК престъпен състав /чл.343г от НК/, не е предвидено наказание - лишаване на водача от право да ___________________________________________________________________ 1.решение №588 от 20.01.2009г., по н.д.№570/2008г. на ІІ-ро н.о. на ВКС на РБ, решение №377 от 29.06.2010г., по н.д.№328/2010г. на ІІІ-то н.о. на ВКС на РБ и решение №44 от 19.02.2013г., по н.д.№2161/2012г. на І-во н.о. на ВКС на РБ. управлява моторно превозно средство. Вложената от законодателя воля е продиктувана от обстоятелството, че санкционираните в случаите лица не притежават правоспособност, загубили са същата или не са доказали в предвидения срок годността си да упражняват транспортна дейност. При инстанционната проверка, ВКС не констатира и релевираното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, налагащо реализиране на предоставените от чл.354, ал.1, т.3, вр.ал.2, т.т.1 и 3 от НПК правомощия. По справедливост, при съблюдаване на тежестта на престъплението и личността на неговия извършител, в съответствие с изискванията на чл.54 от НК и предписаното от чл.36 на НК, са отмерени наказателните санкции на подсъдимия Г. – ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване в затвор и глоба в размер на 500 /петстотин/ лева. При индивидуализация на наказателната отговорност въззивният съд е взел предвид степента на обществена опасност на престъпните деяния по чл.343в от НК, обоснована от характеристиките на непосредствения обект на засягане, с насоченост – гарантиране на безопасността на транспорта, и охрана на здравето и живота на хората, при управление на превозни средства. Професионално са ценени и фактическите данни за Г. Г., приобщени чрез писмената документация по делото /справки за съдимост и за административни нарушения/ - проекция на завишена лична опасност Подсъдимият е осъждан 9 /девет/ пъти, включително с влезли в сила присъди за престъпни посегателства по чл.343б от НК и по чл.343в, ал.2 от НК. За периода от 2002г. - 2015г. органите на КАТ са регистрирали 28 /двадесет и осем / нарушения на правилата за движение по пътищата, санкционирани по административен ред, което е индиция за системност и упоритост в незачитането на правопорядъка, регулиращ отношенията по транспорта. При очертаните, значими за наказателната отговорност на Г. Г. обстоятелства, предпоставящи адекватни на репресивната и предупредително-възпитателна функция на личната превенция санкционни последици, трудовата ангажираност и семейното положение на подсъдимия, на които се обръща специално внимание в жалбата, не мотивират намаляване на определените наказания и правоприлагане на чл.55 от НК. Съдебното минало на Г. Г. изключва и приложението на претендирания институт на условно осъждане по чл.66 от НК по отношение на определеното му наказание лишаване от свобода, поради липса на задължителните, предвидени в закона материалноправни предпоставки. Предходните осъждания за умишлени престъпления от общ характер, част от които санкционирани и с лишаване от свобода /по нохд №296/2004г., нохд №389/2004г., нохд №202/2005г., нохд №425/2007г. на Мездренски РС/, формират вътрешното убеждение на настоящия съд, че за поправяне и възпиране на подсъдимия от противообществени прояви, е необходимо поставянето му в социална изолация, чрез ефективно изтърпяване на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. По изложените съображения ВКС счита, че в пределите на възложената компетентност следва да остави в сила атакувания акт на Врачански ОС, с който е отменена първоинстанционната оправдателна присъда №39 от 09.11.2015г., обявена по нохд №453/2015г., по описа на РС-Мездра. Мотивиран от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №37 от 17.12.2015г., постановена по внохд № 531/2015г., по описа на ОС-Враца. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.