О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №.144   гр.София, 02.04.  2009 година   Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на  тридесети март  две хиляди и девета година в  състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН СТОЕВ                                               ЧЛЕНОВЕ:   СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ                                                                      СНЕЖАНКА НИКОЛОВА                                                                                                                изслуша   докладваното  от    председателя       (съдията)   СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ч.пр.гражданско  дело № 46/2009 година Производството е по чл.274, ал.3, т.2 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Х. Я. К. Ч. у. на о. Сливен, срещу определение № 3 от 06.01.2009 год. по ч.гр.дело № 884/2008 год. на Сливенския окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба срещу определение № 411 от 25.11.2008 год. на съдия по вписванията при Сливенския районен съд, с което е било отказано вписването на акт за частна държавна собственост № от 14.11.2008 год. с вх. № 17 от 25.11.2008 год. по описа на службата по вписванията при същия съд. Поддържа се, че в случая не е приложимо изключението по чл.84, т.1 ГПК, което според жалбоподателя се отнася единствено в исковото производство – при предявяване на облигационни и вещни искове за вещи – частна държавна собственост. Иска се отмяна на определението и потвърдения с него отказ на съдията по вписванията и да бъде разпоредено вписването на акта за частна държавна собственост без внасяне на държавна такса. Като основание за допускане на касационно обжалване на определението се сочи: а/ противоречие с практиката на Върховния касационен съд – определение № 234 от 02.07.2008 год. по ч.гр.дело № 959/2008 год. ІІІ г.о. и б/ противоречива практика на Сливенския окръжен съд по чл.538 във връзка с чл.540 и чл.84, т.1 ГПК с позоваване на определение № 425 от 05.11.2008 год. по ч.гр.дело № 773/2008 год., с което е отменен отказ на съдия по вписванията при Сливенския районен съд да впише акт за частна държавна собственост № от 06.08.2008 год. на областния у. на о. Сливен. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, тъй като е налице предпоставката на чл.280, ал.1, т.2 ГПК – противоречиво разрешаван от Сливенския окръжен съд процесуалноправен въпрос; а именно: дължи ли се държавна такса за вписване на акт за частна държавна собственост, с оглед разпоредбата на чл.84, т.1 ГПК. Разгледана по същество, частната касационна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, макар и по съображения, различни от изложените от окръжния съд в обжалваното определение. Разпоредбата на чл.84 ГПК, под надслов „О”, се намира в част първа „О” на процесуалния закон и съгласно препращащата норма на чл.540 ГПК се прилага пряко и за охранителните производства. Едностранният и безспорен характер на този вид съдебни производства е съобразен от законодателя, който е посочил изрично изключенията, а именно: чл.207-266 и чл.303-388 ГПК, а останалите правила на исковото производство намират съответно приложение. Ето защо, изразът „искове”, употребен в чл.84, т.1 ГПК следва да се прилага в съответствие със спецификата на охранителните производства, които както и съдебните искови производства започват с писмена молба от заинтересуваното лице /чл.2, ал.1 и чл.531, ал.1 ГПК/. Освобождаването от държавни такси в хипотезата на чл.84, т.1 ГПК се мотивира от характеристиката на обектите публична собственост и публичните вземания на държавата. Първите задоволяват обществени потребности от общонационално значение чрез общо ползване или са предоставени на органите на държавната администрация, а вторите – за финансиране на държавните дейности /срвн. решение № 3 от 00.07.2008 год. на Конституционния съд по к.дело № 3/2008 год., ДВ, бр.63 от 15.07.2008 год./. В качеството си на носител на права върху вещи-частна държавна собственост, и права върху частни държавни вземания, държавата се явява субект на частното право и е равнопоставена на физическите и юридическите лица. Тази равнопоставеност е относима както към материалното съдържание на частните права на държавата, така и към процесуалните гаранции за тяхната съдебна защита или за съдебното съдействие при осъществяването им. Следователно, изключението, предвидено в чл.84, т.1 ГПК обхваща не само исковете за частни държавни вземания и права върху вещи-частна държавна собственост, но и охранителните производства, в т.ч. вписванията, отбелязванията и заличаванията, свързани с режима на частната държавна собственост. Принципното разрешение относно дължимостта на държавна такса в исковото и в охранителните производства е в зависимост от разграничението на собствеността на публична и частна /чл.17, ал.2 от Конституцията/, а съгласно чл.60, ал.2 от Конституцията данъчни /а и фискални/ облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон. За исковите и охранителните производства с предмет частни държавни вземания и права върху вещи-частна държавна собственост държавата и държавните учреждения не са освободени от заплащане на държавна такса нито със Закона за държавните такси, нито с чл.84, т.1 ГПК. В обобщение, обжалваното определение, с което е потвърден отказът на съдията по вписванията е постановено в съответствие със закона и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И:   ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3 от 06.01.2009 год. по ч.гр.дело № 884/2008 год. на Сливенския окръжен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: