Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * придобивна давност * съсобственост * право на изкупуване * констативен нотариален акт


Р Е Ш Е Н И Е

№37

София, 26.03.2018 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1969 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на К. С. Г. и Б. Г. Н. /последната правоприемник при условията на чл.227 ГПК на Г. С. Н., починал на 25.01.2016 г./ чрез пълномощника им адвокат С. Е. и касационна жалба на М. С. Н. и П. И. Н. чрез пълномощника им адвокат П. З. против решение № 6214 от 1.12.2016 г. по гр.д. № 673 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 10127 от 21.12.2015 г. по гр.д. № 1482/2015 г. на Районен съд-Благоевград за признаване за установено по отношение на М. С. Н., П. И. Н. и А. И. Н., че К. С. Г. и Г. С. Н. са собственици на 2/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 04279.610.187 с площ от 354 кв.м., с административен адрес: [населено място], [улица], като относно този имот е отменен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 161, том I, рег. № 2147, дело № 150/2012 г. на нотариус Д. А. в полза на И. С. Н. и за отхвърляне на предявените от Ката С. Г. и Г. С. Н. против М. С. Н., П. И. Н. и А. И. Н. ревандикационен иск по отношение на 2/3 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.610.187.1.2, ведно с припадащите се ½ ид.ч. от тавана и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, съставляващ втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда и иск по чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на 1/3 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.610.187.1.2 по договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 96, том III, регистър № 5277, дело № 474/2009 г. на нотариус К. Т., с която И. С. Н. и М. С. Н. са продали имота на П. И. Н.
Ищците атакуват въззивното решение в частта, с която са отхвърлени предявените ревандикационен иск по отношение на жилището на втория етаж и обусловения от него и кумулативно съединен иск по чл.33, ал.2 ЗС, а ответниците – в частта, с която е уважен установителния иск за собственост на идеални части от дворното място.
Касаторите взаимно оспорват жалбите си. А. И. Н. не е изразил становище по касационните жалби.
С определение № 482 от 29.11.2017 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на К. С. Г. и Б. Г. Н. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: следва ли лице, което упражнява фактическа власт върху имота за собственика, когато промени намерението си и започне да държи същия за себе си или за друго лице, да доведе тази промяна до знанието на собственика и на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК /редакция преди измененията в ДВ бр.86/2017 г./ по въпроса: за приложението на чл.33, ал.2 ЗС в хипотеза, когато съсобственик е продал имот, легитимирайки се с констативен нотариален акт за собственост на целия имот, както и по касационната жалба на М. С. Н. и П. И. Н. на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: представлява ли разпореждането с идеални части от правото на собственост върху имот недвусмислено волеизявление, с което прехвърлителят признава, че не се счита за собственик на целия имот, а само на идеалните части, предмет на сделката.
Въпросите са относими към настоящия правен спор, по който ищците са основали иска по чл.108 ЗС на твърденията, че заедно с И. С. Н. /наследодател на ответниците/ са наследници на С. М. Н., починал на 11.03.1994 г. и Б. К. Н., починала на 20.02.2011 г.; през 1975 г. наследодателите дарили първия жилищен етаж на синовете си И. С. Н. и Г. С. Н.; след 1984 г. било постигнато съгласие за разпределение на ползването, като на първия жилищен етаж живеел Г. Н. и С. и Б. Н., а на втория – И. Н. и семейството му, като това разпределение се запазило и след смъртта на С. и Б. Н., а дворното място било ползвано от всички. Правният спор възникнал когато на 18.05.2015 г. ищците при разговор със съсед разбрали, че И. С. Н. на 26.11.2009 г. се е снабдил с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка за втория жилищен етаж и на 21.12.2009 г. заедно със съпругата си го продал на сина си П. И. Н., а на 22.11.2012 г. – с нотариален акт за собственост чрез обстоятелствена проверка за поземления имот и на 23.12.2012 г. заедно със съпругата си го е продал на сина им П. И. Н.. В отговора на исковата молба М. Н. С. и А. И. Н. поддържат, че исковете против тях са недопустими – спрямо първата, тъй като е прехвърлила правата си, а спрямо втория – тъй като не владее и не ползва имота, като А. Н. е признал иска за собственост. М. Н. е оспорила иска с твърдения, че след 1984 г. е било постигнато съгласие между членовете на семейството за неформално разпределение на ползването на съсобствената къща и оттогава съпруга и тя са владели втория етаж, поддържали жилището, направили редица подобрения, заплащали данъците и таксите за него, декларирали собствеността си в общината, а ищците никога не са възпрепятствали или оспорвали по какъвто и да е било начин правото им на собственост. В отговора на исковата молба П. И. Н. е оспорил иска с твърдения, че е едноличен собственик на втория етаж и на поземления имот въз основа на договорите за покупко-продажба, евентуално въз основа на придобивна давност като добросъвестен владелец
Въззивният съд е приел за установено, че двуетажната жилищна сграда е била собственост на общите на страните наследодатели С. и Б. Н.. Наследодателят на ответниците И. Н. е започнал да упражнява фактическата власт върху сънаследствен имот без да отрича правата на останалите съсобственици, поради което е бил държател на техните идеални части и презумпцията на чл.69 ЗС е оборена. Съсобствениците са се разбрали за начина, по който да разпределят ползването на имота, като И. Н. и семейството му упражняват фактическа власт върху втория етаж от 1984 г., но доколкото претендира давност върху съсобствен имот следва да се докаже, че е променил държането на идеалните части на останалите съсобственици във владение, което обстоятелство да е доведено до знанието на другите съсобственици и владението да е упражнявано непрекъснато, явно и необезспокоявано в продължение на законоустановения 10-годишен срок. Прието е, че представените доказателства не установяват завладяване на идеалните части на ищците - нито един от свидетелите не сочи, че И. Н. е собственик на втория етаж, а в свидетелските показания се говори само за ползване на този етаж; липсват доказателства за други действия или волеизявления, които да са достигнали до останалите сънаследници и от които да е видно, че е налице преобръщане на владението и че И. Н. е променил намерението си и е започнал да владее идеалните части на своите майка, брат и сестра, с намерение да ги свои само за себе си; обстоятелството, че родителите са допуснали синовете си да живеят със семействата си в съсобствения им имот, не сочи на отказ от правото на собственост. Съдът е счел, че не е доказано, че към момента с който наследодателят на ответниците И. Н. се е легитимирал като едноличен собственик на втория жилищен етаж от двуетажната къща с нотариален акт № 25, том ІІІ, рег. № 4779, дело № 405/2009г., същият е придобил правото на собственост върху тази част от съсобствения имот на основанието посочено в акта - придобивна давност. Именно чрез снабдяването с констативен нотариален акт за собственост през 2009 г., наследодателят на ответниците И. Н. е демонстрирал пред другите сънаследници завладяването на имота и промяната на намерението за своене.
Към момента на разпореждането от 21.12.2009 г. И. Н. е бил собственик само на 1/8 идеална част от имота/майка му е била все още жива и собственик по наследство на 5/8 идеални части от имота, а брат му и сестра му на по 1/8 идеална част/, поради което и купувачът П. Н. е станал собственик по силата на извършената продажба само на 1/8 идеална част от втория жилищен етаж, тъй като никой не може да прехвърли повече права отколкото сам има. П. Н. обаче е придобил собствеността на идеалните части на ищците чрез добросъвестно владение на основание чл.70, ал.1 ЗС. Владението му е основано на правно основание - сключен в нотариална форма съгласно чл. 18 от ЗЗД и при спазване на всички правила от формална страна за изповядване на правната сделка и към момента на започването на владението си същият не е знаел, че праводателите му не са собственици на 2/3 идеални части от втория жилищен етаж който са му продали, тъй като при продажбата неговият баща се е легитимирал като едноличен собственик на втория етаж от къщата, въз основа на констативен нотариален акт и на основание придобивна давност, като към онзи момент нотариалния акт по обстоятелствена проверка не е бил оспорен от останалите наследници. При тези обстоятелства ответникът П. Н. е добросъвестен владелец. Прието е за установено, че след закупуването на втория жилищен етаж от съсобствената къща от неговия баща и майка същият е продължил да осъществява трайно фактическо владение върху семейното жилище на неговите родители, което е продължило спокойно, безспорно и непрекъснато и след смъртта на неговия баща на 20.04.2013 г. П. Н. е осъществявал владението си върху целия жилищен етаж, където живеел заедно със своята майка, като упражнявал трайна фактическа власт, със съзнанието че е собственик на втория етаж от къщата, като е бил добросъвестен владелец, тъй като не е знаел че неговите праводатели по сделката, не са собственици на 2/3 идеални части от имота. Въззивният съд е приел, че в случая освен договора за продажба на втория жилищен етаж, който е изповядан пред нотариуса и сключен в нотариална форма, а след това вписан в службата по вписвания към РС по местонахождението на недвижимия имот и по партидата на имота, се установяват обстоятелства които в своята съвкупност водят на извода че от страна на добросъвестния владелец П. Н. са били осъществени редица действия, които в съчетание помежду си, са демонстрирали ясно и категорично намерението му за своене на имота – след като баща му се е легитимирал като едноличен собственик на втория жилищен етаж на основание придобивна давност, същият е декларирал имота на свое име пред данъчните власти, като е бил записан като собственик заедно със съпругата си и в разписния лист на имота в [община]; след 2009 г. до 2015 г., когато е заведена исковата молба по настоящото дело пред съда, П. Н. лично или чрез майка си е заплащал данъците за имота който му е бил продаден; след 2009 г. е помогнал да извърши ремонт на покрива, който бил в много лошо състояние. Изброените обстоятелства сами по себе си не са достатъчни, за да се докаже своене на имота, но съчетанието от всички тези действия, съставлявал явна и безспорна демонстрация, че след закупуването на втория жилищен етаж, П. Н. е считал този имот за свой, което е достатъчно да се приеме, че е налице и субективният елемент на владението при съсобственост.
В обобщение съдът е направил извод, че П. Н. е придобил собствеността на идеалните части на ищците чрез добросъвестно владение, считано от 2009 г., като е станал негов собственик към 21.12.2014 г./далеч преди завеждането на настоящия иск пред съда/.
По отношение на поземления имот е прието, че не е установено правата на ищците да са придобити по давност от И. Н. - събраните по делото гласни доказателства установят, че той и съпругата му в нито един момент след смъртта на родителите С. и Б. Н., не са упражнявали фактическа власт върху цялото дворно място. Свидетелите сочат, че дворното място е било разпределено за ползване между всички наследници, като поделени са били и стопанските постройки изградени в него. Налице са и писмени доказателства, от които е видно, че И. Н. и сам е признал че не е променил намерението си и не е завладял идеалните части на останалите наследници с намерението ди ги свои за себе си и че не се счита за едноличен собственик на дворното място от съсобствения наследствен имот - с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 97, том ІІІ, рег. № 5229, дело № 475/2009г. изповядано пред Нотариус К. Т. на 21.12.2009г., И. Н. е дарил на сина си П. Н., собствената си 1/2 идеална част от първия етаж на сградата и 1/16 ид.ч. от дворното място, с което същият недвусмислено декларира и признава пред нотариуса, че не се счита за собственик на целия поземлен имот, а само на 1/16 идеална част от него. Това изявление, направено пред нотариус и включено в нотариалния акт, с който е извършено дарението, недвусмислено сочи и на липса към този момент у дарителя И. Н., на намерение за своене за себе си на целия недвижим имот.
За да отхвърли иска по чл.33, ал.2 ЗС, възивният съд е приел, че за продавача по договора за продажба – И. С. Н. и М. С. Н., не е съществувало задължението да предложат за продажба имота най-напред на другите съсобственици, тъй като такова задължение възниква само тогава, когато той иска да продаде собствената си идеална част от съсобствен имот на трето за съсобствеността лице, а в настоящия случай към момента на сключване на договора за продажба И. С. Н. се е легитимирал като собственик на продавания втори жилищен етаж въз основа на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка и предмет на продажбата е бил целия жилищен имот, а не идеални части от него.
По основанието за допускане на касационно обжалване:
По въпроса следва ли лице, което упражнява фактическа власт върху имота за собственика, когато промени намерението си и започне да държи същия за себе си или за друго лице, да доведе тази промяна до знанието на собственика произнасянето на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС по Решение № 291/9.08.2010 г. по гр.д. № 859/2009 г., II г.о и Решение № 12 от 19.02.2014 г. по гр.д. № 1840/2013 г., II г.о., с които е дадено тълкуване, че за да промени държането във владение, като предпоставка за придобиване по давност на чужд имот, държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота, която да е открито демонстрирана спрямо собственика, за да се обезпечи възможността последният да предприеме действия за защита на правото си и по Решение № 115 от 28.10.2016 г. по гр.д. № 977/2016 г., II г.о. - че след като основанието, на което е придобила фактическата власт, признава правата на собственика, налице е не владение, а държане, при което, за да се придобие по давност правото на собственост, е необходимо да се предприемат едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да се демонстрира намерението да се придобие имота за себе си, като тези действия следва да са доведени до знанието на собственика.
Изводите на въззивния съд, че снабдяването с констативен нотариален акт през 2009 г. от съсобственика И. Н., декларирането на втория етаж от сградата на името на правоприемника П. Н. пред данъчните и общинските власти; заплащането на данъци и помагането да се извърши ремонт на покрива, съставляват действия чрез които се демонтстрира промяната в намерението и се доказва своенето на имота не е съобразено с практиката на ВКС, че промяната в намерението, с което се упражнява фактическата власт трябва открито да е демонстрирана спрямо съсобственика на когото се противопоставя давността, т.е. действията, с които се демонстрира промяната на държането във владение, респ. промяната на намерението на съсобственика или сънаследника да владее целия имот, следва да бъдат конкретни по отричане правата на останалите съсобственици или сънаследници. Действията по деклариране на имота и заплащане на данъци са насочени към общинската и данъчната администрация и ако не е установено, че са станали достояние на съсобственика не съставляват демонстриране на завладяването. Снабдяването с констативен нотариален акт за чуждите права може да съставлява действие по завладяването им, но само доколкото с оглед особеностите на конкретния случай, не е останало скрито за съсобственика.
По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса за приложението на чл.33, ал.2 ЗС в хипотеза, когато съсобственик е продал имот, легитимирайки се с констативен нотариален акт за собственост на целия имот:
С решение № 104 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 138/2009 г. на Окръжен съд-Габрово при аналогични факти /прехвърлителят се е легитимирал като собственик на недвижимия имот, докато обективно е била налице съсобственост/ след уважаване на иск за собственост на идеални части от имот е уважен и иск по чл.33, ал.2 ЗС, а с обжалваното въззивно решение е прието, че искът по чл.33, ал.3 ЗС е неоснователен, тъй като продавача се е легитимирал и предмет на договора за покупко-продажба е целия имот, а не на идеална част от него.
Правилна е практиката по решение № 104 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 138/2009 г. на Окръжен съд-Габрово. Нормата на чл.33, ал.1 ЗС въвежда ограничение за съсобственика, който иска да продаде правата си, при избора на купувач като задължава продавача да предложи дела си за изкупуване на останалите съсобственици. При нарушаване на това изискване за другия съсобственик възниква правната възможност да изкупи дела на разпоредилия се съсобственик при условията на чл.33, ал.2 ЗС. Единственото условие, което законът поставя за възникване на правото на изкупуване, е липса на предложение /респ. предложение при по-неизгодни условия от тези по сделката/, когато съсобственикът продава правата си на трето за съсобствеността лице. Без правно значение е дали съсобственикът е признавал правата на останалите съсобственици и е продал само собствената си идеална част или не ги е признавал и е продал целия имот, както и дали купувачът е знаел за наличието на съсобственост.
По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса представлява ли разпореждането с идеални части от правото на собственост върху имот недвусмислено волеизявление, с което прехвърлителят признава, че не се счита за собственик на целия имот, а само на идеалните части, предмет на сделката:
Както правото на собственост върху цял имот, така и правото на собственост върху дял от общ имот, включват в себе си възможността за разпореждане от страна на носителя му. Носителят може да се разпореди с цялото право, което притежава или с част от него. Сам по себе си факта на разпореждане в полза на трето за съсобствеността лице с по-малко права отколкото лицето притежава или претендира, че притежава, няма правно значение при преценка дали това лице е владяло и чужди права.
По основателността на касационната жалба:
Въззивното решение в частта, с която е уважен установителния иск за собственост по отношение на 2/3 ид.ч. от процесния поземлен имот по същество е правилно, макар да е неправилен изводът на съда, че след като с нотариален акт № 97, том ІІІ, рег. № 5229, дело № 475/2009 г. изповядан пред Нотариус К. Т. на 21.12.2009 г., И. Н. е дарил на сина си П. Н., собствената си 1/2 идеална част от първия етаж на сградата и 1/16 ид.ч. от дворното място, то същия недвусмислено е декларирал и признал пред нотариуса, че не се счита за собственик на целия поземлен имот.
Неправилно е въззивното решение в частта, с която е отхвърлен ревандикационния иск по отношение на 2/3 ид.ч. от втория етаж на сградата. Безспорно установено по делото е, че дворното място и сградата са били собственост на С. Н., поч.1994 г. и Б. Н., поч.2011 г., които през 1975 г. прехвърлили първия етаж на ищеца Г. Н. и наследодателя на ответниците И. Н., а впоследствие /около 1984 г./ допуснали И. Н. да живее със семейството си на втория етаж, а те и синът им Г. Н. обитавали първия етаж на жилищната сграда. От този момент вторият етаж на сградата е ползван само от И. Н. и семейството му, включително и от ответника П. Н., негов син. Свидетелските показания се разминават единствено относно ползването на дворното място за направата на насаждения – дали е садено само от М. Н. /съпруга на И. Н./ или и от останалите съсобственици. Обстоятелството обаче, кой е засаждал площта от дворното място, която не е застроена и не е необходима за достъп до сградата, в случая е неотносимо. Всички свидетели изнасят впечатленията си само от начина на ползване на втория етаж и двора. След като обаче е установено, че И. Н. и семейството му са установили фактическа власт със съгласието на собствениците на втория етаж и на двора, то същите са били държатели. Тъй като фактическата власт продължава на основанието, на което е установена, то за да започне да тече придобивна давност е необходимо да се осъществи нов факт, чрез който да се осъществи завладяването. Този нов факт е отричане правата на собственика, респ.съсобственика чрез действия, които са станали негово достояние, освен ако демонстрирането на завладяването е обективно невъзможно /защото собственикът/съсобственикът е неизвестен или е с неизвестно местоживеене/. В случая всички свидетели установяват, че ползването на имота е продължило по същия начин, по който е било установено от години без каквито и да било спорове, включително след като И. Н. се е снабдил с констативните нотариални актове и е прехвърлил правата, за които се е легитимирал по тях на сина си. Липсват твърдения за извършване на действия, които да са отричали правата на ищците, респ. на Б. Н. преди смъртта й и които да обусловят извод, че правата им са били завладени. Напротив от показанията на свидетеля С. се установява, че ищците са разбрали за издадените констативни нотариални актове и извършените прехвърлителни сделки непосредствено преди предявяване на настоящите искове. Следователно макар и самостоятелно да са упражнявали фактическа власт върху втория етаж и П. Н. да се е считал собственик на същия и дори да се приеме за установено, че единствено ответницата М. С. Н. е обработвала свободната площ от дворното място и то със съзнанието за своене, владението е било скрито, поради което и давност спрямо ищците не е текла. Скрито е било владението и на приобретателя П. Н., тъй като липсват данни след като са му били прехвърлени втория етаж от сградата и дворното място, същия да е променил поведението си и да е извършил действия, с които да демонстрира пред останалите съсобственици, че е единствен собственик на самостоятелния обект и поземления имот. Скритото владение е опорочено и не е годно да породи правните последици на придобивна давност спрямо лицето, което не е знаело за завладяване на правата му и по тази причина не е могло да се защити.
По изложените съображения въззивното решение в частта, с която е уважен установителния иск за собственост по отношение на 2/3 ид.ч. от поземления имот като е приложена последицата по чл.537, ал.2 ГПК и е отменен за 2/3 ид.ч. констативния нотариален акт в полза на И. Н. следва да бъде потвърдено.
В частта, с която е отхвърлен искът по чл.108 ЗС по отношение на 2/3 ид.ч. от втория жилищен етаж въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за уважаването му и като последица от това да се отмени констативен нотариален акт за собственост № 25, том III, рег. № 4779, дело № 405 от 2009 г. на нотариус К. Т., рег. № 242.
В частта, с която е отхвърлен искът по чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на 1/3 ид.ч. от втория жилищен етаж, предмет на договора за покупко-продажба от 21.12.2009 г. между И. С. Н. и М. С. Н. като продавачи и П. И. Н. като купувач, оформен с нотариален акт № 96, том III, рег. № 5227, дело № 474/2009 г. на нотариус № 242, въззивното решение следва да бъде потвърдено по следните съображения:
Към момента на сключване на договора И. Н. е притежавал по наследство от баща си само 1/8 /9/72/ ид.ч. от продадения обект /5/8 ид.ч. равни на 45/72 ид.ч. са принадлежали на майка му Б. Н. и по 1/8 ид.ч. равна на 9/72 ид.ч. на брат му Г. Н. и сестра му К. Г./, съответно договорът е породил вещно-прехвърлителен ефект само за 1/8 ид.ч. и съответно само за тази идеална част е възникнало правото на съсобствениците за изкупуване. Искът по чл.33, ал.2 ЗС обаче може да бъде уважен, само доколкотото в резултат от изкупуването купувачът би бил отстранен от съсобствеността. Целта на уреденото в чл.33, ал.2 ЗС ограничение на правата на съсобственика при избор на купувач е в съсобствеността да не встъпва трето лице, доколкото това би могло да затрудни постигането на съгласие по управлението и разпореждането с общата вещ и да доведе до по-чести спорове между съсобствениците и затова е уредено задължението на съсобственика, който желае да продаде дела си, първо да го предложи на останалите съсобственици. Именно затова право на изкупуване не възниква, ако делът е закупен от съсобственик и съответно не е предложен на друг/и съсобственици. Целта на изкупуването по чл.33, ал.2 ЗС не може да бъде постигната и, когато към момента на предявяване на иска /както е по настоящото дело/ купувачът е придобил на друго основание, което е извън приложното поле на чл.33, ал.2 ЗС, идеална част от имота и ще участва в съсобствеността и след изкупуването. В случая към момента на сключването на договора за покупко-продажба от 29.12.2009 г. П. Н. е бил трето за съсобствеността лице. Към момента на предявяване на иска по чл.33, ал.2 ЗС обаче същият се е легитимирал като съсобственик не само като купувач на 1/8 /9/72/ ид.ч., за които покупко-продажбата е произвела вещно-прехвърлителен ефект, но и на придобитите по наследяване след смъртта на Б. Н. на 20.02.2011 г. и съответно на прекия му наследодател И. С. Н. на 20.04.2013 г. 5/72 ид.ч. След като П. Н. ще продължи да бъде съсобственик и след упражняване правото на ищците да изкупят правата му, придобити по договора за покупко-продажба от 29.12.2009 г., то искът по чл.33, ал.2 ЗС се явява неоснователен.
С оглед основателната част на касационната жалба на ищците М. С. Н. и П. И. Н. следва да възстановят направените К. С. Г. и Б. Г. Н. 2/3 от направените разноски в настоящото производство в размер на 1158.19 лв. или сумата 772.13 лв. С оглед неоснователната част на касационната жалба на ищците К. С. Г. и Б. Г. Н. следва да възстановят на М. С. Н. и П. И. Н. 1/3 от направените в настоящото производство разноски в размер на 1082.96 лв. или сумата 360.99 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 6214 от 1.12.2016 г. по гр.д. № 673 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Благоевград в частта, с която е уважен искът правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на М. С. Н., П. И. Н. и А. И. Н., че К. С. Г. и Б. Г. Н. /последната правоприемник при условията на чл.227 ГПК на Г. С. Н., починал на 25.01.2016 г./ са собственици на 2/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 04279.610.187 с площ от 354 кв.м., с административен адрес: [населено място], [улица], като относно този имот е отменен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 161, том I, рег. № 2147, дело № 150/2012 г. на нотариус Д. А. в полза на И. С. Н. и в частта, с която е отхвърлен предявения от К. С. Г. и Б. Г. Н. /последната правоприемник при условията на чл.227 ГПК на Г. С. Н., починал на 25.01.2016 г. против М. С. Н. и П. И. Н. иск по чл.33, ал.2 ЗС за заместване на купувача по договор за покупко-продажба от 21.12.2009 г., сключен между И. С. Н. и М. С. Н. като продавачи и П. И. Н. като купувач и обективиран в нотариален акт № 96, том III, рег. № 5227, дело № 474/2009 г. на нотариус № 242.
ОТМЕНЯ решение № 6214 от 1.12.2016 г. по гр.д. № 673 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Благоевград в частта, с която е отхвърлен, предявения от К. С. Г. и Б. Г. Н. /последната правоприемник при условията на чл.227 ГПК на Г. С. Н., починал на 25.01.2016 г./ против М. С. Н., П. И. Н. и А. И. Н. ревандикационен иск по отношение на 2/3 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.610.187.1.2, ведно с припадащите се ½ ид.ч. от тавана и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, съставляващ втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. С. Н., ЕГН [ЕГН], П. И. Н., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [улица], вх.А и съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, адвокат П. З. и А. И. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], че К. С. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.3 и Б. Г. Н., ЕГН № [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] двете със съдебен адрес:гр.Б., [улица], ет.3, офис № 5, адвокат С. Е., са собственици на 2/3 /две трети/ идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.610.187.1.2 с предназначение – жилище, апартамент, с площ 80.00 кв.м., брой нива на обекта 1 /едно/, с административен адрес: [населено място], п.к. 2700, [улица], ет.2, ведно с припадащите се ½ ид.ч. от тавана и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който обект съгласно документите за собственост представлява: втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, построеkа в имот пл. № 266, който поземлен имот е идентичен на парцел VI-1717, кв.139 по плана на [населено място] към 1956 г. и ОСЪЖДА М. С. Н., ЕГН [ЕГН] и П. И. Н., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [улица], вх.А и съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, адвокат П. З. да предадат на К. С. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.3 и Б. Г. Н., ЕГН № [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] двете със съдебен адрес:гр.Б., [улица], ет.3, офис № 5, адвокат С. Е. владението на 2/3 ид.ч. от описания самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.610.187.1.2.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за право на собственост, издаден на основание обстоятелствена проверка № 25, том III, рег. № 4779, дело № 405 от 2009 г. на нотариус К. Т., рег. № 242 в регистъра на Нотариалната камара на Република България, с който И. С. Н., ЕГН [ЕГН] е признат за собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.610.187.1.2 с предназначение – жилище, апартамент, с площ 80.00 кв.м., брой нива на обекта 1 /едно/, като самостоятелния обект се намира в сграда с идентификатор № 04279.610.187, с административен адрес: [населено място], п.к. 2700, [улица], ет.2, ведно с припадащите се ½ ид.ч. от тавана и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото до размер на 2/3 ид.ч. от удостовереното вещно право.
ОСЪЖДА М. С. Н., ЕГН [ЕГН] и П. И. Н., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [улица], вх.А и съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, адвокат П. З. да заплатят на К. С. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.3 и Б. Г. Н., ЕГН № [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] двете със съдебен адрес:гр.Б., [улица], ет.3, офис № 5, адвокат С. Е. разноски за настоящото производство в размер на 772.13 лв.
ОСЪЖДА К. С. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.3 и Б. Г. Н., ЕГН № [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] двете със съдебен адрес:гр.Б., [улица], ет.3, офис № 5, адвокат С. Е. заплатят М. С. Н., ЕГН [ЕГН] и П. И. Н., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [улица], вх.А и съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, адвокат П. З. разноски за настоящото производство в размер на 360.99 лв.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: