Р Е Ш Е Н И Е № 50164 София, 23.12.2022 година В И МЕ Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ При участието на секретаря:Ангел Йорданов изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 1160/2021 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Министерство на регионалното развитие и благоустройството и „Аква модул“АД,гр. София, „Газстроймонтаж“АД, [населено място] и „ Водоканалпроект – Металпроект инженеринг“АД, [населено място] като съдружници в Консорциум „ Аква Марица“ ДЗЗД,гр. София са подали касационни жалби против решение №1580 от 23.12.2020г., поправено с решение № 140 от 11.03.2021г. по т.д.№2168/20г на Софийски апелативен съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С решението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд след отмяна на решение №437/20г. по т.д. № 2605/18г. на Софийски градски съд в частта му, с която е бил отхвърлен иск, квалифициран по чл.82 вр. чл.79,ал.1 пр.2ро ЗЗД, предявен от Консорциум „Аква Марица“ ДЗЗД / чрез трите дружества участващи в него/ против МРРБ за заплащане на сумата 43 507.20лв., представляваща част от вземане за стойност на технологично оборудване в общ размер 133 574.40лв., е уважил този иск, като е уважил и частично предявени искове за конкретно посочени части от технологично оборудване.В останалата част, с която са отхвърлени искове, квалифицирани по чл.268 ЗЗД и евентуално предявените искове, обозначени от първостепенния съд като такива „основани на неизпълнение на договора“ решението е потвърдено. С определение № 296 от 23.05.2022г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2,предл.2-ро ГПК за проверка на евентуалната му недопустимост. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на „Аква модул“АД,гр. София, „Газстроймонтаж“АД, [населено място] и „ Водоканалпроект – Металпроект инженеринг“АД, [населено място] като съдружници в Консорциум „ Аква Марица“ ДЗЗД,гр. София против Министерство на регионалното развитие и благоустройството в обстоятелствената част, на която ищците подробно са описали отношенията между страните по повод сключен, след възлагане на обществена поръчка договор на 30.01.2008г. с предмет „ Инженеринг, проектиране, авторски надзор и изпълнение на строително-монтажни работи /СМР/ на пречиствателна станция за питейна вода в [населено място]“. Посочено е, че страните са уговорили срок за изготвяне както на работните проекти, така и на договорените СМР по въвеждане в експлоатация на пречиствателната станция, като началния момент на този срок бил откриване на строителна площадка и определяне на строително ниво, за започване на СМР в съответствие с уговорен между страните график за изпълнение на инженеринга. Посочено е още, че в изпълнение на договора ищецът е превел сумата по гаранцията за изпълнение на 16.12.2008г., предал е проекти, за които МРРБ на 27.02.2009г. с писмо е уведомил изпълнителя, че е одобрен ІІ вариант. След одобрения идеен проект е предал и работен проект и в изпълнение на договора / в готовност за неговото изпълнение/ е закупено технологично оборудване, доставено на изпълнителя. На 23.04.2009г. било издадено разрешение за строеж, след което в изпълнение на задълженията си и отново изразявайки готовност да започне осъществяване на СМР, изпълнителят е закупил още от необходимото оборудване за пречиствателната станция. Посочено е, че след това възложителят е преустановил за дълъг период всякакви дейности по осъществяване на проекта и въпреки издаденото разрешение за строеж не били съставени протоколи за откриване на строителна площадка, както и за определяне на строителна линия. На 23.07.2010г. МРРБ е уведомил изпълнителя, че банковата гаранция, дадена с оглед изпълнението на договора следва да бъде подновена. Ищците са посочили, че въпреки възобновяване на гаранцията, възложителят отново не е предприел други действия по създаване на възможности за изпълнение на договора. Така, на 19.12. 2012г. МРРБ е изискал данни за местонахождението на закупеното и частично разплатено оборудване за станцията. С писмо изпълнителят е дал исканите данни и изрично е заявил, че е в готовност да изпълни поетите по договора задължения.Въпреки това, МРРБ отново не е предприел никакви действия относно реализацията на възложения проект. На 28.05.2015г. изпълнителя отново е изразил готовност да изпълни, като е поискал информация от възложителя за неговите намерения по повод проекта.Така, с писмо от 06.11.2015г. възложителят е посочил, че договора между страните следвало да бъде „ прекратен“ по взаимно съгласие, поради това, че счита изпълнението му за „нецелесъобразно“. На 08.06.2016г. възложителят е назначил комисия за проверка на наличната документация по договора. На 20.04.2018г. след нова покана от страна на изпълнителя да продължи проекта, възложителят е обяснил, че по него не е осигурено финансиране и е поискал договора да бъде „прекратен по взаимно съгласие“. В резултат, изпълнителят е отправил покана, с която е заявил, че ако в срок до 10.07.2018г.възложителят да предприеме действия по изпълнението на договора ще счита, че е налице отказ от договора. При тази обстоятелствена част на исковата молба, ищецът е развил съображения обозначени с „ от правна страна“, с които е заявил, че е налице отказ от договора от страна на Министерството и съобразно разпоредбата на чл.268 ЗЗД / предвиденото в нея относно дължимото обезщетение в хипотеза на отказ на възложителя / предявява частични искове, съобразени с тази норма, а именно – за заплащане на част от доставеното и закупено оборудване, част от сумите дължими за одобрения работен проект, част от паричен депозит, гаранцията за изпълнение на договора, разходи по съхранение на закупеното оборудване и частично нереализираната печалба от изпълнение на проекта. Ищците са предявили и евентуално съединен иск, който са квалифицирали по чл.55 ЗЗД- за връщане на паричния депозит. С допълнителна искова молба, страната отново е поддържала исковете, които е основала изрично на предпоставките по чл.268 ЗЗД, като в условията на евентуалност само е променила правната квалификация на предявения иск по чл.55 ЗЗД, на такава по чл.82 вр. чл.79,ал.1 ЗЗД, уточнени като искове за обезщетение за претърпените вреди от неизпълнението на договора между страните и обезщетение за пропуснати ползи във връзка със същия договор. При така заявените искове първостепенният, а и въззивният съд безкритично са възприели правната квалификация на главният иск – като такава по чл. 268 ЗЗД, разгледали са иска на това основание и са стигнали до извод, че той е неоснователен. Определянето на правната квалификация на иска е дейност на съда / а не на страните/ по приложение на закона, като всеки сезиран съд е длъжен да я изведе самостоятелно от обстоятелствената част и петитума на иска. В случая, при така заявената обстоятелствена част на исковата молба не могат да бъдат изведени факти и обстоятелства, свързани със заявената като петитум претенция по чл.268 ЗЗД, с която всъщност са обосновани като обстоятелствена част и останалите евентуално предявени искове. За да е налице единство между обстоятелствена част и петитум, то ищецът, в случая, следва да твърди фактически обстоятелства, свързани с изискването на фактическия състав на чл.268 ЗЗД. – т.е. следва да твърди, че ответникът по спора – възложител на работата изрично му е заявил, че прави отказ от договора, сключен между страните по реда на ЗОП, поради обстоятелства, които стоят извън правоотношението между тях, което не може да бъде свързано с липсата на финансиране или на средства / тъй като тази липса се отнася до субективна а не до обективна причина/. Нито един от тези факти не е посочен като осъществен в исковата молба. Ищците са поддържали с цялото си изложение, допълнително и основано, че неоправдано и въпреки готовността на изпълнителя по договора да изпълни задълженията си по него насрещната страна не е оказала необходимото съдействие, чрез което да направи това изпълнение възможно. Така длъжникът по изпълнението е твърдял, че е извършвал необходимите подготвителни действия във връзка с изпълнението на договора – изготвил е проекти / въз основа, на които е получено строително разрешение/, закупил е оборудване, внесъл е гаранция и многократно е заявявал готовност да продължи осъществяването на проекта. От изложените обстоятелства се извежда, че изпълнителят е вложил определен ресурс в изпълнение на договора и е свел до знанието на своя съконтрагент за тези свои действия. Т.е. поддържана е единствено забава на кредитора със всички последици от тази забава и с преценка на сроковете именно във връзка с тази забава. Изводът се налага поради това, че всички очертани от ищците обстоятелства са свързани с твърдението, че възложителят не е дал онова необходимо съдействие без което длъжникът не е могъл да изпълни задълженията си, въпреки неговата готовност да изпълни, т.е. че е твърдяно, че готовността на ищците за изпълнение е била такава, че е липсвало само съдействието на кредитора за осъществяване на договорените престации. Или, при тези обстоятелства петитумът- пряко съдържащ искания за заплащане на суми съобразно изброените в чл.268 ЗЗД последици, произтичащи от отказ на възложителя от договора- е несъответен на обстоятелствената част. Това несъответствие съставлява нередовност на исковата молба Следователно, в случая, първостепенният съд е бил сезиран с искова молба, чиято обстоятелствена част не е била в съответствие със заявения петитум,тъй като е липсвало фактическото обосноваване на предявените искове, изведени само от разпоредбата на чл.268 ЗЗД, за която не са били налице изложени фактически обстоятелства, свързани със специфичните й изисквания. Като не е съобразил изложеното, решаващият въззивен състав е постановил своят съдебен акт по нередовна искова молба в противоречие с разрешенията дадени с т.4 на ТРОСГК №1 /2001г.на ВКС на РБ, които не са загубили своята стойност на задължителна практика, поради това, че са насочени към разрешаване на въпроси относими общо към характера и спецификата на въззивното производство и съответно приложими и към процесуалния ред, очертан от действащия ГПК. С оглед тези разрешения именно, постановеното по нередовна искова молба решение като недопустимо, следва да бъде обезсилено, а при новото разглеждане на спора от друг състав на въззивния съд, следва да се проведе производство по чл.129, ал.2 ГПК, със задължителни указания за привеждане в съответствие на обстоятелствена част и петитум на исковата молба, като бъде съобразено и това, че твърдяната от страната забава на кредитора не прекратява облигаторната връзка между страните. Те продължават да бъдат обвързани с договора, а ищецът следва фактически да обоснове правните последици и съответно възможността за преустановяване на тази връзка, чрез твърдяно негово фактическо поведение в тази насока. Следва да посочи извършил ли е отказ от договора, в резултат на това бездействие от страна на МРРБ /чл.98 ЗЗД/ при изразено от него нежелание да бъде развален същия по взаимно съгласие и кои от сумите претендира в такава хипотеза, като претенциите следва да са обосновани фактически, именно с правните последици от твърдяната забава на възложителя. Страната следва да съобрази още и това, че обезщетението за вреди следва да е свързано с основание стоящо извън договорното правоотношение, обосновано фактически, за да е налице такъв иск като петитум. Едва след това и в зависимост от процесуалното поведение на ищците, след отстраняване на констатираната нередовност на исковата молба следва да бъде определена и правната квалификация на главния иск и необходимостта от предявяване на евентуални искове, които също следва да бъдат обосновани като обстоятелствена част и петитум. С оглед изложеното въззивното решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато на Софийски апелативен съд, за ново разглеждане съобразно изложеното. При новото разглеждане на делото ще бъдат присъдени и направените в това производство разноски –арг. чл.294,ал.2 ГПК. По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение №1580 от 23.12.2020г., поправено с решение № 140 от 11.03.2021г. по т.д.№2168/20г на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от Софийски апелативен съд при друг съдебен състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Божилова по т.д. № 1160/2021г. : Считам, че правилно съдилищата са разгледали иска с правно основание чл. 268 ЗЗД и не е налице нередовност на исковата молба. С писмата от 06.11.2015 г. и 20.04.2018 г., на които изрично се е позовал ищецът, възложителят – ответник достатъчно ясно е манифестирал волята си за отказ от договора, като не намирам да е необходимо формулирането на изричен такъв, след като от посочените от него обстоятелства / невъзможност да осигури финансиране, за изпълнение насрещното си задължение към ищеца, преценена нецелесъобразност на изпълнението на договора / е безспорно изводима липса на интерес от продължаването му. Същата е ясно демонстрирана и със самото предложението до ищеца - за прекратяване на договора, но по взаимно съгласие. Последното, обаче, не кореспондира с въведената с писмата причина, като очевидно е обусловено от интерес на възложителя да се освободи от отговорност към изпълнителя. Това предложение не е от естество да заличи манифестираната воля за отказ от договора и само по себе си няма друго релевантно за спора значение / би имало само ако би било прието от ищеца, независимо от обосновката му от ответника /, освен като ясно демонстрирано желание на ответника за освобождаване от обвързаност с така сключения договор. Неправилно е съждението на мнозинството на състава, че невъзможността на възложителя да осигури финансиране не може да бъде „основателна причина„ за отказ, по смисъла на чл.268 ЗЗД. Липсата на парични средства действително не е основание, но за освобождаване на длъжника от отговорност за неизпълнение / чл. 81 ал. 2 ЗЗД / , т.е. не е основание да се приеме обективна невъзможност за изпълнение. Това, обаче, е съвсем различна от настоящата хипотеза ,в която не се касае за противопоставена липса на парични средства спрямо дължимо вече изпълнение, при възникнало основание за плащане, а за освобождаване от отговорност спрямо възникването на бъдещи основания за плащане. По логиката на мнозинството, възложител, неправилно преценил финансовите си възможности, остава завинаги обвързан с един договор, без възможност да ограничи вредите за себе си, независимо от достатъчно ясната невъзможност да изпълни собственото си задължение към един бъдещ момент. Точно този, неблагоприятен за всяка от страните резултат, но спестявайки негативните последици за изправната страна - изпълнител, законодателят е уредил с чл. 268 ЗЗД. По начало, дали е налице „основателна причина„ , по смисъла на чл.268 ЗЗД, е обстоятелство, преценимо по съществото на спора. С решението си мнозинството на състава вменява на ищеца, под страх от прекратяване на производството, поради недопустимост на иска в противен случай, интерес от предявяване на иск, основан на забава на кредитора, в който случай би подлежал на промяна петитума, или на иск по чл. 98 ЗЗД, който пък налага недопустима промяна едновременно и на основание и на петутим, тъй като отговорността на възложителя - кредитор в тези хипотези е с уредено от законодателя различно съдържание, при това и с по-ограничен от този, в хипотезата на чл. 268 ЗЗД, обхват. Ищецът достатъчно ясно е обосновал интерес именно от искове по чл. 268 ЗЗД, при кореспондиращи си с петитума на исковата молба твърдения в обстоятелствената й част. Постановеното въззивно решение е допустимо и настоящият състав дължеше преценка за правилността му , по въведените касационни доводи. Съдия Божилова