Р Е Ш Е Н И Е №60 гр. София, 09.05.2018 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА КРАСИМИР ВЛАХОВ при секретаря Зоя Якимова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.дело № 3140 по описа на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. С. С., Н. С. С., Н. С. С. /заместили на основание чл.227 ГПК починалия в хода на касационното производство техен наследодател С. В. С./, П. Б. Д., И. Б. Д., Л. В. К., И. С. К., Б. Б. П., М. Б. П.-Й., И. И. А., Р. И. М., Е. С. С. и Е. С. А. /последната на собствено основание и като наследник по закон на починалия в хода на касационното производство С. Г. М., заместен по реда на чл.227 ГПК от нея и от Е. С. С./, в качеството им на наследници по закон на С. К. С. /поч.10.04.1963 г./ против Решение от 05.01.2017 г. по в. гр. д. № 3921/2009 г. на Софийския градски съд в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 19.07.2001 г. по гр.д. № 3502/1997 г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите, респ. от починалите в хода на процеса техни универсални правоприемници, срещу [фирма], [населено място] /с правоприемник [фирма]- в ликвидация, [населено място]/ и [фирма], [населено място] /с правоприемник [фирма], [населено място]/ искове с правна квалификация чл. 108 ЗС- за признаване правото на собственост на касаторите и осъждане на ответниците да им предадат владението върху 1/2 ид.ч. от имот с площ от 2 560 кв.м., включени в кв.1 от кв.3 по плана от 1997г. на [населено място], м. „М. ливади“ и одобрен ЧИЗРП със заповед № РД-50-434/01.06.1995г., обозначен на скицата на вещото лице по допълнителното заключение от 05.05.2000 г. с букви А-Е-Ж-З-И-А, представляващ част от бивша ЛИВАДА, намираща се в м. „Б. ливада- И.- М. Ливади“, съставляващ имот № 6/стар/ от кв.285В /стар/ по плана на кв. Б.- С., реална част от ПИ с идентификатор 68134.1932.730 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-68/02.12.2010 г., находящ се в гр.София, бул. „Тодор Каблешков“, както и иск с правна квалификация чл. 109 ЗС- за осъждане на ответниците да премахнат изградените върху него сгради: СГРАДА с идентификатор № 68134.1932.730.6 с адрес гр.София, бул. „Тодор Каблешков“, разположена в ПИ с идентификатори: 68134.1932.730, 68134.1932.2291 и принадлежи към ПИ с идентификатор 68134.1932.730, със застроена площ от 650 кв.м., на два етажа с предназначение за научна и проектантска дейност и СГРАДА с идентификатор 68134.1932.730.7, находяща се в гр. София, бул. „Тодор Каблешков“, разположена в ПИ с идентификатор 68134.1932.730, 68134.1932.2291 и принадлежи към ПИ с идентификатор 68134.1932.730 със застроена площ от 656 кв.м., на два етажа с предназначение за научна и проектантска дейност. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение на Софийския градски съд в обжалваната част, обективираща произнасяне по исковете за собственост на ½ ид.ч. от процесния имот на наследниците на С. К. С., е неправилно поради допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необоснованост. Моли се за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковете за собственост бъдат уважени със законните последици. Ответникът по касационната жалба [фирма]- [населено място] /в ликвидация/ оспорва същата и моли обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила като правилно, като с отговора на касационната жалба заявява искане за присъждане на направените в производството разноски. Ответникът по касационната жалба [фирма]- [населено място] е депозирал по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с които моли въззивното решение на СГС за бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски. С Определение № 68/ 06.02.2018 г., постановено по реда на чл.288 ГПК, Върховният касационен съд е допуснал до разглеждане касационната жалба на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е приел, че в решението си въззивният съд се е произнесъл по обуславящия материалноправен въпрос, отнасящ се до момента, към който следва да се преценят предпоставките за възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ, и значението в тази връзка на заварени в имота при влизане в сила на реституционния закон временни постройки по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ /отм./, които едва впоследствие са получили траен градоустройствен статут, като това произнасяне е в отклонение от задължителните постановки на т. 3 от ТР № 6/ 10.05.2006 г. на ОСГК, според които предпоставките за възстановяване на собствеността, вкл. реалното съществуване на имота до размерите, в които е бил отчужден, се преценява към момента на влизане на реституционния закон в сила, т.е. към 25.02.1992 г., а не към по-късен момент. Върховният касационен съд, след като прецени данните по делото, намира следното: По въпроса, с оглед на който е допуснато касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК Въпросът е от обуславящо значение за изхода на спора и съответно като такъв е поставен в основата на мотивите на въззивния съд, който е приел, че наследниците на С. С. не са собственици на ½ ид.ч. от процесния имот на основание реституция по ЗВСОНИ, тъй като при влизане в сила на реституционния закон отчужденият от наследодателя им имот не е съществувал реално до размерите, в които е бил отчужден, доколкото е бил застроен с 3 бр. двуетажни административни сгради с топли връзки между тях. Посочено е, че сградите са били изградени на основание чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ /отм./ като временни, но през 1995 г. са получили траен градоустройствен статут, което е пречка за възстановяване на имота на основание ЗВСОНИ. Това произнасяне на въззивния съд е в противоречие със задължителните указания, обективирани в т. 3 от ТР № 6 от 10.05.2006 г. по т.гр.д.№ 6/ 2005 г. на ОСГК, според които наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността относно имотите, одържавени на посочените в чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ основания, се преценява към момента на влизане в сила на реституционния закон /25.02.1992 г./, тъй като именно към този момент реституцията настъпва по право при наличие на визираните в него условия /чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ/, без да е необходим допълнителен административен или съдебен акт. Същевременно обаче следва да се държи сметка за действителното фактическо състояние, в което се намира одържавеният имот при влизане в сила на реституционния закон, в контекста на необходимостта да се съобрази, дали същият съществува реално до размерите, в които е бил отчужден /чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ/. Съгласно разясненията на ТР № 1 от 17.05.1995 г., гр.д.№ 3/ 94 г. на ОСГК, когато е одържавен незастроен имот, който след това при влизане в сила на ЗВСОНИ е застроен, доколкото постройката има главно значение, а теренът- несамостоятелно, обслужващо значение и не може да се отдели от сградата като обособен, самостоятелен имот, независим от сградата върху него, следва да се приеме, че имотът, съществувал преди застрояването, вече реално не е същият и възстановяване на собствеността върху него не настъпва. Когато се съобразява, дали с оглед извършено след одържавяването строителство имотът реално съществува като обект на собственост до размерите, в които е бил отчужден, е без значение формалния статут на застрояването и в частност дали същото е разрешено от главния архитект /инженер/ при окръжния /градския/ народен съвет като временно строителство по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ /отм./ във връзка с изпълнение на производствените планове на стопански организации. Релевантна в тази връзка е единствено преценката, дали построената сграда представлява по своите характеристики и съобразно предвижданията по застроителния и регулационния план временно строителство, което според константната практика на ВКС не е пречка за възстановяване на собствеността /Решение № 261/ 2014 от 23.01.2015 г. по гр.д.№ 502/ 2014 г. на І г.о. и Решение № 11 от 06.02.2015 г. по гр.д.№ 4680/ 2014 г. на ІІ г.о./, или недвижима вещ по смисъла на чл. 110 ЗС, т.е. трайно прикрепена към земята по начин да не може да се отдели без нарушаване целостта на конструкцията, независимо как е осъществено прикрепването. По принцип, щом е налице трайна връзка на изграденото с терена, осъществена чрез бетонна плоча, послужила като основа на сградата, и трайно прикрепена към нея конструкция, следва да се приеме, че обектът не е преместваем, а представлява сграда, която по силата на закона е недвижима вещ /Решение № 33 от 23.03.2017 г. по гр.д.№ 2591/2016 г. на І г.о./. При наличие на такова застрояване на одържавения имот ще е налице пречка за неговото реституиране по ЗВСОНИ, ако към 25.02.1992 г. е налице завършена до степен на груб строеж сграда, вкл. когато строителството формално е било разрешено като временно по смисъла на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ /отм./, щом обективно не представлява такова. По смисъла на цитираната разпоредба строителството е временно, само когато е разрешено условно- до осъществяване на мероприятието, за което е предназначен имота /Решение № 854 от 29.08.2007 г. по гр.д.№ 843/ 2006 г. на ІІІ г.о./, и в този смисъл не представлява временно строителство по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ /отм./ сграда, чрез която се реализира мероприятието, за което е предназначен имота според застроителния и регулацонен план. По правилността на въззивното решение Произнасянето по въпроса, с оглед на който е допуснато касационното обжалване, обуславя и произнасянето по съществото на спора. В конкретния случай от данните по делото се установява, че процесният имот е зает от извършено след одържавяването му строителство, което в архитектурно-планировъчно и функционално отношение представлява комплекс, състоящ се от основно застрояване- административна сграда от три двуетажни главни корпуса, обединени чрез други два едноетажни /”топли връзки”/, и ниско строителство- благоустроено околно пространство с изградени озеленени площи за почивка, пейки, алеи и осветителни тела, както и паркинг. Според изслушаната пред въззивния съд тройна Съдебно-техническа експертиза, в този й вид сградата е проектирана, построена и се експлоатира с основна функция канторско- административна /офис сграда/, като и към 2013 г. продължава да се използва по този начин. Експертизата е установила, че сградата е изградена и въведена в експлоатация въз основа на редовни строителни книжа- Разрешение за строеж № 356/ 13.10.1983 г. и Протокол № 13-3-1984 г. за определяне на строителна линия и ниво, като с Решение от 14.01.1985 г. обектът е въведен в действие, за което е съставен Протокол образец 16 от приемателна комисия, в който обектът е описан като двуетажна сграда „за административна цел”, околно пространство с осветен паркинг, озеленени площи с пейки и ограда и едноетажна сграда за котелно, абонатна и трафопост; на 15.01.1985 г. е издадено и Разрешение за въвеждане в действие. Заедно с това в заключението е посочено, че строителството представлява основна сграда с бетонен фундамент, носеща метална конструкция, ограждащи и преградни панели, изградена по метода на сглобяемото строителство от готови елементи, чрез изпълнение на бетонови работи, кофраж, арматура, болтови връзки, заварки и пр. Структурно сградата се състои от кабинети, кафе, санитарни възли, складови помещения, общи пространства- фоайета, стълбища, коридори и пр., като е трайно прикрепена към земята и не представлява преместваем обект. Последният извод е формиран въз основа на констатациите, че сградата е солидна, с вкопани в земята фундаменти, изградена е чрез изпълнени изкопни работи, работи по бетониране, кофражи и арматура, полагане на фундаменти, монтаж на 144 бр. стоманобетонови чашковидни фундаменти и 138 бр. рандбалки, монтаж на закладни части във фундаментите и замонолитване с бетонов разтвор, като разглобяването й би довело до съществено увреждане на изпълнената строителна конструкция и до фактическото й събаряне. Според заключението, към момента на построяване на сградата според застроителния и регулационния план на м.”М. ливади”, одобрен със Заповед № 247/ 29.06.1979 г. парцел І /в който попадат процесните 2 560 кв.м./ е бил отреден „за административни сгради”, а издаденото Разрешение за строеж № 356/ 13.10.1983 г. е за „временна развойно-техническа база” за срок от пет години. Изяснено е също така, че във всички устройствени планове, действали във времето, процесните сгради са нанесени според предвиденото отреждане за терена, в който не е означено нинакво друго строителство на административни сгради. С оглед така установения по делото характер на извършеното застрояване в процесния имот и отрежданията по действалия към застрояването застроителен и рeгулационен план, и като се има предвид даденото по-горе разрешение на обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос, следва да се приеме, че при влизане в сила на ЗВСОНИ /25.02.1992 г./ в терена е била изградена сграда, трайно прикрепена към него по смисъла на чл. 110 ЗС, с оглед на което е била налице пречка за възстановяване на собствеността предвид несамостоятелния, обслужващ характер на мястото по отношение на сградата, чието наличие налага извода, че имотът не съществува реално във вида, в който е бил отчужден. Само по себе си формалното разрешаване на строителството като временно по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ /отм./ в конкретния случай е без значение при формиране на преценка за наличие на пречка за реституцията, тъй като данните по делото категорично обуславят извода, че изграденото няма временен характер, а представлява по същество реализиране на мероприятието, за което е отреден имота- административни сгради. Както беше посочено по-горе, строителството е временно само в случай, че е разрешено като условно- до осъществяване на мероприятието, за което е отреден имота, и следователно наличието към 25.02.1992 г. на строеж, извършен въз основа на редовни строителни книжа, чрез който се реализира това мероприятие, е пречка за възстановяване на собствеността върху отчужден по ЗОЕГПНС имот, дори и формално разрешението да е било дадено за изграждане на временни постройки по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ /отм./. С оглед горното, въззивното решение на Софийския градски съд, с което са отхвърлени исковите претенции по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС на наследниците на С. С., основани на настъпила в тяхна полза реституция по чл. 1 ЗВСОНИ по отношение на процесния имот, одържавен от наследодателя им на основание ЗОЕГПНС, е правилно като резултат и като такова следва да се остави в сила. Независимо от изхода на производството, в полза на ответниците по касация не следва да бъдат присъждани разноски предвид липсата на доказателства за действително извършени такива. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 05.01.2017 г. по в. гр. д. № 3921/2009 г. на Софийския градски съд в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 19.07.2001 г. по гр.д. № 3502/1997 г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Д. С. С., Н. С. С., Н. С. С., П. Б. Д., И. Б. Д., Л. В. К., И. С. К., Б. Б. П., М. Б. П.-Й., И. И. А., Р. И. М., Е. С. С. и Е. С. А., в качеството им на наследници по закон на С. К. С. /поч.10.04.1963 г./ срещу [фирма], [населено място] /с правоприемник [фирма]- в ликвидация, [населено място]/ и [фирма], [населено място] /с правоприемник [фирма], [населено място]/ искове с правна квалификация чл. 108 ЗС- за признаване правото на собственост на касаторите и осъждане на ответниците да им предадат владението върху 1/2 ид.ч. от имот с площ от 2 560 кв.м., включени в кв.1 от кв.3 по плана от 1997г. на [населено място], м. „М. ливади“ и одобрен ЧИЗРП със заповед № РД-50-434/01.06.1995г., обозначен на скицата на вещото лице по допълнителното заключение от 05.05.2000 г. с букви А-Е-Ж-З-И-А, представляващ част от бивша ЛИВАДА, намираща се в м. „Б. ливада- И.- М. Ливади“, съставляващ имот № 6/стар/ от кв.285В /стар/ по плана на кв. Б.- С., реална част от ПИ с идентификатор 68134.1932.730 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-68/02.12.2010 г., находящ се в [населено място], [улица], както и иск с правна квалификация чл. 109 ЗС- за осъждане на ответниците да премахнат изградените върху него сгради: СГРАДА с идентификатор № 68134.1932.730.6 с адрес [населено място], [улица], разположена в ПИ с идентификатори: 68134.1932.730, 68134.1932.2291 и принадлежи към ПИ с идентификатор 68134.1932.730, със застроена площ от 650 кв.м., на два етажа с предназначение за научна и проектантска дейност и СГРАДА с идентификатор 68134.1932.730.7, находяща се в [населено място], [улица], разположена в ПИ с идентификатор 68134.1932.730, 68134.1932.2291 и принадлежи към ПИ с идентификатор 68134.1932.730 със застроена площ от 656 кв.м., на два етажа с предназначение за научна и проектантска дейност. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: