О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 375 София, 02.10.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав: Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1218 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 121 от 07.11.2019 г. по в. гр. д. № 1278/2019 г. на Бургаския окръжен съд е отменено частично решение № 608 от 07.05.2019 г. по гр. д. № 455/2014 г. на Несебърския районен съд, постановено в производство по чл.247 ГПК, и е постановено друго, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение по допускане на делбата – решение № 81/09.06.2017 г. по гр. д. № 455/2014 г. на Несебърския районен съд, като са променени квотите, при които е допусната делба на 1/2 ид. част от имот .......... – вместо израза „по 1/6 ид. част за А. П. Р. и С. Г. К. и 4/6 за М. А. Р.“ да се чете „ по 1/3 за А. П. Р., С. Г. К. и М. А. Р.“. Със същото решение въззивният съд е потвърдил решение № 520 от 17.07.2019 г. по гр. д. № 455/2014 г. на Несебърския районен съд, с което е била допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението по извършване на делбата,засягаща посочената цена на един от делбените имоти и сумите за уравнение на дяловете. Въззивният съд е проследил подробно влезлите в сила решения по гр. д. № 455/2014 г. на Несебърския районен съд, с които е допусната и извършена делба на недвижими имоти, останали в наследство от П. В. Р., както следва: -решение № 81/09.06.2017 г., според което един от допуснатите до делба имоти е двуетажна масивна сграда /къща/, представляваща ПИ с идентификатор ............., при квоти по 1/6 ид. част за А. П. Р. и С. Г. К. и 4/6 за М. А. Р.; - решение № 143 от 27.07.2017 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в първото решение, като вместо делба на ПИ с идентификатор ........... е допусната делба на 1/2 ид. част от ПИ с идентификатор .............; -решение № 68 от 27.04.2018 г. по извършване на делбата, с което в общ дял на А. П. Р. и С. Г. К. е поставен целият ПИ с идентификатор ........... на стойноост 54 424 лв., при стойност на квотата на А. Р. – 27212 лв. и на С. К. – 27212 лв., като двамата са осъдени да заплатят на М. А. Р. за уравнение на дяловете по 8132 лв. и - решение № 520 от 17.07.2018 г., с което районният съд е допуснал поправка на очевидни фактически грешки в решението по извършване на делбата, като оценката на ПИ с идентификатор ............. е поправена от 54 424 лв. на 108 847 лв. и сумите за уравнение на дяловете – от 8132 лв. на 35 344 лв. На следващо място въззивният съд е отчел, че е сезиран с жалби срещу последното решение № 520 от 17.07.2018 г., както и срещу постановеното от районния съд в производство по чл.247 ГПК решение № 608 от 07.05.2019 г., с което е отказано допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение по допускане на делбата № 81/09.06.2017 г., в частта за квотите на съделителите. Разглеждайки хронологично първо жалбата срещу решение № 608 от 07.05.2019 г., въззивният съд е констатирал, че неправилно е допусната делба само на 1/2 ид. част от ПИ с идентификатор ............., въпреки че той е бил изцяло съсобствен между съделителите, при което 1/2 ид. част съделителката М. Р. притежава като дял от прекратената СИО, а останалата 1/2 ид. част се дели по равно между тримата наследници. Същевременно при извършване на делбата целият имот ............. /а не само допуснатата до делба 1/2 ид. част/ е бил възложен на А. Р. и С. К., като в основното решение № 68 от 27.04.2018 г. първоначално погрешно е посочена като цена на този дял сумата от 54 424 лв., която е за 1/2 ид. част от имота, съответно според тази сума е изчислено уравнението на дяловете, а с решението по чл.247 ГПК № 68 от 27.04.2018 г. съдът е посочил оценката на целия имот, който получават съделителите Р. и К. – 108 847 лв. и съобразно това са определени и сумите за уравнение на дяловете. Въззивният съд е приел, че грешките при формиране на волята на първата инстанция, водещи до неправилност на съдебните решения, не могат да бъдат поправени в производството, което се развива пред него, а могат да бъдат отстранени единствено очевидните фактически грешки. Съобразил е, че след като влязлото в сила решение по допускане на делбата /след развилото се производство по чл.247 ГПК/ е за делба само на наследствената 1/2 ид. част от имот .............., то и квотите на съделителите следва да са равни – по 1/3 ид. част, колкото са по закон. Приел е, че неправилно районният съд е отказал да отстрани тази очевидна фактическа грешка с решението си № 608 от 07.05.2019 г., поради което сам е сторил това след отмяна на първоинстанционното решение. На следващо място - произнасяйки се по жалбата срещу решение № 520 от 17.07.2018 г., съдът е съобразил, че при извършване на делбата съделителите П. Р. и С. К. получават реално имот на стойност 108 847 лв. /1/2 ид. част от този имот е собственост на М. Р., а останалата 1/2 ид. част се разпределя по равно между всички наследници/. Приел е, че правилно районният съд е определил сумите за уравнение на дяловете, като А. и С. следва да заплатят на М. по 35 344 лв., в тази част не е допусната очевидна фактическа грешка и жалбата срещу решение № 520 от 17.07.2018 г. е неоснователна. Касационна жалба срещу решение № 121 от 07.11.2019 г. по в. гр. д. № 1278/2019 г. на Бургаския окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 520 от 17.07.2019 г. по гр. д. № 455/2014 г. на Несебърския районен съд, е подадена от А. П. Р. и С. Г. К.. Жалбоподателите се позовават на заключението на вещото лице, според което 1/2 ид. част от имот ............ е на стойност от 54 424 лв., а общата делбена маса е с цена 168 901 лв. Спрямо тази оценка и спрямо коригираните от въззивния съд квоти на допускане на делбата и при отчитане цялата стойност на посочения имот в размер на 108 847 лв., дължимите суми за уравнение на дела на М. Р. са по 26 273,17 лв., а не колкото е приел въззивният съд – по 35 344 лв. Жалбоподателите получават в общ дял единствено имот .............., а ответницата М. Р. – всички останали имоти. Делът на А. Р. от всички делбени имоти е общо 28 150,33 лв., изчислен според определената от въззивния съд квота от 1/3 от 1/2 от ПИ ............ и по 1/6 от останалите имоти /2588 + 2547 + 2525 + 18 141,33 +2349/. Също и делът на С. К. от всички имоти е на стойност от 28 150,33 лв. Получавайки имот на стойност 108 847 лв., те следва да заплатят на М. Р. нейната част от 52 546,34 лв. или по 26 273,17 лв., а не по 35 344 лв. /108 847 – 28 150,33 – 28 150,33 = 52 546,34/. Налице е очевидна фактическа грешка в решението по извършване на делбата, която въззивният съд неправилно е отказал да отстрани. В изложението към жалбата се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса налице ли е очевидна фактическа грешка в решението, ако е налице грешка в аритметическото пресмятане. Ответницата в производството М. Р. оспорва жалбата. Счита, че поставеният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК не е обуславящ изхода на делото, тъй като не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, който е приел, че не е налице противоречие между формираната и изразената от районния съд воля при извършване на делбата и определяне сумите за уравнение на дяловете. Счита, че в случая не се касае за грешка при пресмятането, която може да бъде отстранена по реда на чл.247 ГПК. Налице е влязло в сила решение по извършване на делбата, което не може да бъде предмет на проверка за правилността на формираните изводи. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд, което не е изключено от касационен контрол по аргумент от чл.247, ал.4 ГПК. Налице е и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставеният въпрос за аритметичната грешка е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като поставя действителен проблем на въззивното решение. Като е отстранил очевидна фактическа грешка в решение № 608 от 07.05.2019 г. по гр. д. № 455/2014 г. на Несебърския районен съд относно квотите, при които е допусната делбата на ПИ ................., въззивният съд не е съобразил, че тази корекция неминуемо води до промяна в изчисленията, които се правят във връзка с уравнение на дяловете при извършване на делбата. Действителната сума, която е изражение на квотата на М. Р. в допуснатата до делба 1/2 от ПИ ............., не е 36 282 лв. /4/6 от 54 424 лв./, колкото е приел районният съд, позовавайки се на таблица № 5 към заключението на вещото лице, а е 18 141,33 лв. /1/3 от 54 424/. Тази грешка в пресмятането се възпроизвежда и при извършване на последващите аритметични действия, предопределили окончателната сума, която всеки от жалбоподателите е осъден да заплати. Налице е и другата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – наличие на практика на ВКС по поставения въпрос, на която въззивното решение противоречи. Това налага допускане на касационно обжалване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 121 от 07.11.2019 г. по в. гр. д. № 1278/2019 г. на Бургаския окръжен съд в обжалваната част, с която потвърдено решение № 520 от 17.07.2019 г. по гр. д. № 455/2014 г. на Несебърския районен съд, с което е била допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението по извършване на делбата,засягаща сумите за уравнение на дяловете. Указва на жалбоподателите да внесат в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв. и да представят по делото в същия срок вносния документ, в противен случай жалбата им ще бъде върната. След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва за насрочване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: