4 Р Е Ш Е Н И Е № 304 С., 7.11.2011 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и единадесета година в състав: Председател: Капка Юстиниянова Членове: Л. Богданова С. Димитрова При секретаря Райна Стоименова като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 1749 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощника адвокат Р. А. срещу въззивно решение № 676 от 7.07.2010 год. по гр.д. № 116/2010 год. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решението на Кюстендилски окръжен съд от 27.11.2009 г. по гр.д. №389/2008 г. в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на В. Н. К. и В. А. К. на основание чл.49 ЗЗД суми в размер на по 25 000 лв. на всеки един, по предявените частични искове от по 25 100 лв. от общия размер от по 50 000 лв. на всеки един, представляващи обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им Л. В. Н., починала на 15.12.2004 г. в резултат на противоправно поведение- нарушение на правилата за движение, визирани в чл.25, ал.1 и чл.117 ЗДП, от страна на П. Ц. С., осъществено при изпълнение на възложената му от жалбоподателя работа по трудово правоотношение, изразяваща се в управление на автобус с ДК [рег.номер на МПС] . В писмения отговор на касационната жалба ответниците В. Н. К. и В. А. К. изразяват становище, че обжалваното решение е правилно- постановено в съответствие с процесуалния и материален закони и следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима. С определение № 619 от 17.05.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по материалноправия въпрос за характера на отговорността на възложителя на работа за вреди, причинени от негов работник, при положение, че прекият извършител на деликта вече е осъден да ги репарира с влязла в сила присъда в наказателното производство. На поставения правен въпрос вече е даден отговор с постановени по реда на чл.290 ГПК решения на Върховния касационен съд, които служат за уеднаквяване на практиката и са задължителни за съдилищата- решение № 581 от 30.09.2010 г. по гр.д. № 1019/2009 г., ІІІ г.о. и решение № 223 от 12.07.2011 г. по гр.д. № 900/2010 г. Прието е, че когато искът на увреденото лице е насочен срещу всички гражданско-отговорни субекти /в едно или в отделни производство/, в случая срещу прекия причинител на вредата на основание чл.45 ЗЗД и срещу възложителя на работата му на основание чл.49 ЗЗД, отговорността на тези субекти е солидарна /ППВС № 7/1958 г./. В случаите, когато искът е бил предявен и уважен само срещу прекия причинител, постаралият има правен интерес в друг процес да установи, че солидарно отговорен с него е възложителят на работата, след като докаже, че са налице предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната му отговорност по чл.49 ЗЗД. Ако възложителят на работата заплати обезщетение на увредения той има на разположение обратния иск по чл.54 ЗЗД срещу прекия причинител. При даденото разрешение на въпроса, по касационната жалба на [фирма], [населено място] настоящият съдебен състав намира следното: За да потвърди решението на първата инстанция в частта, с която предявените от В. и В. К. искове за присъждане на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им Л. Н. са уважени за сумата от по 25 000 лв. Софийски апелативен съд е приел, че в този размер искът е основателен. Изложил е съображения, че увреденият може да иска заплащане на обезщетение както от прекия причинител, така и от отговорното за действията му лице, тъй като носят солидарна отговорност спрямо увредения, като претенциите по чл.45 ЗЗД и по чл.49 ЗЗД могат да бъдат заявени както в едно производство, така и в отделни производство. Приел е, че отговорността на жалбоподателя следва да се ангажира на основание чл.49 ЗЗД, и тъй като прекия причинител на вредите е осъден да заплати обезщетение за претърпяните от ищците неимуществени вреди в друго производство, по настоящото жалбоподателят, като възложителят на работата не може да бъде осъден да заплати обезщетение в размер по-голям от този, за който е осъден деликвента. С оглед дадения отговор следва да се приеме, че обжалваното решение е правилно. Отговорността на жалбоподателя като възложител на работата на деликвента е за вредите, причинени при и по повод на тази работа, т.е. за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително гаранционна функция и произтича от вината на натовареното с извършването на работата лице. В. на работата по смисъла на чл.49 ЗЗД и прекият причинител отговарят солидарно спрямо пострадалия за причинените вреди. В случая по делото е установено, че прекия причинител на пътно-транспортното произшествие П. Ц. С., в резултат на което е починало детето на К., е осъден с влязла в сила присъда за извършеното деяние, както и че в производството по чл.45 ЗЗД, разгледано в рамките на наказателното производство е осъден да заплати обезщетение за претърпяните от В. и В. К. неимуществени вреди в размер на по 50 000 лв. на всеки един. Установено е също така, че застрахователя на деликветна е заплатил на всеки един от ищците от по 25 000 лв., като остатъка до пълния размер от по 50 000 лв. не е изплатен от С.. Правилно съдът е приел, че предявеният иск е допустим, тъй като постаралите имат правен интерес в друг процес да установят, че солидарно отговорен с деликвента е възложителят на работата, в конкретния случай жалбоподателя като негов работодател. Отговорността на работодателя пред пострадалите е за вредите причинени от деликвента, поради което размера на обезщетението не може да бъде по-голям от онова, за което е осъден последния, в какъвто смисъл са и мотивите на въззивния съд. Работодателят не може да се освободи от отговорност пред пострадалите, поради осъждането на деликвента, тъй като само плащането погасява вземането на пострадалия. В случая по делото е установено, че сумата от по 25 000 лв. за всеки един от ищците, за която е ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл.49 ЗЗД не е заплатена. По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 676 от 7.07.2010 год. по гр.д. № 116/2010 год. на Софийски апелативен съд Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :