Р Е Ш Е Н И Е     № 361   София, 24 юни , 2010 година       В ИМЕТО НА НАРОДА       Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 23 юни, две хиляди и десета година, в състав:       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев     Теодора Стамболова       при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 306/2010 година.     Производството по чл. 419 и следващите НПК, е образувано по искане на осъдения Е. А. М. от гр. Ч., ч. неговия защитник – адвокат П, за възобновяване на нохд № 142/2009 г., по описа на Районен съд гр. Ч.. Твърди се, че съдебният акт – присъда, е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, че е необоснован, а наложеното наказание – явно несправедливо. Искането е за отмяната му и делото върнато за ново разглеждане или при определяне вида и размера на наказанието да се приложат разпоредбите на чл. 55 НК.     Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е основателно само за допуснати съществени процесуални нарушения.     С писмено становище, повереникът на Г. „Г”, гр. Ч. счита искането за неоснователно, като е поискал присъждане на направени разноски.     Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното:     С присъда № 123/03.12.2009 г., Районен съд гр. Ч., е признал подс. Е. А. М. , за виновен в извършено на 18.12.2008 г. в гр. Ч., престъпление по чл. 235, ал. 1 НК и го е осъдил на три месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 НК, както и „глоба” в размер на 1 000 лв.важил е предявеният граждански иск за причинени имуществени щети в размер на 1 590.06 лв. и е присъдил направени разноски.     С решение № 23/02.03.2010 г., постановено по внохд № 140/2009 г., Смолянският окръжен съд, е потвърдил посочената присъда, като се произнесъл и по направените разноски.     По довода в искането за необоснованост на съдебния акт:   Посоченото като основание за възобновяване – необоснованост на съдебния акт и направените в тази връзка възражения, изобщо не следва да бъдат обсъждани, тъй като в разпоредбите на чл. 348 НПК, към които препраща чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, не е предвидено такова основание.   По довода за нарушение на закона:     Основанието за възобновяване релевирано в искането – по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод се свеждат до твърдение, за необосновани изводи относно приетата фактическа обстановка и от там за незаконосъобразен извод за осъществяване на състава, на престъплението от обективна и субективна страна.   При приетите за установени и от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на контрол по реда на това производство, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направеният извод, че подсъдимият М, е осъществил от обективна и субективна страна, състава на посоченото престъпление, е напълно законосъобразен. Той се подкрепя изцяло от обясненията му, показанията на разпитаните свидетели, за които е одобрено съгласието му да не бъдат разпитвани, експертното заключение и събраните писмени доказателства и на техния сериозен и задълбочен анализ. При така установените факти и обстоятелства, които по принцип не са били оспорени от страните, относими към предмета на доказване, изводът че се касае за извършено престъпление по този текст от НК, за цялото количество дървен материал – 12 бр. смърчови дървета, е правилен. Деянието е точно квалифицирано и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Налице е както обективната, така и субективната страна на състава на това престъпление.   Второинстанционният съд мотивите си, подробно и задълбочено е обсъдил събраните доказателства и направените възражения и в тази връзка е изложил убедителни, логични и законосъобразни съображения, защо приема жалбата за неоснователна, които се споделят и от настоящата инстанция считайки, че същите представляват подробен и изчерпателен анализ на доказателствата и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти, по квалификацията на деянието и по направените възражения за неговата несъставомерност. Правилно е посочено, че в случая следва да се носи отговорност за цялото количество отсечени 12 бр. смърчови дървета от горския фонд, без необходимото разрешение, без маркировка и без превозен билет. Законосъобразно в тази връзка е дадена вяра на показанията на служителите в ДГС Ч. – свидетелите М, установили сечта и броя на дърветата и в тази връзка заключението на експерта, неоспорено в съдебно заседание пред първоинстанционният съд – 03.12.2009 г..   С оглед на изложеното, доводът за нарушение на материалния закон в посочения смисъл и искането за възобновяване на наказателното дело, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.     По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:   Настоящата инстанция счита и този довод за неоснователен. Решението на въззивната инстанция, което основно се атакува с искането, не страда от пороците визирани в чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това и тази инстанция, не е възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подсъдимия, по посочения текст от НК, е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертно заключение ч. които е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установено по несъмнен начин, че подс. М. е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.   По повод на подадената жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала отказа да приеме, че деянието е несъставомерно. Понеже този съд е изпълнил и задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК при постановяване на решението си, настоящият състав счита, че липсват нарушения свързани с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК.   За съдебното заседание пред въззивната инстанция, подс. М. е бил призован ч. своята майка – призовка на л. 20, със задължение да бъде предадена – чл. 180, ал. 2 НПК, не е посочил уважителни причини за неявяването си и правилно е бил даден ход на делото при условията на чл. 329, ал. 2 НПК, в присъствието на неговия защитник – адв. П, която е изразила изрично съгласие за това. Ето защо възражението, че не е бил призован лично за съдебното заседание и от там, че неправилно е бил даден ход на делото, е неоснователно.   Не отговаря на данните по делото, че въззивният съд е бил приел в мотивите си, че са налице обстоятелствата за приложение на чл. 55 НК, но не го е приложил в диспозитива на решението. Точно обратното – на л. 27, обсъждайки вида и размера на наказанието, начина на изтърпяването му, този съд е направил вярната констатация, че то не се явява несъразмерно тежко с извършеното, т. е. че няма основания за приложение на чл. 55 НК.   В тази връзка, видно от протокола на съдебното заседание пред първоинстанционния съд – от 27.10.2009 г., на основание чл. 372, ал. 3 НПК е одобрено изразеното от подс. М. съгласие да не се разпитват свидетелите по делото очевидно при условията на чл. 371, т. 1 НПК, тъй като е поискал разпит на вещото лице, след което е пристъпено към разпит на подсъдимия, поради което и не са налице условията на чл. 373, ал. 2 /стар/ НПК, за да се приложат разпоредбите на чл. 55 НК, в който смисъл е възражението на представителя на Върховната касационна прокуратура.   Неоснователно е и възражението на осъдения М. , че не е бил получил препис от предявения гражданския иск. Последният е бил приет за съвместно разглеждане и конституирани граждански ищец – Г. „Г” и граждански ответник – подс. М. , в с. з. от 27.10.2009 г. в негово присъствие и това на защитника му – адвокат П.   По довода за явна несправедливост на наложеното наказание и присъденото обезщетение:   Лишени от основание са и възраженията по този направен довод. При определяне вида и размера на санкцията, за извършеното престъпление, са били отчетени всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи. Правилно е било прието, че тя трябва да бъде определена при условията на чл. 54 НК, за индивидуализацията й.     И според настоящият съдебен състав, наложеното по вид и размер наказание, в долната граница предвидена от закона и при приложение разпоредбите на чл. 66, ал. 1 НК, е напълно справедливо. То изцяло съответства на тежестта, на конкретното посегателство, на данните за личността на дееца, на целите на наказанието по чл. 36 НК. Видно от доказателствата по делото, не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината му обстоятелства, а такива не се сочат конкретни и в жалбата, за да може да се направи извод, че и най – лекото предвидено в закона наказание, ще се окаже несъразмерно тежко. По – нататъшно снизхождение, няма да съответства на задачите, на наказателната репресия.     Размерът на присъденото обезщетение за причинени имуществени вреди, законосъобразно е определен с оглед на констатирания брой на отсечени дървета, техния вид, размер, годността им за дървен строителен материал и заключението на вещото лица за тяхната стойност.     Ето защо искането и в тази му част се явява неоснователно.     С оглед на всичко изложено за неоснователността изцяло на искането, осъдения Е. А. М. следва да бъде осъден да заплати на Г. „Г”, гр. Ч., направени разноски в размер на 300 лв. – договор за правна защита пред ВКС, № 3502/14.06.2010 г.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2-ро наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. А. М. от гр. Ч., за възобновяване на нохд № 142/2009 г., на Чепеларския районен съд.   О С Ъ Ж Д А осъдения Е. А. М., от гр. Ч., ЕГН **********, да заплати на гражданския ищец Г. „Г”, гр. Ч., направените пред настоящата инстанция разноски за повереник, в размер на 300 лв.   Решението не подлежи на обжалване.       Председател:     Членове: